№ 419
гр. П., 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720103575
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
“Топлофикация- П.”АД срещу „***“***, с която са предявени обективно съединени искове
както следва:
- с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3573.25 лева, представляващи
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за стопански нужди
следните топлофицирани обекти, находящи се в град П.: *** „П.“, находящ се на
адрес:гр.П., ***; *** „***“, находяща се на адрес: гр.П., ***, ***, находяща се на адрес:
гр.П., ***, от които:
- за Обект 1 - *** „П.“, с адрес: гр.П., *** - главница в размер на 1050.55 лева за
периода от 01.05.2015 г. до 31.08.2020 г., законна лихва за забава от 304.45 лева за периода
от 09.07.2015 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 1050.55 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 05.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- за Обект 2- *** „***“, с адрес: гр. П.,*** -главница в размер на 790.17 лева за
периода от 01.05.2015 г. до 31.08.2020 г., законна лихва за забава от 238.14 лева за периода
от 09.07.2015 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 790.17 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 05.03.2021 г. до
1
окончателното изплащане на сумата и
- за Обект З – „***“ с адрес: гр.П. , *** - главница в размер на 906.14 лева за периода
от 01.05.2015 г. до 31.08.2020 г., законна лихва за забава от 283.80 лева за периода от
09.07.2015 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 906.14 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 05.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед № 260567/09.03.2021г. по ч.гр.д. № 01029/2021 г. на
ПРС.
-при условията на евентуално отхвърляне на главния иск е предявен иск с правно
основание чл.59 ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата
от 3573.25 лева, представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за стопански нужди следните топлофицирани обекти, находящи се в град
П.: *** „П.“, находящ се на адрес:гр.П., ***; *** „***“, находяща се на адрес: гр.П., ***, ***,
находяща се на адрес: гр.П., кв.“Тева“ № 47, от които:
- за Обект 1 - *** „П.“, с адрес: гр.П., *** - главница в размер на 1050.55 лева за
периода от 01.05.2015 г. до 31.08.2020 г., законна лихва за забава от 304.45 лева за периода
от 09.07.2015 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 1050.55 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 05.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- за Обект 2- *** „***“, с адрес: гр. П.,*** -главница в размер на 790.17 лева за
периода от 01.05.2015 г. до 31.08.2020 г., законна лихва за забава от 238.14 лева за периода
от 09.07.2015 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 790.17 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 05.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и
- за Обект З – „***“ с адрес: гр.П. , *** - главница в размер на 906.14 лева за периода
от 01.05.2015 г. до 31.08.2020 г., законна лихва за забава от 283.80 лева за периода от
09.07.2015 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 906.14 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 05.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът „***“***, чрез своя процесуален представител
- адв. В., е оспорил производството по делото като недопустимо. Ответникът е оспорил
вземанията по основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като
неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца,
като твърди, че не притежава правото на собственост върху процесните обекти. Оспорва
всички представени с исковата молба документи. Ответникът е направил възражение за
погасяване на част от вземанията по давност.
В съдебно заседание ищецът чрез ю.к. М. поддържа предявените искове и моли съда
да ги уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез адв. В. оспорва предявените искове и моли съда
2
да ги отхвърли, като им се присъдят направените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 260967 от 09.03.2021 г. по ч. гр. д.
№ 01029/2021 г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените искове са допустими и
следва да се произнесе по същество.
По основателността на главния иск:
В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е клиент за небитови нужди на
топлинна енергия на основание молба за откриване на партида за стопански нужди от
м.12.2003 г., декларация за данъчна регистрация от 25.06.2002 г. решение № 542 от
11.06.2002 г., договор № 702 от 19.05.2006 г., заявление от 04.05.2006 г., декларация от
04.05.2006 г., нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 36, том ІІ, дело №
219 от 21.04.2005 г., писмо от Община П. с изх. № 06/СЛУ 6993 от 16.11.2006 г., договор №
ПР 30177 за приватизационна продажба на общински обект от 14.04.2005 г. и решение № 98
от 21.02.2003 г., за следните топлоснабдени обекти: *** „П.“, с адрес: гр. П., ***; *** „***“ с
адрес: гр. П., *** и *** с адрес: гр. П., ***, за които е доставена топлинна енергия на
стойност от 2746.86 лева за периода от 01.15.2015 г. до 30.04.2020 г.
Според легалната дефиниция, дадена в т.33а на § 1 ДР ЗЕ "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди.
Съгласно чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди.
Предвид гореизложеното съдът намира, че писмената форма на договора за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди е форма за действителност на договора. За да се
приеме, че между ответника по иска и ищеца е възникнало договорно правоотношение въз
основа на представените като доказателство по делото Общи условия е необходимо да има
писмено потвърждение на същите от клиента съгласно изискването на чл.16, ал.1 от ЗЗД,
каквото потвърждаване в случая липсва. Липсата на такова съгласие не е пречка да се
направи извод за наличие на валидно възникнало договорно правоотношение, предвид
разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ.
В настоящия случай, от приложения по делото договор № ПР 30177 за
приватизационна продажба на общински обект – обект ***, гр. П. от 14.04.2005 г. се
установява, че ответникът е придобил собствеността върху обект, находящ се в гр. П., ***
(бившия регистриран ***). От приложения и неоспорен от страните нотариален акт за
покупко – продажба на недвижими имоти № 36, том ІІ, рег. № 4814, дело № 219/2005 от
3
21.04.2005 г. се установява, че „***“ *** е придобил и собствеността върху търговски обект,
находящ се в гр. П., ***. Макар ответника да твърди, че не е собственик на тези търговски
обекти, то оспорването е бланкетно, и доколкото по делото не се оспориха поставените под
договора и нотариалния акт подписи на страните по сделките, а и не се представиха
доказателства, обектите да са били отчуждавани през процесния период, то и следва да се
приеме, че същите са собственост на „***“ ***, като тези обстоятелства са безспорно
установени по делото. Предвид това ответникът по отношение на тези два търговски обекта
има качеството на клиент за небитови нужди.
С оглед изложеното съдът намира, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за търговски обект находящ се в гр. П.,
*** (бившия регистриран ***) и търговски обект, находящ се в гр. П., ***. Този извод,
следва и от разпоредбата на чл.153 от ЗЕ, съгласно която всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В тази разпоредба не е
направено разграничение с оглед на това дали се касае за битови или небитов клиент.
Определящо е притежаваното право на собственост в сграда – етажна собственост, какъвто е
и настоящият случай. Самото съдържание на правоотношението е регламентирано също от
закона – клиентът, собственик на обект в сграда - етажна собственост е длъжен да заплаща
доставената топлинна енергия по един от начините, посочени в чл.155 от ЗЕ и по цена
определена с Наредбата за регулиране на цените на топлинната енергия. Задължението за
доставка е закрепено в чл.130,ал.1 от ЗЕ – топлопреносното предприятие е длъжно да
снабдява с топлинна енергия клиентите, присъединени към топлопреносната мрежа при
равни и недискриминационни условия. Общите условия, ако бъдат приети от клиента, само
детайлизират отношенията между страните, но същите не могат да предвидят нито различна
цена на топлоенергията, нито да уговорят начин за разпределяне на същата, различен от
тези, които са уредени в съответните нормативни актове (ЗЕ и Наредба № 16-334/2007г. за
топлоснабдяването).
Недоказано остана твърдението на ищеца, че ответника е собственик, респ. клиент на
топлинна енергия за обект № 1 - *** „П.“, с адрес: гр.П., ***. Претенцията в тази и част
ищецът основава с твърдения, че този търговски обект е собственост на ответника. От
приложено влязло в сила решение № 98 от 21.02.2003 г. по гр.д. № 4217/2002 г. на ПРС, се
установява, че сключения между И.Д.И. и И.Х.И. граждански брак е прекратен, като след
неговото прекратяване, придобития по време на брака *** – П., находящ се в гр. П., *** се
трансформира в обикновена съсобственост между съпрузите по ½ част. От тук следва
извода, че собственик на този обект е управителя на ответника, в качеството му на
физическо лице, а не търговското дружество, което представлява, и което е ответник по
делото. Искът е предявен срещу „***“ ***, а не срещу И.Х.И., като физическо лице, поради
4
което предявеният установителен иск по отношение признаване за установено, че ответника
дължи суми, представляващи неплатена топлинна енергия за търговски обект – *** „П.“, с
адрес: гр.П., *** в тази му част е неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл.31 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат ежемесечно в
срок дължими суми за топлинна енергия, а съгласно ал.3 от същата разпоредба, начините и
сроковете на плащанията се договарят между страните по договора за продажба на топлинна
енергия.
В проведеното на 21.03.2022 г. открито съдебно заседание е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване размерът на предявения иск, досежно доставяната и начислена
топлинна енергия за всеки един от 3-те процесни обекта.
Предвид горното съдът приема за доказано по делото, че съгласно чл.154, ал.1 от ЗЕ,
ответника е потребител на топлоенергия, поради което и искът, с който се иска признаване
за установено, че се дължи процесната главница за Обект 2- *** „***“, с адрес: гр. П.,*** -
главница в размер на 790.17 лева за периода от 01.05.2015 г. до 31.08.2020 г., и за Обект З –
„***“ с адрес: гр.П. , *** - главница в размер на 906.14 лева за периода от 01.05.2015 г. до
31.08.2020 г. е доказан по основание и размер. По отношение на третия топлоснабден обект,
предвид това че не е собствен на ответника, то искът в тази му част е неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената
и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В
този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане
по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото
време по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за
настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от
предявяването му.
В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на
05.03.2021 г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е
настъпила преди 05.03.2018 г. са погасени по давност.
С оглед представените по делото писмени доказателства за начислени суми за
доставена топлинна енергия за Обект 2- *** „***“, с адрес: гр. П.,*** и за Обект З – „***“ с
адрес: гр.П. , ***, съдът намира, че исковете за главница са погасени по давност в периода от
01.05.2015 г. до м.02.2018 г. включително, като по отношение на обект 2- *** „***“, с адрес:
гр. П.,***, искът за главница е погасен по давност за сумата от 589.15 лева, а за Обект З –
„***“ с адрес: гр.П. , ***, искът за главница е погасен по давност за сумата от 614.17 лева.
До тези размери и посочените по горе периоди исковете за главница по отношение на тези
5
два обекта следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност.
По отношение на процесната лихва за периода от 09.07.2015 г. до 23.02.2021 г.:
Предвид приетите за погасени по давност главници, и съгласно разпоредбата на
чл.119 от ЗЗД, с погасяване по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните
вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. При това положение съдът сам може да
изчисли дължимото се обезщетение за забава по реда на чл.162 от ГПК.
По отношение на Обект 2- *** „***“, с адрес: гр. П.,***, ищецът претендира
дължима лихва за забава в размер на 238.14 лева за периода от 09.07.2015 г. до 23.02.2021 г.
След изчисление по реда на чл.162 от ГПК, чрез общодостъпен електронен калкулатор,
съдът изчисли, че дължимата законна лихва за забава е в размер на 336.71 лева. Тъй като
ищецът претендира дължимост на законната лихва за забава в по-малък размер от дължимия
такъв, то и следва да се приеме, че искът за лихва за забава е изцяло неоснователен, предвид
погасената по давност главница, а искът за лихва е акцесорен и следва основателността на
главния иск.
По отношение на Обект З – „***“ с адрес: гр.П. , ***, ищецът претендира дължима
лихва за забава в размер на 283.90 лева, за периода от 09.07.2015 г. до 23.02.2021 г. След
изчисление по реда на чл.162 от ГПК чрез общодостъпен електронен калкулатор, съдът
изчисли, че дължимата законна лихва за забава е в размер на 351.02 лева. Тъй като ищецът
претендира дължимост на законната лихва за забава в по-малък размер от дължимия такъв,
то и следва да се приеме, че искът за лихва за забава е изцяло неоснователен, предвид
погасената по давност главница, а искът за лихва е акцесорен и следва основателността на
главния такъв.
На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва върху дължимите главници,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство.
И двете страни претендират направените по делото разноски, за което са представили
и списък на разноските, като в хода на делото ищецът е бил представляван от юрисконсулт.
Тъй като ищецът в хода на исковото и заповедното производства е бил представляван
от юрисконсулт, то на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ,
вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния
интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и
исковото производства.
6
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство и в съответствие с представения списък на разноските в общ размер на 319.34
лева, от които съразмерно с уважената част от исковете, му се дължи сумата от 44.06 лева,
която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00
лева за исковото производство и в размер на 500.00 лева за заповедното производство, то
които съразмерно с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от
844.79 лева.
С оглед изложеното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., ***, срещу „***“ ***,
БУЛСТАТ *********, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***“, ***, че „***“ ***
дължи на “Топлофикация- П.”АД следните суми:
- за Обект 2- *** „***“, с адрес: гр. П.,*** -главница в размер на 201.02 лева за
периода от 01.03.2018 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
201.02 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 05.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и
- за Обект З – „***“ с адрес: гр.П. , *** - главница в размер на 291.97 лева за периода
от 01.03.2018 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 291.97 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми е издадена Заповед №260567/09.03.2021г. по ч.г.д.№01029/2021г. на
ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ
исковете:
- за Обект 1 - *** „П.“, с адрес: гр.П., *** - главница в размер на 1050.55 лева за
периода от 01.05.2015 г. до 31.08.2020 г., законна лихва за забава от 304.45 лева за периода
от 09.07.2015 г. до 23.02.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 1050.55 лева,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 05.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата;
- за Обект 2- *** „***“, с адрес: гр. П.,*** иска за главница в размер на 589.15 лева за
периода от 01.05.2015 г. до м.02.2018 г., законна лихва за забава от 238.14 лева за периода от
09.07.2015 г. до 23.02.2021 г., и
- за Обект З – „***“ с адрес: гр.П. , ***, иска за главница в размер на 614.17 лева за
периода от 01.05.2015 г. до м.02.2018 г., законна лихва за забава от 283.80 лева за периода от
09.07.2015 г. до 23.02.2021 г..
7
ОСЪЖДА „***“ ***, БУЛСТАТ *********, със седалище/адрес на управление: гр.
П., ***“, *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление:гр.П., ***, сумата от 44.06 лева, представляваща направени в
заповедното и исковото производство разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление:гр.П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ***, БУЛСТАТ *********, със
седалище/адрес на управление: гр. П., ***“, *** сумата от 844.79 лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д.№ 1029/2021 г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8