Решение по адм. дело №534/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на С. И. Т., от [населено място], общ. Сливо поле, обл. Русе, насочена срещу заповед № 25-0247-000045 от 10.07.2025г., издадена от Началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе, с която заповед, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Оспорващият релевира възражение, че е оспорил резултатите от техническото средство, във връзка с което са му били взети проби за изследване на кръв и урина, като резултатът от тях все още не е изготвен. Искана от съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе при ОД, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресата на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

На жалбоподателя в настоящото производство С. И. Т., от [населено място], общ. Сливо поле, обл. Русе е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA №4123264 от 10.07.2025 г. (л.2 от преписката). Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.07.2025 г., около 15:00 часа в община Борово на път ППІ5 , км.40 +500, посока [населено място], в условията на нормална видимост, суха пътна настилка, управлява собствения си лек автомобил БМВ 320 Д с per. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство "Drug Test 5000" с фабричен номер ARND-0002 и стикер за валидност до м.11.2025 г., който в 15.07 часа отчел положителен резултат за наличие на кокаин. Тестът бил извършен чрез тампон напоен със слюнка, тест № 60, който бил показан на водача. Издаден бил и талон за изследване № 0147684 и 7 броя стикери със сер.№ [рег. номер]. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят е дал биологични проби от кръв и урина за медицинско изследване във УМБАЛ-К. – Русе на 10.07.2025 г., видно от посоченото в Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози от 10.07.2025 г./л.12-13 от преписката/.

С оспорената в настоящото съдебно производство ЗППАМ № 25-0247-000045 от 10.07.2025г., издадена от Началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе при ОД на МВР-Русе, на С. И. Т. е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Обжалваният административен акт е издаден на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, като от фактическа страна се основава изцяло на фактическите констатации, съдържащи се в съставения АУАН, както и посочените доказателства: Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози рег. № А0029954/10.07.2025г г., Талон за изследване № 0147684, справка за нарушител/водач, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози от 10.07.2025 г.

В хода на съдебното производство е приет протокол за извършена експертиза №25/ТЛ-722 от 25.09.2025 г. от вещи лица в МИ – МВР (от л.26 до л.28 от делото), с обект на експертизата – кръвна проба и урина, взети на 10.07.2025 г. от С. И. Т.. Посочен е и издадения талон за изследване № 0147684. От заключението на изготвената експертиза се установява, че в изследваните проба от кръв на жалбоподателя, не е установено наличието на наркотични вещества и/или техни аналоз, а за обект урина - наличие на екгонин и бензоилекгонин, които са метаболити на кокаин.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По преписката е приложена заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР – Русе, с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП, между които по т.3 е и Началник РУ Бяла при ОД на МВР - Русе (л.20 от делото). Заповедта е издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда, с която министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл.165, ал.1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, директорът на ОД на МВР – Русе, с горецитираната заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, включително и на Началник РУ Бяла при ОД на МВР - Русе.

Оспорената заповед е в необходимата писмена форма и има реквизитите, изискуеми по чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Административното нарушение, което е основание за прилагане на ПАМ, е описано ясно и точно, като са посочени всички фактически признаци, включително време, място и начин на извършване.

Съдът не констатира при издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила

Оспорената ЗППАМ е постановена при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.

По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителни административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН). В случая, като правно основание за издаване на оспорената ЗППАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Приложената на С. И. Т., с обжалвания административен акт, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, от фактическа страна се основава на това, че на 10.07.2025 г., около 15:00 часа в община Борово на път ППІ5 , км.40 +500, посока [населено място], в условията на нормална видимост, суха пътна настилка, управлява собствения си лек автомобил БМВ 320 Д с per. № [рег. номер] под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство "Drug Test 5000" с фабричен номер ARND-0002 и стикер за валидност до м.11.2025 г., който в 15.07 часа отчел положителен резултат за наличие на кокаин.

С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на оспорващия принудителна административна мярка, издаването на обжалваната заповед в съответствие и при правилно приложение на материалния закон се свързва с установяването и доказването, че е налице констатирано по надлежния ред управление на МПС от С. И. Т. след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В действащата към датата на издаване на обжалваната заповед нормативна регламентация – в Закона за движение по пътищата и в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, начините за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози от водачите на МПС, са регламентирани алтернативно - чрез медицинско /химико-токсикологично лабораторно изследване/ или с тест. В приложимата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е предвидено, че при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване, като при наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/. Следователно употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на тест, в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за изследване.

За прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, употребата на наркотични вещества или техни аналози от водача на МПС, следва да е безспорно установена. Към момента на постановяването на обжалваната заповед по административната преписка са били налице данни, потвърдени и с представените по делото доказателства, че даденото на лицето предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е било изпълнено. Доказателствата:Протокол за извършена експертиза №25/ТЛ-722 от 25.09.2025 от вещи лица в МИ – МВР, както и издаден талон за изследване № 0147684 сочат, че оспорващият е дал кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, като е назначена и токсикохимична експертиза. Доколкото при дадена биологична /кръвна/ проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози, законът в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП определя именно резултатът от това изследване да е определящ по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди наличието на резултат от изследването, противоправното поведение на водача на МПС, като основание за налагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е недоказано. Ирелевантен за спора е резултатът за наличие на екгонин и бензоилекгонин, които са метаболити на кокаин за обект урина.

В тежест на административния орган е да установи наличието на материалноправната предпоставка за прилагането на ПАМ, а в конкретния случай това не е извършено. С оглед на което, съществуването на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното право на органа да наложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е фактически и доказателствено необосновано.

В хода на съдебното производство е приет протокол за извършена експертиза №25/ТЛ-722 от 25.09.2025г. от вещи лица в МИ – МВР. От заключението на изготвената експертиза се установява, че в изследваните проба от кръв на жалбоподателя, не е установено наличието на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества.

При наличие на изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи /чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП/.

Резултатът от направения тест за наркотични вещества с Д. Т. 5000 с фабричен номер ARND-0002, е опроверган по несъмнен начин от резултата от извършеното химико-токсикологично лабораторно изследване и съответно от заключението на експертизата. В този смисъл оспореният административен акт е постановен в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, но въпросът е кои са тези нови факти, които са от значение за делото. За да направи проверка за материалната законосъобразност на един индивидуален административен акт, съгласно чл. 146, т. 4 АПК, съдът трябва да установи кои са твърдяните в акта факти и обстоятелства, настъпили ли са и съответни ли са на предвидените в хипотезата на сочената от органа правна норма. С оглед на това проверката е винаги a posteriori.

За това нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.

В конкретната хипотеза установеният факт, при изследване на кръвна проба, взета от С. И. Т., че не е установено наличието на наркотични вещества или техни аналози, следва да се съобрази по чл.142, ал.2 от АПК.

Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0247-000045 от 10.07.2025г., издадена от Началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

На жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като няма направено искане за това.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на С. И. Т., [ЕГН] от [населено място], общ. Сливо поле, обл. Русе, [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0247-000045 от 10.07.2025г., издадена от Началник РУ Бяла към ОД на МВР Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.