№ 52071
гр. София, 22.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110128167 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 375591/17.11.2025 г. от длъжника Р. А. Г., с
която моли съда да допълни Определение № 40113/29.09.2025 г., в частта за
разноските.
В молбата са изложени твърдения, че в заповедното производство е
приложен списък с разноски. Претендира 320.00 лева адвокатски хонорар.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ищецът не отговоря.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, длъжникът има право на разноски, направени в
заповедното производство, тъй като с прекратяване на исковото производство
се приема, че иск не е предявен. В този смисъл е т.13 от ТР № 6/06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС
1
Ето защо, макар длъжникът да не бил конституиран като ответникът по
исковото производство, същият има право на разноски в заповедното
производство.
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, според чл. 80 ГПК страната, която е иска изменение на
решението в частта за разноски, трябва да е представила списък най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на страната за
представяне на списък по чл.80 ГПК е при подаване на възражението по
чл.414 ГПК. По делото е налице такъв списък (л.87 от заповедното дело).
Определението, с което се обезсилва заповедта, на основание чл.415,
ал.5 ГПК е връчено на длъжника на 12.11.2025 г., поради което срокът по
чл.248 ГПК изтича на 19.11.2025 г. Молбата е подадена на 17.11.2025 г..
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ищецът не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК преди
прекратяване на производството и обезсилване на заповедта.
Длъжникът представя списък с разноски по заповедното производство.
Съгласно представения ДПЗС длъжникът претендира 320.00 лева с ДДС за
заплатено адвокатско възнаграждение. Длъжникът и адвокатът са се
договорили същото да бъде извършено чрез плащане по банков път.
По делото е представено платежно нареждане (л.93 от делото). Видно
от него, наредителят не е длъжникът. Платежното нареждане не е наредено от
длъжника по делото. По делото липсват доказателства, от които да се
установи, че трето лице е заплатило дълг на длъжника или е бил оправомощен
от него да заплати възнаграждението по договора, т.е. разходът де факто да е
направен от длъжника. Следователно, по делото липсват доказателства, от
които да се установи, че длъжникът (ответникът) е платил по договора, т.е.
длъжникът е направил разход за адвокат. Лепват доказателства от платежното
за задължено лице по това платежно нареждане. В основанието е посочено
само името на ответника, длъжника, но основанието не доказва кой е
2
извършил разхода, защото може и трето за делото лице да е направило това
плащане, а не длъжника. При липса на ясни доказателства, че ответникът сам
или чрез друго лице е извършило разхода, настоящият съдебен състав приема,
че ответникът не е направил този разход. При опровержими доказателства, че
именно длъжникът е направил този разход, съдът не може да приеме
обратното. Това е така, тъй като по този начин ще се стигне до заобикаляне на
закона по чл.6 ГПК – диспозитивното начало, пълно и главно доказване на
разходите, като трети лица ще превеждат суми на адвокати, които трети лица
не са упълномощени или с делегирани права от името на длъжника да
извършват разходи за тяхна сметка. Представеното платежно не е относимо
към делото като доказателство за плащане, извършено от ответника в
заповедното производство. Така по делото винаги могат да постъпват
доказателства за заплатено възнаграждение в полза на адвокат от лице, което
не е страна по делото. При липса на тези доказателства такъв разход на
длъжника не следва да бъде признат. В този смисъл е т.1 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС. Следователно молбата по чл.248
ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл.248 ГПК с вх. №
375591/17.11.2025 г. от длъжника Р. А. Г., с която иска да се допълни
Определение № 40113/29.09.2025 г. по гр. д. № 28167/2025 г. по описа на СРС,
в частта за разноските, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срокове
3
и при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4