№ 1146
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20231110217082 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. И. А., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 23-4332-013177/05.07.2023 г., издадено от Началник сектор
към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност и неправилност на
атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна. Сочи се, че
жалбоподателят не е управлявал процесното МПС, а друго лице. В тази
връзка се представя попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се, като
поддържа жалбата.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща свой
процесуален представител и не взема становище по депозираната жалба.
Софийски районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията на съда за това са следните:
1
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 13.04.2023 г., около 10.18 часа, в с. Волуяк по ул. "Ломско шосе", с
посока на движение от гр. София към гр. Костинброд, бил управляван лек
автомобил „******* ******“, с рег. № ********, собственост на Д. И. А., ЕГН
**********, като срещу № 271 се движил със скорост от 104 км/ч /измерена
108 км/ч. приспадната толеранс от 3 % в полза на водача“ при разрешена
максимална скорост на движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението
било установено чрез техническо средство "CORDON M2" № 1195,
записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и
скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в Регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г. Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка
№ 020-СГ-ИСИС/14.03.2022 г. системата за видеоконтрол е преминала
последваща периодична проверка на 14.03.2023 г. със срок на валидност на
проверката до 14.03.2024 г., като към датата на заснемане на нарушението –
13.04.2023 г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно
нормативните стандарти.
На 07.06.2023 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия
автомобил Д. И. А., който писмено декларирал, че не се сеща кой е
управлявал процесното МПС на 13.04.2023 г., около 10.18 часа часа.
Въз основа на събраните доказателства, св. Ц. Р. съставил АУАН Серия
АД с бл. № 129203/07.06.2023 г. срещу Д. И. А. за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил връчен
лично на жалбоподателя на 07.06.2023 г., който го подписал без възражения.
Такива не постъпили и в допълнително предоставения срок. Въз основа на
така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 23-
4332-013177/05.07.2023 г., издадено от Началник сектор към ОПП – СДВР, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания "глоба" в
размер на 700 лева, "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3
месеца за описаното в АУАН нарушение.
Наказателното постановление било връчено лично на жалбоподателя на
01.11.2023 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на св. Ц. Р.; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № В-46 от 06.07.2018 г.; Протокол № 020 – СГ – ИСИС/14.03.2023
г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „Cordon M2” № MD 1195;
Протокол рег. № 4332р-26700/13.04.2023 г., снимков материал за АТСС и
МПС, ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, Заповед № 513з –
114/ 08.01.2019 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи, декларация по чл. 188 от ЗДвП, справка и копие от скица
2
от СО.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Р.,
от които се установява, че последният е съставил АУАН на базата на
попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от А. и обстоятелството, че
последният не е могъл да посочи кой е управлявал процесното МПС след като
са му били предявени относимите материали. Свидетелят Р. има конкретни
спомени от случая, поради което съдът се довери на изложеното от него,
доколкото изложеното кореспондира на останалия доказателствен материал.
Съдът не кредитира представената към жалбата декларация, доколкото
същата противоречи на изготвена декларация от жалбоподателя по реда на чл.
188 от ЗДвП. Съдът намира, че същата е изготвена единствено за целите на
настоящото производство и по-конкретно да внесе съмнение в авторството на
деянието, но същото време видно от датата на декларацията същата е
изготвена едва на 10.11.2023 г., тоест девет дни след като на жалбоподателя е
връчено НП, което идва да покаже отново, че декларацията е изготвена
единствено и само за целите на процеса и то за да избегне жалбоподателят
административнонаказателна отговорност. В същото време и преди явяването
на жалбоподателя за съставяне на АУАН му е било посочено за какво именно
нарушение се призовава – дата, час на извършване, но същият не е посочил в
декларацията си конкретно лице, а това прави едва след издаване на НП.
Поради изложеното съдът намира, че отразеното в декларацията, приложена
към жалбата не следва да се кредитира.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 020 – СГ – ИСИС/14.03.2023 г. на Главна Дирекция „Мерки и
Измервателни Уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
към БАН се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение
– 13.04.2023 г., системата за видеоконтрол и радарната система-скоростомер
към нея са преминали последваща периодична проверка на 14.03.2023 г. (със
срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните
изисквания. При така установеното съдът намира, че са събрани категорични
доказателства относно техническата годност на използваното АТСС към
датата на извършване на нарушението.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното,
3
съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал като годно
веществено доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 108 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
процесното населено място. Действително, в наказателното постановление е
посочена скорост на движение на МПС от 104 км/ч, докато в снимковия
материал е отразена скорост от 108 км/ч. От приложения Протокол за
проверка № 020 – СГ – ИСИС/14.03.2023 г. на Главна Дирекция „Мерки и
Измервателни Уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
към БАН се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с
процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и
+/3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложените
веществени доказателства е видно, че измерената скорост на заснетия
автомобил е 108 км/ч. Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 %
от измерената скорост от 104 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в
наказателното постановление законосъобразно е отразено, че действителната
скорост на управление е била 104 км/ч, което е с 54 км/ч над максимално
допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС и снимка на
разположението на последното.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на атакуваното НП съдът
счита, че последното, както и процесният АУАН, са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона. АУАН и НП са издадени съобразно
предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.
42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с
изискванията на процесуалния закон.
По делото безспорно се установи, че е нарушена разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, доколкото на 13.04.2023 г., около 10.18 часа, в с. Волуяк по ул.
"Ломско шосе", с посока на движение от гр. София към гр. Костинброд, бил
управляван лек автомобил „******* ******“, с рег. № ********, собственост
на Д. И. А., ЕГН **********, като срещу № 271 се движил със скорост от 104
км/ч /измерена 108 км/ч. приспадната толеранс от 3 % в полза на водача“ при
разрешена максимална скорост на движение за населено място от 50 км/ч.
Нарушението било установено чрез техническо средство "CORDON M2" №
1195, записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС
и скорост.
Видно от материалите по делото административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 188, ал. 1 от
4
ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „Собственикът или този, на когото е
предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение.“ В
конкретния случай жалбоподателят се явява собственик на процесното МПС.
А в същото време съгласно посоченото от него в декларацията не е могъл да
посочи кой е управлявал процесното МПС на инкриминираната дата, време и
място, поради което и съобразно чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП именно той е
санкциониран.
По отношение на приложената санкционна норма, съдът счита същата за
правилно определена, като на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
наказващият орган е наложил наказание глоба в размер на 700 лева и
лишаването право на управление на МПС за срок от три месеца, за
установеното превишение на скоростта от над 50 км/ч, /в случая
превишението е 54 км/ч, отчетено след приспадане на толеранст от 3% в
полза на водача от засечената скорост/, на разрешената скорост в населено
място, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Налице е абсолютно
определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по
вид и размер.
При така изложеното съдът намира, че НП се явява законосъбразно и
следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-
4332-013177/05.07.2023 г., издадено от Началник сектор към ОПП – СДВР, с
което на Д. И. А., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лева и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за извършено
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5