Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1510
гр. П., 16.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П.,
гражданско отделение, десети състав, в открито съдебно заседание проведено на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Наташа Динева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 01929 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена искова молба от адв.М.Г., в качеството му на пълномощник на П.И.В., с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес ***,***, като същата е депозирана срещу ответника- „ТЕХРЕМОНТ“ - ЕООД, гр.София, ЕИК:********* -
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул."Шести септември"№1,
ет.2 - представлявано от Управителя Йоаннис Гиофкос.
С исковата молба
се сочи, че ищецът е работил в „ТЕХРЕМОНТ“ - ЕООД, гр.София, на длъжност „***",
с код по НКПД:31133018, с място на работа - производствена база в гр.П.. На
основание чл.328, ал.1,т.4 КТ, със Заповед №004/13.04.2017 год., връчена на лицето
на 13.04.2017 год. считано от 15.04.2017 год., същото е било с прекратено
трудовото правоотношение с ответника.
Според
твърденията в исковата молба, ответният работодател не е заплатил и до деня на
подаване на исковата млоба дължимото се нетно трудово възнаграждение за
месеците февруари, март и април 2017 год., както и нетно обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2016 год. — 4/четири/дни и за 2017 год. —
8/осем/дни. Неплатените нетни месечни трудови възнаграждения се претендират, че
се дължат, заедно със законната лихва за забава върху главниците от датата на
последният ден на месеца, за който се
дължат до датата на исковата молба и от тази дата до окончателното плащане.
Неплатеното
нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016 год. и за 2017
год. се претендира, че се дължи, ведно със законната лихва за забава от
последния ден на месеца следващ месеца на прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на исковата молба и от датата на исковата молба до
датата на окончателното плащане. С оглед на гореизложеното се моли от съда да
осъди „ТЕХРЕМОНТ“ - ЕООД, гр.София, ЕИК:********* да заплати на П.И.В. -
ЕГН:**********, следните сумите,а именно: 1. главницата от 567.62/петстотин шестдесет и седем лева и
шестдесет и две стотинки/лева -
неплатено нетно трудово възнаграждение
за месец февруари 2017 год., заедно със законната лихва за забава от 28.02.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 118.41 лева, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане;2.главницата
от 567.63/ петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/лева -неплатено нетно трудово възнаграждение
за месец март 2017 год., заедно със законната лихва за забава от 31.03.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 113.53
лева, както й законната лихва за забава върху главницата от датата на исковата
молба до окончателното плащане;3 .главницата от 370.77/триста и седемдесет лева
и седемдесет и седем стотинки/лева - неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец април 2017 год., заедно със законната лихва за забава от 30.04.2017 год.
до 20.03.2019 год. в размер на 71.07 лева, както й законната лихва за забава
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
плащане;4.главницата от 304.36/триста и четири лева и тридесет и шест стотинки/лева
- неплатено нетно обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск за 2016 год. - 4/четири/ и за 2017 год., 8/осем/дни,
заедно със законната лихва за забава от 31.05.2017 год. до 20.03.2019 год. в
размер на 55.72 лева, както й законната
лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Претендират се и направените по делото разноски. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства, в това число заверение копие от трудовата
книжка на лицето, както и от Заповедта за прекратяване на трудовото му
правоотношение. Поискано е назначаване от съда на съдебно - счетоводна експертиза, с вещо лице
- счетоводител, което след като се запознае с документите по делото, посети
счетоводството на ответника и НАП - офис П., като вземе предвид съответните
счетоводни документи, декларации образец №1 и ведомости за трудови
възнаграждения, дададе заключение относно следното:1. Какви са размерите на нетните трудови възнаграждения на
ищеца за месеците февруари, март и април 2017 год. и същите платени ли са му?2.Какъв
е размера на нетното обезщетение по чл.224, ал.1 КТ на ищеца за неизползван
платен годишен отпуск за 2016 год. - 4/четири/дни и за 2017 год. - 8/осем/ дни
и същото платено ли му е?3. Какви са размерите
на законните лихви за забава върху главниците по т.1 и т.2, считано по т.1 - от
последното число на месеца за който се дължат трудовите възнаграждения до
датата на исковата молба и считано по т.2 - от последното число на месеца
следващ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на
исковата молба?, която впоследствие е била назначена от съда, както и
допълнителна такава, след представяне в хода на производството от страна на
процесуалния представител на ищеца на новоузнато доказателства- телково
решение, касаещо ищеца и променящо първоначално извършените изчисления от
вещото лице, оттам обусловило и искане до съда по реда на чл.214 от ГПК, в
последното по делото съдебно заседание. Съдът е приел изменението на иска, като
е уважил същото в следния смисъл: намаляване чрез оттегляне размера на исковите
претенции, както следва: законната лихва
за забава върху главницата – нетно трудово възнаграждение за м.февруари 2017
г., за периода от 28.02.2017 г. до 20.03.2019 г. от 118.41 лв. на 112.11 лв.;
законната лихва за забава върху главницата – нетно трудово възнаграждение за
м.март 2017 г., за периода от 31.03.3017 год. до 20.03.2019 год. от 113.53 лв.
на 112.11 лв., главницата – неплатено нетно трудово възнаграждение за м.април
2017 г. от 370.77 лв. на 282.13 лв.; законната лихва за забава върху главницата
за периода от 30.04.2017 год. до 20.03.2019 год. от 71.07 лв. на 53.37 лв, като
е прекратил производството в оттеглената част на исковите претенции досежно
посочните размери. Увеличил е размера на
исковите претенции, както следва: главницата – неплатено нетно обезщетение по
чл.224 ал.1 от КТ от 304.36 лв. на 374.28 лв., законната лихва за забава върху
главницата за периода от 31.05.2017 г. до 20.03.2019 г. от 55.72 лв. на 67.68
лв. Така исковете е следвало да се считат предявени, както следва за следните
сумите, а именно:
1.главницата от 282,13лв.-
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2017 год., заедно със
законната лихва за забава за периода от 30.04.2017 год. до 20.03.2019 год. в
размер на 53,37лева, както й законната лихва за забава върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното плащане;
2.главницата от 567.63 лв./петстотин шестдесет и седем лева и
шестдесет и три стотинки/ - неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
март 2017 год., заедно със законната лихва за забава от 30.03.2017 год. до 20.03.2019
год. в размер на 112.11 лева, както й законната лихва за забава върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане;
3.главницата от
567.62 лв./петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ -
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2017 год., заедно със
законната лихва за забава от 28.02.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на
116.84 лева, както й законната лихва за забава върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното плащане;
4.главницата от 374.28/
триста седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/лева - неплатено
нетно обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за
2016 год. – 4 дни и за 2017 год. - 8дни, заедно със законната лихва за забава
от 31.05.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 67,68 лева, както й законната
лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
плащане.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК не
е депозирал такъв.
По делот е бил
изговтен проекто-доклад по реда на чл.140 ГПК, като същият впоследствие е бил
обявен за окончателен.
Производството
е с правно основание чл.128, т.2, КТ, вр. чл.86 ЗЗД, чл.224 КТ.
Ищецът твърди, че е работил в „ТЕХРЕМОНТ“ - ЕООД,
гр.София, на длъжност „***“, с код по НКПД:31133018, с място на работа
произодствена база в гр.П.. На основание чл.328, ал.1, т.4 КТ, със Заповед №004/13.04.2017
год., връчена му на 13.04.2017 год. считано от 15.04.2017 год. е било
прекратено трудовото му правоотношение с ответника. Ответният работодател не е
заплатил дължимото се нетно трудово възнаграждение за месеците февруари, март и
април 2017 год., както й нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
за 2016 год. - 4/четири/дни и за 2017 год. - 8/осем/дни. Неплатените нетни
месечни трудови възнаграждения се дължат заедно със законната лихва за забава
върху главниците от датата на последният ден на месеца, за който се дължат до
датата на исковата молба и от тази дата до окончателното плащане. Неплатеното
нетно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016 год. и за 2017
год. се дължи със законната лихва за забава от последния ден на месеца следващ
месеца на прекратяване на трудовото правоотношение до датата на исковата молба
и от датата на исковата молба до датата на окончателното плащане.
В открито
съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител,
моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за
което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
в открито съдебно заседание редовно призован, не изпраща представител и не
взема становище по същество.
С протоколно
определение съдът е допуснал изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК,
касателно размера на исковата претенция, а именно: намаление на исковите
претенции както следва: главницата от 282,13лв./ стотинки/ - неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец април 2017 год.; законната лихва за забава за
периода от 30.04.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 53,37лева; главницата,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за м.март 2017 г. е в
размер на 567.62 лв./петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/;
законната лихва за забава от 28.02.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на
116.84лева,; главницата от 567.62 лв./петстотин шестдесет и седем лева и
шестдесет и две стотинки/ - неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
февруари 2017 год.; законната лихва за забава от 28.02.2017 год. до 20.03.2019
год. в размер на 116.84лева; главницата,
представляваща неплатено нетно обезщетение по чл.224 ал.1 КТ е в размер на 374.28/
триста седемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/лева;, като законната
лихва за забава върху тази сума за периода 31.05.2017 г. до 20.03.2019 г. е в
размер на 67,68.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното
От писмените доказателства по делото, се
установява, че между страните по делото е сключен трудов договор, по силата на
който ищецът заемал длъжността „***“. От приложената трудова
книжа се установява, че основното месечно трудово възнагражднеие е в размер на 500,00
лева.
Не е спорно, че трудовото правоотношение
е прекратено на 15.04.2017 г., за което е издадена заповед № 004 от 13.04.2017 г. , което се установява и от
приложената Заповед по делото.
По делото е изслушано и прието основно и допълнително експертно
заключение на съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от
страните по делото и прието от съда, като съдът намира, че следва в основата на
своите правни изводи да постави изчисленията по допълнителното закючение по
експертизата, тъй като същата е изготвена след като по делото е било прието
експертно телково решение за лицето, което не само е наложило преизчисление на
сумите, но и което е довело да различни пресмятания на вещото лице, съобразени
и от процесуалния представител на ищеца, който в посочения по-горе смисъл и в
съответствие с новите изчисления по заклюючението е извършил съответно на
същите изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, прието от съда.
Вещото лице в заключението и в съдебно заседание пояснява, че незаплатено
трудово възнаграждение е в размер на 567,62 лв за месец февруари 2017г., в
размер на 567,63 лева за месец март 2017г.
и 282,13 лв. за месец април 2017 г.,
обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван отпуск е в размер на 374,28 лева.
Пояснява още, че сумата от 116,84лв е обещетение за забава на трудовото
възнаграждение, считано от 28.02.2017г. до 20.03.2019г.; сумата от 112,11 лева
е обезщетение за забава на трудовото възнаграждение за м. март 2017г., считано
от 31.03.2017 г. до 20.03.2019 г. и 53,73лв.
е обезщетение за забава на трудовото възнаграждение за м. април 2017г., считано
от 30.04.2017 г. до 20.03.2019 г. Както и сумата от 67,68 лева – лихва за забава на вземането за
обезщетение за неизползван отпуск, считано от 31.05.2017 г. до 20.03.2019 г.
Съдът кредитира експертното заключение, тъй като е компетентно дадено и
обосновано. Същото е изготвено въз основа на декларации, подавани от ответника
пред компетентните органи, поради което съдyт му дава вяра.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да плаща уговореното възнаграждение за извършената работа. По делото се
установи, че страните се намирали в трудови отношения. Установи се, че
дължимото трудово възнаграждение за месеците февруари, март и април 2017 г.
възлиза на 1417,38.03 лева. По делото не се ангажираха доказателства за
извършено плащане на тази сума. Неизпълнението на това задължение обуславя
ангажирането на отговорността на работодателя.
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят
има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като това
обезщетение се изчислява по реда на чл. 177 КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение и то на база
среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най - малко 10 работни дни. В случая ищецът претендира обезщетение по
чл. 224 от КТ за 4 дни за 2016 г. и 8 дни за
2017г., което вещото лице е изчислило в размер на 374,28лева. По делото липсват
данни обезщетението да е заплатено от работодателя, поради което е дължимо и
исковата претенция следва да се уважи. Видно от допълнителното експертно заключение,
което съдът поставя в основата на своите изводи, то вещото лице е установило,
че на П.И.В., съгласно поставените задачи за изчисление Дружеството дължи
сумите, както следва: сумата от 282,13лв /двеста осемдесет и два лева и
тринадесет стотинки/ - неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април
2017 год., заедно със законната лихва за забава за периода от 30.04.2017 год.
до 20.03.2019 год. в размер на 53,37лева, както й законната лихва за забава
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане; сумата
от 567.63 лв./петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/ -
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2017 год., заедно със
законната лихва за забава от 30.03.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на
112.11 лева, както й законната лихва за забава върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното плащане; сумата от 567.62 лв./петстотин
шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ - неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2017 год., заедно със законната лихва за
забава от 28.02.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 116.84 лева, както й
законната лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното плащане; 374.28/ триста седемдесет и четири лева и двадесет и
осем стотинки/ лева - неплатено нетно обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 2016 год. – 4 дни и за 2017 год. - 8дни,
заедно със законната лихва за забава от 31.05.2017 год. до 20.03.2019 год. в
размер на 67,68 лева, както й законната лихва за забава върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Вещото лице е посочило, че 282,32 лева е обезщетение за забава на месечните
трудови възнаграждения, считано от 28.02.2017 г. до 20.03.2019г. и 67,68 лева –
лихва за забава на вземането за обезщетение за неизползван отпуск, считано от
31.05.2017 г. до 20.03.2019 г.
По разноските:
С оглед изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право
да му бъдат заплатени направените разноски в производството. Ищецът претендира
сумата от 400 лева – разноски за адвокатски хонорар, за който са представени
доказателства, че са заплатени. Поради
това направените разноски следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд
сумата от 120,00 лева – възнаграждение за вещо лице и 85,67лв./осемдесет и пет лева
и 67ст./ представляваща дължимата държавна такса
върху уважения размер на исковите претенции.
На основание чл.
242, ал. 1 ГПК следва служебно да се допусне предварително изпълнение на
решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шести септември” № 1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на П.И.В.
с ЕГН ********** ***, сумата от 282,13лв /двеста осемдесет и два лева и тринадесет
стотинки/ - неплатено нетно трудово възнаграждение
за месец април 2017 год., заедно със законната лихва за забава за периода от
30.04.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 53,37лева, както й законната лихва за забава върху главницата от
датата на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 567.63 лв./петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/
- неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2017 год., заедно
със законната лихва за забава от 30.03.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 112.11 лева, както й законната лихва
за забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното
плащане; сумата от 567.62 лв./петстотин шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/ -
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2017 год., заедно със
законната лихва за забава от 28.02.2017 год. до 20.03.2019 год. в размер на 116.84 лева, както й законната лихва за
забава върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане; 374.28/ триста седемдесет и четири лева и
двадесет и осем стотинки/ лева - неплатено нетно обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016 год. – 4 дни и за 2017
год. - 8дни, заедно със законната лихва за забава от 31.05.2017 год. до
20.03.2019 год. в размер на 67,68 лева,
както й законната лихва за забава върху главницата от датата на исковата молба
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шести септември” № 1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на П.И.В. с ЕГН ********** ***
сумата от 400,00лева /четиристотин лева/- направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Техремонт“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Шести септември” № 1, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пернишки районен
съд сумата от 120,00 лева /сто и двадесет лева/– заплатено от бюджета
възнаграждение за вещото лице и 85,67лв./осемдесет и пет лева и 67ст./, представляваща дължимата държавна такса върху
уважения размер на исковите претенции.
Допуска на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на
ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ :