Решение по дело №219/2016 на Районен съд - Сливница

Р Е Ш Е Н И Е  № 97

Гр. Сливница, 02.10.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV състав, в публично съдебно  заседание на трети юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ

при участието на секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от

съдията гр. дело № 219 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 341 и сл. от ГПК, в първа фаза по допускане на делбата.

ИЩЕЦЪТ М.В.А.,***, с ЕГН **********, е предявил иск за делба срещу К.В.А., с ЕГН ********** и П.С.А., с ЕГН ********** ***, на следните недвижими имоти:

ИЗТОЧНАТА ТРИЕТАЖНА КЪЩА – БЛИЗНАК, построена в УПИ № ХVІІІ-1565, кв. 32 по плана на град С., състояща се от Първи етаж със застроена площ от  73 кв. метра, Втори етаж със застроена площ от 73 кв. метра, Трети етаж със застроена площ от 73 кв. метра.

СТОПАНСКА СГРАДА – ЛЯТНА КУХНЯ, построена в южната част на УПИ № ХVІІІ-1565, кв. 32 по плана на град С. се в град Б., с площ от 30 кв. метра, при квоти по ½ идеална част за ищеца и двамата ответници по отношение на първия и третия етаж от жилищната сграда и лятната кухня и 1/6 идеална част за ищеца от втория жилищен етаж от сградата и съответно 5/6 идеални части от втория етаж за ответниците.

Ответниците не оспорват иска за делба, като твърдят, че квотата им от собствеността по отношение на третия етаж от жилищната сграда е в размер на 5/6 идеални части, а не както се претендира от страна на ищеца.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.235, ал.2 от ГПК, прие  за установено следното от фактическа страна:

С н.а. № 18, том І, дело 32/1962г. бащата на М. и К. А.– В.М.А., закупил заедно с И. П. И., празно дворно място с площ от 864 кв. метра, представляващо парцел ХІV-27, кв. 55 по плана на град С.. Не се спори, че УПИ № ХVІІІ-1565, кв. 32 по плана на град С. е идентичен със закупения с цитирания н.а. парцел ХІV-27, кв. 55 по плана на гр. С., както и че същия е бил закупен по време на бракът на В.А. с неговата съпруга – С. М.А..

Установява се от събраните по делото доказателства, че В.А. и съсобственикът му И. И. са разпределили ползването на закупеният парцел с договор от 15.10.1970г., като са се договорили, че А. ще ползва и владее южната половина от парцела при съседи: улица, Иван Павлов, Стоил Велев и парцел № Х-28, кв. 55.

На името на съсобствениците на парцела е издадено разрешение за строеж № 105/10.08.1970г. за изграждане на стопанска постройка. Не е спорно, че всеки от тях през 1971г. е построил в своята част от имота на калкан със съсобственика си едноетажна масивна второстепенна сграда (лятна кухня), всяка от които се състои от по две помещения.  

Към 1983г. в имота са били построени от всеки един от двамата съсобственици едноетажни жилищни сгради в ползваните от тях части от парцела.

С н.а. № 24, том І, дело № 67/1983г. от 08.03.1983г. И. П. И. и В.М.А. са си отстъпили взаимно право на строеж върху съсобствения парцел за надстрояване и пристрояване на съществуващите едноетажни жилищни сгради на втори етажи съответно в западната и източна половина на имота, заедно с подпокривно пространство над втория етаж на всяка от сградите. Същите са били изградени през 1983г. На 22.06.1983г. е бил изготвен архитектурен работен проект за обект: „Пристройка и надстройка на жилищна сграда – близнак на И. П. И. и В.М.А.“.

От изготвената и приета като компетентно дадена и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че очертанията на наличната към момента сграда съответстват на изображението в кадастралната основа по сега действащия план на населеното място одобрен през 1977г. и изменен със Заповед № 133/1991г. Експерта твърди, че етажността на процесната жилищна сграда не е била адекватно прецизирана. Налице са известни разлики от фактическото положение на място с одобрените строителни книжа от 1983г. изразяващи се в допълнително пристроени стълбищни рамене водещи от първия етаж и изпълнени непроектирани балкони на второ и трето подпокривно ниво, които обаче не представляват самостоятелни обекти. Към момента на извършения от експерта оглед на място се установява, че вторият и трети етаж представляват едно жилище, т.к. стълбището не е отделено като самостоятелно помещение, а е разположено централно на втория етаж. Отделно от това на третия етаж липсват санитарен възел и кухня, а има три спални помещения. В този смисъл вторият и трети етаж представляват едно двуетажно жилище. Трето ниво не е било предвидено по проекта от 1983г., а надстройката и пристройката е следвало да оформят едно двуетажно жилище обхващащо първи и втори етаж, докато на място е отделен изцяло първият етаж, а втория и третия представляват едно жилище.

Видно то представеното удостоверение за наследници № 7701-693 от 25.08.2015г. на Община С., В.А. е починал на 15.09.2003г., като е оставил за наследник своята съпруга – С. М.А., починала на 25.04.2014г., както и ищеца и първия ответник.

С н.а. № 13, т. ІХ, дело № 1777/2007г. от 17.10.2007г. С. М.А. е продала на ответника К.В.А. 2/6 идеални части от дворно място с площ от 432 кв. метра, представляващо южната половина на УПИ № ХVІІІ-1565 с площ от 864 кв. метра, заедно с 4/6 идеални части от целия втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда (югоизточната половина от двуетажна сграда – близнак) построена в имота, заедно с 4/6 идеални части от цялото подпокривно пространство разположено над тази част от втория етаж, както и 2/6 идеални части от мазето и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. Не се спори, че цитираната продажба е била извършена по време на брака на първия ответник с П.С.А., който е сключен на 04.07.1982г. видно от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак.

След смъртта на В.М.А. и П.С.А., единствени техни наследници останали ищецът и първият ответник.

При така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно е установено от представените доказателства, че страните по делото са съсобственици на процесните недвижими имоти, на основание наследство и покупко – продажба. Единственият спорен момент по делото е квотата на съсобственост върху третия етаж на жилищната сграда. По отношение на лятната кухня, първият и вторият етаж страните не спорят, че притежават следните квоти:

½ идеална част за ищеца по отношение на лятната кухня и първият етаж от сградата предмет на делба.

½ идеална част за ответника К.В.А. по отношение на лятната кухня и първия етаж от сградата предмет на делба.

1/6 идеална част за ищеца по отношение на вторият етаж от сградата предмет на делба.

5/6 идеални части общо за двамата ответници по отношение на вторият етаж от сградата предмет на делба.

По отношение на третият етаж, съдът намира следното:

С цитираният по – горе н.а. № 13, т. ІХ, дело № 1777/2007г. от 17.10.2007г. С. М.А. е продала на ответника К.В.А. притежаваните от нея идеални части, които същата е придобила по наследство от своя съпруг, както и тези които е притежавала по силата на чл. 19 от СК (отм.).

Съдът приема, че с прехвърлителната сделка материализирана в посочения нотариален акт, тълкувайки волята  на продавача отразена там, А. се е разпоредила както с правата които е притежавала по отношение на вторият етаж от сградата, така и с тези касаещи третият етаж. Независимо от факта, че тази част от сградата е отразена в  н.а.  като „цялото подпокривно пространство“, то безспорно се касае за намиращият се над втория етаж - трети такъв. Не се спори, че към момента на сделката, етажът е съществувал във вида в който се намира и в момента и следователно липсата на описание в легитимационния документ на обект „трети етаж“ по никакъв начин не противоречи на отразената в акта разпоредителна воля на прехвърлителката. Нещо повече, не се установи в хода на производството, а от изготвената СТЕ се налага извода, че над третия етаж не съществува подпокривно пространство, поради което решаващият съдебен състав приема, че като такова в н.а. е отразена именно площта на третия етаж. Ето защо съдът приема, че волята на С.А. е била насочена именно към разпореждане с притежаваните от нея идеални части от тази част от сградата. Тук е мястото да се отбележи, че същата е прехвърлила на първият ответник и съответните идеални части от общите части на сградата, като в случая дори да се приеме, че подпокривното пространство представлява обща част на сградата, то със сочения н.а. е извършено разпореждане и с тях.

Несъстоятелни са доводите на ищеца касаещи разминаване в застроената площ на сградата, т.к. както беше посочено по – горе, А. се е разпоредила с притежаваните от нея права върху целия втори етаж, както и върху цялото подпокривно пространство, а както беше установено те са съществували в този вид от момента  на построяването им през 1983г. 

Изложеното налага извода, че ищеца притежава от третият етаж на сградата 1/6 идеална част, а двамата ответници общо 5/6 идеални части от него.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде допусната делба на процесните недвижими имоти при описаните в обстоятелствената част на решението квоти.

           

Воден от горното, съдът

 

                                                                   Р  Е  Ш  И :

                               

ДОПУСКА да бъде извършена делба между, М.В.А., с ЕГН **********, К.В.А., с ЕГН ********** и П.С.А., с ЕГН **********, на следните недвижими имоти:

ИЗТОЧНАТА ТРИЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА – БЛИЗНАК, построена в УПИ № ХVІІІ-1565, кв. 32 по плана на град С., състояща се от Първи етаж със застроена площ от  73 кв. метра, Втори етаж със застроена площ от 73 кв. метра, Трети етаж със застроена площ от 73 кв. метра.

СТОПАНСКА СГРАДА – ЛЯТНА КУХНЯ, построена в южната част на УПИ № ХVІІІ-1565, кв. 32 по плана на град С. се в град Б., с площ от 30 кв. метра, при следните квоти:

½ идеална част за М.В.А., с ЕГН **********, по отношение на лятната кухня и първият етаж от сградата предмет на делбата.

½ идеална част за К.В.А., с ЕГН **********, по отношение на лятната кухня и първия етаж от сградата предмет на делбата.

1/6 идеална част за М.В.А., с ЕГН **********, по отношение на вторият етаж от сградата предмет на делбата.

5/6 идеални части общо за К.В.А., с ЕГН ********** и П.С.А., с ЕГН **********, по отношение на вторият етаж от сградата предмет на делбата.

            5/6 идеални части общо за К.В.А., с ЕГН ********** и П.С.А., с ЕГН **********, по отношение на третият етаж от сградата предмет на делбата.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му. 

                                                                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ: