Мотиви
към Присъда №217/25.06.2020г., постановена по НОХД №276/2019г. по описа на
Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Т.Ю.Р. за това, че на неустановени
дати в периода от 24.10.2017г. до 11.11.2017г., в с.Раковски, общ.Разград, в
условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило
14-годишна възраст – Р.Ю.Х. на 12 години, родена на ***г*** - престъпление по
чл. 149, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Повдигнато е обвинение и срещу
подсъдимия Ш.Г.Я. затова, че на
04.11.2017г., в с.Раковски, общ.Разград, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст - Р.Ю.Х. - на 12 години, родена на ***г***, като блудството
е извършено чрез употреба на сила и заплашване, като макар и непълнолетен е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си-престъпление по чл.149, ал.2, т.1 във връзка с чл.149 ал.1 във вр. с чл.63,
ал.1, т.З от НК.
В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа
обвиненията срещу подсъдимите, счита
ги за доказани и предлага на съда да им наложи съответни наказания.
Пострадалата Р.Ю.Х. е конституирана като частен обвинител срещу двамата
подсъдими. Пострадалата е конституирана и като граждански ищец, като претендира
всеки от подсъдимите да й заплати обезщетение от по 100 000 лв за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
Подсъдимите лично и чрез защитниците си отричат виновността си, излагат се доводи за
недоказаност на обвиненията и се моли за
оправдаване на подсъдимите.
Разградският
районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира
от фактическа страна следното:
Подсъдимият
Т.Ю.Р. е роден на *** ***. Същият е неженен, неосъждан.
Подсъдимият
Ш.Г.Я. е роден на *** ***. Същият е неженен, неосъждан.
През
есента на 2017г. св.Р.Ю.Х., род. на ***г., била на 12 години. Тя живеела с
родителите си и по- голямата си сестра в с.Раковски, общ.Разград и била
ученичка в 6 клас в ОУ „Г.С.Раковски“- с.Раковски. Много често след училище и в
почивните дни Св.Х. излизала в центъра на селото, където се събирала със свои
приятели – свидетелите М.С.Х., З.Б.О., С.Т.А.
/Г./, К.Б.О. и подсъдимите Т.Ю.Р. и Ш.Г.Я..
Св.Х.
изпитвала симпатии към подс. Т.Р. и много искала да са приятели. Затова, когато
през м.октомври 2017г. той поискал от нея да му изпрати чрез чат в социалните
мрежи нейна разголена снимка, тя му пратила такава по бельо. Към края на
октомври свидетелката и подс. Т.Р. вече
се държали като по-близки в компанията и останалите ги считали за „гаджета“.
Подс.Р., продължил да иска и други снимки от Х. и тя му изпратила и други
снимки, за да запази приятелските им отношения. На една от снимките, изпратени
от свидетелката, се виждала едната й
гърда.
В периода
от 24.10.2017г. до 11.11.2017г. Х. и подсъдимия Р. се срещали редовно, заедно с
други техни приятели, обичайно зад магазина на кмета в селото. Говорели си,
ядели семки и пиели енергийни напитки. Когато, обаче двамата с подс.Р. останели
насаме, той започвал да я опипва: пъхал си ръката в панталона й, за да достигне
до мястото между краката й, опипвал цялото й тяло, надигал й сутиена, за да
види и пипа гърдите й. Тя се дърпала и не му разрешавала, но подсъдимият Р. успял веднъж да погали гърдите й на голо, а и
да я целуне. На Х. тези чести действия на подс.Р. и желанието му да я опипва
при всяка възможност, когато останат сами, не й харесвало, затова прекратила
отношенията си с него.
На 04.11.2017г. св.Х. излязла
отново със своите приятели на обичайното място до магазина. Там били подс.Я.,
св. А., св. О. и св. О.. В един момент всички си тръгнали и Х. останала сама с
подс.Ш.Я.. Часът бил около 19.30часа и тя също поискала да си ходи в къщи, но подсъдимия
я хванал за дясната ръка и я дръпнал в обществената тоалетна, намираща се зад
магазина. Вече било тъмно. Свидетелката не искала да отиде в тоалетната с
подсъдимия, но той я вкарал там и поискал да правят анален секс. Р.Х.
категорично му отказала. Тя била девствена и никога не била правила секс.
Тогава подс.Я., държейки я, й свалил дънковия гащеризон. Пострадалата му казвала,
че не иска да прави секс с него. Подсъдимият обаче, не обръщал внимание на
протестите й. Стоял зад нея и с едната си ръка държал двете й ръце над главата-
опрени в стената на тоалетната, а с другата я държал през кръста и я опипвал.
Пострадалата се дърпала и бутала, но подсъдимият успял макар и трудно да
проникне с члена си в ануса на пострадалата Х.. Тя извикала. Той я принудил да
се наведе напред, натискайки горната част на тялото й надолу и я заплашил, че
ако крещи ще й се случи нещо по-лошо. След това проникнал с половия си орган в
ануса й и започнал да се движи. Х. изпитвала силна болка и срам. Опитала се още
няколко пъти да извика, но никой не й се притекъл на помощ. Актът продължил известно
време. Когото подс.Я. „свършил“ /еякулирал/ в дупето на пострадалата, я пуснал
и й казал, че може да си ходи. Заплашил я, че ако каже на някого, ще
разпространи в интернет снимките, които тя била изпращала на подс.Т.Р..
Пострадалата се прибрала в дома си към 20.00часа. Изкъпала се и се преоблякла.
Скрила се в една от стаите в къщата- на горния етаж и плакала, т.к. много я
боляло. Не казала на никого за случая.
Седмица по- късно сестра й- св.М.Ю.Х.,
видяла нейни комуникации в социалните мрежи с подс.Р. и подс.Я., от които
разбрала, че сестра й има някакви по- близки отношения с тях. Споделила с майка
си- св.С.М.Р., че малката й сестра е гадже с подс.Р.. Тогава св. Р.
предупредила Р. чрез майка му Г. да стои далеч от малолетната Р.. На
12.11.2017г. провела разговор и с дъщеря си Р., след който, детето й разказало,
че подс.Р. я опипвал по гърдите и искал да си разтваря краката, за да я опипва
и там и че подс.Я. е осъществил анален полов акт с нея, принуждавайки я със
сила и заплахи. На следващия ден св.Р.
съобщила за станалото в РУ МВР- Разград и било образувано досъдебно
производство.
На досъдебното производство била
изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза на
пострадалата Р.Х., заключението по която установява, че тя не страда от
психично заболяване, с нормален интелект е за възрастта си, личностово и
социално незряла поради нея, но разполага с добри базисни годности и достатъчно
познания да оцени деянието като престъпно и да възприеме сексуално натоварените
действия като заплашителни в чистия им вид. Възможността й да възприема
адекватно ситуацията и да дава показания не е нарушена.
Според заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, изготвена по отношение на
подс.Т.Р.: той не страда от психично заболяване, могъл е да разбира свойството
и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, може правилно да
възприема фактите имащи значение по делото и да дава достоверни обяснения, а
също и да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство.
Изготвената по отношение на подс.Ш.Я.
съдебно-психиатрична и психологическа експертиза установява, че: той също не
страда от психично заболяване, въпреки непълнолетието си е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да
възприема правилно фактите имащи значение по делото, да дава достоверни
обяснения и да участва пълноценно във всички фази на наказателното
производство.
В хода на съдебното следствие е
назначена нова съдебно психолого-психиатрична експертиза, извършена от
специалисти по детска психиатрия, от заключението на която се установява, че
при пострадалата Р.Х. не се идентифицира склонност да внася лъжи и измислици,
дори напротив, готова е да подаде фактология. Фантазният й свят й помага да
преработи психотравменото събитие и преживяване, но не и служи да прикрива или
преиначава истината. До момента на деянието се е изградила като човек, който
безрезервно вярва на хората и ги слага в графа добри и лоши. Не се е научила да
внася нюанси, както и да разчита такива в отношенията си и не е в състояние да
дава социално желателни отговори, тъй като тя все още не може да разбира какво
и носи преиначената информация. Била е податлива от групата. Не се наблюдава
подвеждане и податливост на внушения, които да са явни и да изкривяват
обективните данни и действителност. В рамките на една година след инцидента Р.
е изпитвала срам, страх, силна психотравмена тревожност и чести флащ – бек
преживявания на психотравмата в сънищата и наяве – т.е. първата година след
преживения инцидент е била в състояние
на посттравматично стресово разстройство, което е довело до отпадане от училище
и се е наложило да повтаря отново 6-ти клас. Посещавала психолози и е работено
с нея психотерапевтично, поради което към момента не дава симптоми на това
разстройство, вградила се е в атмосферата на новото училище и е възстановила
социалния си живот. На този етап няма данни за посттравматично стресово
разстройство. Не е разбирала свойството и значението на извършеното спрямо нея,
когато е била на 12г. и е зависела изцяло от семейството, поради което първата
година след преживения инцидент Р. е изпитвала силна тревожност и страх и от
инкриминираното деяние и от реакцията на семейството й. Психотравмената
тревожност през първата година след инкриминираното деяние е била по-скоро
свързана с извършителя на инкриминираното деяние /Ш./, отколкото с Т.. В
съдебното заседание вещите лица отново изтъкват, че едва ли пострадалата може
да преекспонира случилото се.
На
досъдебното производство е назначена е и
техническа експертиза относно иззети като веществени доказателства телефони,
като са разпечатани съответни файлове, съдържащи снимки и комуникации.
Изложената
фактическа обстановка съдът намира за доказана по несъмнен начин. Същата се установява от
събраните доказателства – свидетелски показания, назначените експертизи,
писмени и веществени доказателствени материали. Подсъдимите фактически не дават
обяснения, но отричат виновността си.
Основен свидетел в случая е пострадалата Р.Х. и в този смисъл
същественият въпрос по делото е доколко следва да се кредитират именно нейните
показания, като се отчита, че се касае за разказ за събитията, изложен от дете
/към момента на събитията малолетна, понастоящем непълнолетна/. Обсъждайки показанията на пострадалата, съдът намира
за необходимо да изтъкне на първо място, че намира за несъстоятелни тезите на
защитата, че същата преиначава събитията за да прикрие свое собствено
поведение. С оглед ниската си възраст и начинът по който самата пострадала
осъзнава случилото се, то тя явно не е склонна и не е способна да съчини подобна история. В съдебното заседание пострадалата е
разпитвана подробно и казаното от нея е уточнявано чрез прочитане на показанията й от
досъдебното производство и прави впечатление една категорична последователност
в твърденията й. И при всички възникнали въпроси пострадалата дава
последователни уточнения, дори относно подробности. Всичко това само по себе си
сочи на достоверност на показанията й. Повечето разпитани свидетели са деца или
едва навършили пълнолетие лица към момента на разпита им пред съда. Никой от тях не е бил свидетел на деянията,
предмет на обвиненията, но от техните показания се изясняват отношенията между
пострадалата и двамата подсъдими в процесния период. Пострадалата харесвала
подсъдимия Т.Р., както се изяснява от показанията на свидетелите М.Х., С.А., М.Х., Кязим О., З.О.. При това
пострадалата очевидно търсела приятелството му и в някакъв момент другите ги
възприемали като „гаджета“. Това явно е довело до случаи в които двамата
оставали насаме, извън полезрението на останалите от компанията, и подсъдимият Т.Р. опипвал тялото на
пострадалата, включително под дрехите й. Показанията на самата пострадала
относно тези случаи са достатъчно последователни и крайно логични, поради което
съдът ги кредитира. Пострадалата явно
имала симпатии и към подсъдимия Ш.Я., в определен момент също ги смятали за
„гаджета“. Вечерта когато е извършено деянието на подсъдимия Ш.Я. пострадалата
явно доброволно останала сама с него, когато другите си тръгнали – показанията
на свидетелите С.А., К.О., З.О.. Последното
не означава, че пострадалата е очаквала това което след това се е случило –
очевидно не го е очаквала, не е била съгласна и е била крайно стресирана от
това което реално е последвало. Но и в този случай пострадалата описва
последователно и подробно какво точно е направил подсъдимият Я., как я е държал
за да сломи съпротивата й, какви
действия е извършил. Тази последователна категоричност в твърденията на
пострадалата в крайна сметка убеждава съда в достоверността на нейните
показания. Достоверността не се разколебава от това, че медицинската експертиза
не е открила следи от последния акт по
тялото на пострадалата. Както уточнява вещото лице, не е задължително такива
следи да останат, а и прегледът все пак е правен повече от седмица след
деянието. Начинът по който пострадалата е изживяла този акт на подсъдимия Я.,
начинът по който го обяснява е
достатъчно показателен за това, че тя не е приела доброволно случващото се
и че действително подсъдимият е
употребил принуда за да извърши деянието. С оглед особения характер на делото,
съществен фактор относно показанията на пострадалата се явяват данните от заключението на
назначената от съда психолого-психиатрична експертиза, извършена от специалисти
по детска психиатрия. В заключението си вещите лица са категорични, че
пострадалата не е склонна да преиначава факти, да внася измислици – напротив
склонна е конкретно да изложи реалните обстоятелства, изпитва срам именно
защото реално е изживяла това. Всичко това вече обуславя категорична
несъмненост относно изложената по-горе фактическа обстановка. И двамата
подсъдими са били наясно с възрастта на пострадалата, определяща я като
малолетна – всички в компанията са знаели в кой клас е пострадалата и на колко
години е, както сочат свидетелите. Съдът не намира, че пострадалата е имала
някакво провокативно поведение спрямо двамата подсъдими, както изтъква
защитата. Всъщност става дума за дете на 12г. /тогава/ и да се говори за
съзнателно провокативно поведение от нейна страна е явно несъстоятелно.
По-скоро става дума за проява на увлечение и съответна наивност. Факт е, че
подсъдимият Р. искал от пострадалата да
му изпраща свои разголени снимки - /включени като доказателствен материал при
извършената техническа експертиза/. Пострадалата изпитвала срам от тези случки
и първоначално явно нямала намерение да говори за тях, но в крайна сметка
нейната сестра – св. М.Х. видяла чатовете й с подс. Т. Р. и снимките, които му
била изпратила. Видяла й чатовете й с подс. Ш. Я., който намеквал за това което
се случило. Едва тогава пострадалата Р. Х. разказала на сестра си и на майка си
/св. С.Р./ какво се било случило. Всъщност това развитие е напълно логично, с
оглед преживяването на подобни обстоятелства именно от 12 –годишно момиче. Но всички обстоятелства, всички данни, които
се натрупват при изясняване на случая затвърждават убеждението за доказаност на
изложената по-горе фактическа обстановка. Поради това съдът намира, че
обвиненията срещу двамата подсъдими се доказват по несъмнен начин.
Въз
основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи
следните правни изводи:
Подсъдимият Т.Р. е осъществил
състава на престъплението по чл. 149,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като в
периода от 24.10.2017г. до 11.11.2017г., в с.Раковски, общ.Разград, в условията
на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна
възраст – Р.Ю.Х. на 12 години, родена на ***г***. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние
на престъплението „блудство“ – неколкократно опипвал пострадалата, включително
под дрехите й – опипване с ръце по тялото, гърдите и около половия орган. С
оглед на това, че пострадалата е била малолетна тогава, то тези деяния на
подсъдимия Т. Р. се определят като престъпление. Целта на подсъдимия е била
възбуждане и удовлетворяване на собственото му полово желание и извършените
деяния по своя характер имат именно такава насоченост. В този смисъл
подсъдимият Т. Р. е действал с пряк умисъл. Разглежданата престъпна дейност на
подсъдимия следва да се определи като продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК– налице са няколко извършени
деяния, които осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също
престъпление, а именно „блудство с малолетно лице” по смисъла на НК. Деянията
са последователно извършени в кратък времеви период, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите. При това всички
деяния са извършени спрямо личността на едно и също лице, поради което и
определянето им като продължавано престъпление не се изключва от разпоредбата
на чл.26, ал.6 от НК.
Подсъдимият Ш.Я. е осъществил
състава на престъплението по чл.149,
ал.2, т.1 във връзка с чл.149 ал.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.З от НК, тъй като на 04.11.2017г., в с.Раковски, общ.Разград,
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р.Ю.Х. - на 12 години,
родена на ***г***, като блудството е извършено чрез употреба на сила и
заплашване, като макар и непълнолетен е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Подсъдимият Я. е
извършил блудствени действия спрямо малолетната
тогава пострадала – опипване по тялото и анален полов акт. Подсъдимият е
употребил сила – държал ръцете на пострадалата и я притискал, като така е осуетил
всякаква възможна съпротива от нейна страна, отправил и заплахи към
пострадалата за да не вика. Към момента на деянията подсъдимият е бил
непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, което в случая се установява и от назначена спрямо него
експертиза. Подсъдимият е целял именно възбуждане и удовлетворяване на
собственото му полово желание и в този смисъл е действал с пряк умисъл.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимия Т.Р. съдът отчита, като смекчаващи обстоятелства чистото
му съдебно минало и младата му възраст /току що навършил пълнолетие към момента
на деянието/. Доколкото блудствените действия могат да бъдат твърде различни по
характер деяния и с твърде различен диапазон на тежест, то съдът отчита
характера на конкретното деяние. Отчита се и отминалия от деянието немалък
период /повече от две години/. В случая съдът намира, че на подсъдимия Р.
следва да се наложи наказание в размер под средния и по-близо до минималния
законов размер, а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца. С оглед личността на подсъдимия и като отчита изключително младата
му възраст към момента на деянието съдът
намира, че целите на наказателната репресия биха се изпълнили е без ефективно
изтърпяване на наказанието, поради което на основание чл.68, ал.1 от НК
изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
Индивидуализирайки
наказанието на подсъдимия Ш.Я. съдът отчита, като смекчаващи обстоятелства
чистото му съдебно минало. В полза на подсъдимия се отчита и отминалия немалък
период от деянието. Деянието на този подсъдим осъществява квалифициран състав,
с оглед употребената принуда, но съдът отчита конкретно и сериозната тежест на
извършеното от него деяние. При това
съдът намира, че наказанието на този подсъдим следва да бъде в размер около
средния по чл. 63, ал.1, т.3 от НК, а именно лишаване от свобода за срок от
една година и шест месеца. С оглед конкретната тежест на извършеното, то
съществен се явява и въпросът за
приложимостта в конкретния случай на института на условното осъждане. В
крайна сметка като съобразява най-вече
непълнолетието на подсъдимия към момента
на деянието и като отчита, че все пак от момента на деянието е изминал немалък
период /повече от две години/ съдът приема, че и спрямо този подсъдим следва да
се приложи условно осъждане. Явно може
да се разчита, че целите на наказателната репресия биха се изпълнили е без
ефективно изтърпяване на наказанието, поради което на основание чл.69, ал.1 от НК изтърпяването на наказанието следва да бъде отложено за изпитателен срок от
три години, който срок в случая е максималния възможен.
Частично основателни се явяват и предявените от пострадала граждански
искове спрямо подсъдимите. От неправомерните действия на подсъдимите
пострадалата е претърпяла неимуществени вреди – унижение, срам, очевидно
немалък стрес с продължително въздействие. С оглед характера на деянието на
подсъдимия Т.Р., то същият следва да бъде осъден да заплати на пострадалата
сумата от осем хиляди лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата. В останалата му част до сто хиляди лева
гражданският иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан в тази му част. С
оглед характера на деянието на подсъдимия Ш.Я., то същият следва да бъде осъден
да заплати на пострадалата сумата от двадесет
и пет хиляди лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумата. Съдът отчита значително по-сериозния характер на деянието на този
подсъдим, оставящо по-сериозни и дълготрайни следи върху психическото развитие
на пострадалата. В останалата му част до
сто хиляди лева гражданският иск срещу Я. следва да бъде отхвърлен, като
недоказан в тази му част.
Подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят и разноските
по делото, както и да заплатят направените от пострадалата разноски.Подсъдимите
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РРС и държавна такса върху
уважените размери на гражданските искове.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: