№ 14029
гр. София, 25.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110148309 по описа за 2024 година
Д. В. С. е предявила срещу „С.К.“ ООД обективно съединени искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 от ЗПК за прогласяване на нищожността на договор за потребителски
кредит № 737884 от 20.09.2022 г., в условията на евентуалност на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за признаване за установено, че
клаузата на чл. 6.6 от договор за потребителски кредит № 737884 от
20.09.2022 г. е нищожна. Претендира и разноски.
В срока по чл. 211 ГПК е предявен насрещен иск от „С.К.“ ООД срещу
Д. В. С. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от
250,00 лева, представляваща непогасен остатък от главницата по Договор за
паричен заем № 737884/20.09.2022 г. в общ размер на 1000,00 лева, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното
изплащане, в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за сумата от 250,00 лева – незаплатена част от чистата стойност по
Договор за паричен заем № 737884/20.09.2022 г., ведно със законната лихва.
Ищецът твърди, че на 20.09.2022 г. е сключил с ответника Договор за
паричен заем „Кредирект“ № 737884 за сумата от 1000,00 лева при следните
параметри: размер на отпуснатия заем: 1000 лева; размер на погасителната
вноска: 3 х 33.38 лева и 9 х 130,46 лева; ден на плащане: четвъртък; вид
вноска: месечна; годишен процент на разходите на заема: 48,33 %, брой
вноски: 12; фиксиран годишен лихвен процент: 40,05 %; дата на първо
плащане: 20.10.2022 г.; дата на последно плащане: 20.09.2023 г. при обща сума
1
за плащане: 1274,28 лева.
Твърди, че в чл. 6.6 от Договора е посочена и неустойка за
непредоставяне на обезпечение във вид на поръчителство на едно или две
физически лица или безусловна банкова гаранция, за период, включващ от
сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума по договора за заем, включваща
договорената главница и лихва. Изтъква, че ищцата дължи сумата от 2581,33
лева, която включва 1000 лева главница; 274,28 лева лихва и 1341,72 лева
неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, като срокът на кредита
е 20.09.2023 г. Твърди, че нито в Договора за потребителски кредит, нито в
Стандартния европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в
ГПР. Счита, че сключеният договор за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК във връзка
с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Също така счита, че подобна уговорена неустойка
в общ размер от 1341,72 лева е нищожна поради противоречие с добрите
нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП,
тъй като е необосновано висока. Твърди, че непосочването на неустойката
води до недействителност на целия договор за потребителски кредит. Заявява,
че с предвиждането на такива разходи за неустойка, посочени в ДПК се
заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се нарушава
изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната
лихва. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Също така
счита, че посочването на по – нисък от действителния ГПР представлява
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1
от Директива 2005/29/ЕО. Заявява, че посочването само с цифрово изражение
на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. В условията на евентуалност моли съда да прогласи за
недействителна клаузата на чл. 6.6 от Договор за потребителски кредит №
737884. Счита, че изначалното предвиждане на неустойката при
непредоставяне на обезпечение да се кумулира към погасителните вноски,
води до скрито оскъпяване на кредита, като излиза извън присъщите й
функции. Твърди, че клаузата за дължимостта на неустойката, а именно чл. 6.6
2
от Договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Поддържа, че
изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция на цялата дължима сума по договора правят задължението
неизпълнимо. Твърди, че размерът на предвидената неустойка представлява
105,3% от общо дължимата сума, което според ищеца противоречи на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Счита, че клаузата, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или
банкова гаранция е в пряко противоречие с Директива 2008/48/ЕО.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С.К.“ ООД оспорва предявените
искове. Поддържа, че ищецът злоупотребява с права, тъй като е депозирал
пред СРС два напълно идентични искови молби, с които се оспорва една и
съща клауза за заплащане на неустойка. Оспорва претенциите на ищеца за
обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Оспорва твърдението на ищеца, че клаузите
в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост.
Твърди, че ГПР не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава,
поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва
твърденията за нищожност поради липса на направена проверка на
кредитоспособността на потребителя. Поддържа, че кредитополучателят е
разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по
реда на чл. 29 ЗПК, като именно чрез възможността за отказ от договора се
гарантират правата на потребителя. Счита, че не е налице неравноправност по
ЗЗП, както и липса на индивидуално договаряне на процесните клаузи.
Възразява срещу искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение и по двата иска.
„С.К.“ ООД предявява насрещен иск, с който претендира осъждането на
Д. В. С. за сумата от 250,00 лева, представляваща непогасен остатък от
главницата по договор за паричен заем № 737884 от 20.09.2022 г., а в
условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че процесният договор
е недействителен в цялост на основание чл. 23 ЗПК претендира осъждането на
Д. В. С. за сумата от 250,00 лева, представляваща неизплатената част от
3
чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 737884 от
20.09.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещния иск Д. В. С. е
представил отговор, с който оспорва иска при твърдения, че договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като
счита, че не дължи други суми извън главницата. Поддържа, че предявеният
насрещен иск за възнаградителна лихва и лихви за забава се явява недоказан
по основание и размер.
По иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пр. 2 вр. чл. 26, ал. 4 от ЗЗД по отношение чл. 6.6, ал.1 от договор за
потребителски кредит № 737884 от 20.09.2022.
В тежест на ищеца е да докаже твърдените основания за нищожност на
договора. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от
ЗЗД следва да се докаже от ищеца облигационно правоотношение по силата на
договор за кредит, както и че е изпълнил задълженията си по него, т.е. че е
изправна страна и размера на претенцията си. В тежест на ответника е да
докаже плащане, съответно възраженията си.
Съдът, като взе предвид становищата на страните на основание чл. 146,
ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
страните по спора Д. В. С. като кредитополучател, и "С.К.“ ООД, като
кредитор, са сключили Договор за потребителски кредит № 737884/20.09.2022
г.
Съдът намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи.
Съдът намира, че на основание чл.190 от ГПК ответникът следва да
бъде задължен да представи в оригинал справка за датата и размера на
отпусната от него сума на ищцата, както и справка за заплатените суми от
кредитоплоучателя, справка за сумата, която следва да бъде погасена по
Договора за потребителски кредит като остатък. Съдът намра, че следва да
бъде допусната ССЕ със задачи по исковата молба.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените доказателствени
искания на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
НАСРОЧВА делото на 11.06.2025 от 13.30 часа, за която дата и час
страните да се уведомят.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК ответника да представи в срок
до съдебно заседание справка за датата и размера на отпуснатата сума на
ищцата.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.190 от ГПК ответника да представи в срок
до съдебно заседание справка за заплатените суми от кредитополучателя по
Договор № 737884 за предоставяне на потребителски кредит и справка за
сумата, която следва да бъде погасена по Договора за потребителски кредит
като остатък..
ДОПУСКА ССЕ със задачи по исковата молба при депозит в размер от 320
лева, вносим по сметка на СРС от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В.П., която да се уведоми за изготвяне на
заключението.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се
явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител , който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Да се призове вещото лице
Определението не подлежи на обжалване.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6