№ 388
гр. Варна, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110200417 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. К. А. ЕГН ********** с адрес гр.Варна,
****, действащо чрез пълномощника си адв. В. Я. АК-Варна против
Електронен фиш Серия Г № 0008730, издаден от ОД на МВР-Варна, с който
на жалбоподателя за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. 1
вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложена глоба в размер на 250. 00 лева.
С жалбата се навеждат конкретни възражения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за
неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания електронен фиш, намери, че са налице основания за неговата
отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
В ЕФ е посочено, че е издаден за това, че на 09.09.2019 г., в 12, 19
часа в град Варна, бул. "Христо Смирненски", пътен възел с ул.“Прилеп“ с
GPS координати: 43.226415, 27.90664, МПС - Лек автомобил, Опел Астра, с
регистрационен номер В5837КР е установено нарушение на Кодекса за
1
застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/ система
№ SD2D0024
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП сред задължителните реквизити на ЕФ
са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на
нарушените правни норми.
Освен това с ТР № 1/2014 г. на ВАС се приема, че електронният фиш
е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той
се приравнява по правното си действие едновременно към АУАН и НП.
Затова при очертаване на задължителното съдържание на ЕФ
субсидиарно приложение на основание чл. 84 ЗАНН следва да намерят и
задължителни указания на ППВС № 1/1953 г., според което всеки
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
С оглед гореизложените принципни положения трайната съдебна
практика е приела, че възможност за потвърждаване ЕФ съществува само при
кумулативното наличие на следните предпоставки:
В ЕФ пълно, точно и ясно да са описани фактическите положения,
които са основание за ангажиране на отговорността на дееца- тоест да са
посочени всички елементи от обективна и субективна страна на вменения
административен състав; фактическите положения, така както са описани в
ЕФ, да се установяват от доказателствата по делото; фактическите
положения, така както са описани в ЕФ, да сочат на извършване на
съставомерно деяние; в ЕФ пълно, точно и ясно да е описана правната
квалификация на извършеното деяние; фактическите положения описани в
ЕФ да съответстват на дадената от наказващия орган правна квалификация;
фактическите положения, така както са описани в ЕФ, да позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния ред, а именно с ЕФ, а не
с НП.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС, всяко установяване
за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен факт, който до този
момент не е предявен на дееца по надлежния процесуален ред, по своята
правна същност представлява съществено изменение на обстоятелствената
част на повдигнатото обвинение.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
2
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на
обвинението е недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а
доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на
въззивно такова, то института на изменение на обвинението не може да
намери приложение при оспорване на електронни фишове пред съда. Тоест
съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом те
не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален
ред.
От гореизложеното следва, че ЕФ следва безусловно да се отмени:
ако в него не са описани всички съставомерни фактически признаци
от субективна и обективна страна на вменения административен състав;
или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на
съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не
са надлежно предявени на дееца чрез описването им в ЕФ;
или ако фактите, така както са описани в ЕФ (без съда да установява
нови положения, които не са надлежно предявени на нарушителя) не
позволяват реализиране на отговорността на дееца по съответния
процесуален ред, тоест с ЕФ, вместо с НП.
Изискванията за реквизити на АУАН, НП и ЕФ са императивни и те
не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото.
Приложени към процесния случай гореизложените принципни
положения водят до следните изводи:
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 КЗ, чл. 638,
ал. 1 КЗ и чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ следва, че за да бъде реализирана
отговорността на дееца с електронен фиш за вменения административен
състав следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия
състав: наказаният субект да е собственик на процесното МПС; за процесното
МПС да няма сключен валиден договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност; да е установено управление на процесното МПС по
пътната мрежа в страната, независимо кой е бил неговия водач; -
управлението да е установено с АТСС.
На следващо място, за да възникне въобще задължение за
собственика да сключи задължителна застраховка гражданска отговорност по
смисъла на чл. 483, ал. 1, т. 1 ЗДвП, МПС следва да не е спряно от движение.
Предвид гореизложените принципни положения тези съставомерни
обстоятелства:
че МПС не е спряно от движение; че с АТСС е заснето "управление"
на МПС, тоест неговото движение по отворената за обществено ползване
пътна мрежа; / че към датата на заснетото управление за МПС "липсва
сключена валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите
3
следва не само да се установяват от доказателствата по делото, но и да са
описани в ЕФ, доколкото само по този начин надлежно се въвеждат в
предмета на доказване по делото.
В процесния ЕФ липсва отразяване на което и да било от посочените
съставомерни обстоятелства, като използваната техника за описание на
фактическите признаци на нарушението, чрез посочване, че е установено
нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), без изобщо да е
конкретизирано какво е то, не отговаря и на най-елементарните изисквания за
съдържание на ЕФ.
Посоченото се явява самостоятелно основание за отмяна на ЕФ,
доколкото същият не отговаря на законоустановените изисквания за
реквизити.
В случая констатираните пороци при описание от фактическа страна
на съставомерните признаци на допуснатото нарушение няма как да бъдат
санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен
дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на
защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде
отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които
се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му обвинение
едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е
наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.
Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да
са надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно - отменителните си правомощия в производството
по чл. 63 ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в
правомощията на наказващия орган.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е
издаден ЕФ, който съчетава функциите както на АУАН, така и на НП, тоест
той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига
административното обвинение и акта, с който се налага наказанието, този ред
за саниране на пороците в административния процес е неприложим.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане в брой на сумата от 250, 00 лева за
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
4
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
същото е неоснователно, с оглед
вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а именно
изготвяне на жалбата и проц. представителство в едно съдебно заседание;
поради което следва да се присъди минималния размер съгласно чл. 18, ал. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
адвокатска защита и съдействие.
В случая уговорения и заплатен размер от 250, 00 лева без ДДС и
съответства на минималните размери, предвидени в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, при съответния материален интерес, поради което следва
да се присъди изцяло. В полза на жалбоподателя следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 250, 00 лева, при съобразяване на
разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0008730, издаден от ОД на
МВР-Варна, с който на В. К. А. ЕГН ********** с адрес гр.Варна, **** за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ е
наложена глоба в размер на 250. 00 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна ДА ЗАПЛАТИ на В. К. А. ЕГН
********** с адрес гр.Варна, **** сумата от 250, 00 /двеста и петдесет/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство
пред Районен съд Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5