№ 47
гр. Велико Търново , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000303 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.
С Решение № 266/5.05.2020 година по т. д. № 157/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдена да заплати на А. И. Ч. и
Х.А.М.обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева за всяка от тях –
понесени емоционални страдания (скръб и тъга) от загубата на тяхната сестра и внучка Н.
И. Ч., починала при настъпило на 16.05.2015 година около 12.50 часа на главен път I-3 при
25-925 километър, с посока на движение от село Горна Студена към село Караисен събитие
с характер на пътнотранспортно произшествие, с виновен причинител на смъртта ѝ – М. С.
В., който като водач на лек автомобил „Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 ****, за чието
притежание и ползване е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, оформен със Застрахователна полица №
22115000614575/20.02.2015 година, валидна от 22.02.2015 година до 21.02.2016 година, в
нарушение на привилата на чл. 47 и чл. 50, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при
навлизане в кръстовище отнел предимството на лек автомобил „Рено Магнум“, с ДК № ЕН
06 ****, управляван от водача Х. Д. Я., и поради това последвал удар между двете моторни
превозни средства с посочената по-горе трагична последица, на основание чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.), заедно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от 16.11.2015 година до окончателното изплащане на сумите.
1
С посоченото решение е отхвърлена добавъчната (акцесорна) претенция с определеност на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за времето от 16.05.2015 година до
16.11.2015 година поради погасяване по давност на вземането.
Със същото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдена да заплати по
сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 4 000 лева – държавна такса, дължима за
предявените и уважени искове, на основание чл. 78, ал. 6; чл. 71, ал. 1 от ГПК; чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата.
С посоченото решение „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е осъдена да заплати на
адвокат П.К. сумата 4 206 лева с включен данък върху добавената стойност – адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, ал. 1, точка 2 от Закона за адвокатурата.
С Определение от 28.07.2020 година по т. д. № 157/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново е изменено на основание чл. 248 от ГПК Решение № 266/5.05.2020 година по т. д.
№ 157/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частта за разноските, като е
увеличено с още 666 лева присъденото на основание чл. 38, ал. 2, ал. 1, точка 2 от Закона за
адвокатурата възнаграждение на адвокат П.К., при което окончателният му размер е 4 872
лева.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат З. Т. – пълномощник на
„Застрахователна компания „Лев инс“ АД, против Решение № 266/5.05.2020 година по т. д.
№ 157/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в частите, с които дружеството е
осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди и адвокатско възнаграждение в
полза на адвокат П.К.. В жалбата се излага, че по делото не са събрани достатъчно
доказателства, които да установят изградена силна емоционална връзка между ищците и
пострадалата, надхвърляща по интензитет нормалните взаимоотношения между роднини от
тази степен на родство. Първостепенният съд неправилно е възприел, че двете ищци имат
качеството на пострадали, не се е съобразил със задължителните указания по тълкуване на
закона, дадени в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 година на ОСНГТК на
Върховен касационен съд. Ищците не са успели да установят при условията на пълно и
главно доказване, че продължават да търпят морални болки и страдания от смъртта на
пострадалата, както и същите да надхвърлят по интензитет обичайните при този вид
взаимоотношения. Цитирана е съдебна практика. Наведено е възражение за съпричиняване
от страна на пострадалата Н. И. Ч. поради липса на поставен предпазен колан –
обстоятелство, което би предотвратило настъпването на леталния изход, ако е бил използван
съобразно изискванията на закона.
2
Направено е искане да се отмени изцяло Решение № 266/5.05.2020 година по т. д. №
157/2019 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди на А.
И. Ч. и Х.А.М.. Претендират се направените по делото разноски от ответното дружество,
включително възнаграждение за процесуално представителство, дължимата държавна такса
за въззивно обжалване.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат П.К. –
процесуален представител на А. И. Ч., Х.А.М., в който са развити съображения за нейната
неоснователност. С отговора е направено искане за допускане на съдебна експертиза от едно
вещо лице-психолог. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от Закона за адвокатурата с начислен данък върху добавената стойност.
Пред въззивната инстанция юрисконсулт К. И. – пълномощник на „Застрахователна
компания „Лев инс“ АД, поддържа въззивната жалба. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Пред втората инстанция адвокат А.Б. – процесуален представител на А. И. Ч., Х.А.М., е заел
становище за неоснователност на въззивната жалба.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на
обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 15425/2018 година на Софийски градски съд е
образувано въз основа на предявени от адвокат П.К. – пълномощник на А. И. Ч. и Х.А.М.,
против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове за заплащане на по 50 000 лева за
всяка една от тях – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на тяхната
внучка и сестра Н. И. Ч.. Претендира се и законна лихва за забава от 16.05.2015 година –
датата на непозволеното увреждане, до окончателното изплащане на сумите.
С Определение № 27395/28.11.2018 година на Софийски градски съд по горепосоченото
дело производството е прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд Велико
Търново на основание чл. 118, ал. 2 от ГПК.
Пред Апелативен съд София е постъпила жалба срещу постановеното определение от
адвокат П.К. – процесуален представител на А. И. Ч. и Х.А.М.. С Определение №
1276/11.04.2019 година, постановено по в. ч. гр. д. № 1767/2019 година по описа на
Апелативен съд София, е потвърдено Определение № 27395/28.11.2018 година по
гражданско дело № 15425/2018 година на Софийски градски съд. Постъпила е частна
касационна жалба от адвокат П.К. – пълномощник на А. И. Ч. и Х.А.М.. С Разпореждане от
3
15.05.2019 година на Апелативен съд София е дадено указание на жалбоподателите да
отстранят нередовностите на жалбата. С Разпореждане от 17.06.2019 година, постановено по
в. ч. гр. д. № 1767/2019 година на Апелативен съд София, частната касационна жалба е
върната поради неотстраняване в срок на нередовностите по същата.
Пред Окръжен съд Велико Търново е образувано търговско дело № 157/2019 година по
описа на съда.
В исковата молба се излага, че на 16.05.2015 година около 12.50 часа на главен път 1-3 при
25-925 километър, с посока на движение от село Горна Студена към село Караисен е
настъпило пътнотранспортно произшествие, в което е загинала Н. И. Ч. – сестра на едната
ищца и внучка на другата. За виновен причинител на смъртта ѝ се счита водачът на лек
автомобил „Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 **** – М. С. В., който в нарушение на правилата
на чл. 47 и чл. 50, ал. 1 Закона за движението по пътищата при навлизане в кръстовище
отнел предимството на лек автомобил „Рено Магнум“, с рег. № ЕН 06 ****, управляван от
водача Х. Д. Я., поради което последвал удар между двете моторни превозни средства,
довел до настъпването на летален изход за пострадалата Н. И. Ч.. Лекият автомобил
„Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 **** към датата на настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника „Застрахователна компания „Лев инс“ АД –
Застрахователна полица № 22115000614575/20.02.2015 година, валидна от 22.02.2015 година
до 21.02.2016 година. За противоправното деяние на водача на лекия автомобил „Хюндай
купе“, с рег. № ВТ 11 **** е постановена влязла в сила Присъда № 51/24.04.2017 година по
НОХД № 277/2016 година по описа на Окръжен съд Велико Търново. В исковата молба се
твърди, че ищците и тяхната загинала родственица били в много близки и топли отношения,
основани на силна привързаност, разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение,
поради което А. И. Ч., Х.А.М.са преживели и продължават да преживяват много тежко
нейната загуба, същата рефлектирала изключително негативно на психическото им и
здравословно състояние. Ищците са предявили застрахователни претенции за изплащане на
обезщетения за неимуществени вреди пред ответното застрахователно дружество. С Писмо
с изходящ № 11783/29.10.2018 година на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД е
отказано изплащане на обезщетение на А. И. Ч., Х.А.М.поради непредставяне на
доказателства, които да установяват особено близка връзка с починалата.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Застрахователна
компания „Лев инс“ АД да заплати на А. И. Ч. и Х.А.М.по 50 000 лева на всяка от тях –
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра и внучка Н. И. Ч. при
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.05.2015 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на непозволеното увреждане – 16.05.2015 година,
до окончателното изплащане на сумите.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от юрисконсулт Д. Т.
4
– пълномощник на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД, с който е наведено
възражение за изчерпан лимит към датата на заявяване на исковата претенция по сключения
застрахователен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Претенциите са оспорени по основание и размер. Изложени са доводи за
отсъствието на всички елементи от фактическия състав на отговорността на
застрахователното дружество. Развити са съображения, че ищците не са материално
легитимирани да получат търсените от тях обезщетения; дори и да се уважат техните
искове, следва да се приложи параграф 96, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби
на Кодекса на застраховането, определящ лимит на застрахователното обезщетение, което
трябва да получат по чл. 493а, ал. 4 от Кодекса на застраховането, в размер до 5 000 лева.
Наведен е довод за изтекла погасителна давност относно претенцията за лихви от датата на
непозволеното увреждане – 16.05.2015 година.
Депозирана е молба от адвокат П.К. – процесуален представител на А. И. Ч., Х.А.М., с която
взема отношение по доводите и възраженията на пълномощника на „Застрахователна
компания „Лев инс“ АД, съдържащи се в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание пред първостепенния съд пълномощникът на ищците поддържа
предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-
застраховател е оспорил исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по
основание и размер. Претендира разноски.
Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:
Решение № 266/5.05.2020 година по т. дело № 157/2019 година на Окръжен съд Велико
Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът счита,
че предявените от А. И. Ч. и Х.А.М.против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове
за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди са с правно основание
чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. При
наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените
му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
5
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди –
чл. 223, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
С влязла в сила Присъда № 51/24.04.2017 година по НОХД № 277/2016 година на Окръжен
съд Велико Търново М. С. В. е признат за виновен в това, че на 16.05.2015 година на
кръстовище, образувано от ГП I-3, километър 25 925 и път III-405 в землището на село
Горна Студена, община Свищов, област Велико Търново при управлението на лек
автомобил „Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 **** (негова собственост), нарушил правилата за
движение по пътищата – отнел предимството на движещия се по пътя с предимство влекач
„Рено Магнум“, с рег. № ЕН 06 ****, с прикачено полуремарке „Шмитц СЦС 24 Л 13.62
ЕБ“, с рег. № ЕН 74 ****, управляван от водача Х. Д. Я., предизвикал пътнотранспортно
произшествие, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на Н. И. Ч.. С
оглед на обстоятелството, че за противоправното деяние на водача на лек автомобил
„Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 **** има влязла в сила Присъда № 51/24.04.2017 година по
НОХД № 277/2016 година по описа на Окръжен съд Велико Търново, не е необходимо да се
доказва фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 Закона за задълженията
и договорите. По безспорен начин е установено наличието на причинно-следствена връзка
между поведението на водача М. С. В. и пътнотранспортното произшествие, довело до
леталния изход на пострадалата Н. И. Ч..
Не е спорно, че за лек автомобил „Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 ****, е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответното
дружество към датата на инцидента – 16.05.2015 година.
От показанията на свидетеля Д. П. Д., които съдът кредитира изцяло, става ясно, че с
починалата Н. И. Ч. се познавали от деца, били в една компания и поддържали приятелски
отношения до настъпване на трагичното събитие. Н. И. Ч. и нейната сестра живеели при
баба си Х.А.М.в град Свищов. Двете сестри имали много силна връзка помежду си. А. И. Ч.
и Н. И. Ч. от малки израснали заедно и са живели при баба си Х.А.М.. Техните родители
живеели в село Вардим. Отношенията между А. И. Ч. и Н. И. Ч. били доста близки. Н. И. Ч.
се грижела за по-малката си сестра. Било видимо, че се обичат. Грижели се взаимно една за
друга. Помагали си във всичко. Когато А. И. Ч. пораснала повече излизали заедно, а като
деца си играели преимуществено на село. Свидетелят разказва, че многократно е посещавал
техния дом в град Свищов и останал с впечатление за напълно нормални отношения между
бабата и двете сестри. Бабата се грижила за тях като майка. Те имали доста по-силна връзка
в сравнение с обичайната такава. Х.А.М.се грижела за двете сестри – готвела, полагала за
тях всички други грижи, била им като майка. Бабата и сестрата А. И. Ч. приели смъртта на
Н. И. Ч. доста тежко. Към момента все още им е тежко, не могат да преглътнат мъката. Д. П.
Д. твърди, че все още всеки ден ходят на гробищата. Бабата живее постоянно в град
Свищов. Смъртта на Н. И. Ч. се отразила негативно върху А. И. Ч. – тя се променила,
затворила се в себе си, не излизала никъде. Постепенно започнала да контактува с хора, но
била потисната, все още ѝ е трудно. Свидетелят не е виждал Х.А.М.от трагичното събитие.
6
Н. И. Ч. била умно момиче, завършила с отличие Стопанската академия в град Свищов.
Работила в академията след завършване на образованието си. Тя била добър приятел.
Полагала грижи и за по-малката си сестра като я пазила и закриля. Всяка събота и неделя
родителите на сестрите ги посещавали. Те работели в град Свищов. В ранното си детство
двете сестри често си ходели на село и играели със свидетеля. Впоследствие излизали
заедно в град Свищов. Сестрите посещавали своите родители. Свидетелят заявява, че не е
имало спорове между бабата и двете сестри. По принцип А. И. Ч. живеела в град Свищов,
но в момента била с приятеля си в Германия. Н. И. Ч. имала приятел – дълга стабилна
връзка от много години, но не може да се каже, че живеели на семейни начала. Д. П. Д. не
знае къде са живели Н. И. Ч. и нейният приятел. Свидетелят сочи, че цялото семейство
много често се събирало, не само по празници, но задължително на всеки празник били
заедно. Членовете на семейството имали много силна връзка помежду си. След смъртта на
Н. И. Ч. свидетелят не е бил вече толкова близко до тях, но със сигурност у А. И. Ч. и бабата
Х.А.М.настъпила негативна промяна – станали студени, имало празнота при тях.
Свидетелят И. А. Й. е съсед на бабата и дядото на пострадалата Н. И. Ч.. Той обяснява, че
нейната смърт била пълна трагедия за бабата Х.А.М.и дядото Амед. Н. И. Ч. от малка
живеела при тях заедно със сестра си. Н. И. Ч. учила в град Свищов. И. А. Й. бил свидетел
на техните топли взаимоотношения като съсед. Внуците били много ценни за бабата и
дядото. Некрологът на Н. И. Ч. все още стоял на вратата на къщата, бабата цяло лято слагала
цветя от градината на него. Двете сестри винаги били заедно, никога не са се карали,
грижели се една за друга. За двадесет години, през които свидетелят живее в съседство,
никога не е чувал сестрите да са се карали. А. И. Ч. работела, И. А. Й. нямал ежедневни
контакти с нея, в момента била в Германия. Майката и бащата на момичетата винаги идвали
по празниците и били заедно. Н. И. Ч. и А. И. Ч. също посещавали често родителите си, а
последните минавали да ги виждат сутрин и вечер, защото работели в град Свищов.
Родителите на Н. И. Ч. и след нейната смърт продължили да се грижат за Х.А.М.dash;
вземали я на гости в село Вардим, минавали с колата, оставяли ѝ продукти. Н. И. Ч. била
жизнено и ученолюбиво дете, после завършила института в град Свищов и останала да
работи там. Бабата и дядото били в много добри отношения с децата. Бабата Х.А.М.обичала
да се хвали с Н. И. Ч. и се гордеела с нея. След смъртта на Н. И. Ч. бабата и сестра ѝ А. И. Ч.
станали тъжни. Въпросът дали Х.А.М.продължава да изживява тежко гибелта на своята
внучка според свидетеля е излишен. На бабата Халиде ѝ е било много по-трудно да приеме
смъртта на внучката си, предвид нейната възраст (74 години), но все още се държала. А. И.
Ч. като по-млада продължавала да работи, но според И. А. Й. младите по-бързо се
абстрахирали от тези трагични събития. Бабата е през ден на гроба на дядото, до този на Н.
И. Ч. ходи по-рядко, защото е далече от град Свищов, но когато се правят помени винаги е
там, до ден днешен слага цветя на нейния некролог. Двете сестри и бабата винаги са се
разбирали и свидетелят не е забелязал да е имало разрив в техните отношения.
От заключението на експерта Т. Й. Е. – психолог, което съдът приема за законосъобразно и
обосновано, се установява, че смъртта на Н. А. Ч. се е отразила неблагоприятно върху
7
психическото състояние на ищцата Х.А.М.в емоционален, поведенчески и когнитивен
аспект – налице са вътрешно напрежение; потиснатост; липса на душевен покой; душевна
болка; тъга и мъка; ниско самоуважение; безразличие и липса на интерес; отказ от любими
дейности; бягство във фантазиите; тенденция към отдръпване и затваряне в себе си;
социална изолация. Х.А.М.преживява загубата на своята внучка с хронична реакция на
траур, изразяваща се в тревожно състояние, нарушения на съня, социално отдръпване,
обезценяване на собствения живот, здравословни проблеми.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново вещото лице Т. Й. Е. е заявила,
че е невъзможно да изготви заключение за сестрата на пострадалата А. И. Ч. поради
отсъствието ѝ от Република България.
С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно дело №
1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд на Република България, е уточнен
кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък с оглед необходимостта от синхронизиране на
българското законодателство с европейското такова. По отношение на най-близкия кръг
увредени е запазено разрешението, дадено с Постановление № 4/1961 година и
Постановление № 5/1969 година на Пленума на ВС – в него попадат лицата, за които
житейски е логично да се предполага, че са имали връзка с починалия и пряко и
непосредствено търпят болки и страдания от неговата загубата. В този кръг са децата
(включително и отглеждани), родителите, съпругът (включително и фактическият такъв).
По изключение право да търси обезщетение има и „всяко друго лице, което е създало трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки
и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени” (точка 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година, постановено по тълкувателно дело №
1/2016 година на ОСНГТК на Върховен касационен съд). Обезщетение се присъжда при
доказване по несъмнен начин, че претендиращият такова е изградил приживе с починалия
особено близка и надхвърляща общоприетите представи за родствена близост връзка,
поради което вследствие на смъртта търпи продължителни болки и страдания, подлежащи
на обезщетяване по справедливост в конкретния случай. Съобразно мотивите на
тълкувателното решение в посочената хипотеза попадат само тези отношения, при които
смъртта има пряко и продължително негативно въздействие върху живота на съответното
лице, обременява ежедневието и бъдещето му с продължителни негативни емоции поради
липсата на изключително значим близък човек. Степента на родство не е определяща за
преценката и не обуславя основателност на претенцията. Разликата във възрастта също не е
съществен критерий. Връзка с упоменатото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, емоционална подкрепа и доверие. Отсъствието на такава изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост, регламентиран в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка
8
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци
и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите,
съответно бабите, дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за
получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще
е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в Постановление № 4/61 година и Постановление №
5/69 година на Пленума на ВС – че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия.
Впоследствие е приета и разпоредбата на чл. 493а от Кодекса за застраховането относно
кръга на лицата, имащи право на обезщетение при загуба на свой близък.
Следователно по изключение право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
техен близък имат тези лица, които са били в особено близка връзка с починалия;
действително са претърпели болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока
емоционална връзка съществува, когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността между починалия и претендиращия обезщетение е станала особено силна –
такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му,
активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно
Постановление № 4 от 25.05.1961 година и Постановление № 5 от 24.11.1969 година на
Пленума на Върховния съд. Такова обстоятелство, относимо към връзката между бабите,
дядовците и внуците, е отглеждането на внуците от бабата или дядото поради различни
причини (заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина,
дезинтересованост на родителя/родителите и други), а за връзката между братята и сестрите
– израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа
в чужбина или други причини, налагащи това (в този смисъл Решение № 372/14.01.2019
година по т. д. № 1199/2015 година на Върховен касационен съд на Република България, II т.
о.).
На обезщетяване подлежат болката и мъката от загубата на загиналия близък. Съгласно чл.
52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” като морално-етично такова
включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и
неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При определяне на размера на
9
обезщетението за неимуществени вреди релевантни са конкретно установените изживявания
на ищеца, възрастта на пострадалия и редица други обстоятелства. Следва да се отчитат и
икономическите условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат
предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент. Към 16.05.2015 година, когато е настъпило пътнотранспортното
произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди
вследствие увреждане или смърт за всяко събитие при едно пострадало лице е 2 000 000
лева; 10 000 000 лева за всяко събитие при две или повече пострадали лица (чл. 266, точка 1,
букви „а” и „б“ от Кодекса за застраховането – отм.).
Претендиращите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди сестра и баба следва
да установят силната връзка, която е съществувала приживе между тях и загиналата (дали са
живеели заедно, споделяли ли са едно домакинство, дали бабата се е грижела за своята
внучка, какви са били отношенията между двете сестри, как преди смъртта лицата са били
неразривно емоционално свързани и други), болката от загубата на починалия (как смъртта
му се е отразила на неговите близки, как те са го понесли, колко са страдали, дали това е
имало отражение върху психологическия и социалния им статус), дали смъртта на
съответното лице е рефлектирала върху икономическия статус на близките (дали загиналият
е полагал грижи за домакинството, дали е допринасял за изхранването на семейството,
образованието на неговите членове и други). В този смисъл е Решение №70/03.06.2019
година по дело №755/2018 година на Върховен касационен съд на Република България, ТК,
II т. о.
В настоящото производство от гласните доказателства по несъмнен начин се установява
силна и трайна взаимна привързаност и обич между двете сестри и тяхната баба, която ги е
отгледала от малки, съвместното им живеене в едно домакинство. Внезапната смърт на
пострадалата се е отразила тежко както на по-малката сестра А. И. Ч., така и на тяхната баба
Х.А.М., която се е грижела за двете сестри като майка. Към настоящия момент ищците
(ответници по жалбата в производството пред въззивната инстанция) продължават да търпят
болки и страдания.
От показанията на свидетелите е видно, че двете сестри от малки са живели при своите баба
и дядо, били са неразделни, баба им ги е обгрижвала като майка, т.е. имали са доста по-
силна от обичайната връзка между баба и внучки, които я посещават през ваканциите. Н. И.
Ч. се е грижела за своята сестра А. И. Ч., винаги са си помагали взаимно. А. И. Ч. приела
много тежко внезапната смърт на своята сестра, затворила се в себе си, не излизала никъде.
От заключението на вещото лице Т. Й. Е. се установява, че бабата на пострадалата Х.А.М.,
която е на 74 години, е била в много близки отношения със загиналата Н. И. Ч..
Х.А.М.споделила, че между нея и внучката ѝ Н. И. Ч. съществувала дълбока и трайна
емоционална връзка. Тя и съпругът ѝ полагали грижи за отглеждането и възпитанието на Н.
И. Ч. от нейната десетмесечна възраст. Н. И. Ч. отраснала в семейството на своите баба и
10
дядо, след навършване на пълнолетие продължила да живее съвместно с баба си Х.А.М.. Н.
И. Ч. била радостта и гордостта на своята баба. Ищцата Х.А.М.съобщава, че преживява
ненадейната смърт на своята внучка много тежко. Освен емоционално страдание – чувство
на огромна тъга и мъка от загубата на внучката си, преживява усещане за самотност, на
безразличие и липса на интерес към живота. Х.А.М.споделя, че и до сега не може да
преживее загубата. Все още е емоционално нестабилна, постоянно плачела, когато ставало
дума за починалата ѝ внучка, започнала да боледува, да посещава лекари и психиатри,
изпитвала постоянна тревожност, сънувала кошмари. След смъртта на своята внучка
Х.А.М.станала затворена и тъжна, вечно с мрачни мисли, а преди инцидента била
жизнерадостен човек.
С оглед на изложеното, съдът намира, че е осъществено пълно и главно доказване на факти,
от които може да се изведе съществуването на особено близка привързаност, в резултат на
която смъртта на единия родственик причинява на бабата и сестрата морални страдания с
интензитет, надхвърлящ обичайния такъв.
При цялостната преценка и анализ на относимите за прилагане на критерия за
справедливост обстоятелства, включително възрастта на Н. И. Ч., която е била само на 24
години към момента на инцидента, нейният социален статус, както и обществено-
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, практиката,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК, за сходни случаи, настоящият състав приема, че
дължимото обезщетение за душевните болки, мъки и продължително страдание от нелепата
ранна загуба на родственицата на двете ищци е в размер на по 50 000 лева за всяка от тях.
Първостепенният съд е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, направил е обоснован извод за наличието на всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на „Застрахователна компания „Лев инс“ АД на основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) за обезщетяване на претърпените от А. И. Ч. и
Х.М.Алиева неимуществени вреди в резултат от смъртта на тяхната родственица, изложил е
подробни мотиви, които настоящият състав споделя изцяло и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на Застрахователна компания
„Лев инс“ АД за недоказаност на емоционална връзка, която да надхвърля нормалните
житейски отношения, типични за този вид родство. По делото са ангажирани достатъчно
доказателства, които по несъмнен начин установяват близостта и силната емоционална
връзка, съществувала между ищците (ответници по жалбата пред въззивната инстанция) и
Н. И. Ч. преди настъпването на инцидента, при който последната е загинала.
Възражението за непоставянето на предпазен колан от Н. И. Ч. за първи път е заявено с
въззивна жалба, поради което е преклудирано и не следва да се обсъжда.
По изложените съображения, съдът намира, че предявените от адвокат П.К. – пълномощник
11
на А. И. Ч. и Х.А.М., против „Застрахователна компания „Лев инс“ АД искове за заплащане
на по 50 000 лева на всяка от тях – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на Н. И. Ч. (съответно сестра и внучка), настъпила при пътнотранспортно
произшествие на 16.05.2015 година, причинено по вина на М. С. В., управлявал лек
автомобил „Хюндай купе“, с рег. № ВТ 11 ****, за който е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователна компания „Лев инс“
АД, са изцяло основателни и доказани.
Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение
№ 266/5.05.2020 година по т. д. № 157/2019 година на Окръжен съд Велико Търново в
обжалваните части е правилно – във въззивата жалба не са изтъкнати пороци, които да
обуславят неговата неправилност, не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми от първостепенния съд, поради което на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция „Застрахователна компания „Лев инс“
АД следва да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство на адвокат П.К. – пълномощник на ответниците по жалбата, в размер на
4 236 лева с включен данък върху добавената стойност на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико
Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 266/5.05.2020 година по т. д. № 157/2019 година
на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ 67А,
да заплати на адвокат П.К., с адрес: гр. Казанлък, ул. „Славянска“ 6, офис 10 –
пълномощник на А. И. Ч. и Х.А.М., сумата 4 236 (четири хиляди двеста тридесет и шест)
лева – адвокатско възнаграждение за защита и процесуално представителство пред
въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13