№ 14761
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110107438 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. Д. С. срещу *** и „***, с която са
предявени искове за нищожност на сключени между страните договори.
В исковата молба се твърди, че на 05.08.2023 г. между ищеца и *** бил сключен
Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който К. С. получил кредит в
размер на 3000,00 лева със срок за изплащане от 24 месеца. С цел обезпечаване на
кредита ищецът сключил на същата дата договор за поръчителство с „***, което било
дъщерно дружество на кредитодателя, видно от обявеното в Търговския регистър.
Общото задължение на К. С. по двата договора възлизало на сумата от 4433,88 лева, от
които 2955,66 лева – такса за поръчителството, дължима на основание чл. 4.1 от
договора за кредит, като същата не била включена нито в Приложение № 1 към същия,
нито в ГПР. ГЛП по кредита бил 39,81 %, а ГПР – 47,94 %. Изложени са подробни
доводи от страна на ищеца за нищожност на процесния договор за кредит и за
недействителност на клаузата от договора, предвиждаща сключването на договор за
гаранция/поръчителство, поради противоречие с установените в ЗПК и ЗЗП
разпоредби, съответно – поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави по смисъла на ЗЗД. Твърди се нищожност и на договора за поръчителство, а в
условията на евентуалност – на клаузата от договора, предвиждаща заплащане на
възнаграждение за поръчителството, поради накърняване на добрите нрави и
заобикаляне на закона. Въз основа на изложеното ищецът поддържа, че за него
съществувал правен интерес от установяване нищожността на процесните договори за
кредит и договор за поръчителство. Претендира и направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците *** и „***,
1
като в подадените от тях в срок отговори се изложени твърдения за недопустимост
поради липса на правен интерес, неоснователност и недоказаност на исковите
претенции. *** и „*** оспорват по подробно изложени аргументи твърденията на
ищеца за нарушаване нормите на ЗПК и ЗЗП, и молят производството по предявените
срещу тях искове да бъде прекратено като недопустимо, евентуално – предявените
искове за прогласяване нищожността на процесните договори да бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендират и сторените по делото разноски
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото, приет за окончателен в проведеното на 01.07.2025 г.
открито съдебно заседание, са отделени като безспорни между страните
обстоятелствата относно сключването на Договор за потребителски кредит № *** от
05.08.2023 г. между К. Д. С. и ***, с главница в размер на 3000,00 лева, при ГЛП от
39,81 % и ГПР от 47,94 %, както и относно сключването на Договор за поръчителство
от 05.08.2023 г. между К. Д. С. и „*** с възнаграждение по договора за поръчителя в
размер на 2955,66 лева, което не е включено в ГПР по кредита. Тези обстоятелства се
установяват и от представените от страните писмени доказателства. В чл. 4 от
договора за кредит е предвидено, че в случай че кредитополучателят е посочил в
заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост
от посочения в заявлението вид обезпечение, да предостави на кредитодателя банкова
гаранция в срок до десет дни от подаването на заявлението ли да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одоберно от кредитодателя юридическо лице в срок
до 48 часа от подаването на заявлението. В този случай срокът за одобрение на
кредита е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като при непредоставяне на
същото в срок ще се счита, че заявлението за отпускане на кредит не е одобрено /вж.
чл. 4, ал. 2 от договора/. Съгласно клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, в
случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение
на заявлението е 14 дни от неговото подаване.
Предмет на делото са:
1/ предявени в условията на евентуалност искове срещу *** за прогласяване
нищожност на Договор за потребителски кредит № *** от 05.08.2023 г., сключен
между К. Д. С. и *** – като главни искове, съответно – за прогласяване нищожност на
чл. 4 от договора за кредит – като евентуални искове, както следва: иск с правно
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП за признаване за установено, че процесният договор е
нищожен поради наличието на неравноправни клаузи; евентуални искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД за признаване за установено, че
процесният договор е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона;
евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за
признаване за установено, че чл. 4 от процесния договор е нищожен поради
заобикаляне на закона, съответно – поради противоречие с добрите нрави;
2/ предявени в условията на кумулативно съединяване искове срещу „*** за
прогласяване нищожност на Договор за поръчителство от 05.08.2023 г., сключен
между К. Д. С. и „***, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за признаване за
установено, че процесният договор е нищожен поради заобикалянето на закона;
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за
установено, че процесният договор е нищожен поради накърняване на добрите нрави;
2
евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за
установено, че чл. 8, ал. 1 от процесния договор е нищожен поради противоречие с
добрите нрави.
Неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на
предявените искове, доколкото не е ограничена във времето възможността да се
предяви иск за прогласяване нищожността на договор, без значение дали към датата на
предявяване на иска страните по договора са изпълнили поетите от тях насрещни
задължения. Що се касае до възможността за предявяване на иск за връщане на
даденото по нищожен договор, следва да се съобрази, че тази претенция защитава
правен интерес, различен от правото на страна по договор да установи неговата
нищожност със сила на пресъдено нещо. Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира предявените искове за допустими.
За основателността на така предявените искове ищецът следва да докаже
следните материалноправни предпоставки: 1/ сключването на процесните договори със
съдържание, идентично с описаното в исковата молба; 2/ наличието на посочените в
исковата молба основания за нищожност. От своя страна ответниците следва да
установят наличието на валидни облигационни правоотношения между тях и ищеца по
договора за кредит и за поръчителство, съответно – наличието на валидно основание
за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство от ищеца.
Процесният договор за кредит е потребителски, тъй като страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника - потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за цели, свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора
за заем (кредит), са използвани за цели извън професионална и търговска дейност на
потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният
договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 –
147б ЗЗП, в това число и на забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно. Освен това съдът дължи и самостоятелна преценка на
действителността на правоотношението при предпоставките, обсъдени в Тълкувателно
решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че на първо място следва да бъдат
разгледани твърденията за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за
кредит. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
3
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Процесният Договор за потребителски кредит № *** от 05.08.2023 г. съдържа
посочване на общия размер на кредита (т. 3 от Приложение № 1 към договора - вж. л.
16-17 от делото), фиксиран лихвен процент (т. 7 от Приложение № 1 към договора),
годишния процент на разходите (т. 8 от Приложение № 1 към договора), погасителен
план и условията на плащане, включително и условията за предсрочно погасяване на
задълженията (чл. 7 от договора) и правото на отказ от договора (чл. 8 от договора).
В случая, обаче, усвояването на кредита е обусловено от предоставяне на
поръчителство от одобрено от кредитора юридическо лице (вж. чл. 4 от договора), като
от служебно извършената от съда справка в Агенция по вписванията – Търговски
регистър се установява, че принципал на "***" ** е "** (с предишна
правноорганизационна форма АД), т. е. двете дружества са свързани лица по смисъла
на § 1, ал. 2 от ДР на ТЗ, което представлява индиция за знание у кредитора за
наличието на допълнителни такси по договора под формата на уговорено възмездно
поръчителство още към момента на сключването му. Ето защо съдът намира, че
възнаграждението за предоставяне на поръчителство следва да се включи към ГПР по
кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 ДР на ЗПК за
общ разход, съгласно която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В случая, вменяването на ищеца-длъжник по кредита на задължение за
заплащане на възнаграждение за предоставяне на поръчителство от свързаното с
кредитора дружество представлява допълнителна услуга, която произтича от договора
за кредит и която е задължително условие за усвояването му, в какъвто смисъл е
клаузата чл. 4, ал. 2 от договора. Въз основа на изложеното съдът намира, че в
уговорения ГПР не са включени всички действителни разходи, а в случай че бъдат
включени, същите биха надвишили многократно нормативно установения размер от
50,00 %. Това обстоятелство, съобразено с факта, че възнаграждението по процесния
договор за гаранция е дължимо в случай на неизпълнение на вторично за договора за
кредит задължение (непредоставяне на обезпечение), води до извод, че то
представлява по своята същност разход по кредита, който е следвало да бъде включен
в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК. Невключването му е довело до заобикаляне на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и нарушаване на изискването ГПР да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва. По този начин потребителят е бил
въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които следва да направи по
обслужване на заема, като реално така е калкулирана допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва по договора за заем.
Действително, процесните договори за заем и за гаранция формално
представляват самостоятелни договори, но при анализ на клаузите в тях и след
отчитане на обстоятелството, че заемодателят и гарантът са свързани лица по смисъла
4
на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ (вж. вписванията в ТР), се достига до извод, че дългът по
заемното правоотношение и така уговорените акцесорни плащания за предоставяне на
гаранция трябва да се разглеждат като едно цяло, доколкото задължението към гаранта
е неделимо от основното задължение по заемното правоотношение и затова следва да
се включи в общия размер на разходите по кредита. В случая търговецът-кредитор е
обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което се
дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е
изпаднал в забава при изплащането на задълженията по кредита. Поради изложеното
съдът намира, че чрез обособяването на обезпечаването на заемното правоотношение
в отделен договор се стига до правоотношение, основаващо се на неравноправни
клаузи.
По съществото си договорът за поръчителство не представлява сделка за
предоставяне на гаранция с обезпечителен характер, а е съглашение за въвеждане на
допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит,
чието възникване е било известно при сключването на договора (видно от уговореното
в чл. 4, ал. 2 от договора за кредит). Изложеното обосновава извод за нищожност на
договора за кредит и на договора за поръчителство поради наличие на неравноправни
клаузи и нарушаване изискванията на 19, ал. 4 ЗПК, с оглед на което предявените като
главни установителни искове за прогласяване нищожността на двата договора се
явяват основателен и следва да бъдат уважени. Предвид установяването наличието на
посочените основания за нищожност, не е необходимо съдът да се произнася по
другите релевирани от ищеца такива.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.
1 ГПК. В полза на същия обаче разноски не се дължат, доколкото липсват
доказателства за реалното извършване на такива /страната е освободена от
задължението за заплащане на държавна такса по предявените искове/. На
процесуалния представител на страната се дължи възнаграждение за безплатно оказана
правна защита и съдействие на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
в размер на 500,00 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото, предмета
на предявените искове и цената на същите.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми
състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП Договор за
потребителски кредит № *** от 05.08.2023 г., сключен между ***, ЕИК: **, и К. Д.
С., ЕГН: **********, поради наличие на неравноправни клаузи.
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД Договор за
поръчителство от 05.08.2023 г., сключен между „***, ЕИК: **, и К. Д. С., поради
заобикаляне на закона.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ***, ЕИК:
**, и „***, ЕИК: **, да заплатят на адвокат В. Ф. С., ЕГН: **********, с адрес гр.
***“ № **, сумата от 500,00 лева, представляваща възнаграждение за безплатно
оказана правна защита и съдействие на ищеца в хода на първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6