Номер 112315.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
Секретар:Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20203100501587 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от ИНВЕСТКОМЕРС -
ЕМИЛ ИВАНОВ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н
Приморски, ул.Генерал Колев № 92, ет.3, оф.1, срещу решение №1086/02.03.20г.,
постановено по гр.д.№6209/12г. на ВРС, в частта, в която са отхвърлени исковете на
ИНВЕСТКОМЕРС - ЕМИЛ ИВАНОВ ЕООД, ЕИК *********, срещу ДАНИЕЛ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр.Варна, за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца дължимо възнаграждение по договор за
упражняване на строителен надзор в строителството на строеж – „временен строеж-
жилищна сграда, дърводелско ателие и гаражи“ с № 27-С/19.07.06г. и приложение №1 към
договора, както следва: сумата от 1728лв с ДДС, дължима при съставяне на протокол обр.2,
и сумата от 1209.08лв, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за
периода от 02.08.06г. до 01.03.12г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до оконч.изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.
№2901/12г. на ВРС.
1
В жалбата въззивникът е навел твърденията, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на императивните норми на закона и неправилна преценка на
събрания доказателствен материал. Счита, че неправилно първоинст.съд е приел, че не били
налице предпоставките за плащане заради значително неизпълнение от страна на строителя,
тъй като падежът на това задължение била датата на откриване на строителна площадка за
жил.сграда. Оспорва изводите на съда за незаконосъобразност на представения по делото
протокол обр.2, като счита, че последният е изряден от формална гледна точка, предвид
самостоятелното значение на предвидените към него раздели, които установявали различни
етапи от процеса на строителството. Излага доводи, че съгласно договора страните са се
договорили именно започването на строежа да е основанието за заплащане на вноската по
договора, поради което и липсата на съставен и разписан раздел III не прави акта обр.2
незаконосъобразен. Счита, че съдът неправилно извежда извода за съставяне в отклонение
от одобрените инвест.проекти на протокол обр.2 от заключението на СТЕ, чийто предмет
били СМР след датата на откриване на строителната площадка. Моли да бъде отменено
решението, като бъде уважен иска.
Въззиваемата страна ДАНИЕЛ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, р-н Одесос, ул.Цар Освободител №36, е подала отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от ИНВЕСТКОМЕРС -
ЕМИЛ ИВАНОВ ЕООД против ДАНИЕЛ ЕООД искове с правно основание чл. 422, ал.1 вр.
с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за приемане за
установено, че ДАНИЕЛ ЕООД дължи на ИНВЕСТКОМЕРС - ЕМИЛ ИВАНОВ ЕООД,
сумата в размер на 1728лв с ДДС, представляваща четвърта вноска от възнаграждение по
договор за упражняване на строителен надзор в строителството на строеж – „временен
строеж-жилищна сграда, дърводелско ателие и гаражи“ с № 27-С/19.07.06г. и приложение
№1 към договора, дължима при съставяне на протокол обр.2, както и сумата от 1209.08лв,
представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 02.08.06г. до
01.03.12г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до оконч.изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2901/2012г. по описа на Варненски районен
съд.
В исковата молба поддържа, че по силата на сключен между страните договор
за упражняване на строителен надзор с № 27-С/19.07.06г., ищецът се задължил да извърши
строителен надзор и въвеждане в експлоатация на на строеж – „временен строеж-жилищна
сграда, дърводелско ателие и гаражи“, като било договорено възнаграждение от 4900лв,
което следвало да се заплати на вноски съгласно приложение №1. Сочи, че след заплащане
на първата вноска ищецът се регистрирал като задължено лице по ЗДДС, за което уведомил
2
ответника. Твърди се, че с откриването на строителната площадка с протокол обр.2 от
02.08.06г. било изпълнено условието за заплащане на четвъртата вноска по приложение №1
в размер на 1728лв. с ДДС и считано от 03.08.06г. отв.дружество било в забава. Излага, че
по подадено от ищеца заявление била издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът възразил.
Ответникът ДАНИЕЛ ЕООД е депозирал в срока по чл.131 ГПК отговор на
исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва ищецът да е изпълнил
точно задълженията си по договора, тъй като строежа бил изпълнен в противоречие с
действащите правила и норми, с некачествени материали и в противоречие на строителните
книжа; изградени били незаконни строежи, а изпълнените работи били с лошо качество.
Счита, че строежът е негоден за използване по предназначение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за процесуално допустими,
поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
По делото няма спор, че между страните е възникнало облиг.правоотношение
по договор за упражняване на строителен надзор в строителството на строеж – „временен
строеж-жилищна сграда, дърводелско ателие и гаражи“ с № 27-С/19.07.06г. Не се спори още,
че съгласно приложение №1 към него страните са договорили заплащането на дължимото
възнаграждение да се извършва по следния начин-1500лв-при сключване на договора;
1500лв-при съставяне на акт обр.14; 460лв – при съставяне на акт обр.15 и внасяне на
документи за разрешение за ползване и 1440лв- при съставяне на обр.2 за откриване на
строителна площадка за жил.сграда.
Видно от приложеният по делото надлежно подписан протокол за откриване
на строителна площадка и определяне на строит.линия /обр.№2, раздели I и II / от дата
02.08.06г. същият отговаря на задълж.образец по чл.7, ал.3, т.2, б.а и б от Наредба № 3 от
31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и неговата
истинност не е оспорена от страните по делото.
Съгласно нормата на чл.157, ал.1 и 2 от ЗУТ / в редакцията му към датата на
процесния протокол обр.2/ за начало на строежа съобразно издаденото разрешение за
строеж се счита денят на съставяне на протокола за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво, а когато такъв не се изисква - датата на заверка на
заповедната книга, като откриването на строит.площадка и определянето на строит.линия и
3
ниво се извършва при влязло в сила разрешение за строеж и в присъствието на служители
за контрол по строителството на съответната община, от лицето, упражняващо строителен
надзор за обекта, или от техн.ръководител за строежите от пета категория.
Тълкувайки волята на страните по правилото на чл.20 от ЗЗД съдът достига до
извода за постигнато помежду им съгласие за възникване на задължение за възложителя да
заплати частта от договореното възнаграждение в размер на 1440лв към момента на
издаване на протокола обр.№2 в частта му по раздел I "Откриване на строителната
площадка", който, заедно със съставения раздел II "Определяне на строителна линия и ниво
на строежа" именно поставят началото на строежа, след което могат да започнат
строително-монтажните работи.
Обстоятелството, че към приложения протокол обр.№2 не е представен раздел
III „Констатации от извършени проверки при достигане на контролните проектни нива“ / не
приет по делото като доказателство поради отказ от страната за това/ не прави протокола
незаконосъобразен, доколкото видно от нормата на чл.159 от ЗУТ тази част касае друг етап
от строителството, следващ неговото начало.
По делото няма спор, че строителната площадка е била открита, нито са
наведени възражения за допуснато към този момент неизпълнение на задължението на
ищеца за упражняване функцията на строителен надзор. Въведените с отговора на исковата
молба възражения за пълно неизпълнение на дейностите по строителен надзор касаят
единствено периода след подписване на протокола за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво, поради което и същите биха били относими към
евентуални претенции за заплащане на последващите вноски от уговореното
възнаграждение по договора.
Безспорно в случая страните по договора са възприели поетапно заплащане на
възнаграждението за дейността строителен надзор, и доколкото се установява наличието на
съставен и неоспорен протокол обр.2, раздели I и II, то следва да се приеме, че дружеството-
ищец е престирало дължимия по договора резултат, поради което в тежест на възложителя е
възникнало задължението да заплати дължимата част от възнаграждението. Същата следва
да се присъди ведно с дължимия ДДС, доколкото по делото са налице данни, че дейността е
извършена от лице, регистрирано по ЗДДС и в този случай в сумата, дължима на
изпълнителя от получателя на доставката, следва да бъде включен ДДС, когато такъв се
начислява от изпълнителя по реда на чл.86 ЗДДС / така Решение № 57 от 11.09.2017г. по т.
д. №3444/2015 г. на ВКС/.
С оглед на изложеното съдът намира предявеният иск за заплащане на сумата
от 1728лв за доказан по основание и размер, поради което и следва да бъде уважен. Решението на
ВРС като неправилно в тази част следва да се отмени.
Тъй като с договора страните са определили момента за плащане
на задължението, то съгласно правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД с изтичането му
4
длъжникът е изпаднал в забава. Или съобразно договореното срокът за плащане
на задължението е започнал да тече от деня, следващ издаването на горепосочения
протокол обр.2 за откриване на стр.площадка, т.е. отв.дружество е изпаднало в
забава, считано от 03.08.06г. Изчислена с лихвен калкулатор дължимата за периода
03.08.06г.-01.03.12г. лихва за забава възлиза на сумата от 1208,51лв. Ето защо предявеният
иск за заплащане на мораторна лихва се явява основателен до този размер и за периода
03.08.06г.-01.03.12г. С оглед на това първоинстанционното решение в тази отхвърлителна
му част като неправилно следва да се отмени.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта
на разноските за заповедното производство. Предвид установения размер на вземането,
съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 301,88лв–
д.т. и адв.възнаграждение, за която сума е издадена заповед за изпълнение.
При този изход на спора в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат
възложени сторените от въззивника разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК в общ размер на
1202,35лв, от които в първоинстанционното производство - за адв.възнаграждение и д.т. в
размер на 719,30лв. и във въззивното производство - за адв.възнаграждение и д.т. в размер
на 483,05лв. В полза на възз.страна се следват разноски за двете инстанции в общ размер от
0,23лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1086/02.03.2020г. на Варненски районен съд, 16 състав,
постановено по гр.д. № 6209/2012г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА , в която са отхвърлени
предявените от ИНВЕСТКОМЕРС - ЕМИЛ ИВАНОВ ЕООД, ЕИК *********, срещу
ДАНИЕЛ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна, искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че ДАНИЕЛ ЕООД дължи на ИНВЕСТКОМЕРС
- ЕМИЛ ИВАНОВ ЕООД, сумата в размер на 1728лв с ДДС, представляваща четвърта
вноска от възнаграждение по договор за упражняване на строителен надзор в
строителството на строеж – „временен строеж-жилищна сграда, дърводелско ателие и
гаражи“ с № 27-С/19.07.06г. и приложение №1 към договора, дължима при съставяне на
протокол обр.2, както и сумата от 1208,51лв, представляваща мораторна лихва върху
главницата, дължима за периода от 03.08.06г. до 01.03.12г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
оконч.изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
5
ч.гр.д. № 2901/2012г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ИНВЕСТКОМЕРС -
ЕМИЛ ИВАНОВ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.Генерал Колев №92, ет.3, оф.1, и ДАНИЕЛ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Варна, р-н Одесос, бул. Цар Освободител №36, че ДАНИЕЛ ЕООД, ЕИК
*********, ДЪЛЖИ на ИНВЕСТКОМЕРС - ЕМИЛ ИВАНОВ ЕООД, ЕИК *********,
СУМАТА в размер на 1728лв с ДДС, представляваща четвърта вноска от възнаграждение
по договор за упражняване на строителен надзор в строителството на строеж – „временен
строеж-жилищна сграда, дърводелско ателие и гаражи“ с № 27-С/19.07.06г. и приложение
№1 към договора, дължима при съставяне на протокол обр.2, както и СУМАТА от
1208,51лв, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от
03.08.06г. до 01.03.12г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда-05.03.12г. до оконч.изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2901/2012г. по
описа на Варненски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1086/02.03.2020г. на Варненски районен съд, 16
състав, постановено по гр.д. № 6209/2012г. по описа на ВРС, в останалата му обжалвана
част.
ОСЪЖДА ДАНИЕЛ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Одесос, бул. Цар Освободител №36, ДА ЗАПЛАТИ на
ИНВЕСТКОМЕРС - ЕМИЛ ИВАНОВ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул.Генерал Колев №92, ет.3, оф.1, сумата от 301,88лв,
представляваща сторени съдебно-деловодни в заповедното производство, както и сумата от
1202,35лв, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
и въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ИНВЕСТКОМЕРС - ЕМИЛ ИВАНОВ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.Генерал Колев №92, ет.3, оф.1, ДА ЗАПЛАТИ
на ДАНИЕЛ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Одесос, бул. Цар Освободител №36, сумата от 0,23лв, представляваща сторените съдебно-
деловодни разноски за първоинстанционното и въззивно производство, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7