№ 1482
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110200602 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Й. Й. от гр.***, ул.“Бенковски“ № 57
против Наказателно постановление № 23–4332-012908/03.07.2023 г., издадено
от Началник група в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което
жалбоподателя е санкциониран с налагане на „глоба” в размер на 100 (сто)
лева, на основание чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.
6, т.1 ЗДвП, както и с налагане на „глоба“ в размер на 10 (десет) лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи, че описаната в АУАН и в атакуваното
наказателно постановление фактическа обстановка не отговаряла на
действителната такава. Излагат се и аргументи за допуснати процесуални
нарушения по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които накърнявали
правото на защита на нарушителя и били основание за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе
с решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание проведено по делото жалбоподателят, редовно
1
призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административно-наказващият орган, редовно призован не изпраща
представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Христов –
пълномощник на АНО, по хода и по същество на делото. В същите се излагат
доводи, че в административно–наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, правилно е приложен материалния
закон и правилно е индивидуализирана наложената санкция на нарушителя,
поради което отправя искане към съда да се произнесе с решение, с което да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно. При такъв изход на делото претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, №
991378/08.06.2023 г., съставен от мл.автоконтрольор при ОПП- СДВР –св.В.
Й. В. е констатирано, че на 08.06.2023 г. в 21:05 часа в гр.София по
ул.“Житница“ с посока на движение от ул.“Хайдушка поляна“ към бул.“Гоце
Делчев“ жалбоподателят М. Й. Й. управлявал лек автомобил „Ауди А8“ с
рег. № 520М764, собственост на Марк Сашов Първанов, като на
кръстовището образувано от бул.“Борис III“ с бул.“Гоце Делчев“ навлиза и
преминава на забранен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в
автоматичен режим. Водачът не представил контролен талон към СУМПС.
Проверката извършена на бул.“Гоце Делчев“, непосредствено след
кръстовището с бул.“Цар Борис III“.
Нарушенията били квалифицирани от актосъставителя съответно по
чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в
присъствието на свидетеля Руслан Николаев Пеков –свидетел при
установявяне на нарушението.
АУАН бил предявен на жалбоподателя Й., който след като се запознал
със съдържанието му, го подписал с отбелязване, че има възражения.
Впоследствие не е било депозирано писмено възражение срещу така
2
съставения АУАН в законоустановения срок.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното в
настоящото съдебно производство НП № 23–4332-012908/03.07.2023 г., с
което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им
квалификация, на жалбоподателя е наложени административни наказания
„глоба” в размер на 100 лева, на основание чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП за
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 (десет) лева, на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушението по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
срещу подпис на 29.11.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН– серия GA, № 991378/08.06.2023 г, справка –картон
на водача, Заповед № 513з-5515/04.08.2017 г. на директор СДВР; Заповед №
8121К-13770/29.10.2019 г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на МВР, Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.; както и от
гласните доказателствени средства –показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел В. В..
Съдът се довери на заявеното от свидетеля–актосъставител В., че на
инкриминираната дата същият е бил автопатрул, заедно с колегата си Руслан
Пеков, като автомобилът, който се движел пред тях навлязъл и преминал на
червен сигнал на светофарната уредба през кръстовището на бул.“Цар Борис
III“ с бул.“Гоце Делчев“. Автомобилът „Ауди“ бил спрян от патрулния лек
автомобил непосредствено след процесното кръстовище. Била установена
самоличността на водача, като за констатираните нарушения му бил съставен
АУАН. Изложеното от свидетеля не се опроверга от страна на
жалбоподателя, който не ангажира никакви доказателства в подкрепа на
тезата си, че не е извършил нарушенията, за които е ангажирана
отговорността му.
Настоящият съдебен състав кредитира с доверие приложените към
материалите на делото писмени доказателства, тъй като същите изхождат от
компетентни органи и не са налице основания за поставянето им под
съмнение.
3
Предвид изложеното, възприетата от съда и описана по-горе фактическа
обстановка, установена на първо място от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена изрично с разпоредбата на чл. 189, ал.2 ЗДвП,
показанията на св.В. и приобщените писмени доказателства, не беше оборена
от страна на жалбоподателя.
С оглед спецификата на производството и на защитаваните обществени
отношения при нарушения по ЗДвП е въведено изключение от общите
правила за доказването в административно-наказателния процес, като
доказателствената тежест е разместена - в тежест на жалбоподателя е да
обори констатациите в АУАН, които до доказване на противното се считат за
верни. В настоящия случай жалбоподателят не опроверга доказателствената
сила на констатациите в АУАН.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от
легитимирано лице и е срещу административно -наказателен акт, който
подлежи на въззивно съдебно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната
материална и териториална компетентност, съгласно чл.189, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП и приложените към материалите на делото заповеди на Министъра на
МВР.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл.
34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, като е налице и редовна процедура по връчването им
на жалбоподателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че при издаване
на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя, поради
4
което приема като основателни възраженията в жалбата в тази насока.
Формалността на административнонаказателното производство
предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при
индивидуализацията на конкретното нарушение. Съгласно императивните
изисквания на чл. 42, т.5 ЗАНН и чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН, както АУАН, така
и НП следва да съдържат посочване на законовите разпоредби, които са били
нарушени. В процесния АУАН и в издаденото НП е посочено, че с действията
си на 08.06.2023 г. жалбоподателят М. Й. Й. е нарушил разпоредбата на чл.6,
т.1 от ЗДвП. В случая следва да се отчете, че сочената за нарушена норма е
бланкетна и предвижда задължение за участниците в движението да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Издавайки обжалваното НП административнонаказващият орган е приел, че
на процесното кръстовище, оборудвано със светофарна уредба,
жалбоподателят навлиза и преминава на червен сигнал на светофарната
уредба. Никъде в текста на НП обаче не е посочено кой е нормативният акт и
конкретният текст, който вменява задължение на участниците в движението
да не преминават при подаден червен сигнал на светофарна уредба.
Разпоредбата на чл. 6 т.1 от ЗДВП не посочва при какви светлинни сигнали,
какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в
частност водачите на ППС. Съгласно чл. 14, ал.1 от ЗДвП, Министърът на
регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на
вътрешните работи и министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията определят с наредби условията и реда за
използване на пътните светофари, пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране при организиране на движението по
пътищата, отворени за обществено ползване, като такъв подзаконов
нормативен акт представлява Наредба № 17/23.07.2001 г. за регулиране на
движението по пътищата със светлинни сигнали. Така, бланкетът на чл.6, т.1
ЗДвП се допълва от друга разпоредба, която посочва конкретните правила за
поведение на водачите на ППС при подадени различни по цвят светлинни
сигнали на светофарна уредба. Както вече беше посочено, в чл.57 ЗАНН са
изчерпателно изброени реквизитите на наказателното постановление, като в
т. 6 е предвидено посочването на „законните разпоредби които са били
5
нарушени виновно”. Като не е посочил конкретната норма въвеждаща
задължение за водачите на ППС да не преминават през кръстовище при
подаден червен сигнал на светофарната уредба, АНО не е изпълнил
задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена и
която посочва задължението на водача, съобразно конкретния светлинен
сигнал по смисъла на чл. 31, ал. 7, т. 1-4 от ППЗДвП.
Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или
посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално
нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да
узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и
подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които
той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал.1 т.6 от ЗАНН не
е възможно на този етап от производството и има за последица единствено
отмяна на обжалваното наказателно постановление на формално основание в
тази му част, въпреки безспорно установеното извършване на нарушението.
По отношение на второто нарушение, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя – по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП съдът намира следното:
След извършване на нарушението, но преди влизане в сила на
наказателното постановление е настъпила законодателна промяна в сочената
за нарушена правна норма, като след промените с ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г.
в разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е отпаднало задължението на
водачите да носят контролен талон към СУМПС, т. е. законодателят е приел,
че извършеното от жалбоподателя, вече не представлява административно
нарушение.
Ето защо, съдът следва да приложи хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
съгласно който, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя,
като отмени обжалваното наказателно постановление и в тази му част.
С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който обаче не е поискал присъждането на такива, поради
което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Направеното искане от
процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се остави без уважение, като неоснователно.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН и
чл.63д ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23–4332-012908/03.07.2023 г.,
издадено от Началник група в СДВР, отдел Пътна полиция СДВР, с което М.
Й. Й. е санкциониран с налагане на „глоба” в размер на 100 (сто) лева, на
основание чл. 183, ал.5, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т.1
ЗДвП, както и с „глоба“ в размер на 10 (десет) лева, на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл.2 от ЗДвП за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния представител на
АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7