Решение по дело №57839/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 86
Дата: 3 януари 2025 г.
Съдия: Диана Кирилова Ангелова
Дело: 20221110157839
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. А.а
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. А.а Гражданско дело №
20221110157839 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. К., ЕГН **********, в
качеството си на собственик на ...... в Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С, с
адрес на кантората гр. С срещу Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С,
представлявана от управителя ИЛ.
Ищецът твърди, че на 29.09.2022 г. било проведено общо събрание на етажната
собственост, находяща се на адрес в гр. С, като за проведеното общо събрание, взетите
решения и съдържанието на протокола от него, ищецът е узнал и се запознал, след като е
получил съобщение чрез мобилното Приложение WhatsApp на дата 04.10.2022 г., заедно с
протокола от проведеното на 29.09.2022 г. общо събрание.
Твърди, че не е била спазена процедурата, предвидена в чл. 13 от ЗУЕС за свикване на
Общото събрание, както и че изготвеният протокол не отговарял на изискванията, посочени
в ЗУЕС, регламентирани в чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. Според ищеца процесният протокол е
незаконосъобразен, изготвен в нарушение на чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС, тъй като не
съдържал законоустановените реквизити, не била спазена законоустановената форма при
съставянето му и липсвало изрично посочване на мястото на провеждане на процесното
общо събрание.
Поддържа, че в протокола от проведеното на 29.09.2022 г. общо събрание липсвали
подписи на явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те
представлявали, поради което и не ставало ясно дали общото събрание е имало нужния
кворум за провеждането му, нито можело да се прецени колко идеални части от общите
части са представени на събранието. Никъде не били представени пълномощни от
собствениците и ползвателите, който не са могли да участват в общото събрание.
Сочи, че не ставало ясно дали решенията са взети с мнозинство - повече от 50 на сто от
представените идеални части от общите части на етажната собственост, понеже не били
1
отбелязани поименно гласувалите етажни собственици, начинът, по който са гласували -
„за“, „против“ или „въздържал се“, техен подпис, което е в нарушение на чл. 16 ал. 5 от
ЗУЕС. Изтъква, че не била спазена и процедурата по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС - протоколът от
29.09.2022 г. не бил обявен по предвидения в закона ред.
Липсвал протокол от управителя за поставеното съобщение със съставения протокол, в
който да е посочен датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
Твърди, че решенията взети по т. 2 от дневния ред, касаещи определянето на такса за
Ап. 17, са изцяло незаконосъобразни, до степен на нищожност, тъй като в настоящия случай
била приложима хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, според която не се заплащат разходите
за управление и поддържане на общите части на етажната собственост от собственик,
ползвател или обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година. Общото събрание на сграда, находяща се на адрес: гр.
С, не е посочило изрично начин на разпределяне на разходите за управление и поддържане
на общите части на етажната собственост, предвид на което следвало да се прилага нормата
на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, която гласи, че разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на
който живеят.
Сочи, че в нарушение на ЗУЕС, етажната собственост приела решение за заплащане на
такса в размер на 160 лева месечно, за което използвала приетата в същата точка от дневния
ред такса в размер на 10 лева. Таксата в размер на 10 лева била дължима за всички
собственици, обитатели и ползватели, и членовете на техните семейства, но неправомерно и
в разрез с постановеното в ЗУЕС, етажната собственост използвала терминът „легло“ и
увеличила приетата такса четирикратно, след което отново увеличила същата такса
четирикратно, съгласно приетото увеличение за извършваната дейност от ищеца.
Ищецът твърди, че взетото решение по т. 2 е незаконосъобразно и иска същото да бъде
отменено като недействително.
Прави се искане за присъждане на направените съдебни разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Сочи, че при свикването и провеждането на общото събрание на етажните
собственици са спазени всички изискуеми от страна на собствениците процедури и
изисквания на ЗУЕС.
С Определение № 32588 от 30.11.2022 г. настоящият съдебен състав е уважил искането
за допускане на обезпечение на предявения иск чрез налагане на посочената в исковата
молба обезпечителна мярка. Мотивите за уважаване на искането се състоят в това, че съдът
е намерил за допустим и вероятно основателен предявеният от ищеца иск с правно
основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС. Искът е допустим, доколкото съдът е установил, че исковата
претенция отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и произлиза от лице, което има
правен интерес, родово подсъдна е на районен съд като първа инстанция, защото е
предвидена специална подсъдност за иска по чл.40, ал.1 от ЗУЕС, искането за допускане на
обезпечение по аргумент от чл.390 ал.1 от ГПК е заявено пред съда по адрес на ищеца.
Относно вероятната основателност на иска, съдът е заключил за наличието на това
изискване от представените с исковата молба писмени доказателства и тяхната
убедителност.
Поради кумулативното наличие на законовите изисквания, съдът е допуснал
обезпечителната мярка „Спиране на изпълнението на Решение на Общото събрание на
ответната ЕС, а именно решението по т. 2, предложение трето на Общото събрание на
етажната собственост („ОСЕС“) на сграда, находяща се в гр. С, проведено на 29.09.2022
година.“
2
Въз основа на Определението е издадена Обезпечителна заповед № 1153/30.11.2022
година.
В съдебно заседание по делото за ищеца, редовно призован, се е явил надлежно
упълномощен процесуален представител.
Ответникът, редовно призован, не се е явил лично, представлява се от надлежно
упълномощен процесуален представител – адв. А., който прави признание на иска. Не
възразява относно разноските, претендирани от ищеца.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл. 12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
Доказа се, че ищецът е собственик на имот в процесната сграда, видно от приложения
по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ....... вписан в служба по
вписванията с вх. Рег. № ..........
Доказа се, че ищецът в качеството му на етажен собственик в процесната сграда е бил
засегнат от т. 2 от Протокол на ОС на ЕС от 29.09.2022 г., с което ежемесечната такса за
поддръжка от 10 лева за апартамент е увеличена на 160 лева, като се изчислява, вземайки
предвид броя легла и умножавайки го четирикратно, както е прието с решение на ОС.
В хода на съдебното производство бе направено признаване на иска в открито
съдебно заседание, видно от Протокол от 27.03.2024 г.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност, като следва да се посочи, че доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви.
Въз основа на прието от съда за доказано като факти, настоящият съдебен състав е
мотивиран да стори следните правни изводи:
В настоящото производство е предявен преобразуващ иск с правно основание чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решение на общо събрание на етажната собственост. Исковата
претенция е допустима, като предявени от лице, което твърди и доказва правен интерес,
пред местно и родово компетентния съд.
По същество
В хода на съдебното дирене се доказа по безспорен начин, че ответникът е собственик
на жилищен имот в сградата в режим на етажна собственост.
Доколкото ЗУЕС изисква предявяване на иска в 30-дневен срок от получаването на
решението по реда на чл. 16, ал. 7, установи се, че срокът е спазен, тъй като исковата молба е
предявена пред компетентния съд на 26.10.2022 г., а процесното решение на общото
събрание на етажната собственост е от 29.09.2022 г.
Безспорно е по делото, че ответникът признава иска в последното открито съдебно
заседание. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, а в мотивите си съдът е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
С оглед на това нормативно основание настоящият съдебен състав признава исковата
претенция за основателна.
По разноските
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, съдът следва да се произнесе по
отговорността за разноски в исковото и обезпечителното производство. При този изход на
спора, вземайки се предвид размера на уважените претенции, на ищеца се дължат разноски
за производството. Ищецът доказва, че е сторил разноски пред съда за заплатена държавна
3
такса и заплатено адвокатско възнаграждение, общо в размер на 760,00 лева, които следва да
му бъдат присъдени.
На ответника не следва да се присъдят разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението по т. 2, предложение трето на Общото събрание на етажната
собственост на сграда, находяща се в гр. С, проведено на 29.09.2022 година, касаещо
определянето на такса за ап. 17, собственост на ищеца Т. Т. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С, представлявана от
управителя ИЛ да заплати на Т. Т. К., ЕГН **********, в качеството си на собственик на
...... в Етажната собственост на сграда, находяща се в гр. С, с адрес на кантората гр. С сумата
на сторените разноски в исковото производството по гр. дело № 57839/2022 година по описа
на Софийски районен съд, а именно: заплатена държавна такса – 40,00 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение - 720,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4