№ 22787
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110113196 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 81931/07.03.2025г. на Е. И. К.
срещу „Ай ти еф груп“ АД, с която са предявени обективно съединени следните
установителни искове:
иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл.
11, ал. 1, т. 6, 9а, 10 и 11 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за
потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г. поради противоречие със закона,
под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК -
поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26. ал.1. пр.3 от ЗЗД
- поради противоречие с добрите нрави;
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК за
прогласяване нищожност на клаузата по чл. 4.2 от договора за потребителски кредит
№ ****** от 19.05.2023 г., вр. чл. 4.2 от приложение № 1 към договора, установяваща
задължение за заплащане на неустойка в размер на 6433.44 лева, под евентуалност - на
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави.
евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност
на клаузата от договора за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г.,
установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 38,62% -
поради противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № ****** от 19.05.2023г., въз основа на който на ищеца била
предоставена в заем сума в общ размер от 4000 лева, със задължение да я върне на 24
погасителни вноски, с фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ от 38.62% и годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер от 49.00%. В договора и приложение № 1 към него
било посочено, че потребителят се задължава да предостави на кредитора едно от следните
обезпечения: 1. банкова гаранция или 2. поръчителство на едно трето физически лица, което
да отговаря на определени от кредитора условия, като при неизпълнението на задължението
за предоставяне на обезпечение, съгласно клаузите на договора за ищеца възниквало и
задължение да заплати неустойка за неизпълнение в размер на 6433.44 лева. Общата сума по
договора била в размер на 12336.03 лв. Поддържа, че договорът за заем има
1
характеристиките на потребителски договор. Счита, че договорът за кредит е нищожен
поради това, че от съдържанието на договора не можело да се направи извод по какъв начин
е формиран ГПР. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са пряко свързани с договора за кредит. Излага, че в същия
липсвал срок на договора и ясна методика на формиране на ГПР по кредита и кои са
компонентите му, като при неговото изчисляване не била взета предвид процесната
неустойка. Уговорената възнаградителна лихва от 38.62% противоречала на добрите нрави,
което водело до недействителност на целия договор. Поддържа, че неизпълнението на
задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение водело
до начисляване на неустойка, като клаузата за неустойка по чл. 4.2 от договора е нищожна,
както и била уговорена в отклонение от присъщите за неустойката функции, поради което
била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Моли исковете да бъдат уважени.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ай ти еф
груп“ АД. Ответникът признава, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ****** от 19.05.2023г., по който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на
4000 лв. Излага твърдения, че при приемане на искането за отпускане на кредит ответникът
е предоставил на ищеца пълна и ясна преддоговорна информация, както и при
кандидатстването са били посочени параметрите на процесния договор за кредит. Изразява
становище, че няма въведено законодателно изискване относно размера на възнаградителна
лихва, няма въведено ограничение на максималният размер и нейният размер може да бъде
и по - голям от трикратния размер на законната лихва. По същество оспорва процесният
договор за заем да е нищожен на посочените основания. Поддържа, че неустойката е
уговорена в съответствие с функциите й да репарира причинените от неизпълнение в срок
вреди, както и с неустойката се цели да се реализира точното изпълнение на задължения по
договора. Оспорва договорът за заем да накърнява добрите нрави. Моли за отхвърляне на
предявените искове. Прави искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК „Ай ти еф груп“ АД предявява насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 240, ал. 1, вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 4000 лв., представляваща
незаплатена главница по процесния договор за потребителски кредит № ****** от
19.05.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск в съда до
окончателното изплащане на вземането.
В насрещната искова молба ищецът по този иск твърди, че по сключения между
страните договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023г. е предоставил на
ответника по иска в заем сума в размер от 4000 лв., по който ответникът поел задължение да
върне същия в срок до 19.05.2025г., ведно с уговорения размер на възнаградителна лихва.
Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си да върне получената сума, като
непогасени са задължения за главница в размер от 4000 лв, които претендира. С насрещната
исковата молба ищецът е заявил, че упражнява правото си да обяви процесния договор за
кредит за предсрочно изискуем. При изложените твърдения претендира незаплатеното
задължение за главница по договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от
предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.
Постъпил е отговор на насрещната искова молба от Е. И. К.. Ответникът по насрещния
иск поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит по доводи,
аналогични на тези, изложени в първоначалната искова молба. Сочи, че клаузата за
възнаградителна лихва в размер на 38,65% противоречи на добрите нрави, което водело до
нищожност на целия договор. Освен това, размерът на ГПР не бил посочен коректно,
доколкото не били посочени разходите, които са взети предвид, като при неговото
изчисляване не е взета предвид и неустойката за непредставяне на обезпечение. Посочено е
в отговора на исковата молба, че ответникът е извършил плащания по процесния договор за
2
потребителски кредит. Моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема следното:
Предявен е от Е. И. К. главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1
от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал. 1, т. 6, 9а, 10 и 11 ЗПК - за прогласяване
за нищожен на целия договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г. поради
противоречие със закона, под евентуалност- на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19,
ал.4 от ЗПК - поради заобикаляне на закона, под евентуалност - на основание чл.26. ал.1.
пр.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
Предявен е от Е. И. К. евентуален установителен иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата по чл. 4.2 от
договора за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г., вр. чл. 4.2 от приложение № 1
към договора, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 6433.44
лева, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави.
Предявен е от Е. И. К. евентуален установителен иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата от договора за потребителски кредит №
****** от 19.05.2023 г., установяваща задължение за заплащане на възнаградителна лихва в
размер на 38,62% - поради противоречие с добрите нрави.
Предявен е от „Ай ти еф груп“ АД и насрещен осъдителен иск с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.
В доказателствена тежест на ищеца Е. И. К. е да докаже сключването на процесния
договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи,
предвиждаща заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и
ГЛП. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи,
съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са
неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за
кредитодателя.
С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца Е.
И. К. е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г. с твърдените клаузи, в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на
оспорените клаузи, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка, както и клаузите,
определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР,
съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е
налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.
По насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, в
доказателствена тежест на „Ай ти еф груп“ АД е да докаже пълно и главно по делото
наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за потребителски
кредит № ****** от 19.05.2023 г., че е получил съгласието на ответника за сключване на
договора с обективирана от него воля за предоставяне на заемната сума, по което същата е
предадена на заемополучателя, уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането.
При установяване на посочените факти, в тежест на насрещния ответник е да установи
погасяване на вземанията.
С оглед възраженията на ответника в отговора на насрещния иск - в тежест на
насрещния ищец е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на действителния
3
ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Между страните не съществува спор, като с приетия за окончателен доклад по делото
съдът е отделил като безспорни обстоятелствата, че между страните е сключен процесния
договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г. с твърдяното в исковата молба
съдържание, в който се съдържа клауза, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
6433.44 лева, както и че ищецът е усвоил изцяло главницата по договора за кредит в размер
от 4000 лева.
По делото е представен препис от договор за потребителски кредит № ****** от
19.05.2023г., ведно с приложение № 1 към него, от които се установява, че между ищеца Е.
И. К. (кредитополучател) и „Ай ти еф груп“ АД (кредитодател) е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който ответното дружество се е задължило да предаде в
собственост на насрещната страна сума в размер на 4000 лева, със срок на издължаване от
24 месечни вноски, последната от които на 19.05.2025г., при фиксиран годишен лихвен
процент (ГЛП) – 38,62 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,00 %.
В част II, т. 8 от приетия по делото СЕФ за предоставяне на информация за
потребителски кредити е посочено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на
предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да предостави на
кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова гаранция или поръчителство на
физически лица. В същата точка се съдържат изискванията към всеки един от двамата
поръчители – да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева, да бъдат
лица над 20-годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко
от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по
друг договор за кредит, включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени
осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или
финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една
година назад да е със статут не по-лош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по
своя преценка кредитодателят може да откаже да приеме предложените му поръчители,
както и да изиска осигуряването на повече от двама поръчители. Съдържат се и
изискванията на кредитора към банковата гаранция.
В част III, т. 4.3 от СЕФ е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечението в срок, кредитополучателят дължи на кредитодателя
неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение, като размерът на
неустойката е изрично посочен в Приложение № 1 и погасителния план към договора за
кредит. Размерът на неустойката съгласно погасителния план към кредита възлиза на
6433,44 лева. Уговорено е неустойката да се начислява и заплаща от кредитополучателя
заедно със съответната погасителна вноска.
По делото е изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
посоченият в процесния договор за потребителски кредит ГПР в размер на 49,00% е
изчислен на базата на вноските за главница, възнаградителна лихва и такса по приложение
№ 4, но не е включена начислената неустойка в размер на 6433,44 лева. Ако посочената
неустойка бъде взета предвид при изчисляването на ГПР, то размерът на последния би бил
209,84%. По договора са извършвани плащания от заемополучателя в общ размер на 309,00
лева.
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
4
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ищецът Е. И. К. е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а ответникът „Ай ти еф груп“ АД е търговско
дружество с предмет на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити,
следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на "търговец",
според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на
"потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на
предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия
случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че
ответникът „Ай ти еф груп“ АД се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу
задължението на последния да я върне.
Съгласно приложимата разпоредба на чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен, когато не са спазени императивните законови изисквания към
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на
потребителите, а именно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
При извършване на преценка на действителността на процесния договор за
потребителски кредит съдът намира, че същият е нищожен на основание 26, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В посочената разпоредба е предвидено, че
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че предвидената неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на
6433,44 лева представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да
бъде включена в ГПР, като същата е била изначално известна на кредитора. В пар. 1, т. 1 от
ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита“, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
В случая получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това
е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция съдържа множество ограничения и конкретно
определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия срок за
предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно
изпълнимо. Еднодневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и
това създава значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение
5
чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение
подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи,
така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е
необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция.
Следва да се съобрази също, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да
върне заетата сума/, и се дължи независимо от това, дали заемателят плаща дължимите
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение извън неговата
функция да гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и
вредите, които възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на
заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако заемателят не плаща
задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с настъпването на
каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от това, дали такива биха
могли реално да настъпят или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля с
2433,44 лева предоставената главница. Касае се за вземане, което ако беше включено в
размера на годишния процент на разходите, той при всяко положение би бил различен от
обявения такъв от 49,00%, като това е видно от изготвената счетоводна експертиза.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане
на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски. Следователно процесната неустойка има характера на „общ
разход по кредита за потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде
включена в годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното,
неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да
получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на
разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в
заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 49,00 %
годишно. При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не
позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
сделката, каквото именно е предназначението на ГПР.
При това положение, съдът приема, че неустойката съставлява разход, който е
следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на
ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Сам
ответникът сочи в отговора си на исковата молба, че обсъжданата неустойка в размер на
6433,44 лева не е била взета предвид и включена при изчисляване размера на ГПР, като това
6
обстоятелство се установява и от заключението на счетоводната експертиза. Вещото лице е
посочило, че ако посочената неустойка бъде взета предвид при изчисляването на ГПР, то
размерът на последния би бил 209,84%. Липсата на неустойката при изчисляването на ГПР е
довело до подвеждащо оповестяване на действителния процент на разходите в противоречие
с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл.22 от
ЗПК. В Решение от 13.03.2025г. по дело № C‑337/23 на Съда на Европейския съюз е
разяснено, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както и непосочването на този процент, поради което санкцията, изразяваща се в лишаване
на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на
всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, то не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит
№ ****** от 19.05.2023г., сключен между Е. И. К. и „Ай Ти Еф Груп“ АД, е нищожен на
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Доколкото не се е
сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуално съединените
искове за нищожност, съдът не дължи произнасяне по тях.
По насрещния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК съдът приема
следното: Според чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита /така решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г.
на ВКС, IV г. о, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и
решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т.о.; Решение
50086/21.12.2023г. по т.д. 1027/2022г. на ВКС, I-во Т.О.; Решение № 50259/12.01.20203г. по
гр.д. 3620/2021г. на ВКС, III-то Г.О/. Следователно на основание чл. 23 от ЗПК за
кредитополучателя е възникнало задължение да върне на кредитодателя само сумата, която е
получил по договора за кредит и всички други суми са платени при начална липса на
основание. В случая чистата стойност на кредита е в размер на 4000 лева, като съдът е
обявил за безспорно, че същата е изцяло усвоена от ищеца и страните не спорят по това
обстоятелство, като това се установява и от представеното по делото платежно нареждане от
22.05.2023г. От заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза се установява, че
по процесния договор за потребителски кредит са извършени плащания в общ размер на
309,00 лева, която сума следва да бъде приспадната от дължимата чиста стойност на
кредита, поради което дължимият от потребителя остатък от главницата възлиза на 3691
лева. По делото липсват доказателства, а и твърдения така посочената остатъчна главница
7
(чистата стойност) по кредита да е била погасена от потребителя чрез извършени плащания,
различни от току-що посочените. В тази връзка следва да се съобрази възприетото в
Решение по дело С[1]170/2021 г. от 30.06.2022 г. на СЕС, съгласно което член 6, параграф 1
от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази
разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност,
националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането,
извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и
останалата дължима сума по договора. Решението на СЕС е задължително за националния
съд на основание чл. 633 ГПК, като съдът намира, че посоченото разрешение следва да
намери приложение и в настоящия случай.
Във връзка с изискуемостта на вземането за главница следва да се съобразят
разясненията на Тълкувателно решение № 8/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 8/2017 год.,
ОСГТК, съгласно което решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или
защото го погасяват, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня
на предявяване на иска. Съгласно представения погасителен план към договора
потребителски кредит, на 19.05.2025г. е настъпил падежът на последната погасителна
вноска, като това представлява нов факт, настъпил преди приключване на устните
състезания пред първата инстанция - 13.10.2025г. пред първата инстанция, поради което към
момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция са изискуеми
всички вноски по сключения между страните договор за потребителски кредит и това е
факт, подлежащ на съобразяване на основание чл.235, ал. 3 от ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че насрещният осъдителен иск на „Ай Ти Еф
Груп“ АД с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК е частично основателен и
следва да бъде уважен до размера на сумата от 3691,00 лева, като за горницата над тази сума
до пълния предявен размер от 4000 лева искът подлежи на отхвърляне. Законна лихва следва
да бъде присъдена върху уважения размер, считано от датата на подаване на насрещния иск
– 05.05.2025г. до окончателното плащане на сумата.
По отговорността за разноски:
1) По отношение на главния иск за нищожност:
Ищцата по главния иск за нищожност – Е. И. К., който съдът прие за изцяло
основателен, е заплатила държавна такса в размер на 200,68 лева, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца посочената сума.
По главния иск за нищожност ищцата е била представлявана по реда на чл.38, ал.1,
т.2 ЗАдв от адвокат М. Л., поради което в полза на процесуалния представител следва да се
8
определи възнаграждение.
Независимо че в чл.38, ал.2 ЗА е предвидено, че в случаите на оказана безплатна
правна помощ съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА, съдът счита, че при определяне размера на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се съобрази и Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22, с което се приема, че при извършването на тази преценка съдът не е обвързан от
определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения /така определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. №
1908/2022 г.; определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и
др./. Като критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети
предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това
число и размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия,
продължителността на производството. В случая делото не се отличава с никаква
фактическа и/или правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства, не са
разпитвани свидетели; следва да се съобрази конкретно проявената процесуална активност
по делото, по което е проведено едно единствено открито съдебно заседание, на което
адвокатът, който претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, не се е явил, както и
че се касае за типизирано дело, предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет. С оглед
на това съдът приема, че за оказаната безплатна адвокатска помощ по иска за нищожност на
адвокат М. Л. следва да се определи адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2
ЗА в размер от 250.00 лева, която сума „Ай Ти Еф Груп“ АД следва да бъде осъден да
заплати изцяло, предвид основателността на иска.
Ответникът по главния иск за нищожност „Ай Ти Еф Груп“ АД няма право на
разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, доколкото искът е
изцяло основателен.
2) По отношение на насрещния осъдителен иск:
Ищецът по насрещния осъдителен иск - „Ай Ти Еф Груп“ АД е сторил разноски в общ
размер на 1339,80 лева, от които държавна такса в размер на 139,80 лева, депозит за вещо
лице в размер на 300 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Съдът намира
за основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по
чл. 78, ал. 5 ГПК, релевирано от насрещната страна. Съдът посочи по-горе критериите, които
следва да бъдат взети предвид при определяне размер на адвокатското възнаграждение,
поради което не намира за нужно да ги преповтаря. Тук следва да се допълни единствено, че
процесуалният представител на ищеца не се е явил в открито съдебно заседание. Предвид
изложеното, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което
съответства на извършената адвокатска работа, фактическата и правната сложност на
делото, възлиза също на сумата от 250 лева, като този размер следва да се вземе предвид
като база, върху която да се изчислят дължимите за ответника разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част на предявения иск. При това положение, Е.
И. К. следва да бъде осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Ай Ти Еф Груп“
9
АД сумата в общ размер на 636,51 лева, съразмерно на уважената част на насрещния иск.
По насрещния иск за нищожност по делото е представен от Е. И. К. договор за правна
защита и съдействие, съгласно който адвокат С. С. е предоставил безплатна адвокатска
защита по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. При съобразяване на посочените по-горе критерии, съдът
приема, че за оказаната безплатна адвокатска помощ на адвокат С. С. следва да се определи
адвокатското възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер от 250.00 лева, от което
съразмерно на отхвърлената част на предявения насрещен осъдителен иск му се следва
сумата от 19,31 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Е. И. К., ЕГН **********, срещу „Ай Ти Еф Груп“
АД, ЕИК *********, установителен иск, че сключеният между Е. И. К. и „Ай Ти Еф Груп“
АД договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г. е нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – поради противоречието
му със закона.
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК и чл. 23 ЗПК на „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, по предявения насрещен
иск сумата в размер от 3691,00 лева, представляваща незаплатена главница (чиста стойност)
по договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на насрещния осъдителен иск в съда – 05.05.2025г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен осъдителен иск за
разликата над уважения размер от 3691,00 лева до пълния предявен размер от 4000,00 лева.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на Е. И. К., ЕГН **********, сумата в размер от 200,68 лева, представляваща
сторени разноски за заплатена държавна такса в производството пред Софийски районен
съд по главния иск за нищожност на договор за потребителски кредит № ****** от
19.05.2023 г.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.38, ал.2
ЗАдв, вр.чл.78, ал.1 ГПК на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, сумата в размер от 250,00
лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Е. И. К.,
ЕГН **********, в исковото производство пред Софийски районен съд по главния иск за
нищожност на договор за потребителски кредит № ****** от 19.05.2023 г.
ОСЪЖДА Е. И. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, сумата в размер от 636,51 лева, представляваща
сторени разноски за заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение в производството пред Софийски районен съд по предявения от „Ай Ти Еф
Груп“ АД срещу Е. И. К. насрещен осъдителен иск.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.38, ал.2
ЗАдв, вр.чл.78, ал.3 ГПК на адвокат С. С. С., ЕГН **********, сумата в размер от 19,31
лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на Е. И. К.,
ЕГН **********, в исковото производство пред Софийски районен съд по предявения от
„Ай Ти Еф Груп“ АД срещу Е. И. К. насрещен осъдителен иск.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11