Решение по адм. дело №841/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП вр. чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба на П. А. Ц., гр. Плевен , ж.к Сторгозия , [улица], ет. 15, ап. 106 чрез адв Д.П., съдебен адрес : гр.Плевен, [улица], ет. 2, офис 4 срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0938-000435/12.10.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен.

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като лекият автомобил е управляван от лице, което е взело ключовете без знанието й и е подала сигнал за открадната автомобил. Посочва, че липсват мотиви на акта и не е спазена целта на закона, тъй като управлението на МПС е без знанието на собственика, тъй като ключовете са откраднати от лицето, което е спряно за проверка. Счита, че тя няма отношение за нарушаване на правилата за безопасност. Моли за отмяна заповедта и присъждане на разноски.

С изпращане на административната преписка ответникът е изразил становище за неоснователност на жалбата и отхвърлянето й и прави възражение за прекомерност на разноски.

В съдебно заседание оспорващата - П. А. Ц., гр. Плевен , ж.к Сторгозия , [улица], ет. 15, ап. 106 се явява лично и с адв. Д.П., който поддържа жалбата и моли за уважаването й по изложените доводи за незаконосъобразност – липса на мотиви и неспазване на целта на закона и претендира присъждане на разноски в размер на 500 лева за адв. възнаграждение и 10 лева държавна такса.

В съдебно заседание ответникът – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен, не се явява, не се представлява.

Административният съд - Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.10.2025 година е съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GA № 3449064 от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Плевен на И. П. Ц. за това , че на 11.10.2025 година в 23.44 часа в гр. Плевен на ул. Генерал лейтенант А. С.“ до номер 4 с посока на движение към [улица]като водач управлява лек автомобил Ауди А3 с рег. № [рег. номер], собственост на П. Ц. като не притежава свидетелство за управление на МПС и управлява МПС след употреба на наркотични вещества – Дрегер Дръг тест 5000 с фаб. № ARRB-0016 с проба номер 456 отчита положителна проба за употреба на амфетамин и метамфетамин.

По делото са представени талон за изследване, протокол за извършване н проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, протокол за изземване на свидетелство за регистрация на МПС 2ра част на П. Ц., справка за нарушител за Ц., справка за регистрация на МПС, от която е видно, че автомобил с рег № [рег. номер] е нейна собственост .

Приложена е заповед № 316з-2561/04.7.2022 г. на директор на ОД на МВР Плевен (лист 14) за компетентност на длъжностни лица от ОДМВР Плевен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2а, т.5 и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.1 е посочено , че такава компетентност има началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР Плевен .

С процесната заповед е прекратена регистрация на ППС - Ауди А3 с рег. № [рег. номер], собственост на П. Ц., за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП поради управление на автомобила от лице, за което е установено, че не притежава свидетелство за управление на МПС.

По делото като свидетел е разпитана В. А. Ц., сестра на оспорващата. Същата споделя своите спомени от 11.10.2025 година и твърди, че И. е взела ключовете без знанието на оспорващата и е ползвала автомобила без знанието на същата. Посочва, че многократно са търсили по телефона И., но тя не е отговорила и е изключила телефона си. Посочва, че на 12.10.2025 година са разбрали, че И. е задържана в първо РУ на МВР , тъй като при проверка е управлявала автомобила на сестра й след употреба на наркотични вещества. Твърди, че не са й давани ключове от автомобила и тя ги е взела без знанието на сестра й П.. Посочва, че са направили опит да обявяват автомобила за откраднат, но това не е било възможно в Първо РУ и са подали сигнал на тел. 112 по съвет на полицейски органи. Посочва, че познава И. от месец май.

Съдът разпита като свидетел и майката на оспорващата – Н. И., която посочва, че е узнала от П., че автомобилът й е изчезнал сутринта на 12.10.2025 година и описва подробно действия, предприети – посещение на полицейско управление, подаване на сигнала на тел. 112 и издирване на автомобила. Посочва, че познава И. от училището, тъй като с П. са били съученички до 10 клас. Съдът не кредитира показанията на двете свидетелки в насока, че П. не е предоставила ключовете за автомобила на И. Ц., тъй като свидетелката И. не е присъствала в дома на дъщеря си на 11.10.2025 година и показанията й са свързани с факти, които не са предмет на обжалваната заповед, а свидетелката Ц. е заинтересована като сестра на оспорващата и твърденията й не са достоверни, тъй като при наличие на близки взаимоотношения с И.Ц., допускане в дома на оспорващата, то твърденията, че не са констатирали, кога са били взети ключовете за автомобила са недостоверни и не се подкрепят от други доказателства , а и при липсата им, нито тя, нито сестра й са обърнали внимание, че автомобилът не е паркиран зад блока, а посочват, че това са установили едва на другия ден, което съдът намира, че е недостоверно при положение, че се сочи, че са установили, че ключовете са изчезнали още вечерта на 11.10.2025 година, то не са предприети никакви действия по установяване на същия, а едва след узнаване на следващия ден за извършена проверка и задържане на И. Ц., са предприемат действия за обявяване на същия за откраднат, което съдът възприема като активност с цел да не бъде наложена принудителна мярка но ЗДвП, като се посочва, че собственикът на автомобила не е отговорен за управлението му от неправоспособен водач.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност и със заповед № 316з-2561/04.7.2022 г. на директор на ОД на МВР Плевен (лист 14) за компетентност на длъжностни лица от ОДМВР Плевен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2а, т.5 и т. 6 от ЗДвП, в т. 1.1 е посочено , че такава компетентност има началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР Плевен .

Съдът намира, че заповедта е издадена в установената писмена форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон.

Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Субект на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, е всеки собственик на моторно превозно средство, чието МПС се управлява МПС от лице, което няма СУМПС.

Следователно, за да бъде едно лице адресат на принудителна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на моторно превозно средство от лице, което няма свидетелство за управление, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното моторно превозно средство, като в случая и двата елемента на фактическия състав са налице.

При налагане на ПАМ на собственик на МПС не се изисква, за да се приложи мярката, да се доказва, че същият е узнал, че лицето което управлява МПС, не притежава СУМПС, като твърденията, че И. Ц. е отнела противозаконно автомобила не намират опора в доказателствата по делото, а свидетелските показания съдът не кредитира като заинтересовани, а и недостоверни, тъй като при констатиране на липсата на ключове на автомобила, то въобще не се посочва да са предприети действия по установяване на неговото местоположение , а и тези обстоятелства са ирелевантни, тъй като законът не изисква такива предпоставки, а само управление на МПС от лице, което не притежава СУМПС и заповедта да е издадена спрямо собственик на автомобила, каквато оспорващата е безспорно. Достатъчно е лицето, което фактически управлява съответното МПС да не притежава СУМПС, за да се приложат последиците на мярката.

Посоченото означава, че е без значение за прилагането на тази мярка субективното отношение, респ. добросъвестността на собственика към извършеното от лицето, което управлява неговото МПС, деяние. Нормата е приложима дори и в случай на ползването на съответното превозно средство без знанието и дори и при противопоставянето от страна на собственика му.

В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай, компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за законосъобразност и съразмерност на наложената ПАМ въпреки липсата на мотиви относно определения срок, след като същия е определен към минимума. Определеният минимален срок е за нарушение, типично за вида си, поради което съдът намира, че не са налице нарушения на принципите за съразмерност и справедливост. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ.

Предвид горепосоченото съдът намира, че заповедта е законосъобразна , тъй като е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон и целта на закона - чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС.

С оглед изход на делото искането на пълномощник на оспорващата за присъждане на разноски е неоснователно.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отхвърля жалба на П. А. Ц., гр. Плевен , ж.к Сторгозия , [улица], ет. 15, ап. 106 чрез адв Д.П., съдебен адрес : гр.Плевен, [улица], ет. 2, офис 4 срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0938-000435/12.10.2025 г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението е окончателно.