Присъда по дело №424/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта:	23
Дата:	10 октомври 2022 г. (в сила от 26 октомври 2022 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20225620200424
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 юли 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. Свиленград, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора М. Н. С.М. Н. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200424 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Г. Г., родена на ********** година в
село Вълче поле, област Хасково, българка, българска гражданка, живуща в
село Вълче поле, област Хасково, вдовица, със средно образование, ЕГН
**********, неосъждана, ЗА ВИНОВНА в това че на 06.11.2021 година в
село Вълче поле, област Хасково, извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, изразяващи се в нанасяне на обиди и закани както към
полицейските служители, така и към присъстващи на място лица, а именно:
******************, като деянието е съпроводено със съпротива срещу
орган на власт - бутане, ритане, дърпане на униформите и хвърляне на
насипни материали - камъни и пръст по служителите на МВР - Д. Р. Б. и Д П.
Д., изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като
деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по
1

чл. 325, ал. 2, предложение първо и предложение второ, вр.ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 325, ал. 2, предложение първо и
предложение второ, вр.ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39 от НК я ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 5 (пет) месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от датата на влизане в сила на настоящия Съдебен акт.
ПОСТАНОВЯВА оптичен диск, приложен към Писмото от МВР,
Дирекция „Национална система 112” и оптичен диск, находящ се на стр. 84
от Досъдебното производство, приложен към Молба на Х Д.а Г., да останат
приложени по делото и след изтичане на срока за съхраняване на делото да
се унищожат.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА В. Г. Г., родена на
********** година в село Вълче поле, област Хасково, българка, българска
гражданка, живуща в село Вълче поле, област Хасково, вдовица, със средно
образование, ЕГН **********, неосъждана, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Б. с ЕГН
********** от град ***********, сумата от 800 лв. (осемстотин лева),
представляваща извършените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по НОХД № 424/2022 година по описа на Районен съд –
Свиленград във връзка с процесуалното му представителство като частен
обвинител.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА В. Г. Г., родена на
********** година в село Вълче поле, област Хасково, българка, българска
гражданка, живуща в село Вълче поле, област Хасково, вдовица, със средно
образование, ЕГН **********, неосъждана, ДА ЗАПЛАТИ на Д П. Д. с ЕГН
********** от град **************, сумата от 800 лв. (осемстотин лева),
представляваща извършените от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по НОХД № 424/2022 година по описа на Районен съд –
Свиленград във връзка с процесуалното му представителство като частен
обвинител.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.

2

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 23 от 10.10.2022 година
по НОХД № 424/2022 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 371/2021
година по описа на РУ – Свиленград (преобразувно от Бързо такова с
Постановление от 24.11.2021 година на Прокурор при Районна прокуратура –
Хасково, Териториално отделение – Свиленград), преписка с вх.№ 5017/2021
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, М. С. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград
повдига обвинение на В. Г. Г., родена на ********** година в село
************, българка, българска гражданка, живуща в село ************,
вдовица, със средно образование, ЕГН **********, неосъждана, за това че на
06.11.2021 година в село ************, извършила непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, изразяващи се в нанасяне на обиди и закани както към
полицейските служители, така и към присъстващи на място лица, а именно:
„курви”, „руспии”, „изрод”, „идиот”, „Вие сте никои!”, „ще пасете овцете”,
„защитавате най-голямата курва и руспия”, „ти си идиот и защитавате само
Кмета”, „Вие сте подлоги!”, като деянието е съпроводено със съпротива
срещу орган на власт - бутане, ритане, дърпане на униформите и хвърляне на
насипни материали - камъни и пръст по служителите на МВР - Д. Р. Б. и Д П.
Д., изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като
деянието се отличава с изключителен цинизъм и дързост - престъпление по
чл. 325, ал. 2, предложение първо и предложение второ, вр.ал. 1 от НК.
Настоящата Присъда е постановена при условията на чл. 269, ал. 3, т.
3 от НПК в отсъствие на подсъдимия В. Г. Г., тъй като
1./ отсъствието на подсъдимия В. Г. Г. няма да попречи за разкриване на
обективната истина;
2./ обвинението, за което е повдигнато обвинението не е за тежко
умишлено престъпление;
3./ редовно призована е при условията на чл. 180, ал. 4 от НПК за датата
и часа на съдебните заседания на посочения от нея адрес – стр. 66 от ДП;
4./ не е посочила уважителни причини за неявяването си и
5./ изпълнена е процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК при условията на
чл. 180, ал. 4 от НПК.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи следното:
право на подсъдимия е лично да участва в наказателното производство като
гаранция за справедлив процес и на това негово право съответства заложения
в чл. 269, ал. 1 от НПК принцип. Изключенията обаче по чл. 269, ал. 3 от
1

НПК са законово допустими, когато фактите по делото сочат по несъмнен
начин за направата на отказ от подсъдимия да се яви по делото и
да организира защитата си. При отказ на подсъдимия от правото на лично
участие в процеса, респ. да получи съдебните книжа, задочното производство
се явява съобразено с процесуалните правила и с тези по чл. 6, т. 1 от
ЕКЗПЧОС. Т.е. при това положение и съгласно практиката на ЕСПЧ, относно
правото на подсъдимия да участва лично в производството като гаранция за
справедлив процес, задочното производство е съобразено с правилата по чл.
6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, когато фактите по делото сочат на несъмнен отказ на
подсъдимия да се яви по делото и да организира защитата си в резултата на
отказа му да получи съдебните книжа. В конкретния случай подсъдимият В.
Г. сама съзнателно се е отклонила от участие в процеса с оглед наличието
на откази от нейна страна да получи съдебните книжа, поради което Съдът
прие за изцяло запълнен фактическия състав на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК и
разгледа производството при условията на задочно такова.
Пострадалите Д. Р. Б. и Д П. Д. са конституирани в процесуалното качество на частни
обвинители. Представляват се от адвокат Г. Г..
Участващият по делото Прокурор М. С. поддържа обвинението, така както е предявено
с ОА, считайки го за доказано по категоричен начин и при изцяло потвърдена фактическа
обстановка, изложена в него. Доказателствената основа по делото определя за достатъчна за
формиране на безспорни изводи за осъществени съставомерните обективен и субективен
признаци от състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, вр.ал. 1 от НК, както и за неговото
авторство в лицето на подсъдимия Г.. Пледира същата да бъде призната за виновна по
обвинението, като за извършеното престъпление й се наложи наказание, индивидуализирано
при условията на чл. 54 от НК, а именно: наказание „Лишаване от свобода” в размер на
около 6 месеца и с приложението на чл. 66 от НК за срок от 3 години. Предлага 2 броя
дискове да останат приложени по делото.
Защитникът на подсъдимия Г. – адвокат М. А., в хода на съдебните
прения, пледира за определяне на наказание „Лишаване от свобода” в
минималния размер, предвиден в Общата част на НК с приложението на чл.
66 от НК, поради наличие на смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало, напреднала възраст, семейно положение – вдовица и др.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност, събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства - гласни и писмени,
приобщени по надлежния ред на чл. 283 от НПК, съпостави ги със закона,
приема за безспорно установено от фактическа страна, следното:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 968 от
27.07.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд –
Свиленград, подсъдимият Г. не е осъждана.
Видно от Характеристичната справка, изготвена от Полицейски
инспектор Николай Колев - служител в Участък – Любимец към РУ -
Свиленград, подсъдимият Г. няма регистрирани криминални прояви,
системен нарушител на обществения ред е, срещу нея има подадени
множество сигнали и жалби от жителите на село Вълче поле за скандали и
сбивания, системно подава неверни сигнали на ЕЕН 112 като е глобявана, има
2

съставени Актове за административни нарушения, не зачита общоприетите
норми, не е обявена за общодържавно издирване, няма наложи забрани за
напущане на страната и не се ползва с добро име сред жителите на село
Вълче поле. В изложения смисъл са и наличните по делото Справки на
Младши полицейски инспектор В.К. - служител в Участък – Любимец към
РУ – Свиленград. В този аспект са и показанията на разпитаните пред Съда
свидетели, които описват Г. като изключително конфликтна личност.
Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Г. притежава недвижим имот в село Вълче поле, не притежава
движимо имущество на стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в
дружества и парични средства по банкови сметки, получава пенсия в размер
на 230 лв.
През месец октомври 2021 година възниква проблем с отходните води на
къщата на Г., находяща се в село ************. Тъй като последната не
получава помощ от фирмата, почистваща коритото на близката река, нито от
Кмета на селото, решава заедно с брат си Я. Г. Я., да прокопаят канал, в който
да положат нови тръби. Така в началото на 06.11.2021 година е прокопан
изцяло каналът и е готов за полагане на тръби за мръсната вода, според
личния проект на Г. и брат й, за който нямат необходимото разрешение, нито
съгласуване, с която и да било оторизирана държавна институция.
Въпросният канал наречно изцяло прегражда минаващия пред дома на Г. път,
тъй като пътят е прокопан от край до край и прави невъзможно
преминаването през него (дори от края му, тъй като граничи с река),
включително и до намиращите се в близост домове, като за автомобилите на
живущите в тези домове няма друг алтернативен маршрут за достъп (другият
алтернативен маршрут е недостъпен с автомобил).
Надвечер на 06.11.2021 година около 18.30 - 19.00 часа към
наследствения си имот на Д. С. Д., се отправя с автомобил тя самата, заедно с
невръстното си дете и лицето, с което живее на семейни начала – свидетелят
А. П. К.. Стигайки, обаче до мястото пред дома на Г., Д. и свидетелят К.
установяват наличието на прокопания канал и невъзможността да продължат
и да достигнат до имота си, за който са тръгнали. Става студено и Д. се
притеснява, поради което иска съдействие от Кмета на селото, който отива на
място и се организират заедно със съсед, който има багер (трактор)
(свидетелят Х. Д. Д.), да зарият част от канала, за да може да преминават
колите на живущите в близост; което става повод за пререкания, викове,
крясъци и закани от страна на Г., която влиза в канала и заявява, че няма да
излезе. В канала вляза и брат й Я. Я.. На мястото се събрат много хора, а Г.
продължава да се държи арогантно и да оправя обидни думи към всички,
което е повод за случая да бъде подаден сигнал на единия европейски номер
(ЕЕН) 112 от страна на Д. Д. и на място да бъдат изпратени полицейски
служители, а именно: свидетелите Д. Р. Б. и Д П. Д., които да предприемат
действия по опазване на обществения ред. Дори и след пристигането на
служителите на МВР, Г. продължава да нанася обиди и закани както към
полицейските служители така и към присъстващи на място лица: „курви”,
3

„руспии”, „изрод”, „идиот”, „.Вие сте никои!”, „ще пасете овцете”,
„защитавате най-голямата курва и руспия”, „ти си идиот и защитавате само
Кмета”, „Вие сте подлоги!”.
Униформените служители около половин час разпореждат на Г.ва и Я. да излязат от
канала и да преустановят действията си, за да могат хората да се приберат по домовете си,
но и двамата не се подчиняват. Няколкократно им е разпоредено да престанат, но въпреки
усилията на полицейските служители да убедят Г. да престане с арогантните си действия и
предупрежденията отправени към нея, тя отказва да изпълни разпорежданията им,
продължава да отправя спрямо тях обидни и нецензурни думи и заплахи. След като са
изчерпани всички възможности за прекратяване на хулиганските действия на Г., се налага
полицейските служители да използват полицейските си правомощия и чрез употреба на
физическа сила и помощни средства и да задържат най-напред Я., а в последствие и
подсъдимия Г..
Г. оказва яростна съпротива срещу служителите на МВР – свидетелите Б. и Д. като бута,
рита, дърпа униформите на полицейските служители и хвърля насипни материали - камъни
и пръст, като през цялото време им отправя обидни думи и закани, посочени по-горе в
настоящото изложение.
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия – разпити на
множество свидетели, извършени са очни ставки, изискана е информация от различни
институции и са получени отговори в тази връзка, изискани са записите от ЕЕН 112 и са
предоставени под формата на диск, който е прегледан (извършен е оперативен анализ) и
информацията от него е свалена на хартиен носител – Протокол за оглед и т.н.
В хода на ДП подсъдимият Г. не се признава за виновна по така
предявеното й обвинение като се възползва от правото си по чл. 115, ал. 4 от
НПК да не дава обяснения, но сочи, че обвинението не отговаряло на
действително случилото се, а била пребита от полицейските служители.
Изведената въз основа на събираните и проверени доказателствени
средства, фактическа обстановка, която Съдът изложи, е установена, за което
се цениха приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283 от
НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните
доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени
източници, ценени от Съда, включват: Докладна записка, справки от
различни институции, Типови длъжностни хапактеристики, Характеристична
справка, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Протоколи за оглед на веществени доказателства, Справки за
съдимост и др. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани пред настоящия Съдебен състав, а именно: Д. Р. Б., Д
П. Д., А. П. К., Х. Д. Д., А. Д. М. и Г. С. Я.. Доказателствата, приобщени по
делото, включително и гласните, са събрани по съответния ред, условия и в
съответната форма. Същите Съдът кредитира с доверие, тъй като са относими
към предмета на делото и поради систематиката им, корелацията и взаимното
им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Така изброените свидетелски показания на свидетелите, разпитани пред
настоящия Съдебен състав, Съдът кредитира изцяло с доверие, тъй като
4

свидетелите имат качеството на очевидци, формирали непосредствени
впечатления за случилото се събитие в различни негови части и по
отношение на различни негови детайли. В този смисъл показанията им са
пряко относими към деянието и неговото авторство. Анализирани в
съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага
извод същите да са систематизирани, логически издържани, взаимно
допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които
свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат
критиката им или съмнение в безпристрастността им. Разпитаните свидетели
са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за
предубедеността на полицейските служители, които само поради това си
качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не
може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече,
след като от данните по делото не се установява, който и да е от свидетелите
да се е намирал в някакви отношения с подсъдимия Г., поради което да целят
увреждането й като й припишат престъпление, което не е извършила. С
изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните
показания и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие.
Поради това, същите се ползваха за изграждане на фактическите правни
изводи на Съда.
Предвид изложеното Съдът оцени показанията на всички свидетели,
изслушани пред настоящия Съдебен състав, като достоверен и надежден
източник на информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа
обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние,
както и неговото авторство са доказани пряко от доказателствата, събрани на
ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетелите Д. Р. Б. и Д П. Д., макар и същите да се явяват пострадали от
деянието, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на
твърденията им. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен
източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият състав кредитира показанията на пострадалите лица,
конституирани в процесуалното качество на частни обвинители, като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Същите излагат
точно и конкретно, обстоятелствата около инцидента, който описват
изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията им.
Обстоятелството, че пострадалите са се възползвали от предоставеното им от
закона право да участват в процеса в качеството на частни обвинители, по
никакъв начин не може да доведе само по себе си до извод за пристрастност
на показанията им или за тяхната недостоверност. Изложената от тези
5

свидетели пред Съда версия за случилото си е останала последователна и
непроменена във времето спрямо разпитите им, проведени на досъдебната
фаза на процеса.
Действително са налице известни разминавания между свидетелските
показания - например относно това подсъдимият В. Г. чия униформа (на кой
полицейски служител или на двамата полицейски служители) е дърпала,
относно момента кога е ритала и бутала полицаите и т.н., но това се дължи на
факта, че всеки свидетел разказва това, което е видял и от позицията, където е
бил. Отделно от това следва да се отчете фактът, че ситуацията е била доста
динамична, че е изминал продължителен период от време от момента на
инцидента до настоящия момент и че случващото се става през тъмната част
от денонощието, което също възпрепятства да се види всичко, както и да се
въприеме правилно случващото се.
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
вещественото доказателство, предявено в хода на съдебното следствие по
реда на чл. 284 от НПК. По силата на чл. 17 от Закона за Националната
система за спешни повиквания с ЕЕН 112, данните от Регистъра на
националния спешен телефон 112 са веществени доказателствени средства. В
случая от съдържащите се в представения компактдиск от МВР, Дирекция
„Национална система 112 МВР”, „Районен център 112 – Кърджали” 5
аудиозаписа във формата на звуков файл и 5 файла със заснето изображение
на Регистрационните картони, става ясно, че Д. Д., подсъдимият Г. и лицето
Х Г. са се обадили на спешния телефон.
Обясненията на обвиняемия Г., дадени в това качество на досъдебната
фаза на процеса и прочетени на основание чл. 279, ал. 2, предложение второ,
вр.ал. 1, т. 2 от НПК, касаещи упражнено полицейско насилие спрямо нея,
Съдът не кредитира, тъй като ги приема за защитна теза с цел избягване на
отговорност. Тези обяснения са в противоречие с кредитираните свидетелски
показания и писмените доказателства, налични по делото. Отделно от това
твърдяното полицейско насилие не е предмет на настоящото дело. Ето защо
Съдът не коментира Жалбата до Министъра на МВР, касаеща полицейско
насилие, както и диска, приложен на стр. 84 от ДП.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето
съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – огледи и очни ставки,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
6

необходими за преценката на личността на подсъдимия Г., от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият В. Г. Г. е осъществила
състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, предложения първо и второ, вр.ал. 1 от НК.
Подсъдимият Г. е пълнолетна и вменяема, следователно е
наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК, тя може да бъде
субект на престъплението, за което е обвинена.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по делото
факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото,
обосновава категорично правно съждение, да е доказано извършването на
престъплението с правна квалификация по чл. 325, ал. 2, предложения първо
и второ, вр.ал. 1 от НК и неговото авторство. С деянието си подсъдимият Г. е
осъществила, както от обективна, така и от субективна страна, посочения
престъпен състав.
Обект на престъплението хулиганство са установения в страната ред и
обществено спокойствие и според чл. 325, ал. 1 от НК е съставомерно, когато
се извършат непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяват явно неуважение към обществото. Непристойни са действията,
които са неприлични и безсрамни, обективирани в ругатни, нецензурни думи
и изрази, буйство, невъзпитаност, нанасяне на обида или телесна повреда и
други прояви, с които се накърняват общоприетите морални ценности и
норми на поведение и скандализират обществото. Чрез тях извършителят
противопоставя себе си на установения ред и на обществеността като цяло
или на отделна личност, като по този начин демонстрира явно незачитане. От
субективна страна престъплението винаги е умишлено и са възможни както
пряк, така и евентуален умисъл. За характера му се съди не от конкретните
мотиви, които могат да бъдат и на лична основа, а от съдържанието на
умисъла. В Постановление № 2 от 29.06.1974 година по н.д.№ 4/1974 година,
Пленумът на ВС е направил задължително предписание за съдилищата, че
последните е необходимо да изследват фактическия състав на хулиганството,
да посочват конкретни действия и съображения, които квалифицират
деянието като престъпление по чл. 325 от НК.
Съставомерните белези на престъплението по чл. 325 от НК, а именно:
извършването на непристойни действия, с които грубо се нарушава
обществения ред и се цели явно да се изрази неуважение към обществото не
са конкретно фиксирани от закона. Именно тях, Съдът извлича от
установената по делото фактическа обстановка. В случая, Съдът намира, че
установените действия на подсъдимия Г. не са просто укорими. Както вече бе
7

посочено субективната страна на деянието се извлича не от мотивите или
целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл. Поради това
естеството, съдържанието, времето, мястото и начинът на извършеното
определят дали то е непристойно, нарушава ли обществения ред и
представлява ли израз на явно неуважение към обществото или е обикновена,
укорима постъпка, извършена неволно, незлонамерено или като последица от
лошо възпитание. От обективна страна – на 06.11.2021 година в село
************, В. Г. е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи
се в нанасяне на обиди и закани както към полицейските служители Б. и Д.,
така и към присъстващи на място лица, а именно: „курви”, „руспии”, „изрод”,
„идиот”, „Вие сте никои!”, „ще пасете овцете”, „защитавате най-голямата
курва и руспия”, „ти си идиот и защитавате само Кмета”, „Вие сте подлоги!”,
като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт - бутане,
ритане, дърпане на униформите и хвърляне на насипни материали - камъни и
пръст по горепосочените служители на МВР, изпълняващи задълженията си
по опазване на обществения ред (в тази насока са налични в кориците на ДП
Длъжностни характеристики на полицейските служители), като деянието се
отличава с изключителен цинизъм и дързост. По този начин се доказва
настъпването на противоправните последици от това резултатно
престъпление - грубото нарушаване на обществения ред и като последица от
това неодобрението и възмущението на околните.
Т.е. в случая, Съдът намира, че установените действия на подсъдимия Г. не са просто
укорими. Времето (тъмната част от денонощието), мястото (в урбанизирана територия) и
начина на действие (нанасяне на обиди и закани както към полицейските служители, така и
към присъстващи на място лица, а именно: „курви”, „руспии”, „изрод”, „идиот”, „Вие сте
никои!”, „ще пасете овцете”, „защитавате най-голямата курва и руспия”, „ти си идиот и
защитавате само Кмета”, „Вие сте подлоги!”, като деянието е съпроводено със съпротива
срещу орган на власт - бутане, ритане, дърпане на униформите и хвърляне на насипни
материали - камъни и пръст по служителите на МВР - Д. Б. и Д Д., изпълняващи
задълженията си по опазване на обществения ред, които действия обективират нейното
грубо незачитане на обществените норми на поведение). Подсъдимият Г. е съзнавала, че с
деянието си, извършено на публично място, грубо нарушава обществения ред и
демонстрира явно неуважение към обществото и е целяла да изрази именно това незачитане
на обществения ред, а това само по себе си съдържа белезите на грубо нарушаване на
елементарните норми на морала и етиката. В резултат на действията й е нарушен грубо
общественият ред. С поведението си подсъдимият Г. е скандализирала хората, присъствали
на случилото се и за резултата от противобществената й проява и е имала съзнанието за
това. Поведението на подсъдимия Г. и действията й не са продиктувани от лични
съображения, а са извършени по хулигански мотиви. Изключителната й дързост, се
изразява в много грубата форма, в която се засягат интересите на обществото и от факта,
че упорито не ги прекратява. Те изразяват пренебрежително отношение към реда в
обществото и към другите обществени интереси и се отличават с грубо погазване на
общоприети норми на поведение. Г. не е била предизвикана по никакъв начин от живущите
в село Вълче поле, нито от полицейските служители и в частност от свидетелите Б. и Д.,
които са изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред. Отказала
е да изпълни разпорежданията на полицейските служителите, изпълняващи задълженията си
по охрана на обществения ред, като деянието й е съпроводено със съпротива срещу
8

полицейските служители, които е бутала, ритала, дърпала им е униформите и е хвърляла по
тях камъни и пръст докато те си изпълняват служебните задължения.
Т.е. Съдът намира, че действията на подсъдимия Г. от обективна страна
изразяват стремеж за открито пренебрегване на обществения ред, проява на
явно неуважение към обществото. Тези й действия очевидно противоречат на
установените в обществото морал и порядък и изразяват „изключителен
цинизъм”. Със своето поведение показва по недвусмислен начин явното
пренебрежителното си субективно отношение към законовите норми в
обществото. Пренебрежението и незачитането на обществения ред и
спокойствие са манифестирани от подсъдимия Г. чрез посочените по–горе
действия. Тези нейни противозаконни действия изразяват по един явен, груб
и непристоен начин неуважението им към законовите норми.
Демонстративната, провокираща непристойност на действията на подсъдимия
Г. ги характеризират като посегателство срещу обществения ред и
спокойствие. Престъпният резултат от действията на подсъдимия Г. е грубо
нарушаване на обществения ред, което именно е искала. С действията си
подсъдимият Г. е демонстрирала, че не се смята за обвързана със спазването
на общоприетите норми на поведение в обществото и се отнася към тях с
явно неуважение, че стой над установения в страната правов ред и не го
зачита. Обвързващата съдебна практика е приела, че извършването на
хулигански действия на публично място не е задължителен признак на
престъплението хулиганство (т. 5 на Постановление № 2/1974 година на
Пленума на ВС). Самото деяние от обективна и субективна страна съставлява
„непристойно” действие по смисъла на материалния наказателен закон,
защото по своето съдържание е насочено към нарушаване на обществения ред
и изразяване на явно неуважение към обществото. В случая непристойните
действия, подсъдимият Г. е извършила в село ************, където
поведението, освен на полицейските служители, които са била на работа, е
станало достояние на широк кръг от хора, които са били на место, по
отношение на които също са налице непристойни действия. Макар и
полицейските служители да са с по-голям праг на търпимост, това не
изключва състава на престъплението и не означава, че спрямо тях могат
безпрепятствено да се извършват хулигански действия.
Поведението и действията на Г. покриват квалифициращия признак на
чл. 325, ал. 2 от НК, касаеш проява на „изключителна дързост”. С
поведението си подсъдимият Г. е засегнала значими ценности, а именно –
както обществения ред и спокойствие, така и личността на пострадалите Б. и
Д.. Изключителната й дързост се извежда и от факта, че упорито не
прекратява действията си въпреки разпорежданията в тази насока на Б. и Д..
Извършеното от подсъдимия Г. е квалифицирано правилно по чл. 325,
ал. 2 от НК, тъй като е налице съпротива срещу орган на властта, изпълняващ
задължения по опазване на обществения ред. Заеманите от полицейските
служители Б. и Д., длъжности и вменените им в тази връзка задължения по чл.
2, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗМВР, придават на служителите на
9

Участък – Любимец при РУ – Свиленград, качеството „орган на власт” по
смисъла на чл. 93, т. 2 от Допълнителната разпоредба на НК, защото същите
изпълнявайки длъжността си като служители на Участък – Любимец при РУ –
Свиленград са били натоварени с упражняване на властнически правомощия в
системата на МВР, който е орган на държавната власт. Свидетелят Б. на
18.11.2015 година е бил назначен на длъжност „Младши полицейски
инспектор” в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково при МВР със Заповед рег.№ 272з-1991 от 18.11.2015 година на
Директора на ОДМВР - Хасково; а свидетелят Д. на 22.04.2015 година е бил
назначен на длъжност „Старши полицай” в Участък – Любимец при РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково при МВР със Заповед рег.№ 272з-698 от
22.04.2015 година на Директора на ОДМВР - Хасково. От Типовите
длъжностни характеристики за длъжностите им е видно, че за двете
длъжности е вменено задължението да опазват обществения ред. По делото е
безспорно установено и не се оспорва от страна на подсъдимия Г., че на
посочената в ОА дата, служителите на Участък – Любимец при РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково – свидетелите Д. Р. Б. и Д П. Д., са били на
работа и именно във връзка със служебните си задължения са отишли на
мястото на инцидента с оглед подадени сигнали на ЕЕН 112.
От субективна страна подсъдимият Г. е извършила инкриминираното
деяние виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа
от НК, тъй като е съзнавала, че показва (демонстрирала е) пренебрежение към
обществото, неуважение към неговите членове, показвала е грубо нахалство
спрямо тях, демонстрирала е пренебрежително отношение към свидетелите Б.
и Д. и към другите присъстващи лица на случката, съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите последици
и от волева страна е целяла тяхното настъпване. Разбирала е свойството и
значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
За това си поведение, с оглед осъществяването от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2, предложения
първо и второ, вр.ал. 1 от НК, подсъдимият Г. следва да понесе своята
наказателна отговорност.
Подсъдимият В. Г. Г. е родена на ********** година в село
************, с ЕГН **********, Българска гражданка е от български
произход. Живее в село ************. Вдовица е, синът й е починал преди
наколко години като се е самоубил пред очите й. Със средно образование е.
Не е осъждана. Пенсионер е.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Г., Съдът
се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни система, а
именно принципът на законоустановеност и принципът на индивидуализация
на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия Г. престъпление в специалния текст на чл. 325,
10

ал. 2 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” до 5
години. Наказанието „Лишаване от свобода” няма специален минимум, което
позволява замяната му с друг вид наказание при условията на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Г., Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и на дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало и напредналата възраст на Г.; а
като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха грубото незачитане на
законите на страната ни, изключително лошите харастеристични данни и
многото наложени наказания за извършени административни нарушения,
както и съставяните й многократно Протоколи за полицейско
предупреждание по ЗМВР, сочещи Г. като системен нарушител на
обществения ред, както и незачитаща реда в Държавата.
Обществената опасност на подсъдимия Г. и на деянието е завишена
предвид изложеното по-горе относно личността й и предвид факта, че
поведението й е израз на дързост и отказ от съобразяване с общоустановените
правила, включително морални такива, както и предвид обстоятелството, че
са налице повече от един квалифициращи признака.
Причина за извършване на престъплението е ниското правно съзнание и
култура на подсъдимия Г. и незачитането на установения в страната ред.
Подбудите за извършване на престъплението са намалената критичност
предвид ниското гражданско правосъзнание, както и слабите волеви
задръжки.
Съдът прецени че индивидуализацията на наказанието следва да се проведе в
хипотезата на чл. 54 от НК при завишена обществена опасност на деянието и
завишета такава на дееца, като е налице уравновесяване на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства. Смекчаващите, в случая не са нито
многобройни, нито пък изключителни, поради което не обосновават
основание за смекчаване на наказателната репресия при условията на чл. 55,
ал. 1 от НК. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, а не правило.
Случаят не е такъв. Поради това, Съдът намира, че не може да се направи
извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко за подсъдимия Г.. Деянието, извършено от подсъдимия
Г. разкрива една значително завишена степен на обществена опасност, която е
била взета предвид от законодателя при определянето на вида и размера на
предвиденото за този вид престъпление наказание. При определяне на
размера на наказанието „Лишаване от свобода” се съобрази и цялостното
поведение на подсъдимия Г. от началото на инцидента до прекратяването му,
включително указването на съпротива на служителите на МВР. Тези действия
илюстрират ниско ниво на задръжки, отказ от съобразяване на собственото
поведение с очакванията на обществото, а и с правните норми, както и с
11

неизпълнение на полицейски разпореждания. При приложението на чл. 54 от
НК Съдът наложи на подсъдимия Г. наказание „Лишаване от свобода” в
размер малко над минималния, посочен в Общата част на НК, а именно: 5
месеца. За да определи именно този нисък размер на наказанието Съдът се
съобрази с изключително напредналата възраст на Г. и на факта, че
поведението й драстично се е променила след смартта на сина й преди
наколко години, който се е самоубил пред очите й, което разбира се не я
оправдава за случилото се, но следва да се вземе предвид че е майка,
погребала детето си преждевременно, което се приема изключитолно тежко и
болезнено от всяко човешко същество и преобръща съзнанието на човека в
непонятна за всички други посока. Определяйки точно това по вид и размер
наказание, Съдът счита, че е намерил подходящия справедлив баланс между
степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, които
две величини не са еднакви с всички останали предпоставки за
индивидуализация на наказанието – смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. По-нататъшно намаляване на този размер се явява
неоправдано от гледна точка на защитата на обществения интерес.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК наказанието „Лишаване от свобода” не
следва да се изтърпи ефективно, тъй като наложеното наказание „Лишаване
от свобода” е до 3 години, подсъдимият Г. не е осъждана и за поправянето й
не е наложително да се изтърпи наказанието ефективно. Изпълнението на
наказанието е отложено за срок от 3 години – минималният размер, установен
от закона, съобразен с конкретния размер на наложеното наказание
„Лишаване от свобода”. Началото на изпитателния срок е датата на влизане в
сила на настоящата Присъда.
Индивидуализирано така по вид и размер, наложеното на подсъдимия
Г. наказание и при приложението на института на условното осъждане, Съдът
прецени за необходимо, достатъчно и справедливо. Т.е. така
индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна степен върху
личността на подсъдимия Г. като предизвика положителни промени в
съзнанието и я мотивира към правомерно поведение в бъдеще. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него подсъдимият Г. ще бъде предупредена, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще даде възможност тя да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството й за отговорност, за да не допуска
занапред подобни престъпления на законовия ред. От друга страна
определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия Г.,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление наказателната
репресия и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели и
на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
12

С оглед изхода на делото и предвид направените искания в тази насока,
Съдът осъди подсъдимия Г. да заплати по 800 лв., представляващи
извършените от Б. и Д. разноски за адвокатско възнаграждение, касаещи
процесуалното представителство на адвокат Г. Г..
Относно веществените доказателства:
Наличните по делото дискове следва да останат приложени по делото и
след изтичане на срока за съхраняване на делото да се унищожат.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)
13

Съобщи за изтекли лични данни