МОТИВИ ПО
ПРИСЪДА ПО НОХД № 973/2020г., по описа
на Районен съд - Русе, четвърти наказателен състав
Районна прокуратура - Русе е обвинила подсъдимия С.С.Р. в това, че на 22.11.2018год. в
гр. Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, в съучастие със С.В.Н., като извършител, причинил по
хулигански подбуди средна телесна повреда на Д.Д. ***,
изразяваща се в счупване на челюстта - престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Районна прокуратура – Русе е обвинила подсъдимия С.С.Р. и в това, че на
22.11.2018год. в гр. Русе, като непълнолетен, но след като разбирал свойството
и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие
със С.В.Н. и Е.Н.Х., като
извършител, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на М. ***, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето - престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
Райнна прокуратура – Русе е обвинила и подсъдимия С.В.Н. в това ,че на
22.11.2018год. в гр. Русе, в съучастие със С.С.Р., като
извършител, причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда на Д.Д. ***,
изразяваща се в счупване на челюстта - престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2
вр. ал. 1 от НК.
Районна прокуратура – Русе е
обвинила подсъдмия С.В.Н. и в това, че на 22.11.2018год. в гр. Русе, в
съучастие със С.С.Р. и С.Н.Х., че като
извършител, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на М. ***,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от НК.
Районна прокуратура – Русе е
обвинила подсъдимия Е.Н.Х. в това, че на 22.11.2018год. в гр. Русе, в
съучастие със С.С.Р. и С.В.Н., като
извършител, причинил по хулигански подбуди лека телесна повреда на М. ***,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал.
2 вр. ал. 1 от НК.
Производството по делото е по общия ред.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на
подсъдимите.
Пострадалият Д.Д.Д. е
конституиран като частен обвинител.
Съдът , след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.С.Р. е роден на ***г***. Същият е български
гражданин, със средно образование, неженен, студент, неосъждан.
Подсъдимият
С.В.н. е роден на ***г***. Същият е български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан.
Подсъдимият
Е.Н.Х. е роден на ***г***. Същият е български
гражданин, с основно образование, неженен, безработен, неосъждан.
Св. Д.Д.Д. поддържал близки приятелски
отношения със своята съученичка св. М.М.М.. Научавайки за това, бившият й
приятел подс. Р. поискал да се срещнат и да разговарят. След като не могъл да я
убеди да възобновят отношенията си, същият се заканил да пребие св. Д..
В
изпълнение на намеренията си, на 22.11.2018год. подс. Р. се уговорил с подс. Н.
и подс. Х. да се срещнат в двора на СУ “В. Левски“, находящо се в гр. Русе,
ж.к. “Дружба 1“. Там той им обяснил, че имал проблеми с момче, което “закачало“
приятелката му, и искал да го сплашат. Те се съгласили и тримата застанали до
оградата на училището, където изчаквали св. Д. да излезе в голямо междучасие.
Междувременно към тях се присъединили св. Д.М.Н. и св. С.Л.М.,
които по това време отивали във фитнес залата, но се спрели да поговорят с подс.
Р..
По време
на междучасието, което започвало в 15.50 часа, св. Д. и св. М.И.И. излезли на
двора, където имало много ученици. Виждайки ги, неустановено в хода на
разследването лице от мъжки пол /ученик/посочило на подс. Р. св. Д. като
момчето, което търсел. Подс. Р. и подс. Н. се насочили към свидетеля, хванали
го от двете страни под ръцете и го придърпали встрани до салона. Там подс. Н.
надигнал блузата си като му казал: “Виж, тука какво имам. Недей да викаш! Ще
дойдеш само да си поговорим!“, при което свидетелят видял дръжката на препасан
в панталона му нож и се притеснил, поради което не оказал съпротива. Подс. Х.
ги последвал и четиримата отишли зад салона, където обикновено никой от
учениците не ходел. Там подс. Р. нанесъл удар с юмрук в лицето на св. Д.. Той
се опитал да преустанови нападението му, като го хванал през тялото. Тогава подс.
Н. се приближил и започнал да му нанася удари с юмруци в областта на лицето.
Свидетелят пуснал подс. Р., за да се предпази, при което и той започнал да го
удря с юмруци в лицето. Вследствие на това свидетелят загубил равновесие и
паднал на земята, при което двамата обвиняеми му нанесли множество удари с
крака и юмруци по лицето, главата и горните крайници. Свидетелят се опитал да
се предпази като затворил очите си и обхванал главата си с ръце. Докато му
нанасяли удари, обвиняемите му викали: “Няма да се занимаваш с нея“.
През това
време св. И., св. Н. и св. М. изчаквали пред стъпалата на салона. Когато
двамата обвиняеми започнали да нанасят удари на св. Д., св. Н. чул виковете му
и тръгнал по посока на същите. Виждайки подс. Н. да му нанася удари, изтичал
към него, хванал го през кръста и го издърпал в страни, за да преустанови
побоя.
Св. Б.А.И.
и св. М.Г.П. също излезли на двора в голямото междучасие, за да вземат
поръчаната от тях храна. Връщайки се към училището, св. И. забелязала св. И. да стои до
салона по физкултура. Отишла при него и го попитала за св. Д., тъй като
обикновено двамата били заедно. Той й обяснил, че бил зад салона. Св. И. се
притеснила, тъй като св. М. й била споделила за заканите на подс. Р., поради
което изтичала към мястото, което свидетелят й показал. Св. П., а впоследствие
и И. я последвали. В този момент св. Д. продължавал да лежи на земята, а подс. Н.
му нанасял удари с ръце в областта на лицето. Подс. Р. и подс. Х. стояли близо
до него, а св. Н. обикалял около тях притеснен. Св. И. му извикала и го хванала
откъм гърба за горната част на ръцете, за да му попречи да нанесе нови удари на
свидетеля. Обвиняемите се стреснали от нейното присъствие и побягнали в
различни посоки, а св. И. ги последвал. Когато ги догонил, обвиняемите насочили
агресията си към него. Подс. Н. го блъснал с ръка в областта на гърдите, след
което му нанесъл удар с юмрук в областта на горната част на носа (между очите).
Свидетелят се опитал да му отвърне, но тогава подс. Р. и подс. Х. също се
нахвърлили върху него и тримата започнали да му нанасят удари с ръце в областта
на лицето. Свидетелят се опитал да се предпази като закрил лицето си ръце.
Малко след това лицата се разбягали в различни посоки, а свидетелят се върнал
при приятелите си и им съобщил за нанесения му побой. Вследствие на нанесените
му удари същият получил отток на лявата вежда, синина около дясната вежда и
отток и синина в областта на междувеждието.
Св. П.
опитала да проведе разговор със св. Д., тъй като се усъмнила, че същият губел
съзнание (бил със затворени очи и не отговарял на въпросите). По тази причина
решила да му удари няколко шамара, за да се свести. Той се свестил, но останал
да лежи на земята още около 2-3 минути, след което с помощта на свидетелките
успял да се изправи. Тъй като чувствал, че му се виело свят и не можел да стои
изправен, свидетелките му помогнали да се облегне до стената. Малко по-късно го
придружили до мъжката съблекалня, където с тяхната помощ успял да се измие и да
почисти дрехите си от калта. Св. И. забелязала, че на челото му имало отпечатък
от подметка. В този момент свидетелят изпитвал силни болки в областта на
лицето, дясното му око било започнало да се подува, от носа му течала кръв и
имал рана в областта на лявото ухо. Св. Д. се оплакал, че го болял пръста на
ръката, и се притеснил, че бил спукан. Малко след това при тях отишъл
охранителя св. Г.Н.М. и им казал да отидат в кабинета на зам.-директора
на учебното заведение. Едновременно с това сигнализирал на ЕЕН 112. Св. Д. бил
отведен в кабинета на фелдшера на училището, където му бил извършен
първоначален медицински преглед. На мястото били изпратени екип на ГООР при
Първо РУ при ОД МВР – гр. Русе и екип но ЦСМП – гр. Русе. По пътя към линейката
св. Д. повърнал два пъти, тъй като продължавал да се чувства зле, прилошавало
му и изпитвал силно главоболие.
Впоследствие
при условията на чл. 356, ал. 3 вр. ал. 1 от НПК – със съставянето на акта за
първото действие по разследването било образувано настоящото наказателно
производство.
Кадрите,
фиксирани при изготвянето на назначената по делото техническа експертиза –
Протокол №43/17.01.2019год. по описа на “БНТЛ“ при ОД МВР – гр. Русе на
приобщения като веществено доказателство 1 бр. оптичен носител DVD-R
“Verbatim“, съдържащ видеозаписи от охранителните камери на СУ “Васил Левски“ –
гр. Русе, възпроизвеждат по несъмнен и категоричен начин действията на
обвиняемите по време на извършване на гореописаното деяние.
Видно от
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№1069/2019год. по описа на ОСМ при МБАЛ – гр. Русе, вследствие на нанесения му
побой Д.Д.Д. получил следните телесни увреждания:
сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична симптоматика,
счупване на лява орбита, колекция на кръв в ретробулбарното пространство,
счупване на лява зигоматична кост с разместване, наложило оперативна
интервенция с метална остеосинтеза, колекция на кръв в ляв максиларен синус,
нарушена сетивност по пътя на инфраорбиталния нерв вляво – лява инфраорбитална
и букална области, част от горната устна, както и на всички зъби на горната
челюст в левия квадрант (21-27), кръвонасядания на лицето, оток и
кръвонасядания на клепачите на лявото око, оток на лява скула, кръвонасядания
на окосмената част на главата. Описаните увреждания са резултат от действието
на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидент на
22.11.2018год. При тези данни установените увреждания следва да се преценяват
по медико-биологичния признак – Счупване на челюст, което води до трайно
затруднение на дъвченето за срок повече от тридесет дни.
Видно от
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№1289/2019год. по описа на ОСМ при МБАЛ – гр. Русе, вследствие на нанесения му
побой М.И.И. получил следните телесни увреждания: кръвонасядания и отоци по
лицето. Описаните увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети
и могат да бъдат получени при удари с юмруци по лицето, каквито данни се
съдържат в представените свидетелски показания. При тези данни установените
увреждания следва да се преценяват по медико-биологичния признак – Болка и
страдание.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните при
разследването и в хода на съдебното следствие доказателствени
материали: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Д.Д.Д.,
М.И.И., М.М.М., Б.А.И., М.Г.П., Ц.Н.Н., Д.М.Н., С.Л.М., С.Б.Р., Г.Н.М., Н.И.Н.,
както и обясненията на подс. Е.Н.Х.; писмени доказателства и
доказателствени средства – доклад на Директора на СУ “Васил Левски“ – гр. Русе,
ДУФПД, техническа експертиза, 2 бр. съдебномедицински експертизи,
характеристики, справка за съдимост, справка за образувани и неприключили
наказателни производства, декларации и автобиографична справка; веществени
доказателства – 1 бр. оптичен носител DVD-R “Verbatim“, съдържащ видеозаписи от
охранителните камери на СУ “Васил Левски“ – гр. Русе.
По отношение на
подс.С.Р. производството по делото е приключило със споразумение по реда на
чл.384а от НПК, като е образувано НОХД № 1138/2020 г. по описа на РРС. По тази
причина в настоящото производство той е разпитван в качеството на свидетел.
Всички
доказателства, разгледани поотделно и съвкупно водят до следните правни изводи:
Подсъдимият С.
Вавидин Н. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава
на престъплението по чл. 131, ал.
1, т. 12, пр. 2 вр. чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
тъй като на 22.11.2018год. в гр. Русе, в съучастие със С. Севгюнн Р., като
извършител, причинил по хулигански подбуди средна телесна повреда на Д.Д. ***,
изразяваща се в счупване на челюстта.
Освен описаното деяние, подсъдимият
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението
по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК, тъй като на 22.11.2018год. в гр. Русе, в съучастие със с.С.Р. и Е.н. Хайроиев, като извършител, причинил
по хулигански подбуди лека телесна повреда на М. ***, изразяваща се в
причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
Подсъдимият Е.Н.Х. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 3 вр. чл. 130, ал. 2 вр.
чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 22.11.2018год. в гр. Русе, в
съучастие със С.С.Р. и С.В.Н., като извършител причинил по хулигански подбуди
лека телесна повреда на М. ***, изразяваща се в причиняване на болка и
страдание без разстройство на здравето.
От
обективна страна, изпълнителното деяние на посочените по-горе престъпления е осъществено чрез
действие, изразяващо се в нанасяне на побой на две отделни лица, а именно – на Д.Д.д.
и М.И.И., вследствие на което им били причинени телесни повреди – средна
телесна повреда на първия, изразяваща се в счупване на челюстта, и лека телесна
повреда на втория, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето. Този
вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на обвиняемите. Налице
е извършено деяние по “хулигански подбуди“, тъй като чрез нанасянето на побой
на пострадалите, едновременно с желанието си да сторят това, обвиняемите са
целели да покажат своето явното неуважение към обществото, пренебрежение към
нормите на морала, човешката личност и телесна неприкосновеност. Съгласно
трайно установената съдебна практика, действията на обвиняемите следва да бъдат
окачествени като “непристойни действия“,
тъй като същите са неприлични, проява на груба агресия, невъздържаност и
невъзпитаност. Непристойните
действия са извършени на публично място – в двора на СУ “В. Левски“ в гр. Русе.
Налице е и допълнителния съставомерен признак – “грубо нарушение на обществения ред“,
тъй като действията на обвиняемите представляват брутална демонстрация против
установения в страната ред и общественото спокойствие. Чрез тях същите накарняват съществени обществени и
лични интереси, както и нормите на нравствеността. Действията на обвиняемите
представляват израз на “явно неуважение
към обществото“, тъй като чрез
тях открито демонстрира висока степен на неуважение и пренебрежение, както към отделната личност,
така и към установените обществени отношения и действащите норми на поведение. Антиобществения характер на тези
действията се съзнавал както от обвиняемите, така и от другите лица, на които
са станали достояние.
Обвиняемите осъществили описаните деяния при условията на съучастие
във формата на съизвършителство по
смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като в изпълнението на деянието,
осъществено спрямо Д., участвали подс. Р. и подс. Н., а в изпълнението на
деянието, осъществено спрямо И., участвали и тримата подсъдими.
От субективна страна, подъсдимите са осъществили изпълнителното деяние на гореописаното престъпление
виновно, при форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал.
2, пр. 1 от НК, тъй като същите са съзнавали общественоопасния характер на
своите деяния и произтичащите от тях общественоопасни последици и са искали
тяхното настъпване. Обвиняемите съзнавали противоправността
и запретеността на извършеното от тях, както и опасността от уврежданията,
които пострадалите биха могли да получат при
нанасянето на множество удари с юмруци в областта на лицето и главата. Съзнавали
са, че извършените от тях действия са от естество да нарушат грубо обществения
ред и спокойствие, предвид обстановката, времето, мястото и начина на
извършването им. Съзнавали са, че по този
начин демонстрират явно неуважение към личността на пострадалите, както и
към установените отношения и норми на поведение в обществото.
Същевременно същите се стремели към тези увреждания, водени от желанието да се
саморазправят с пострадалите, да демонстрират физическото си надмощие и да
издевателстват над личността им, като едновременно с това демонстрирали явно и
грубо неуважение към обществото, противопоставяйки се на установените норми на
поведение.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че подсъдимите С.Н. и Е.Х. следва да бъдат признати за виновни в
извършването на престъпленията, в които са обвинени и да им се наложи
наказание.
По отношение на подс.С.Н. като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита липсата на
минали осъждания на този подсъдим, изразеното съжаление и поднесеното извинение
в съдебно заседание на пострадалия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчита обстоятелството, че същият по никакъв начин не е проворкиран от
пострадалия, а мотивацията му е била да „помогне“ на своя приятел подс.С.Р.. Въз
основа на изложеното съдът определи наказание на основание чл.131 ал.1 т.12 пр.2
вр.чл.129 ал.1 вр.чл.36 и чл.54 от НК при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
ориентирано между минимума и средата за извършеното от подсъдимия престъпление – лишаване от свобода за срок от три години.
Воден от същите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
определи за подс.Н. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца за
извършеното от него престъпление по чл. чл.131 ал.1 т.12 пр.3 вр.чл.129 ал.1
вр.чл.36 и чл.54 от НК по отношение на
пострадалия М.И.. Така определените наказания следва да се групират на
основание чл.23 ал.1 от Нк, като бъде определено едно общо наказание, а именно
по-тежкото измежду двете – лишаване от свобода за срок от 3 гозини. Съдът
намира, че така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитатален
срок от пет години, тъй като са налице всички предпоставки по чл.66 ал.1 от НК
, вкл. и тази, че за поправянето му не е наложително да изтърпи наказанието. Като
цяло това наказание е насочено към постигане на визираните в чл.36 ал.1 от НК
цели и в пълна степен би оказало превъзпитателно въздействие на подсъдимия.
При индивидуализация на наказанието
по отношение на подс. Е.Х. съдът намира, че същият следва да бъде освободен от
наказателна отговорнст и да му бъде наложено административно наказание по реда
на чл.78а от НК, тъй като са налице всички кумулативни предпоставки на тази
разпоредба . За престъплението по чл.131 ал.1 т.12 пр.3 вр.чл.130 ал.2 от НК се
придвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация, същият не
е осъждан и не освобждаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, няма
причинени имуществени вреди и не е налице никоя от отрицателните предпоставки
по чл.78а ал.7 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита
относително най-ниския каузален принос от тримата подсъдими при причиняване на
телесното увреждане на пострадалия М.И., чистото му съдебно минало и изразеното
съжаление за извършеното. Съдът не отчита отегчаващи отговорността
обстоятелства. Въз основа на тези обстоятелства съдът опредил за под. Е.Х.
наказание глоба в размер на 1 000 лв., което би постигнало целите по чл.12
от ЗАНН.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: