РЕШЕНИЕ
№ 18867
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110121863 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на "С.В." АД, с която по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК срещу П. И. К. са предявени установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата по издадената заповед №
443/07.01.2025 г., издадена по ч.гр.д. № *****/2024 г. по описа на СРС, 41 с в –
1706,06 лева, главница за потребени ВиК услуги за периода 18.03.2021 г. 16.04.2024
г. в имот с административен адрес: гр. ***** по договорна /съдебна/ сметка към кл.
№ *****, като за вземанията са били издадени фактури, дължими в периода
19.04.2021 г. – 06.06.2024 г., както и сумата 37,48 лева – мораторна лихва за
периода 20.05.2021 г. – 06.06.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството потребител на услугите,
доставяни от ищеца на адреса на водоснабдения имот. Ответникът не е изпълнил
задължението си да заплаща цената на потребените услуги, с оглед което и бил
неизправна страна по договора. Заявеното искане е предявените установителни
претенции да бъдат уважени.
Ответникът П. К. оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани. Заявява изрично, че няма задължения към ищеца. Оспорва да има
качеството потребител и страна по договор за доставка на ВиК услуги с ищеца за
процесния имот. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с
1
правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца, с оглед очертаните между страните като спорни
обстоятелства, е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между
страните през исковия период е съществувало договорно правоотношение, по
силата на което е предоставил ВиК услуги за процесния период, че са налице
обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване на давностния срок за
вземанията с оглед датата, от която искът се счита предявен /17.05.2024 г./, както и
размера на претендираното вземане.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задължението и останалите
възражения, наведени с отговора на исковата молба.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
По делото като писмено доказателство е приета справка №
397334/21.03.2024 г., издадена чрез отдалечения достъп от Агенция по вписванията
за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията ***** за П. И.
К., видно от която са извършени вписвания във връзка с наложени възбрани върху
1/3 ид.ч. от *****, находящ се в гр. *****.
Други доказателства във връзка с възникването на облигационното
правоотношение за доставка на ВиК услуги за конкретния недвижим имот от
страна на ищеца не са ангажирани.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейнобитови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на
понятието "потребители на ВиКуслуги", това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти , за които се предоставят
ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр.,
бр. 93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр. 41
от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г. / е указано, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право
на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е
и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния
регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от
2
публикуването им в централен ежедневник- чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в
производството доказателства се налага извод, че в конкретния случай и с оглед
направените оспорвания ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване основателността на предявения главен иск. Не се установява от
приобщените в хода на съдебното дирене пред първата инстанция доказателства
ответникът да е имал качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.
1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от Наредба №
4/14.09.2004 г. през исковия период. От представените справка, с която ищецът се е
снабдил чрез отдалечения достъп, предоставян от Агенция по вписванията, не
могат да се приемат за установени твърденията на ищеца, че договорно
правоотношение с ответника е възникнало с оглед притежаваното от последния
право на собственост върху имота.
По отношение на представената справка относно вписванията,
заличаванията и отбелязванията, издадена от Агенция по вписванията, настоящият
съдебен състав намира за необходимо да посочи, че в действителност имотният
регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република
България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 от
Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване
удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в
издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или
заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп
удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими
имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако
праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при
придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по
вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са
спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
Във връзка с горното следва да се отбележи още, че с т. 5 на Тълкувателно
решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, се възприе
разрешението, че обезпечителната мярка възбрана на недвижим имот се налага
чрез вписването и в нотариалните книги по партидата на ответника - съгласно чл.
36, ал. 1 от Правилника за вписванията, в партидната книга се нанасят
последователно накратко под името на всеки собственик и на определената за него
страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят
до него, като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е
подреден актът. Ако длъжникът действително е собственик на възбранения имот,
вписаната възбрана ще породи действие, като съгласно чл. 453 ГПК, извършените
след вписването разпоредителни сделки с имота ще бъдат непротивопоставими на
ищеца. Когато имотът в действителност не е собственост на ответника по
обезпечението, извършените от него разпоредителни сделки с чужд имот ще бъдат
непротивопоставими на действителния собственик независимо дали е вписана
възбрана. Когато имотът е собственост на трето лице, възбраната няма да породи
действие спрямо него, тъй като в нотариалните книги по партидата му няма да има
никакво вписване. Съгласно чл. 74 ЗКИР, вписванията се извършват по реда на
Правилника за вписванията по персоналната партида на ответника, поради което
вписването по имотни партиди не поражда никакво правно действие, т.е.
3
приемането на Закон за кадастъра и имотния регистър не променя изложените
мотиви относно безпредметността на проверката за собственост при налагане на
обезпечителна мярка "възбрана".
В случая в представената справка са налице вписвания и отбелязвания само
по отношение на наложени върху идеална част от имота възбрани, предпоставка за
налагането на които, както се посочи, не е установяване от съответния орган (съд,
съдебен изпълнител) на правото на собственост на ответника (длъжника) в
производството. Ето защо и не може да се приеме, че от тази справка се установява
ответникът да притежава правото на собственост върху имота или идеална част от
същото.
Останалите писмени доказателства, представени от ищеца с исковтаа молба,
също не сочат на извод ответникът да е собственик на имота и като такъв да се
явява потребител на услугите на ищеца. Недоказването на наличие на
облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги като
елемент от фактическия състав на вземането, което се претендира, води до извод за
неоснователност на предявения главен иск, с оглед което същият следва да бъде
отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция
за заплащане на мораторна лихва. По изложените съображения предявеният иск с
правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.86,ал.1 ЗЗД съшо следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само за
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не е установил да е
извършил разноски в производството, с оглед което и такива не следва да бъдат
присъждани със съдебното решение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С.В.“ АД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, срещу П. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че П. И. К. дължи на „С.В.“
АД сумата 1706,06 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги в
имот, находящ се на адрес: гр. *****, кл. № *****, за период от 18.03.2021 г. до
16.04.2024 г., както и сумата 37,48 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 20.05.2021 г. до 06.06.2024 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 443/07.01.2025 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ *****/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5