Р Е Ш Е Н И Е
София, 20.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр. дело № 1235 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 250
от ГПК.
Образувано
е по молба на ответника „Р.Б.“ ЕАД, с която
се иска допълване на постановеното на 28.05.2021 г. по настоящото дело решение
№ 263481.
Жалбоподателят поддържа, че
съдът не се е произнесъл по цялото искане, като не е взето предвид направеното увеличение
на исковата претенция, съобразно депозирана на 06.02.2020 молба с правно
основание чл. 143, ал. 2 ГПК с която искът е увеличен за сумата 80 446,44
лв., ведно със законната лихва от момента на заявяване на исковата претенция и
разноски по делото, а не както съда е постановил с решението за сумата от
30 000 лв. от общо предявени 80 446,44 лв.
Ответникът
по молбата С.Б.Т. – редовно
уведомен, не взема становище по молбата и не ангажира доказателства.
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено от
правна и фактическа страна следното:
Молбата е процесуално
допустима, а по съществото си е и основателна.
С исковата си молба С.Б.Т. е
поискал да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът, в
качеството си на поръчител не дължи на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД
сумата от 32 954.12 евро - главница по договор за банков кредит, ведно със
законната лихва за периода от 21.11.2013 г. до изплащане на вземането, редовна
лихва в размер на 3 597.75 евро за периода от 05.06.20012 г. до 27.10.2013 г.,
наказателна лихва в размер на 2178.69 евро за периода от 05.06.2012. до
20.11.2013 г., комисионна за управление на кредита съгласно Анекс № 2 от
29.12.2010 г. към договора за кредит в размер на 144.54 евро за периода от
05.12.2011 г. до 04.12.2012 г. и 2730.63 лева разноски по делото - 1520.63 лева
държавна такса и 1210 лева възнаграждение за юрисконсулт.
С молба от 06.03.2019 г.
ищецът е поискал поправка на исковата молба в частта на петитума, като искът да
се счита предявен като частичен за сумата от 30 000 лв. от общата искова
претенция от 80 446,44 лв., като частичният иск обхваща само главницата,
без лихви и други такси и суми, включени в изпълнителния лист, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба и разноски по делото.
С Определението постановено
по реда на чл. 140 ГПК от 25.10.2019 г. по гр.д. № 1235/2019 г., СГС, 3 състав,
е прието, че ищецът иска да бъде признато за установено, че не дължи на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД сумата от 30 000 лева от общо предявени 80 446.44
лева - главница по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., ведно със
законна лихва за периода от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, редовна
лихва в размер а 3 597.75 евро за периода 05.06.2012 г. - 27.10.2013 г.,
наказателна лихва в размер на 2178.69 евро за периода 05.06.2012 г. -
20.11.2013 г., комисионна за управление на кредита, съгласно Анекс №
2/29.12.2010 г. към Договора за кредит в размер на 144.54 евро за периода
05.12.201 1 г. - 04.12.2012 г. и 2730.63 лева разноски по делото.
С молба от 06.02.2020 г. ищецът
С.Б.Т., чрез адв. Б., е направил допълнение на исковата молба в частта на
петитума, като същият да се счита предявен за първоначално заведената сума от
80 446,44 лева, заедно със законната лихва от момента на заявяване на
исковата претенция и разноски по делото.
С постановеното Решение от
28.05.2021 г. по гр.д. № 1235/2019 г., по описа на Софийски градски съд, 3
състав, е отхвърлен предявения от С.Б.Т. иск за признаване за установено по
отношение на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, че С.Б.Т. не дължи на
„Райфайзенбанк (България)" ЕАД сумата 30 000 лева от общо предявени 80 446.44
лева - главница по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., ведно със
законна лихва за периода от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, редовна
лихва в размер а 3597.75 евро за периода 05.06.2012 г. - 27.10.2013 г.,
наказателна лихва в размер на 2178.69 евро за периода 05.06.2012 г. -
20.11.2013 г., комисионна за управление на кредита, съгласно Анекс №
2/29.12.2010 г. към Договора за кредит в размер на 144.54 евро за периода
05.12.2011 г. - 04.12.2012 г. и 2730.63 лева разноски по делото, тъй като
ответникът е удовлетворил вземането си чрез издаване на заповед по чл. 417 ГПК,
без да е настъпила предсрочна изискуемост на дълга и поради изтекла погасителна
давност, като неоснователен.
При така установеното, съдът
намира че не е формирал мотиви и е пропуснал да постанови отхвърлителен
диспозитив досежно остатъка от предявения иск, над частта, която е приел за неоснователна,
пред вид което посочва, че на същите основания и при същите мотиви, с които е
приел за неоснователна претенцията по частичния иск, приема за неоснователна и
претенцията до пълният предявен размер, поради което и следва да допълни
постановеното съдебно решение съобразно изложените мотиви.
Водим от горното и на основание
чл. 250 от ГПК, съдът:
Р Е Ш И :
ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ № 263481,
постановено на 28.05.2021 г. по гр. дело № 1235/2019 г. по описа на СГС, І-ВО
ГО, 3 с-в, както следва:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.Т.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. И.Б., иск против „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК-*******,
София, ул. **** с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на „Р.Б." ЕАД, че С.Б.Т. не дължи на „Р.Б."
ЕАД и горницата над сумата от 30 000 лв. до пълния размер от 80 446,44
лева - главница по Договор за банков кредит № 120317/30.10.2006 г., ведно със
законна лихва за периода от 29.03.2018 г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: