О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/……………………………, гр.Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.Варна, ХVІІ-ти
състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври 2019 година в
състав:
СЪДИЯ: Мария Иванова – Даскалова
като разгледа адм. дело №2113 по описа за 2019г. на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.197 и следв. от АПК, приложим
на основание §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба вх.№11798/25.07.2019г. на „ТИЙМ
ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД – гр.Варна срещу отказа обективиран в Писмо
изх.№24867-12/09.07.2019г. на Зам. Директора на ТД на НАП-Варна „отказ“ на
орган по приходите при ТД на НАП-Варна да бъде разгледано по същество
подаденото от дружеството искане вх.№30088324647/29.05.2019г. за издаване на
удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице.
В жалбата са развити доводи за неправилност и
незаконосъобразност на постановения отказ, обективиран в писмото. С
постъпването и входирането в ТД на НАП-Варна на искането на дружеството, в
качеството му на работодател, бил сезиран компетентния орган и постановено
начало на административното производство. Към заявлението били приложени
изискуемите документи, удостоверяващи наличие на основанията за издаване на
удостоверението съгласно правилата за координация на системите за социална
сигурност. Поради това неправилно и при съществено нарушение на процесуалните
правила с писмо изх.№24867-12/09.07.2019г. Зам. директора на ТД на НАП-Варна дружеството
било уведомено, че тъй като подадените искания от 29.05.2019г., сред които и това
с вх.№ 30088324647/29.05.2019г. не били подписани от заетите лица, производство
не възникнало и то било анулирано от информационната система на НАП. Твърдят,
че такова изискване нямало в закона, че съобразно чл.89 ал.1 от ДОПК искането
било направено от заинтересувано лице, каквото дружеството било в качеството му
на задължено лице /осигурител/ по смисъла на чл.5 ал.1 от КСО. „ТИЙМ ПАУЪР
ЕВРОПА“ ЕООД – гр.Варна подало писменото искане с пълните си данни, описание в
какво се състои искането, с подпис и приложени необходимите документи,
съобразно чл.29 ал.2 от АПК и то следвало да бъде разгледано по същество.
Изисквал се подпис само на заявителя, какъвто е дружеството и какъвто имало
положен в искането. Неправилно било посочено като необходимо искането на
работодателя да бъде подписано и от заетото лице, каквото изискване нямало в чл.19,
ал.2 от Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедурата за прилагане на
Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност.
Поради това отказът бил в нарушение на Общностното право, а ползваният от НАП
образец не съответствал на утвърдения на основание чл.72 от Регламент (ЕО) №
883/2004 от Административната комисия образец на заявление за издаване на
удостоверенията. Излагат се аргументи в тази насока, претендира се отмяна на
отказа обективиран в писмото и преписката да бъде върната на органа за издаване
на поискания документ, както и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
С последваща молба с.д.№14720/02.10.2019г. процесуалният
представител на жалбоподателя уточнява, че оспорват обективирания в писмо
изх.№24867-12/09.07.2019г. отказ на органа по приходите да разгледа искането на
дружеството, който молят да бъде отменен като неправилен. В депозирана на 01.10.2019г.
молба претендират присъждане на направените по делото разноски в общ размер
550лв. посочен в списъка, съгласно доказателствата за извършването им.
Ответникът – Директорът на ТД на НАП-Варна представя
административната преписка по постъпилото искане и издаденото във връзка с него
Писмо изх.№24867-12/09.07.2019г. В депозирано с преписката писмо на директора
на дирекция „Обслужване“ е изразено становище, че Писмо
изх.№24867-12/09.07.2019г. е с информативен характер, че нямало съдържание по чл.89,
ал.3 от ДОПК и не представлявало отказ за издаване на документ /удостоверение/.
С него не се удостоверявали факти с правно значение, нито се признавали или
отричали права или задължения, поради което не били давани указания за ред и
срок за обжалването му. С последваща молба вх.№13768/12.09.2019г. се представят
допълнително изискани заповеди и др. документи, ведно със становище на
директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, че в искането вх.№30088324647/29.05.2019г.
липсвал подпис на наетото лице, който бил задължителен реквизит в утвърдения
формуляр, което било недостатък по чл.30 ал.1 от АПК. За отстраняването му били
дадени указания с писмо до наетото лице Е.Д.,
да подпише искането. Искането нямало недостатъци по чл.30 ал.2 от АПК, поради
което не били давани указания на дружеството за отстраняване на такива. Изискването
задължително да има подпис и на наетото лице в искането, когато се подава от
работодателя, било въведено като изискване и в утвърдения със Заповед №ЗЦУ-844/
12.07.2016г. Образец ОКд-236, с оглед защитата на личните данни на работника,
съобразно Закона за защита на личните данни и прилагането на Регламент
№883/2004г. В молба от 08.01.2019г. правят възражение за прекомерност на
платеното и претендирано от жалбоподателя по делото адвокатско възнаграждение,
с оглед фактическата му и правната сложност.
След преценка на представените от страните доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
В ТД на НАП-Варна е входирано с №30088324647 от 29.05.2019г.
подадено от „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД искане за издаване на удостоверение А1 за
приложимото осигурително законодателство за заето лице Е.С.Д. от ***. Искането е подписано от
дружеството-работодател, от представляващият го управител В.К.. Искането не е
подписано от работника.
Във връзка с това искане с писмо изх.№ 24867-3/04.06.2019г.
зам. директорът на ТД на НАП-Варна указал на заетото лице Е.С.Д. от ***, че не е заявил
съгласие за предоставяне на личните му данни и тъй като утвърденият образец изисквал
задължително и негов подпис, когато се подава от работодателя, следвало в 3-дневен
срок от получаването да се яви в ТД на НАП-Варна за полагане на подпис в искането.
Указал му, че при непотвърждаване в срок, производството ще бъде прекратено на
основание чл.30 от АПК. Пощенската пратка с това писмо е връчена на
19.06.2019г. лично на Е.Д., видно от известието за доставяне.
С писмо изх.№24867-12/09.07.2019г. зам. директорът на ТД
на НАП-Варна уведомил „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД, че по посочените в писмото заявления,
сред които и искане вх.№30088324647/29.05.2019г. за лицето Е.С.Д., не възниква
производство, а те са анулирани в информационната система на НАП, т.к. не са
подписани от заетите лица, а съгласно писмо от ЦУ на НАП изх.№
М-26-Б-433/18.06.2019г. полагането на подпис от заетото лице, когато искането
се подава от работодател, било задължително изискване, посочено изрично в
образеца на формуляра, с оглед необходимостта от изрично съгласие на наетото
лице за предоставяне на личните му данни. Това се налагало с оглед спазване на разпоредбите
на Закона за защита на личните данни, каквито са три имена, ЕГН, адрес по
местоживеене, посочени във формуляра, за целите на прилагане на Регламент
№883/2004г.
От отговора по жалбата и представени актове от ответната
страна се установява, че искането за издаване на удостоверение А1 за приложимо
осигурително законодателство за заето лице/Уведомление по чл.15 от Регламент
(ЕО) № 987/2009“ – версия В е утвърдено със Заповед № ЗЦУ-844/12.07.2016г. на
изпълнителния директор на НАП. В сила от 01.07.2019г. се прилагала нова версия
на Образец ОКд236, утвърдена със Заповед № ЗЦУ-1018/28.06.2019г. на изп. директор
на НАП, в която отново като задължителен реквизит бил посочен подписът на
заетото лице. Изтъква се, че установените недостатъци в искане вх.№ 30088324647/29.05.2019г.
били такива по чл.30, ал.1 от АПК, а не по чл.30, ал.2 от АПК, поради което
потвърждават, че не са давани указания на дружеството за отстраняване на недостатъци.
Поради липсата на подпис на работника, който бил задължителен реквизит, по него
не възникнало производство и органът по приходите анулирал входящият номер на
конкретното искане в програмния продукт.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Административното производство по чл.89, ал.1 от ДОПК е
започнало по искане вх.№ 30088324647/29.05.2019г. за издаване на удостоверение
А1 за приложимо осигурително законодателство по отношение на лицето Е.С.Д.. В хода на проверката
за редовност на искането, органът по приходите неправилно приел, че то
представлява неподписано искане от подателя му по чл.30, ал.1 от АПК.
Неправилно въпреки наличието на подпис положен от работодателят, подал
искането, административният орган изпратил съобщение до заетото лице – Е.С.Д., с указание той да се
яви и да подпише искането. Неправилно след като заетото лице е получило лично
съобщението и не се е явило и не е подписало искането, подадено и подписано от
работодателя искане е преценено като такова с нередовност по чл.30 ал.1 от АПК,
която не е отстранена и то е „анулирано“,
за което заявителят е уведомен с писмо изх.№24867-12/09.07.2019г. „Анулирането“
на искането е извършено чрез заличаване на входящия номер, без да е издаван
нарочен административен акт по чл.56, ал.2, вр. чл.30 от АПК. С оглед на това за
компетентния да се произнесе по такъв вид искания административен орган срокът
по чл.90, ал.2 от ДОПК не е започнал да тече и не е формиран мълчалив отказ да
се издаде поисканото удостоверение и такъв не е обективиран в оспореното писмо изх.№
№24867-12/09.07.2019г. С него дружеството е уведомено, че искането му е
анулирано, т.е. че на практика административният орган няма да го разгледа и да
се произнесе по същество по него. Това писмо не е уведомително такова, а
представлява волеизявление от вида посочен в чл.197 от АПК, тъй като се явява
изричен отказ да бъде разгледано подаденото искане за издаване на удостоверение
А1 за приложимо осигурително законодателство по отношение на заетото лице Е.С.Д.. Този отказ е връчен
редовно на дружеството, което е негов адресат и за когото то е неблагоприятен
акт.
Жалбата депозирана до съда срещу този отказ да се
разгледа по същество от административният орган отправеното до него искане за
издаване на документ, който е от значение за упражняване на права се явява
депозирана от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, в срок,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Правото на искане за образуване на административно
производство, в което сезираният орган да разреши по задължителен начин въпрос
за субективни права, интереси или задължения, е публично субективно
потестативно право. На това право и правомощие на органите съответства
задължението сезираният административен орган, да се произнесе по същество на
искането, ако са налице определените от закона предпоставки, – чл.9, ал.1 от АПК и чл.6, ал.3 от ДОПК. Административно производствените предпоставки за разглеждане на искането
по същество са изпълнението на изискванията и условията за неговата редовност и
допустимост. Тогава, когато органът прецени, че искането е недопустимо, т.к. са
налице отрицателните предпоставки на чл.27, ал.2, т.1 и т.2 от АПК, или липсват
положителните предпоставки на т.4, 5 и 6, както и че искането не е редовно,
т.к. не са спазени изискванията на чл.29 АПК за форма, и нередовностите не са
отстранени по реда на чл.30, ал.1 и ал.2 от АПК, органът може да прекрати
административното производство-чл.56, ал.2 от АПК. В тази връзка за конкретното
искане за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително
законодателство са приложими разпоредбите на чл.80-96 от ДОПК. Специалните
изисквания, на които следва да отговарят исканията по чл.88, ал.2 от ДОПК –
каквото е процесното, са посочени в чл.89, ал.3 от ДОПК – към искането се
прилагат доказателства за наличие на основанията за издаване на удостоверението
съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност. Искането
се оставя без разглеждане, ако в указания срок въпреки дадените указания за
отстраняване на нередовностите и за представяне на доказателства за
установяване наличието на условията за редовност на искането, такива
доказателства не бъдат представени. Съгласно §2 от ДР на ДОПК за неуредените въпроси
в ДОПК се прилагат правилата на АПК. Във всички случаи, когато органът откаже
да разгледа по същество отправено до него искане, за отправилия искането се
поражда правото да оспори този отказ и да сезира съда за проверката му в
производство по чл.197, ал.1 и следв. от АПК. Предмет на това производство е
самото проверката дали е правилна и законосъобразна преценката на
административния орган за недопустимост, респ. нередовност на искането. То няма
за предмет да се произнесе налице ли са основанията за издаване на искания акт.
В конкретния случай органът по приходите е приел, че поради
липсата на подпис на заетото лице са налице основания за „анулиране“ на
искането, поради което производство по чл.89 от ДОПК не е възникнало и искането
не следва да бъде разглеждано. Този отказ от разглеждане на подаденото искане
за издаване на удостоверение А1 е незаконосъобразен. Постановен е при
неправилно тълкуване и приложение на разпоредбите на чл.30, ал.1 и ал.2 от АПК,
както и в пряко противоречие с чл.19, пар.2 от Регламент (ЕО) № 987/2009г. за
установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл.30, ал.1 от АПК,
когато писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от
посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква
неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок
от съобщението за това. При непотвърждаване в срок производството се
прекратява.
Съгласно чл.30, ал.2 от АПК, ако искането не
удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да
отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че
неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството.
Разпоредбата на чл.30, ал.1 от АПК касае само хипотезата
на липса на подпис на подателя на искането,
или наличие на съмнения в подписа на подателя му. На конкретното искане подател
е „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД , което се представлява от съответните му органи и
упълномощени лица. В искането има подпис за „работодател“, поради което неправилно
са дадени указания за отстраняване на такава нередовност на трето лице –
работника, за който се иска да бъде издадено удостоверение за приложимо
законодателство, а не до дружеството, по чиято инициатива е започнало
административното производство. Неправилно органите по приходите са възприели липсата
на подпис на работника в заявлението, като липса на императивно необходимо съгласие,
с оглед закрилата на личните му данни,
във връзка със спазването на Регламент (ЕО) № 883/2004.
Съгласно чл.77, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, когато,
съгласно настоящия регламент или регламента по прилагането, органите или
институциите на държава-членка предоставят лични данни на органите или
институциите на друга държава-членка, се прилага законодателството за закрила
на данните на предоставящата ги държава-членка. За всяко съобщаване от органа
или институцията на получаващата държава-членка, както и за съхраняването,
изменението и унищожаването на данните, предоставени от тази държава-членка, се
прилага законодателството за закрила на информацията на получаващата я
държава-членка. Според §2 на чл.77 информацията, необходима за прилагането на
настоящия регламент и на регламента по прилагането се предоставя от една
държава-членка на друга държава-членка в съответствие с разпоредбите на Общността
за закрила на физическите лица относно обработката и свободното движение на
лични данни.
В случая „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД като работодател на Е.С.Д. се явява администратор
на лични данни по смисъла на чл.4, т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент
относно защитата на данните). В производствата по Глава ХІІ от ДОПК
„Административно обслужване“, Националната агенция за приходите също има
качеството на администратор на лични данни. Обработването на лични данни от
администратори на лични данни, както в публичната, така и в частната сфера е
законосъобразно, само ако е налице някое от правните основания, изчерпателно
изброени в чл.6, пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/976. Съгласието по чл.6, пар.1,
буква а) от Регламент (ЕС) №2016/976 е само едно от основанията за
законосъобразно събиране и обработване на лични данни. Когато личните данни се
събират и обработват за целите на трудовото правоотношение (чл.6, пар.1, буква
б) от Общия регламент), във връзка с предоставянето на различни административни
услуги от държавните органи или органи на местно самоуправление (чл.6, пар.1,
буква д) от Общия регламент) или когато обработването е необходимо за спазване
на законово задължение, което се прилага спрямо администратора (чл.6, пар.1,
буква в) от Общия регламент), не се изисква съгласие от лицето за обработка на
личните му данни.
Именно тези хипотези са налице в процесния случай,
свързан с подаденото от „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ЕООД в качеството на работодател на
заетото лице Е.С.Д. заявление до органите
на НАП за издаване на удостоверение по повод процедурата по определяне на
приложимо осигурително законодателство. С това заявление НАП са сезирани с
искане за извършване на административна услуга – т.е. за изпълнение на задача
от обществен интерес и упражняване на официални правомощия по Регламент (ЕО) №883/2004г.
– чл.6, пар.1, буква д) от Регламент № (ЕС) №2016/976, поради което не е нужно
и е лишено от правно основание да е налице съгласие на работника, за да бъде разгледано
искането и извършена услугата било то с издаване на поискания документ или с постановяване
на отказ такъв да бъде издаден. В този смисъл са дадени разяснения от Комисията
за защита на личните данни на официалната й страница в интернет. В тази връзка
следва да се съобрази и предвиденото в чл.19, §1 от Регламент (ЕО) № 987/2009г.,
че компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става
приложимо по силата на дял II от основния регламент, информира съответното лице
и, когато е уместно, неговият(ите) работодател(и) относно задълженията,
установени от същото законодателство. Тя им осигурява необходимото съдействие
при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности. Съгласно §2
от чл.19 по искане на съответното лице или на работодателя компетентната
институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на
дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е
приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия. Интерпретацията
на утвърдения образец ОКд–236 в смисъл, че изисква като задължителен реквизит
подпис на заетото лице и в случаите, когато искането е подадено от работодател,
се явява в пряко нарушение на чл.19, пар.2 от Регламент (ЕО) № 987/2009.
При така дадената общностна регламентация неправилно
органът по приходите е преценил, че липсата на подпис на заетото лице е пречка направеното
със конкретното заявление искане да бъде разгледано по същество. Поради това изричния
отказ да бъде разгледано искане на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД- гр.Варна с вх.№30088324647/29.05.2019г.
за издаване на удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство за
заетото лице Е.С.Д. следва да бъде отменен като
незаконосъобразен и преписката да се върне за произнасяне по същество.
При този изход на делото своевременно направеното искане
в жалбата и в допълнителната молба от представителя на жалбоподателя за
присъждане на разноски следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК
ответната страна ТД на НАП-Варна следва да бъдат осъдени да заплатят на
жалбоподателя „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД- гр.Варна сумата в размер на 550лв.,
представляваща заплатена държавна такса от 50лв. за образуване на делото и
500лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договора за правна защита
и съдействие серия Б №********* от 19.07.2019г. за изготвяне на жалбата и
процесуална защита по делото. Това е предвидения в чл.8 ал.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по чл.8 ал.2 от Наредбата. Поради това неоснователно е направеното на
основание чл.78, ал.5 от ГПК в молбата на представителя на ответника възражение
за прекомерност на същото, с оглед фактическата и правна сложност на спора.
Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 1 и чл. 143,
ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ обективирания в писмо с изх.№
24867-12/09.07.2019г. отказ на Зам. директора на ТД на НАП–Варна да бъзе разгледано
по същество искането в заявление вх.№30088324647/29.05.2019г. на „ТИЙМ ПАУЪР
ЕВРОПА“ ЕООД –гр.Варна за издаване на удостоверение А1 за приложимо
осигурително законодателство по отношение на заетото лице Е.С.Д..
ВРЪЩА преписката на ТД на НАП-Варна за ново разглеждане и
произнасяне по същество по искането в заявление вх.№30088324647/29.05.2019г. на
„ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД–гр.Варна за издаване на удостоверение А1 за приложимо
осигурително законодателство по отношение на заетото лице Е.С.Д., при спазване на
указанията по тълкуване и приложение на закона и общностното право, дадени в
настоящото определение.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“
ЕООД–гр.Варна с ЕИК ********* сумата в размер на 550лева/петстотин и петдесет
лева/, представляваща заплатени 50лв. за държавна такса за образуване на делото
и 500лв. за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от
страните, участвали в административното производство в 7-дневен срок от
съобщаването пред Върховния административен съд по реда на глава ХІІІ от АПК.
СЪДИЯ: