№ 1300
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100513526 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение № 20083209 от 31.03.2021 г. по гр.д.63439/19 г., СРС-90 състав
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. Х. Ж. с ЕГН
********** и адрес: гр. София, ж.к. „*******, сумата от 1200 лв. / хиляда и двеста лева/,
представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. I ЗОДОВ за неимуществени вреди,
претърпени вследствие повдигнато му обвинение на 11.02.201З г. за престъпление по чл.
346, ал. 5, пр. I вр. ал 1 НК, по което е бил оправдан с Присъда от 19.10.2018г., постановена
ми
по НОХД № 7756/2013г. по описа на СРС, НО, 98" състав, влязла в сила на 06.11.2018г.,
които неимуществени вреди се изразяват в безпокойство от евентуално осъждане на
„лишаване от свобода“ за период повече от пет години, накърняване на неговата чест и
достойнство, влошаване на отношенията му с близки, приятели и роднини, изживяване на
изключителен стрес, притеснение, срам и унижение от разгласяването на случая сред
неговите познати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата
от 1200 лева до пълния предявен размер от 20000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на И. Х. Ж. с
ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. „*******, сумата от 10 лв., представляваща
разноски по делото.
1
И. Х. Ж. –ищец в първоинстанционното производство, обжалва постановеното
решение в отхвърлителната част на иска.Моли съдът да го отмени в тази част и да постанови
осъждане на ответника за цялата претендирана сума.Неправилно бил приложен чл.52 ЗЗД
при доказани претърпени вреди.Претендира разноски пред въззивното производство.
Въззиваемата страна-Прокуратурата на РБ счита жалбата за неоснователна и моли
да се отхвърли.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна
и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е уважил предявения от Ж. против
Прокуратурата на РБ иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.
2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ в размер на 1200 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2018
г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил претенцията за разликата до предявения
размер от 20 000 лв. като неоснователен и недоказан .
Срещу ищеца е било образувано наказателно производство и същият е бил
обвинен в извършено престъпление по чл.346 ал.5,пр.1 ,,вр.с ал.1 от НК-противозаконно
отнемане на чуждо МПС с намерение да го ползва ,като за отнемането е употребил сила
като е взета мярка за неотклонение „подписка“.Привличането като обвиняем е станало с
Постановление от 12.02.2013 г.на СРП.
Обвинителният акт е внесен в съда на 24.04.2013 г.и с присъда от 19.10.2018 г.ищецът е
признат за невиновен като е отменена взетата мярка за неотклонение“подписка“
.Продължителността на наказателното производство е около 5 години.
Нормата на чл.2. ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ има за обект на защита честта, достойнството и
доброто име на гражданина. Държавата може да накърни законно това право, единствено когато
чрез своите органи упражнява свое материално право по предвидения за това ред. В наказателния
процес това е правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание за
извършеното престъпление по реда, предвиден в нпк.
Неоснователността на материалната претенция на държавата води до незаконност на
предприетите за реализацията й процесуални действия. Щом обвинението не съответства на
истината, то задължението за разкрИ.ето й е останало неизпълнено и то е незаконно. Обвинението
е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред.
Престъплението ,за което е обвинен ищеца“ противозаконно отнемане на чуждо МПС
с намерение да го ползва ,като за отнемането е употребил сила“ е тежко престъпление по
смисъла на чл.93 т.7 НК-предвидено е лишаване от свобода повече от 5 години.
Воденото наказателно преследване ,продължило около 5 години, безспорно е причинило на
ищеца страдания-разстроен и притеснен от воденото наказателно производство против него.
Периодът на наказателното преследване не е кратък ,а обвинението е за тежко престъпление,
взетата мярка за неотклонение е „подписка“.
Софийски градски съд споделя изводите на районния съд относно наличие на
предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ за претърпените
неимуществени вреди при условията на чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ по предявения иск за вреди
в резултат на притеснения, страдания,накърняване на доброто име,поради повдигнато и
поддържано незаконно обвинение .
Съгласно разп. на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя от съда по
справедливост като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето
2
неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение, като неимуществените вреди
следва да бъдат доказани. В конкретния случай по делото е безспорно установено, че
наказателното преследване е продължило около 5 години.Процесът не се е развил в разумен
срок,но частично по обективни и зависещи от самия ищец причини.Лицето е било
привлечено като обвиняем за извършване на тежко престъпление. Тези обстоятелства са се
отразили на ищеца,който е претърпял неимуществени вреди. Конкретни данни за тези
претърпени вреди се съдържат в показанията на свидетеля по делото.Взетата
мярка“подписка“ е най-леката мярка за неотклонение и дори да налага известни
ограничения,няма твърдения да са повлияли по някакъв начин на ищеца. Ищецът е бил
притеснен и разстроен.Обремененото съдебно минало на ищеца и множеството водени
срещу него наказателни производства водят до извод,че търпените вреди от незаконното
обвинение са със значително по-нисък интензитет от интензитета,с който би търпяло
вредите лице,срещу което никога не е повдигнато обвинение за престъпление от общ
характер.Налице са и други обвинения срещу ищеца в предшестващ период/неприключили
такива по заявителски материал/ ,което сочи на значително занижен интензитет на търпене
на вредите и на невъзможност за отграничаването на последните от кое точно обвинение е
настъпило.Затова и не може да се приеме,че конкретното наказателно дело се е отразило зле
на репутацията на ищеца сред приятелите и семейството.
Предвид изложеното справедливият размер на обезщетението, съизмерим с
претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, възлиза на сума от
1200 лв.,правилно определена от СРС.
По останалите възражения във въззивната жалба СГС препраща към мотивите на
СРС на основание чл.272 ГПК.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради
което то като законосъобразно постановено следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Воден от горното, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от № 20083209 от 31.03.2021 г. по гр.д.63439/19 г.,
СРС-90 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4