РЕШЕНИЕ
Номер 260191 01.08.2022 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Търговско отделение, XVII
състав На 07.07.2022 Година В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Мая Крушева като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА търговско дело номер 244 по описа за 2019 година намери за установено
следното:
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.
86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба вх. № 9641/26.3.19
г., с която ищците Г.К.З. ЕГН ********** М.Я.Д. ЕГН ********** и Д.Я.Д. ЕГН
**********,***, са предявили против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС“ АД Е ИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д искове за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от смъртта на Я.Д. 3. - ***на първата ищца и ***на вторите двама,
настъпила в резултат от ПТ11, състояло се на 28.10.18 г., виновно причинено от
Д.Я.Т. като водач на МПС - лек автомобил „Пежо 307“ с per. № ****, за който е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица BG 22 118000142999 от 3.1.18, валидна към
датата на ПТП, в размер на 200 000 лв. за всеки един от ищците,
ведно със законна лихва върху сумата, считано от
15.02.2019 /датата на изтичане на срока за произнасяне на ответното дружество
по заведената застрахователна претенция/ до окончателното й изплащане.
Поради отказ от исковете и на осн.чл.233 ГПК
производството е прекатено по отношение на ищците Г.К.З. ЕГН ********** и
Д.Я.Д. ЕГН **********
Така
предмет на делото е останала претенцията на ищеца М.Я.Д. ЕГН **********.
Твърди се в исковата молба, че на 28.10.18 г. на път
1-8, на 274 +950 км е настъпило ПТП виновно причинено от Д.Я.Т. като водач на
МПС - лек автомобил „Пежо 307" с per. № **** поради нарушаване правилата за движение и след употреба на
алкохол; поради неосъществяване на непрекъснат контрол над управляваното от
него МПС, същият навлязъл в лентата за насрещно движение, където блъснал челно
насрещно движещ се автомобил - „Фолксваген пасат“ с per. № ***, управляван от Д.Я.Д.; вследствие на удара и в
резултат на получени телесни увреждания, несъвместими с живота, е починал Я.Д.
3. - ***на ищеца.
Смъртта на Я.Д. 3. била преживяна изключително тежко
от ищеца; починалият бил стожер на семейството, който ги крепял и свързвал,
всички разчитали на него, радвали се на неговите грижи и морална подкрепа; бил
едва на ** години, в добро здраве, деен, активен, грижел се за съпругата си и
децата си, както и за невръстните си внуци, като в семейството всички се
разбирали и поддържали много близки отношения; внезапната загуба предизвикала
огромен шок и представлява голяма трагедия за семейството. В резултат от
огромната и невъзвратима загуба ищецът преживя болки и страдания, продължаващи
и до настоящия момент.
Процесното ПТП било виновно причинено от Д.Я.Т. като
водач на МПС - лек автомобил „Пежо 307" с per. № ***, за който била сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество по застрахователна полица BG 22 118000142999 от 3.1.18, валидна към датата на ПТП.
На 14.11.2018 г. ищците предявили пред застрахователя
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по която не постъпили
плащания от ответното дружество в законоустановения срок, а и до този момент.
Предвид
така изложените обстоятелства се претендира присъждане на обезщетение в размер
на 200 000 лв., ведно със законна лихва, считана от датата
на изтичане на срока за отговор на предявената застрахователна претенция до
окончателното плащане.
Ответното застрахователно дружество е подало отговор,
в конто не оспорва допустимостта на исковете, но оспорва същите като
неоснователни.
Не се оспорва обстоятелството, че за лек автомобил
„Пежо 307“ с per. № ***, е налице
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното застрахователно дружество по застрахователна полица BG 22 118000142999 от 3.1.18, валидна към
датата на ПТП.
Оспорват се твърденията относно механизма на
настъпване на ПТП, както и твърдението, че вина за настъпването му има лицето
Д.Т. като водач на застрахования автомобил. В тази връзка се възразява, че
съставеният констативен протокол не представлява официален свидетелстващ
документ в тази насока, тъй като длъжностното лице, което го е съставило, не е
възприело непосредствено настъпилото събитие, а протоколът има такъв характер
само по отношение на фактите и обстоятелствата, възприети непосредствено от
съставилото го длъжностно лице.
Евентуално, ако се установи вина на водача Д.Т., се
навежда възражение за съпричиняване от страна на починалия Я.Д. 3. , изразяващо
се в нарушение на ЗДвП - непоставяне на предпазен колан, предвид на което се
претендира намаляване на застрахователното обезщетение.
Оспорва
се размера на претендираните обезщетения като прекомерно високи и несъобразени
с принципа на справедливост. Ответникът счита предвид икономическата ситуация в
страната към момента на ПТП, MP3 и средния доход, че претендираните обезщетения
излизат извън обезщетителните им функции.
С допълнителната искова молба ищците поддържат изцяло
доводите и твърденията, изложени в исковата молба, като се оспорват възраженията
на ответника като неоснователни.
Оспорва
се възражението за съпричиняване от страна на починалото лице.
По искане на ответника е привлечен като трето
лице-помагач деликвента Д.Т., който не е взел становище по исковете. Поради
настъпила смърт на лицето в хода на делото и на осн.чл.227 ГПК, като трети
лица-помагачи са конституирани наследниците му по закон / след поредица от
извършени откази от наследство/, следните малолетни лица: Я.Г.П., действащ чрез
законния си представител Г.П., В.Д.Ч., действащ чрез законния си представител
Д.Ч. и П.К.К., действащ чрез законния си представител А.К.. Последните също не
ангажират становище по спора.
Страните ангажират доказателства. Претендират
направените деловодни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и
възраженията на страните, прие следното:
Представена е застрахователна претенция от ищците до
ответника, депозирана на 14.11.2018 г., с която застрахователят е уведомен
съгласно чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ за настъпилото застрахователно
събитие и с което, на осн.чл.380, ал.1 КЗ, са заявени претенции за заплащане на
застрахователно обезщетениие. Ответникът, с писмо изх.№ 13424/06.12.2018 г. от
своя страна ги уведомило, че е образувана преписка по щета с номер
2601-1000-01-18-7869 и е изискало допълнително документи. Липсват данни, а и не
се спори да са изплатени застрахователни обезщетения.
Изложеното сочи, че са налице предпоставките по чл.380 КЗ за допустимост на предявения пряк иск почл.43 КЗ.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
С влязла в сила присъда, постановена по приложеното
НОХД № 2291/2019 г. по описа на ПОС водачът Д.Я.Т. е признат за виновен в това,
че на 28.10.2018 г. на Главен път 1-8 от републиканската пътна мрежа км 247 +
950м от републиканската пътна мрежа, Пловдивска област, при управление на лек
автомобил „Пежо 307 СВ“ с per. №
****, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл. 16, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Я.Д.З. и средна телесна повреда на
Д.Я.Д., като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол
в кръвта- 3.42 промила, установено по надлежния ред.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно установено е по
делото противоправното поведение на водача на МПС Д.Я.Т., довело до настъпване
на ПТП, в резултат на което е причинена смъртта на Я.Д. 3..
Не се спори по делото, че към датата на настъпване на
ПТП за лекия автомобил, управляван от виновния водач е имало действаща
задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при ответния застраховател,
сключена с полица № BG/22/118000142999,
което се потвърждава от приложената Справка от базата данни на информационния
център към Гаранционен фонд.Съгласно чл. 429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застраховате лят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
Безспорна е и родствената връзка на ищеца със
загиналия при ши Я.Д.З. - негов ***, което се установява и от представеното
удостоверение за наследници изх.№ 078/01-11.2018 г., издадено от Община Д-,
с.Р..
Установява се от събраните гласни доказателствени
средства , че ищецът е понесъл изключително тежко внезапната смърт на ***си,
претърпял е и продължава да търпи значителни по обем страдания загубата му.
Така в показанията си разпитаните свидетели- близки на семейството, съобщават,
че когато научил за катастрофата и смъртта на ***си, ищецът М.Д. припаднал.
Преживял шок, бил много отчаян и съкрушен. Починалият бил опора на семейството,
«душа човек». Живеели заедно трите семейства- починалият със съпругата си и
семействата на тяхните синове. Заедно отглеждали патици. Я.Д. помагал и в
отглеждането на внуците. Много се разбирали. След смъртта му М., както и
другият син на загиналия, отказвали да излизат, живеели затворено.
Емоционалното им състояние все още било тежко.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
При определяне на размера на обезщетението съдът ,
изхождайки от принципа за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД ,
отчете обстоятелството, че се касае за смърт на ***, което е едно от
най-тежките събития в живота на преживелите сродници, както и обстоятелството,
че мъката от смъртта ще остане до края на живота на ищеца, загубата за него е
невъзвратима и не може да бъде измерена материално. Установи се, че между
загиналия и неговия *** са съществували топли и близки отношения, *** е бил
стожер на семейството, опора за всички. Съдът отчита обстоятелството, че се
касае за внезапна и неочаквана смърт, който факт сам по себе си има
изключително травматично отражение върху психиката на ищеца. Като съобрази
всички тези обстоятелства, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът прие, че следва да
определи обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, в размер на 130
000 лв. До пълния претендирай размер от 200 000 лв. искът е недоказан.
Неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, тъй като
се установи по делото, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан. В тази
насока са категоричните показания на свид.М., пряк очевидец на ПТП, който е
помогнал на пострадалите непосредствено след катастрофата. Именно с оглед
неговите показания ответника е оттеглил и искането си за изслушване на КСМАТЕ
във връзка с повдигнатото от него възражение за съпричиняване. Следователно
обезщетението ще се присъди в пълен размер.
С
оглед на това и предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважено и
искането на ищеца за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди. Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите за забава, за конто
отговаря застраховате лят, се дължат от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430,
ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. В случая ищецът
претендира законна лихва от по-късен момент- от датата, на която е изтекъл
срокът за произнасяне на застраховате ля по предявената пред него претенция-
15.02.2019 г., поради което лихвата ще се присъди от тази дата.
На осн.чл.78, ал.б ГПК ответникът следва да заплати ДТ
в полза на съда съобразно размера на уважения иск , възлизаща на 5200 лв.,
както и направените от бюджета на съда разноски за вещи лица на стойност 690
лв.
На осн.чл.38, ал.2 ЗА на процесуалния представител на
ищеца Адвокатско дружество «Г. и М.» рег.по ф.д.№ 1/2020 г. по описа на СГС ще
се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство чрез адв.К.Г. в размера, уреден с Наредба № 1 /2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаградения. Дължимото такова съобразно
уважената част от иска възлиза на стойност 4956 лв. с вкл.ДДС на осн.чл.7,
ал.2, т.5 от Наредбата.
Ищецът не е направил разноски по делото, поради което
такива не му се присъждат.
На осн.чл.78, ал.З ГПК на ответника се следват
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Такива се констатираха в
общ размер от 600 лв. внесено възнаграждение за КСМАТЕ, но доколкото сумата не
е изплатена поради оттегляне на искането, внесеният депозит подлежи на възстановяван
ена страната при поискване.
Мотивиран
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д да заплати на оси. чл.432 от КЗ
на М.Я.Д. ЕГН ********** *** сумата от
130 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта на ЯД.
3. - негов ***, настъпила в резултат от ПТП, състояло се на 28.10.18
г., виновно причинено от Д.Я.Т. като водач на МПС - лек автомобил „Пежо
307" с per. № ****, за който е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по
застрахователна полица BG 22
118000142999 от 3.1.18, валидна към датата на ПТП, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 15.02.2019 г до
окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 200 000 лв.
Решението
е постановено при участието на Г.Н.П., ЕГН **********t Д.Х.Ч., ЕГН ********** и
А.Х.К., ЕГН ********** като трети лица-помагачи на страна на ответника ЗК
„Лев Инс“ АД.
Банкова сметка, по която да се преведе присъдената
сума:
Банка: **** IBAN: ***
Титуляр:
М.ЯД..
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
12Ш0788 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ Ns 51Д да заплати на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на
Адвокатско дружество «Г. и М.» рег.по ф.д.№ 1/2020 г. по описа на СГС сумата от
4956 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на ищеца М.Я.Д..
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №
51Д да заплати ДТ в размер на 5200 лева / пет хиляди и двеста лева/, както и
направените разноски в размер на 690 лв./шестстотин и деветдесет лева/ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския окръжен съд.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ