Р Е Ш
Е Н И Е
26.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
18 февруари 2021
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Светла Пейчева
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
НАХ 1108 2020
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.Г.И., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, партер против Електронен фиш Серия К № № 3994281 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
В жалбата се навежда довод за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди електронният фиш да е бил издаден в нарушение на правилата по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и моли същият да бъде отменен. Счита, че не са спазени и императивните изисквания на ЗАНН , като поддържа да е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на ЕФ. Сочи, че не е доказано авторството на деянието. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не претендира деловодни разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата. Не претендира деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от А.Г.И. спрямо когото е наложено административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 23.10.2020 г., а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 30.10.2020 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде потвърден по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 10.08.2020 г. в 08:31 часа на автомагистрала (АМ) „Струма“, км 542+050, в посока гр. София жалбоподателят А.Г.И. управлявал лек автомобил „Ауди А 5 3.0ТДИ“, с рег. № СА 1999 ХТ със скорост на движение от 138 км/ч при разрешена скорост за извън населено място от 110 км/ч, въведено с ПЗ В 26. Движението на жалбоподателя с посочената скорост било заснето и установено с АТСС СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 142 км/ч, като след приспаднат толеранс била установена стойност на скоростта на движение от 137 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 27 км/ч.
За така констатираното нарушение на чл. чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя бил издаден Електронен фиш Серия № 3994281, с който му било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство, с което е била измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № СА 1999 ХТ, е от одобрен тип и със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 51-С- ИСИ/30.09.2019 г. на средство за измерване – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения ARН САМ S 1 се установява, че процесното техническо средство с № 11743с6 е преминало последваща проверка на 17.09.2019 г. със заключение, че същото отговаря на метрологичните изисквания. Изяснява се и че грешката при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От справка за собственост за ППС се установява, че собственик на превозното средство -лек автомобил „Ауди А 5 3.0ТДИ“ с рег. № СА 1999 ХТ, е жалбоподателят А.Г.И.. От приложената по преписката разписка е видно, че жалбоподателят е попълнил на 23.10.2020 г. разписка за получаване на ЕФ. Липсват данни да е попълнил декларация, по чл. 188 от ЗДвП. Възражение се прави от жалбоподателя едва в депозираната от него жалба.
От приложения към преписката снимков материал се установява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. СА 1999 ХТ е била 142 км/ч, като заснемането е било извършено на 10.08.2020 г. в 08:31 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП относно задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Кюстендил; мястото – автомагистрала „Струма“, км 54+050, в посока гр. София; датата – 10.08.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 08:31 ч.; регистрационният номер на МПС – СА 1999 ХТ; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – А.Г.И.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост, за извън населено място, 143км/ч при ограничение от 100 км/ч, въведено с пътен знак В 26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ по указаната банкова сметка.
***азването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН следва да се посочи, че в производството по издаване на електронен фиш не е приложим режимът на чл. 34 от ЗАНН в смисъла вложен от жалбоподателя, тъй като в случая АУАН не се съставя. Сроковете, които се преценяват в настоящото производство, са давностните срокове за налагане на наказанието. Дори и да се предположи, че волята на жалбоподателя е била да направи възражения за изтекла давност, то това възражение отново би бил неоснователно. Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК / ред. - до изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 2 години до 10.04.2010 г., а съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ред. - изм. ДВ бр. 26 от 2010 г./ вр. чл. 11 ЗАНН е 3 години след 10.04.2010 г. Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл.11 от ЗАНН срокът й тече от довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност. Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана и прекъсвана съгласно чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Тъй като процесното деяние е извършено на 10.08.2020 г., т.е. след 10.04.2010 г., то срокът на обикновената давност е с продължителност от 3 години, а на абсолютната – 4 година и 6 месеца, с изтичането на който административнонаказателното преследване за извършеното административно нарушение се изключва. Видно е, че срокът на обикновената давност не е изтекъл към момента на постановяването на съдебния акт, като с връчването на ЕФ давността е била прекъсната и е започнал да тече нов 3-годишен срок. Не е изтекла и абсолютната давност.
Не се споделя и наведеното възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП в приложимата й към датата на деянието редакция (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Съгласно легалното дефиниция по §6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ (АТСС) са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
В настоящия случай скоростта на движение на автомобила на жалбоподателя с рег. № СА 1999 ХТ е установена и заснета с АТСС по смисъла на ЗДвП, представляващо стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение СПУСК ARН САМ S 1 с № 11743с6, за която по делото се доказа да е одобрен тип средство за измерване, както и да отговаря на метрологичните изисквания.
Съгласно чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС „при съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол“. В случая от приложения и приет като доказателство по делото клип № 44096, заснет на 10.08.2020 г., в 08:31:34 часа, е видно, че измерената скорост на движение на заснетото МПС с рег. № СА 1999 ХТ, е била 142 км/час, като на същият клип не е изписано, че „наказуемата скорост е 137 км/час“, така както е прието в обжалвания електронен фиш за наказуема скорост от 138 км/час. Това е извършено при съобразяване с нормата на чл.755, ал.1, т. 3 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която регламентира, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат 3 км/час при скорост до 100 км/час или 3% от измерената стойност за скорости над 100 км/час. В случая е налице втората хипотеза – измерената скорост е 142 км/час, като наказващият орган се е съобразил с цитираната по-горе норма и е отчел максимално допустима грешка от 4 км/час (137 х 3% = 4,11), с които е намалил установената скорост и поради това правилно е приел за наказуема скорост на движение от 137 км/час. Протоколът по чл. 10 от Наредбата съдържа всички реквизити, предвидени в нормативния акт, с което деянието е доказано по безспорен начин.
По правилността на електронния фиш настоящият съдебен състав приема, че от събрания по делото и безпротиворечив доказателствен материал се доказа жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. От обективна страна на 10.08.2020 г. в 08:31 ч. на автомагистрала „Струма“, км 54+050 в посока гр. София жалбоподателят И. е управлявал лек автомобил „Ауди А 5 3.0ТДИ“, с рег. № СА 1999 ХТ, като се е движил със скорост от 137 км/ч при разрешена скорост от 100 км/ч, въведено с пътен знак В 26. От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Деецът е формирал съзнание за това, че е управлявал моторно превозно средство, с каква скорост се е движил, както и какво е било действащото ограничение на скоростта за движение, следователно в съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване на ограничението на скоростта на движение.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя. Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства жалбоподателят да е упражнил правото си да декларира писмено, че процесното движение на 10.08.2020 г. на собствения му лек автомобил с превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на превозното средство се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена, а издаването на процесния ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно прилагане на закона.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя И., съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Съдът счита, че в случая правилно е определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай превишаването на разрешената максимална скорост е с 27 км/ч, поради което то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената скорост извън населено място. Съдът намира и че правилно е била установена превишената стойност на скоростта от 27 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „три процента от измерената скорост“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост, която в случая по делото се установи да е 142 км/ч, се извадят 3 % толеранс в полза на водача. След извършване на изчислението се получава и установената стойност на скоростта, а именно 138 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш. По тези съображения настоящият състав намира и че не е налице несъответствие или неяснота при определянето на наказуемата скорост. Съобразявайки, че видът и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, то съдът приема, че наложеното наказание е правилно определено и не се налице основания за неговото изменение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 3994281 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на А.Г.И., с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, партер, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, в 14-ет дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: