Р Е
Ш Е Н
И Е № 260180
гр. Бургас, 08.09.2020 год.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 8316 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.538, ал.1 от ТЗ, предявен от “Креатив Кон-султ Аутсорсинг” ЕООД, гр.Бургас, срещу “Тих труд –
Бургас“ ЕООД, гр.Б.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч. гр. дело № 6060/2019г. на РС – Бургас. По него той
се е снабдил с такава и с изпълнителен лист срещу ответника за су-мата 9 600
лева, дължима по запис на заповед от 02.04.2019г., платим на предявяване и предявен
за плащане на 23.07.2019г., ведно със законната лихва от 26.07.2019г. до окон-чателното
плащане. Сочи, че “Тих труд – Бургас“ ЕООД е подало възражение по чл.414 от ГПК.
Иска от Съда да постанови решение, с което да се признае за установено по от-ношение
на същото, че дължи горната сума. В хода на производството ищцовото дру-жество
е твърдяло и наличието на каузално правоотношение с ответното, а именно: до-говори
за наем, изпълнението на задълженията на наемодателя по които – да предоста-ви
ползване на наетите помещения, а при евентуално предсрочно прекратяване да пла-ти
стойността на извършените в тях СМР, по споразумение от 02.04.2019г., е било
обез-печено с процесния запис на заповед. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като сочи, че записът на
заповед и споразумението от 02.04.2019г. са антидатирани – издадени, след като
управителят на дружеството – И. Ч, е бил освободен от длъжност на 05.04.2019г.,
както и че извършените в нае-тите помещения СМР са били взети предвид при
сключването на договорите за наем – чрез приспадане на дължима наемна цена.
Моли Съда да отхвърли претенцията и да му присъди деловодните разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказател-ства, намира за установено следното:
Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълните-лен
лист против ответника за исковата сума по ч. гр. дело № 6060/2019г. на РС Б.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК “Тих труд – Бургас“ ЕООД е подало възражение.
Това обуславя и наличието на правен интерес за “Креатив Консулт Аутсорсинг” ЕООД от водене на предявения установителен иск.
Безспорно записът на заповед е абстрактна сделка и задължението за издателя
по нея възниква при наличието на задължителните реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ, без да е необходимо да се установява съществуване на каквото и да било
друго основание за плащането. В действителност, често издаването на ценната
книга служи за обезпеча-ване на вземане, произтичащо от друго – каузално
правоотношение. Наличие на такова в случая се твърди от ищеца, а именно – сключено на 02.04.2019г. споразумение, по по-вод договор за наем на недвижим имот
от 01.01.2019г.
По делото е приложено цитираното ч. гр. дело, в което се намира и
процесният запис на заповед в оригинал. Същият има всички, предвидени в чл.535
от ТЗ реквизити.
При тежест за ответника да установи при условията на пълно и главно
доказване възражението си, че ценната книга е антидатирана – издадена, след като управителят на дружеството – И. Ч, е бил
освободен от длъжност на 05.04.2019г., той не е сторил
това. Напротив, макар и да не е било необходимо, в записа на заповед е положен
печат на “Тих труд – Бургас“ ЕООД, който не е бил предмет на изследване по допусна-тата по делото СТЕ
експертиза, идентичен с този, ползван от управителя му, и очевид-но различен от
положения в споразумението с дата 02.04.2019г. такъв – с констатирано от вещото
лице частично увреждане на матрицата.
При това положение следва да се приеме, че процесният запис на заповед е
вали-ден и е породил правно действие, поради което следва да бъде изследвано и
въведеното от ищеца твърдение за наличие на каузално правоотношение между
страните, във връз-ка с неговото издаване.
Съдът констатира, че в него, освен индивидуализиращите издателя
и поемателя данни, сумата, за която се издава и датата на издаване, ръкописно е
изписано и че той служи за обезпечение по договор за наем между страните, ведно
със споразумение, без тяхната конкретизация.
Доколкото към датата на издаване на записа на заповед
между двете дружества е съществувало само едно наемно правоотношение, макар и
това да не е посочено изрич-но в него, следва да се приеме, че отбелязването
касае договорът за наем от 01.01.2019г.
По делото е представен горният договор, видно от който е,
че ответникът е пре-доставил на ищеца за временно и възмездно ползване недвижим
имот: офис от 30 кв. м. на ет.3 в административната си сграда, срещу заплащане
на месечна наемна цена в раз-мер на 25 лв. без ДДС, както и на съответните суми
за режийни разходи и консумативи. Същият е сключен за срок от една година.
Посочено е в него и че наемателят е извър-шил пълен ремонт, включващ смяна на
дограми, изолации, ел. инсталации, подови нас-тилки, гипсокартон, боядисване и
всякакви други ремонтни дейности.
Страните не спорят относно валидността му, както и за възникването
и същест-вуването на обективираното в него наемно правоотношение между тях.
Възражението на ответника, че договорът за наем е бил
прекратен по право, по-ради неплащането от страна на ищеца на наемната цена за
месец март 2019г., съобразно клаузата на т.3, Раздел VI, е неоснователно. Съгласно т.3 от Раздел II, дължимата наем-на цена и вноската по т.2 се заплаща до
10-то число на текущия месец по банков път по посочена във фактурата банкова
сметка ***. Ответни-кът не е ангажирал доказателства да е издал и предал на
ищеца данъчна фактура или ка-сов бон, съобразно задължението си по договора /по
делото са представени такива само за месеците януари и февруари 2019г./, т. е.
да е оказал необходимото съдействие, за да може наемателят да изпълни
задължението си. Касае се за забава на кредитора – наемо-дател, по смисъла на
чл.95 от ЗЗД, и съгласно чл.96, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът също е бил в такава,
той се освобождава от нейните последици.
Представено е и споразумението от 02.04.2019г., във
връзка с договора от 01.01. 2019г., оспорено като антидатирано от ответника, в
което е отразено, че наемодателят е предал на наемателя процесните офиси в
състояние за основен ремонт и негодни за екс-плоатация, както и че последният е
предоставил и изпълнил бизнес план за техния ре-монт, като към горната дата
този, на офис 1, е изцяло извършен, а до 15.06.2019г. пред-стои пълното
завършване и на офис 2. Ищцовото дружество се е задължило да предста-ви в счетоводството на “Тих труд – Бургас“ ЕООД
протоколи А19 за извършените СМР – в срок до 20.06.2019г. Предвидено е, че ако
наемателят изпълни поетото задължение наемното правоотношение между страните
автоматично се удължава с още 3 години, без наемната цена да се променя, а
извършените подобрения остават в полза на наемо-дателя, както и в случай че “Креатив
Консулт Аутсорсинг” ЕООД освободи предсрочно помещенията. Съгласно последната
клауза – при предсрочно прекратяване на договора за наем от ответника, ищецът
следва да фактурира към него извършените СМР по биз-нес плана и протоколите А19, а “Тих труд – Бургас“ ЕООД се задължава в пет дневен срок след това да заплати
съответната сума, ведно с неустойка в размер на 10 % от до-казано вложените
средства от наемателя.
Не се спори между страните, а и от заключението по СТЕ на
вещото лице Р се установява, че предмет на договора за наем от 01.01.2019г. са
две самостоятел-ни стаи с обща площ от 30 кв. м. – офис 1 и офис 2, с изложение
изток, находящи се на етаж 3 на административната сграда на адрес: гр.Б, бул.””
№ .
С писмения отговор е представен и договор за наем,
сключен между страните на 01.12.2017г., досежно същите два офиса, в който е
посочено, че помещенията се преда-ват в състояние за ремонт, като наемателят
следва да извърши СМР, съгласувани с нае-модателя за своя сметка, а
подобренията да останат в полза на последния. Уговореният срок е една година, а
месечният наем – общо 150 лв. без ДДС, ведно с режийните разхо-ди и
консумативи.
Представен е и анекс към него, без дата, включително и с
исковата молба, в кой-то е отразено, че наемателят е извършил инвестиционен
ремонт на наетите офис поме-щения и в тази връзка, считано от 01.06.2018г., ще
дължи единствено режийни разходи, като подобренията в имота остават в полза на
наемодателя.
Същите не са оспорени по надлежния ред от ищеца.
Предвид горното, както и с оглед на констатацията на
вещото лице Р., че овехтяването на СМР в процесните помещения е 5 %, което е в
повече от полагащото се такова за сградата – 0.5 % годишно, следва да се
направи извод, че твърдените от ище-ца ремонтни дейности са били осъществени
при действието на договора за наем от 01. 12.2017г. Както беше казано, съгласно
т.3 на Раздел I от същия, те са за сметка на нае-мателя и остават в
полза на наемодателя. Отделно от това, подобренията са били заче-тени и при
сключването на коментирания анекс, като страните отново са потвърдили уговорката
си досежно тях, споразумявайки се и че ищецът ще ползва помещенията без да заплаща наемна цена за периода от 01.06. до
01.12.2018г. Т. е., с изтичането на срока на договора отношенията между двете
дружества по повод процесните СМР окончател-но са били уредени. Последното,
очевидно, е намерило отражение и в сключения от тях на 01.01.2019г. нов договор
за наем, в който е посочено, че наемателят вече е извършил пълен ремонт на
наетите помещения.
При негова доказателствена тежест, ищецът не е
ангажирал надлежни доказател-ства да е извършил и други ремонтни дейности при
действието на договора за наем от 01.01.2019г., съответно да е представил в
счетоводството на “Тих труд – Бургас“ ЕООД протоколи А19 за такива и да ги е
фактурирал към него, съобразно представеното спо-разумение от 02.04.2019г. Следователно,
за ответника не е възникнало задължение за заплащане на СМР, каквото се твърди в
исковата молба да е било обезпечено с процес-ния запис на заповед.
На следващо място – обсъдени в контекста на горната
констатация, обстоятелст-вата, че споразумението не е било заведено в
деловодството на ответника, нито е било предадено от бившия му управител с
останалата документация на дружеството с прие-мо-предавателния протокол от
08.04.2019г., от една страна, а от друга, видно от заклю-ченията по СТЕ на
вещото лице Щ.Н., печатът в него не е ползваният от “Тих труд – Бургас“ ЕООД
такъв, дават основание да се приеме, че същото е било антидати-рано, с цел обосноваване
дължимостта на сумата по записа на заповед, в който впослед-ствие е било и
отразено – чрез саморъчно дописване. И тъй като към момента на сключ-ването му,
след горната дата, лицето И. Ч, не е разполагало с представител-на власт по
отношение на ответното дружество, за последното не са възникнали какви-то и да
било задължения по него.
Или в крайна сметка, следва да се направи извод, че при
доказателствена тежест за ищеца, същият не е ангажирал съответни доказателства
за установяване на твърде-нията си, че между страните е възникнало соченото в
исковата му молба каузално – об-лигационно правоотношение, основано на представеното
споразумение от 02.04.2019г., респективно – за ответника да е налице валидно
задължение за заплащане на претенди-раната по записа на заповед сума. Предявеният по делото иск по чл.422, ал.1 от ГПК е недоказан и в крайна
сметка – неоснователен. Като такъв – следва да се отхвърли.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски – 683 лв. за съдебни експертизи и 810 лв. платено адвокатско
възнаграждение.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Креатив Консулт Аутсорсинг” ЕООД,
седалище и адрес на управление: гр.Б, ЖК ”Л”, ул.” , ет., ап., с ЕИК:
*********, иск – за установяване по отношение на “Тих труд – Бургас“ ЕООД, седали-ще и адрес на
управление: гр.Б бул.”” № , с ЕИК: *********, че същото дължи сумата
9 600 лв., представляваща главница по
запис на заповед от
02.04. 2019г. – платим на предявяване и предявен за плащане на 23.07.2019г., издаден за обез-печение на вземанията по споразумение от 02.04.2019г., във
връзка с договор за наем от 01.01.2019г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 26.07.2019г. до
оконча-телното й изплащане,
за която са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 6060/2019г.
на РС Бургас, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Креатив Консулт Аутсорсинг” ЕООД, ЕИК: *********, да заплати на “Тих труд – Бургас“ ЕООД,
ЕИК: *********, сумата 1 493 лв.
– разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен
срок от връчване-то му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.