Р Е Ш Е Н И Е
№ 423
гр. Пловдив, 11 март 2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І
отделение, IХ-ти състав, в публично
съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа адм. дело № 3233 по описа на
съда за 2021г., докладвано от съдия Н.
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета, Раздел Трети от АПК.
Образувано
е по жалба на Фондация „Гринберг“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление, гр. Пловдив 4000, Район „Централен“, ул. „Райко Даскалов“ № 53, ет.
1, офис 1, представлявана от управителя Г.И.Й., предявена чрез адвокат И.Г.Й.
против чл. 12 от Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства в зоните, определени за платено и безплатно
паркиране на територията на община
Карлово, приета с Решение № 554 по
Протокол № 21 от 30.03.2017 г. на Общински съвет Карлово.
Поддържа
се, че фондацията има правен интерес от обжалване на нормативния административен
акт, признат по силата на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за
хората с увреждания, с оглед на факта, че дейността ѝ се изразява в
предоставяне на правна помощ на хора с увреждания и защита на правата и
интересите на последните с всички допустими от закона средства, в цялата
страна, като овластяването за изпълнението на тази „застъпническа роля” е по
силата на закона.
По
същество се поддържа, че разпоредбата на чл. 12 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства в
зоните, определени за платено и безплатно паркиране на територията на
община Карлово, е нормативен акт, свързан с хората с увреждания, поради
което съобразно изискването на действалия към датата на приемана на наредбата
чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.), проектът на
същата е следвало задължително да бъде съгласуван с Агенцията за хората с
увреждания, която осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция
на хората с увреждания и в случая е следвало да даде задължително становище по
проекта на Наредбата касаеща хората с увреждания. Това според жалбоподателя в
случая не е сторено.
Искането
е оспорената част от наредба да бъде отменена, като се присъдят сторените
разноски по производството.
Ответникът – Ответният Общински съвет Карлово не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата
и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства намери за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Съобразно чл. 187, ал. 1 от АПК,
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
С
Решение № 554 по Протокол № 21 от 30.03.2017 г. на Общински съвет Карлово е
приета Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства в
зоните, определени за платено и безплатно паркиране на територията на
община Карлово, с посочено правно основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА във връзка с чл. 99, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
Като преписка
по приемане на Наредбата, по делото са представени: Предложение от кмета на
община Карлово – Емил Кабаиванов, с вх.№ 93-00-3092/23.12.2016г. относно
приемане на Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства в зоните, определени за
платено и безплатно паркиране на територията
на община Карлово ,
проект на Наредбата, Доклад към проекта
за приемане му, разпечатка от официалната
интернет страница на Община Карлово за обявление за публично обсъждане, протокол №21 от 30.03.2017 г. за проведено
редовно заседание на Общински съвет-Карлово
за приемане на Наредбата за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства в зоните, определени
за платено и безплатно паркиране на територията
на община Карлово .
Във връзка с
дадените от Съда указания и осигурена процесуална възможност, по делото се
представиха доказателства за публикуване на проекта за нормативния акт заедно
мотивите /доклада/ от съставителя на проекта на интернет страницата на
общината. Не се представиха доказателства относно участие или даване на
становище от Агенцията за хората с увреждания при изготвянето на проекта за
процесната наредба.
Оспорването
е съобщено, чрез публикуване на обявление в бр. 1/04.01.2022 г. на
"Държавен вестник" и чрез поставяне на обявление в сградата на
Административен съд - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство не са
налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към
оспорването страни по смисъла на чл. 189, ал. 2 от АПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На първо място, съдът
счита жалбата за допустима. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК, право да оспорват
подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито
права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати
от него или за които той поражда задължения, а съгласно чл.187, ал.1 от АПК
подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във
времето. В случая жалбоподателят е юридическо лице с нестопанска цел, създаден
въз основа на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписан в регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел като фондация, която осъществява дейност
в частна полза. С оглед на това той има качеството на организация по смисъла на
§ 1, т. 2 от ДР на АПК. В съответствие с
Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на ВАС по т. д. № 4/2009 г., правният
интерес на юридическите лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на
техни права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на
дейност и целите на учредяването им.
След извършена справка
на интернет страницата на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, съдът констатира, че като цели на фондацията жалбоподател е
посочено следното: "Фондацията се
създава и ще осъществява дейност като "Организация за хора с
увреждания" по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на Закона за хората с
увреждания, и целта й е да предостави правна помощ на и за хора с увреждания, и
да поема застъпническа роля от тяхно име в защита на правата им. " А в
графа средства за постигане на целите е посочено: "1. мониторинг върху действащата нормативна уредба - отнасяща се
до хората с увреждания и застъпничество за правата на хората с увреждания пред
всички лица и административни органи и служби; 2. съдебно оспорване на незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове или отделни норми в тях - отнасящи се до хората с
увреждания, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт;
3. образуване и водене на съдебни дела в защита на накърнени нормативно
признати права на хора с увреждания.". Очевидно е, че целите на
сдружението жалбоподател и средствата за постигането им са пряко свързани със
съдебно оспорване на подзаконови нормативни актове, отнасящи се до хората с
увреждания и без правото на жалба против подзаконови нормативни актове,
постигането на целите на сдружението за предоставяне на правна помощ на хората
с увреждания и защита на правата им, е сериозно ограничено. (в този смисъл
Определение № 6058 от 26.05.2020 г. по адм. дело № 4079/2020 г. на ВАС, VII
отделение и Определение № 8787 от 3.07.2020 г. по адм. д. № 6587/2020 г.на ВАС,
VII отделение). Ето защо оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
По основателността на
жалбата съдът, счита следното:
Оспорена Наредбата за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства в зоните,
определени за платено и безплатно паркиране на територията на
община Карлово, е приет от
материално и териториално компетентния орган, при спазване на изискванията за
кворум и мнозинство.
Легална
дефиниция на понятието нормативен административен акт е дадено в разпоредбата
на чл. 75, ал. 1 от АПК. Правилото обявява за такъв всеки подзаконов административен
акт, който съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и
неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Няма спор, че
атакуваната наредба, е нормативен административен акт, който се отнася за
неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.
Съобразно разпоредбите
на чл.7, ал.2 и чл.8 от ЗНА и чл.75, ал.1 от АПК, наредбата е нормативен акт,
който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен, като приеманите от Общинския съвет наредби
са подзаконови нормативни актове, съдържащи правни норми, които създават
общозадължителни правила за уреждане съобразно нормативните актове от по-висока
степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение на територията
на съответната община, засягащи неограничен брой адресати.
Редът за издаване на
нормативни административни актове е регламентиран в раздел ІІІ, глава пета, дял
втори от АПК, като съгласно чл.77 от АПК компетентният орган издава нормативния
административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища,
предложения и възражения.
Настоящия съдебен състав
счита, че при издаване на оспорената наредба са спазени разпоредбите на чл.26,
ал.3 и ал.4 от ЗНА.
Общинските съвети са
овластени да издават подзаконови нормативни актове по силата на чл. 76, ал. 3
от АПК. В този смисъл, процесната наредба е акт на компетентен орган. Наредбата
е приета с решение взето съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 от ЗМСМА
по отношение на изискуемия кворум – на гласуването са присъствали 23 общински
съветници от общо 33, от които 18 са гласували „за”.
Изложеното
до тук обаче не е достатъчно, за да обоснове извод, че при издаването на
процесния нормативен акт са спазени правилата на процесуалния закон.
В случая, при приемането на чл. 12 от разглеждания
нормативен административен акт са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които сами по себе си са самостоятелно
основание за отмяна на оспорената наредба.
Разпоредбата
на чл. 12 от Наредбата за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства в зоните, определени за
платено и безплатно паркиране на територията
на община Карлово предвижда, че в зоните за платено и безплатно паркиране се осигуряват фиксирани и
обозначени със знак Д21-„Инвалид” места за безплатно паркиране на пътни
превозни средства превозващи или управлявани от хора с увреждания – ал. 1. На
местата по ал.1, могат да престояват до 3 часа само автомобили, снабдени с
карта, удостоверяваща правото на ползване на такова място. Картата задължително
съдържа международния знак „Инвалид”. Тя трябва да бъде поставена на предното
стъкло на ППС, откъм вътрешната му страна, по начин, осигуряващ видимостта на
изображението отвън – ал.2 Изискванията за издаване на карта по ал.2- ал. 3; т.
1. Заявление по образец; т. 2. Копие от регистрационен талон на МПС /сверява се
с оригинала при подаване на документите/; т. 3. Копие от решението на
ТЕЛК/НЕЛК; т. 4. Снимка. Картата за паркиране
се издава за не повече от срока на Експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК- ал. 4. Карта за паркиране на местата, определени за
превозните средства, обслужващи хора с увреждания и използване на улеснения при
паркиране се издава от Кметът на община Карлово или от оправомощено от него
длъжностно лице- ал. 5; Картата по ал. 2 се издава за определен срок, като
срокът не може да бъде по дълъг от срока, посочен в експертизата на
ТЕЛК/НЕЛК/ЦЕЛК и РЕЛК- ал. 6; Картата за
паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с
увреждания и използване на улесненията при паркиране, издадено от друга община
на територията на Република България или от държава - членка на Европейския
съюз, е валидна на територията на Община Карлово ако е издадена в съответствие
с изискванията на Препоръка 98/376/ЕО на
Съвета от 4 юни 1998 г. относно картата за паркиране на хора с трайни
увреждания- ал. 7; При недостиг на паркоместа по ал.1, паркирането се извършва
при режим на почасово платено паркиране- ал. 8;
Съгласно
разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ред. ДВ, бр. 46
от 2007 г.), приложима в настоящото производството по препращане от чл. 80 от АПК, според която преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или
приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет
страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като
на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения
и становища по проекта. С оглед документите, описани в предходната част на
настоящото решение, тези изисквания на закона са били спазени. Съставителят на
проекта на нормативния акт е публикувал на интернет страницата на
Община-Карлово заедно с доклада, като е предоставен 14-дневен срок за
предложения и становища по проекта.
Допуснатите
съществени нарушения на административно-производствените правила, касаят
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗНА, според която, в приложимата редакция,
изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на
принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
Оспорената
разпоредба на процесната наредба се отнася до паркиране и престой в зоните за
платено и безплатно паркиране в община Карлово за хора с увреждания.
Според чл.
15, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, органът,
който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на
заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации,
които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище.
Според чл.
8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм., ДВ бр. 105 от
18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. – действал към момента на приемане на
Наредбата), Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на
държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като: участва и дава
задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове,
свързани с хората с увреждания.
Съобразно
чл. 10, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018
г., в сила от 1.01.2019 г.), Агенцията за хората с увреждания е изпълнителна
агенция към министъра на труда и социалната политика, юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София. Според чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за
хората с увреждания, Агенцията за хората с увреждания: участва при изготвянето
на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и
дава становища по тях.
В чл. 51,
ал. 3 от Конституцията е установен принципа, според който, старите хора, които
нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с
физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата
и обществото.
Въз основа
на възведеното в Основния закон правило, както отмененият Закона за интеграция
на хората с увреждания, така и действащият понастоящем Закон за хората с
увреждания, уреждат като основна функция на Агенцията за хората с увреждания -
изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания.
В рамките на
така установената в закона компетентност, чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция
на хората с увреждания (отм.) и чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с
увреждания, установяват конкретно правомощие (тоест право и задължение) за
Агенцията, да участва и да дава становища по проекти на нормативни актове,
свързани с правата на хората с увреждания. Несъмнено е, че и двете норми, както
на отменения, така и на действащия закон са императивни, което ще рече, че
становището на Агенцията по конкретния проект за нормативен акт е задължително,
независимо от това, че в действащия понастоящем закон, то не е изрично
определено като такова. Това разбиране се основава и на текста на чл. 26, ал. 1
от ЗАН, в който „съгласуваността“ е възведена, като принцип в процеса на
изработването на проект на нормативен акт.
В този
смисъл, националното законодателство е съответно на изискванията на чл. 4, § 1,
б. „а“ от Конвенцията за правата на хората с увреждания (Ратифицирана със закон,
приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.), според
който, държавите - страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите
стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички
права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било
дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите - страни по
конвенцията, следва да приемат всички необходими законодателни, административни
и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция.
Изпълнението
на държавната политика за интеграция за хората с увреждания има за цел
създаване на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания,
социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, подкрепа
на хората с увреждания и техните семейства. В контекста на това разбиране,
невземането на становище от Агенцията за хората с увреждания по проекта за Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране
на пътни превозни средства в зоните, определени за платено и безплатно
паркиране на територията на община
Карлово в частта отнасяща се за хората с увреждания, следва да
бъде квалифицирано като съществено нарушение на административно
производствените правила, защото нормата на чл. 12 от оспорената наредба имат
за адресат хората с увреждания. Впрочем, в случая не се твърди и не се
установява, Община-Карлово или Общински съвет Карлово дори да са уведомили Агенцията за хората с увреждания за намерението
си да бъде приета процесната Наредба.
Изложените
до тук съображения обосновават крайния извод на съда, че чл. 12 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства в зоните, определени за платено и безплатно паркиране
на територията на община
Карлово , е приет при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, което от своя страна е основание за
нейната отмяна съобразно чл. 146, ал. 1, т. 3
във връзка с чл. 196 от АПК.
С оглед
изхода на спора, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски. По делото е представен списък на разноските /л.9/ по делото в общ
размер на 630 /шестстотин и тридесет лева/, от които 600 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, 10 лв. ДТ и 20 лв. такса за публикуване на обявление
в Държавен вестник.
Така
мотивиран, на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на
Фондация „Гринберг“, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив чл. 12 от
Наредбата за реда за спиране, престой и
паркиране на пътни превозни средства в зоните, определени за платено и
безплатно паркиране на територията
на община Карлово,
приета с Решение № 554 по Протокол № 21 от 30.03.2017 г. на Общински съвет Карлово.
ОСЪЖДА Община
Карлово, да заплати на Фондация „Гринберг“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление, гр. Пловдив, Район „Централен“, ул. Райко Даскалов № 53, ет. 1,
офис 1, представлявана от управителя Г.И.Й., сумата от 630 лева /шестстотин
и тридесет лева/, представляваща извършени разноски
по производството.
Решението
може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението
да се обнародва в срока и по реда на чл. 194 от АПК, след влизането му в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/