Решение по адм. дело №1507/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „ТЕЦ МАРИЦА 3" АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], Промишлена зона, представлявано от И. Д. П. – изпълнителен директор, против задължително предписание, дадено на "ТЕЦ МАРИЦА 3" АД, обективирано в констативен протокол (КП) № 858 от 25.07.2025 година, съставен на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС от длъжностно лице в Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково, а именно: в срок до 26.05.2025 година "ТЕЦ МАРИЦА 3" АД, да предприеме необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки и да се прекрати изпускането на неорганизирани емисии от сградата на котелно помещение.

В жалбата се излагат оплаквания, че предписанието е дадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излагат се доводи за недопустимост на производството по издаване на процесното предписание, поради това, че същото е идентично с даденото такова в КП № 152/26.06.2025г., което е обжалвано и е предмет на разглеждане по адм. дело № 1084/2025г. по описа на Административен съд Хасково, което към дата на извършване на проверката – 25.07.2025г. е висящо. Твърди се също, че в КП е налице вътрешно противоречие, тъй като от една страна проверката била определена като последваща, но от друга страна, приложената правна норма била тази от главата за последващ контрол. На следващо място се сочи, че в оспорения акт липсвала фактическа и правна обосновка, а при издаването му не били изяснени всички релевантни за спора факти. Сочи се и неговата несъразмерност и несъответствието му с целта на закона. Иска се отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от юрк. С., който поддържа жалбата и пледира същата да се уважи като се отмени обжалваното предписание.

Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрк. Л., която оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Във връзка с изпълнение на дадени предписания и постъпили сигнали в РИОСВ – Хасково за неорганизирани емисии от сградата на котелно помещение и за миризма на гума и пластмаса в [населено място] на 25.07.2025г. е извършена извънредна проверка на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, [населено място]. Проверката е извършена от инж. А. Т. И. – главен инспектор в дирекция КОС, при РИОСВ – Хасково и инж. Н. Т. К. – младши експерт в дирекция КОС при РИОСВ – Хасково, в присъствието на С. С. – ръководител отдел Инспекторат в „ТЕЦ МАРИЦА 3“АД и инж. М. Х. – еколог в „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД.

За установеното при проверката е съставен КП №858 от 25.07.2025г. В обстоятелствената част на същия е посочено, че жалбоподателят като оператор на голяма горивна инсталация е титуляр на Комплексно разрешително КР №41-Н1/2012г., актуализирано с Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1-И0-А2/26.10.2021г. С писмо от 24.07.2025г. „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД е уведомила РИОСВ – Хасково, че парогенератор К4 на Е. Б. 120 MW е разпален на 24.07.2025г в 07:20 часа. При проверката е извършен обход на производствената площадка и са посетени цех СОИ /сероочистваща инсталация/, въглищно стопанство и командна зала. Констатирано е, че горивната инсталация работи в нормален работен режим, моментните стойности на контролните замърсители са в норма, няма изпускане на димни газове през изпускащо устройство ИУ Комин №1. Няма изпускане на димни газове през ИУ Комин №2. При посещението на въглищното стопанство е констатирано наличие само на въглища и биомаса. Няма разпрашване от въглищните фигури. На производствената площадка на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД не се усеща миризма. Посочено е, че при извършена проверка на 26.02.2025г. с Констативен протокол № 152/26.02.2025г. на оператора „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД са дадени задължителни предписания да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки и се прекрати изпускането на неорганизирани емисии от сградата на котелното помещение със срок на изпълнение до 26.03.2025г., като инсталацията е погасена на 14.03.2025г. и разпалена на 24.07.2025г. По време на проверката проверяващите извършили обход на производствената площадка и оглед на сградата на котелното помещение от различни позиции извън границите на производствената площадка на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, както и от позиции на производствената площадка. При извършения обход и оглед на сградата на котелно помещение установили изпускане на неорганизирани емисии от източен и западен изход на телферен път, от североизточния и северозападния ъгъл и от южната страна на сградата на котелното помещение. Неорганизираните емисии се издигали и се наблюдавали над покривната конструкция на сградата на котелното помещение. Непосредствено до сградата на котелното помещение се наблюдавало изпускане на пара от една постоянна продувка, разположена от южната страна на сградата. Прието е, с оглед обективираните констатации от проверката, че операторът не е изпълнил даденото предходно предписание и не изпълнява изискванията на Условие 9.3.1 от издаденото на оператора КР №41-Н1/2012г., актуализирано с Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1-И0-А2/26.10.2021г., което изисквало всички емисии на вредни вещества да се изпускали в атмосферния въздух организирано. По отношение на сигнала даден от граждани за усещане на миризма на гуми и пластмаса е посочено, че при извършения обход през [населено място] от контролните органи не е установено наличие на миризма. Въз основа на тези констатации и на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС, на "ТЕЦ МАРИЦА 3" АД, е дадено задължително предписание, в срок до 26.08.2025г. да предприеме необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки и да прекрати изпускането на неорганизирани емисии от сградата на котелното помещение. Протокола от проверката е връчен на присъствалия по време на проверката С. С. – ръководител отдел Инспекторат в „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, който е отбелязал в графа обяснение/възражения, че предписанието дадено с КП № 152/26.02.2025г. не е влязло в сила, тъй като е обжалвано, както и че по време на проверката не било извършено замерване на химическия състав на неорганизираните емисии.

По делото са приети констативни протоколи, издадени от РИОСВ - Хасково във връзка с предходни извършени проверки на оператора „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, с които за същото констатирано нарушение е дадено същото предписание, но с различен срок на изпълнение.

Не се спори по делото, а и от служебно извършена проверка от съда се установи, че КП № 152/26.02.2025г. е оспорен от „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД пред Административен съд Хасково и е предмет на разглеждане по адм. дело № 1084/2025г., което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

По делото е приета и заповед № 5 от 24.01.2024г. на директора на РИОСВ Хасково, с която на основание чл. 148, ал. 3 и чл. 167 от ЗООС, същият е упълномощил съответни длъжностни лица от РИОСВ - Хасково, които да осъществяват контролна дейност – превантивен, последващ и текущ контрол и в тази връзка да издават задължителни предписания, както и Комплексно разрешително № 41-Н1/2021г.

В хода на съдебното производство по искане на ответната страна бяха допуснати и разпитани свидетелите инж. А. И. и инж. Н. К. – експертите в РОИСВ - Хасково, извършили проверката. От показанията на свидетелите се установи, че е имало редица предходни проверки на котелното помещение в „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД, при които е констатирано, че изпускането на неорганизирани емисии е основен проблем при оператора. Емисиите съдържали вредни вещества, тъй като те се отделяли в горивния процес, т.е. при изгарянето на горивата, основно въглища и биомаса. Това били серен диоксид, азотни оксиди, въглероден окис и прах. В случая тези газове не били преминали през пречиствателните съоръжения, тъй като се отделяли от неуплътнени участъци на самия котел и съоръженията, които били разположени към него в сградата. Сочат, че в българското законодателство няма разработена методика за измерване на неорганизираните емисии, но в комплексното разрешително на оператора, в Условие 9.3.1 било регламентирано, че всички емисии на вредни вещества се изпускали в атмосферния въздух организирано. Т.е. при дейността на енергийния блок или на горивния процес всички емисии трябвало да се изпускат организирано, а те при проверката констатирали изпускане на неорганизирани емисии.

С оглед на така изложеното, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Предвид обстоятелството, че в оспореното предписание не са посочени редът и срокът за обжалването му, приложение намира нормата на чл. 140, ал. 1 от АПК, предвиждаща удължен двумесечен срок за оспорване, който в случая е спазен, поради което съдът приема, че жалбата е депозирана в срок.

Преценяйки доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, настоящата инстанция счита жалбата за неоснователна.

С оспорения констативен протокол на жалбоподателя са дадени задължителни предписания по реда на чл. 155, ал. 2 от ЗООС – да се предприемат необходимите ремонтни дейности и други подходящи технически мерки и да се прекрати изпускането на неорганизирани емисии от сградата на котелното помещение. По своята същност задължителното предписание е указване на фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, констативният протокол е индивидуален административен акт, с който на лицето е наложена принудителна административна мярка с характера на предвидените в чл. 159, ал. 2 от ЗООС. Поради това констативният протокол подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 160, ал. 1 от ЗООС.

Предписанието, обективирано в процесния протокол, е дадено от компетентно длъжностно лице, упълномощено със заповед № 5/24.01.2024г. на директора на РИОСВ -Хасково, издадена на основание чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Настоящият състав на съда не споделя възражението на оспорващото дружество за неспазване изискванията относно формата на обжалвания административен акт и за липса на мотиви или противоречиви такива, доколкото от съдържанието на оспореното предписание могат да бъдат извлечени задължителните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Макар и малко хаотично изложени, в предписанието се съдържат фактическите основания, обосноваващи издаването му, с които до знанието на адресата му е сведена причината за отправеното му административно разпореждане. Изложените в акта фактически основания, а именно факта на извършена на 25.07.2025г. проверка, при която е констатирано, че при извършения обход и оглед на котелното помещение се изпускат неорганизирани емисии от източен и западен изход на телферен път, от североизточния и северозападния ъгъл и от южната страна на сградата на котелното помещение, като неорганизираните емисии се издигат и се наблюдавали над покривната конструкция на сградата на котелното помещение, което е в нарушение на предходно дадено предписание и Условие 9.3.1 от издаденото на оператора КР №41-Н1/2012г., актуализирано с Решение на изпълнителния директор на ИАОС № 41-Н1-И0-А2/26.10.2021г., което изисквало всички емисии на вредни вещества да се изпускат в атмосферния въздух организирано, са достатъчни, за да позволяват да се осъществи адекватен контрол върху правилното приложение на материалния закон и да се извърши проверка дали тези фактически основания действително са се осъществили и ако са се осъществили, следват ли от тях разпоредените правни последици. В предписанието органът независимо, че се е позовал на неизпълнение на предходно дадено предписание на дружеството, то той като основно неизпълнение от страна на оператора е посочил Условие 9.3.1 от издаденото на „ТЕЦ Марица 3“ АД Комплексно разрешително №41-Н1/2012г., което гласи следното: „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 (включваща и 1 бр. котел ОР 380в за производство на електроенергия) да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2.“ Т.е. предписанието е дадено за това, че при извършена на 25.07.2025г. проверка от контролни органи в РИОСВ – Хасково е установено, че за пореден път „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД не спазва конкретно условие от даденото му комплексно разрешително, като изпуска неорганизирано вредни вещества в атмосферния въздух. В този смисъл адресатът на предписанието не е поставен в невъзможност да разбере за какво се отнася предписаното действие, а от друга страна, съдът не е възпрепятстван да осъществи контрол за законосъобразност на акта. Още повече, че волеизявлението на органа е достатъчно конкретно – фактическото действие, което е задължен да извърши адресата на акта е ясно и недвусмислено, както и е посочен срокът за неговото изпълнение. Ето защо не е налице нарушение на изискванията за форма и съдържание на акта, които да са толкова съществени, че да доведат до отмяната му само на това основание.

Не се споделят и възраженията, че при издаването на предписанието е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като вече е издадено аналогично по съдържание и обем предписание до дружеството жалбоподател, обективирано в КП № 152/26.02.2025г., което е оспорено пред Административен съд Хасково и не е влязло в сила.

Настоящата инстанция приема, че видно от датите на посочените констативни протоколи и сроковете за изпълнение определени в дадените с тях предписания, се касае за отделни, самостоятелни производства, поради което издадените в рамките на тези две производства административни актове са различни и нямат един и същ предмет.

Актът, в който са обективирани предписанията - КП № 152/26.02.2025г., е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на „ТЕЦ МАРИЦА 3“ АД е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта предписания изисква конкретно поведение от оператора. В този смисъл дадените предписания не могат да бъдат изпълнени принудително, а само доброволно и неизпълнението им в срок е годно основание за започване на ново административно производство по издаване на нови предписания, макар и с идентичен предмет и нов срок за тяхното изпълнение.

При отсъствието на идентичност в предмета на двете административни производства, приключили с констативни протоколи, съставени при извършени по различно време проверки на оператора, не може да се приеме, че е налице основанието на чл.27, ал.2, т.2 от АПК.

На следващо място, настоящият състав на съда приема, че актът е издаден и при правилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл. 154а, ал. 8 във вр. с ал. 7 от ЗООС, по време на всяка извънпланова проверка на място, извършена във връзка със сигнали, жалби, свързани с опасност за околната среда или случаи на несъответствие с условията на комплексното разрешително, контролният орган съставя констативен протокол, въз основа на който след проверката подготвя доклад, съдържащ констатирани факти и обстоятелства относно съответствието на инсталацията с условията на разрешителното и при необходимост, дава задължителни за оператора предписания, както и предприема административнонаказателни мерки.

Съгласно чл. 155 от ЗООС по време на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3, съставят констативни протоколи (ал. 1), в които отразяват констатираните факти и обстоятелства и дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им (ал. 2).

Анализът и тълкуването на цитираните правни норми води на извод, че за да бъдат издадени задължителни предписания по реда на чл.155 ЗООС, вкл. извънпланов, какъвто е в случая, установените и описани в КП обстоятелства и факти, следва да сочат несъответствие с конкретно условие на КР (чл. 154, ал. 1, т. 2 от ЗООС), каквото позоваване е налице в оспорения акт. В случая като основание за издаване на процесното предписание е именно поредното неизпълнение от страна на дружеството жалбоподател на Условие 9.3.1 от издаденото на „ТЕЦ Марица 3“ АД от Комплексно разрешително №41-Н1/2012г., съгласно което „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 (включваща и 1 бр. котел ОР 380в за производство на електроенергия) следва да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2.“

Настоящият съдебен състав намира, че безспорно установените като изпускани от източен и западен изход на телферен път, от североизточния и северозападния ъгъл и от южната страна на котелното помещение и тези издигащи се над покривната конструкция на сградата газове представляват неорганизирани емисии на вредни вещества. Това обстоятелство намира своето потвърждение при съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели А. И. и Н. К. са еднопосочни и установяват, че при извършената от тях проверка на място, в присъствието на представители на дружеството-оператор, са установили, че неорганизираните емисии не са водна пара, не са формирани от продувката, находяща се в непосредствена близост до сградата от южната и страна, тъй като тя се намирала на значително по-ниско от сградата на котелното помещение, като излизащата от нея пара е с бял цвят, а неорганизираните емисии били сиво-черни и се формирали в резултата на работата на горивната инсталация при изгарянето на горивата – въглища и биомаса. Тези прахо-газови потоци се дължали на работата на котелната инсталация, съответно не са преминали през пречиствателните съоръжения на СОИ и електрофилтри, не са пречистени и са със съдържание на серен диоксид и прах. Т.е това са емисии от горивния процес, от което настоящата инстанция приема, че представляват газовете, които по Комплексно разрешително следва да бъдат отвеждани организирано през изпускащо устройство, след тяхното очистване. Поради което изводът, направен от административния орган, че към дата на проверката дружеството не изпълнява и продължава да не изпълнява Условие 9.3.1 от издаденото му Комплексно разрешително, се потвърждава от събраните по делото доказателства. Съответно на констатациите е и даденото предписание в насока да се предприемат ремонтни дейности и да се прекрати изпускането на неорганизирани емисии от сградата на котелното помещение.

По отношение на възражението изложено в жалбата, че в оспорения акт липсвало каквото и да било замерване или анализ на състава на емисиите, настоящият състав на съда намира за нужно да посочи следното:

Съгласно чл.2 от ЗЧАВ, с този закон се уреждат определянето на показатели и норми за качеството на атмосферния въздух, ограничаването на емисиите и правата и задълженията на държавните и общинските органи, на юридическите и физическите лица по контрола, управлението и поддържането на качеството на атмосферния въздух. В чл.4, ал.1 от същия закон са посочени основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, включително нивата на (т.3, т.4) серен диоксид и азотен диоксид и/или азотни оксиди. Регламентирано е (чл.4, ал.3 и ал.4) как се определят нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и измерените концентрации за отделните показатели, а също (чл.6, ал.1; чл.9, ал.1 и чл.9в), че министърът на околната среда и водите и министърът на здравеопазването съвместно издават наредби, с които утвърждават норми за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и норми за отлагания на вредни вещества (замърсители); министърът на околната среда и водите съвместно със съответните заинтересувани министри издава наредби, с които утвърждава норми за емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, както и че нормите за допустими емисии на вредни вещества – замърсители (серен диоксид, азотни оксиди и прах), изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации (ГГИ), се определят с наредба на Министерския съвет.

Съответно в §1, т.1, т.2, т.8, т.9 и т.10 от ДР на ЗЧАВ са дефинирани понятията „замърсяване на атмосферния въздух“; „вредно вещество (замърсител)“; „емисия“ – като изпускането на вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух; „организирано изпускане“ – това, при което веществата се отвеждат в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство комин, канал и др., и „неорганизирано изпускане“ – това, при което в атмосферния въздух веществата се отделят разсредоточено от дадена площадка – товарно-разтоварни площадки, открити складове за прахообразуващи материали, неизправна технологична апаратура и др.

Нито в Наредба №1 от 27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферата от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството (съгл.§8 от ПЗР – на основание чл.9, ал.1 от ЗЧАВ), нито в Наредба №10 от 06.10.2003 г. за норми за допустими емисии (концентрации в отпадъчни газове) на серен диоксид, азотни оксиди и общ прах, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации, издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката, министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на здравеопазването (съгл.§3 от ПЗР – на основание чл.9, ал.1 и § 5 от ЗЧАВ), нито в Наредба №6 от 26.03.1999 г. за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, издадена от министъра на околната среда и водите (съгл.§3 от ЗР – на основание § 5 във връзка с чл.18, т.1 и чл.25, ал.4 от ЗЧАВ), са регламентирани норми на вредни вещества, методики и средства за тяхното измерване в случаите на разсредоточено отделяне на веществата в атмосферния въздух, т.е. при неорганизирани емисии.

В чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 27.06.2005 г. изрично е предвидено, че визираните в нея норми за допустими емисии се отнасят за отпадъчните газове (производствени и/или вентилационни), изпускани организирано в атмосферния въздух след последния технологичен агрегат или пречиствателно съоръжение на съответната инсталация (съоръжение, линия или агрегат), без да се допуска или отчита разреждането им.

Съгласно предвидените в Глава първа от Наредба №6 от 26.03.1999 г. цели и обхват на същата, с тази наредба се уреждат редът и начинът за извършване на измервания на емисиите (концентрациите на вредни вещества в отпадъчните газове), изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници и се установяват изисквания към процедурите за извършване на измервания, включително използваните методи и средства за измерване, като в чл.1, ал.3, т.1 и т.4 е предвидено, че измерванията се извършват за проверка на спазването на нормите за допустими емисии (НДЕ), установени: с наредбите по чл.9, ал.1 и чл.9а – 9в от ЗЧАВ и с издадените комплексни разрешителни по чл.117 от ЗООС, а в чл.2 – че на измервания на съдържащите се в тях емисии подлежат всички организирани производствени и/или вентилационни газови потоци, изпускани в атмосферния въздух от обектите с неподвижни източници на емисии.

Прегледът на нормативната уредба води до заключението за неоснователност на доводите изложени в жалбата, че доказването наличието на замърсяващи вещества в съдържанието на изпусканите в атмосферния въздух в случая неорганизирани емисии газове, респективно тяхната вредност, е следвало да стане единствено чрез замерване или анализ на състава на емисиите, а не на базата на визуално наблюдение.

Ето защо и доколкото обжалваното предписание е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в съответствие с материалния закон и неговата цел, подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ТЕЦ МАРИЦА 3" АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], Промишлена зона, представлявано от И. Д. П. – изпълнителен директор, против задължително предписание, обективирано в констативен протокол (КП) № 858 от 25.07.2025 година, съставен на основание чл. 155, ал. 2 от ЗООС от длъжностно лице в Регионална дирекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Хасково.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.