Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.05.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Юлия А.,
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ
в.гр.дело № 7825 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 57342 от 04.03.2020 год., постановено
по гр.дело № 10522/2015
г. на
СРС, ІІ Г.К., 68 състав, е осъдено „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:
*********, гр.София, район“Младост“, бул.“******, „Бенч
Марк Бизнес Център“, да заплати на З.В.К., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
чрез адв.Г.П.Т., на основание чл.200, ал.1 КТ сумата
от 90000 лв. /деветдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществените вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата болки и страдания поради
смъртта на съпруга й Х.М.К., настъпила в резултат от осъществената
на 13.06.2014 г. трудова злополука в ТП”Изгрев”- гр.Божурище, заедно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 24.06.2014 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен в останалата му част, като неоснователен предявения от ищцата
З.В. Костадинов осъдителен иск по чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 150 000 лв. /сто и
петдесет хиляди лева/. С решението на
съда е осъдено „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр.София,
район“Младост“, бул.“******, „Бенч Марк Бизнес
Център“, да заплати на В.Х.Л., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.П.Т., на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 70000
лв. /седемдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществените
вреди, изразяващи се в претърпените от ищцата
болки и страдания поради смъртта на
баща й Х.М.К., настъпила в резултат от осъществената на 13.06.2014г.
трудова злополука в ТП”Изгрев”- гр.Божурище, заедно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 24.06.2014 г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен в останалата му част, като
неоснователен предявения от ищцата В. Х.Л. осъдителен иск по чл.200 КТ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100000 лв./сто
хиляди лева/. С решението на съда е отхвърлен изцяло като неоснователен предявения от З.В.К., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.П.Т., против „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр.София, район “Младост“, бул.“******,
„Бенч Марк Бизнес Център“, осъдителен иск по чл.200 КТ за заплащане на сумата от 282500 лв.
/двеста осемдесет и две хиляди и петстотин лева/, представляващи
обезщетение за имуществените вреди, причени й в резултат
от смъртта на съпруга й Х.М.К.,
настъпила в резултат от осъществената на
13.06.2014 г. трудова злополука в ТП”Изгрев”- гр.Божурище,
представляващи пропуснати ползи, от които: 108000 лв., представляващи
неполучено трудово възнаграждение на наследодателя Х.М.К. за периода от
01.07.2014 г. до 11.09.2022 г. ; 107000 лв,
представляващи неполучена пожизнена пенсия по болест на наследодателя Х.М.К. за периода от
01.07.2014 г. до 11.09.2030 г. , и 67500 лв, представляващи
неполучена пенсия за обществено
осигуряване на наследодателя Х.М.К. за периода от 11.09.2022 г. до 11.09.2030 г. С решението на съда е осъдена З.В.К., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.П.Т., да заплати
на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр.София, район“Младост“,
бул.“******, „Бенч Марк Бизнес Център“, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 178,18
лв. /сто седемдесет и осем лева и осемнадесет стотинки/, представляващи част от
направените от ответника разноски по настоящото дело - платени депозити за
основното и за допълнителното заключения по съдебно-медицинската експертиза,
за заключението по съдебно-счетоводната експертиза и за такса за съдебни
удостоверения, пропорционална на
отхвърлената част от предявените от нея искове,
а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 356,36 лв. /триста петдесет и
шест лева и тридесет и шест стотинки/, представляващи част от полагащото се на ответника
юрисконсултско възнаграждение, пропорционална на
отхвърлената част от предявените от нея искове. С решението на съда е осъдена В.Х.Л., ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***,
чрез адв.Г.П.Т., да заплати на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр.София, район“Младост“, бул.“******, „Бенч Марк Бизнес Център“,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от сумата от 67,50 лв. /шестдесет и
седем лева и петдесет стотинки/, представляващи част от направените от
ответника разноски по настоящото дело - платени депозити за основното и за
допълнителното заключения по съдебно-медицинската експертиза, за заключението
по съдебно-счетоводната
експертиза и за такса за съдебни
удостоверения , пропорционална на
отхвърлената част от предявения от нея иск,
а на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 135 лв. /сто тридесет и пет
лева/, представляващи част от полагащото се на ответника юрисконсултско
възнаграждение, пропорционална на отхвърлената част от предявения от нея
иск. С решението на съда е осъдено „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр.София, район“Младост“, бул.“******,
„Бенч Марк Бизнес Център“, да заплати на основание
чл.78,ал.6 ГПК по сметка на Софийски
районен съд сумата от 6400 лв. /шест хиляди и четиристотин лева/,
представляваща дължимата държавна такса за уважената част от исковете,от
внасянето на която ищците са били освободени /чл.359 КТ/, както и сумата от
75,12 лв. /седемдесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща част от
сбора от изплатените от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица по
съдебно-медицинската експертиза и по съдебно-счетоводната експертиза по делото,
пропорционална на уважената част от исковете. С решението на съда е отхвърлено
искането искането по чл.78, ал.1 ГПК на ищцата З.В.К.
за присъждане на разноски в размер на 8930 лв. /осем хиляди
деветстотин и тридесет лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
както и е отхвърлено искането по чл.78, ал.1 ГПК на
ищцата В.Х.Л. за
присъждане на разноски в размер
на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
С решението на съда е отхвърлено в останалата му част искането по чл.78,
ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК на ответника „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“
АД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение до
пълния предявен размер на 12 370 лв. /дванадесет хиляди триста и седемдесет
лева/. Решението е постановено при участието на подпомагащата страна ЗАД „А.“, ЕИК: ******, гр.София, район „Средец“,
ул.“ ******.
С
определение № 124206 от 17.06.2020 г., постановено в закрито заседание по
гр.дело № 10522/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.К., 68 състав е отхвърлена молбата вх.№ 5049574/02.04.2020 г.,
уточнена с молба , вх.№ 5062736/01.06.2020 г. на ищците З.В.К.
и В.Х.Л., за изменение на решение № 57342/04.03.2020 г. по гр.дело № 10522/2015
г. на СРС, 68 състав, в частта за разноските, като се присъди на първата ищца
3230 лв., а на втората ищца 2630 лв., по причините подробно изложени в мотивите
на решението, т.е. тъй като не са представени доказателства за плащане от ищците
на претендираните от тях адвокатски хонорари.
Срещу
решението на СРС, 68 с-в е постъпила въззивна
жалба от ответника „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД,
гр.София, подадена от юрк.Ф.Г., с което същото се
обжалва, в частта,
с която са уважени предявените от ищците обективно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.200 от КТ с искане същото да бъде отменено в обжалваната
му част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените
осъдителни искове да бъдат отхвърлени изцяло,
като неоснователни. В жалбата се излагат
доводи, че решението в
обжалваната от ответника част е неправилно, тъй като съдът неправилно е
определил степента на съпричиняване, която следвало да
бъде определена в размер на 75 % от страна на работника, както неправилно е
определил и размера на справедливото обезщетение на ищците.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемите
страни- ищци З.В.К. и В.Х.Л., чрез
пълномощника си адв.Г.Т. оспорват
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят съда жалбата, като неоснователна да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение,
в обжалваната от ответника част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендират присъждане на направени разноски по делото.
Третото
лице-помагач ЗАД „А.“,
гр.София, не взема
становище по жалбата.
Постъпила е и жалба/ с характер на частна жалба/, подадена
от ищците З.В.К. и В.Х.Л., чрез пълномощника им адв.Г.Т.,
срещу определение № 124206 от 17.06.2020 г., постановено в закрито заседание по
гр.дело № 10522/2015 г. по описа на СРС, ІІ Г.К., 68 състав, с което е отхвърлена молбата вх.№ 5049574/02.04.2020 г.,
уточнена с молба , вх.№ 5062736/01.06.2020 г. на ищците З.В.К.
и В.Х.Л., за изменение на решение № 57342/04.03.2020 г. по гр.дело № 10522/2015
г. на СРС, 68 състав, в частта за
разноските, като се присъди на първата ищца 3230 лв., а на втората ищца 2630
лв., по причините подробно изложени в мотивите на решението, т.е. тъй като не
са представени доказателства за плащане от ищците на претендираните
от тях адвокатски хонорари. В частната жалба са изложени съображения за
неправилност на обжалваното определение.
Въззиваемата
страна- ответник „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София, чрез процесуалния
си представител юрк.Ф.Г. оспорва подадената от ищците
жалба/ с характер на частна жалба/.
Третото лице-помагач ЗАД“А.“, гр.София, не
взема становище по подадената от ищците жалба/ с характер на частна жалба/.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да
се разгледа по същество.
Разгледана по същество
въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите
на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна
инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266
от ГПК, които
да променят така приетата за
установена от първоинстанционния
съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като краен резултат относно
определения размер на обезщетението за претърпени от ищците неимуществени вреди
по предявените от тях обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.200 от КТ. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и
правна страна за наличие на предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране на
отговорността на ответника. Съдът не споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи, относно
определения справедлив размер на дължимото обезщетение на ищците за претърпени
неимуществени вреди. Крайните изводи на съда са обосновани с оглед данните по
делото и събраните по делото доказателства. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:
От разпореждане № 16991 от 02.09.2014 г.,
издадено от длъжностно лице в Териториално поделение - София град на Национален
осигурителен институт /НОИ/ се установява, че на основание чл.60, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, декларираната злополука вх.№ 551 от 25.06.2014
г. на Териториално поделение-София град от осигурителя „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, станала с Х.М.К., ЕГН ********** на 13.06.2014 г. се приема за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Установява се също така от мотивите на
разпореждането, че видно от протокол за резултатите от извършеното разследване
на злополуката съвместно с представители на ТП на НОИ-София област, Д“ИТ СО“ и
„Чез Разпределение България“ АД, протокол № 9 за
разследване от осигурителя, обясненията
на пострадалия, на Р.Т.П., А.М.П.и Й.С.Б., злополуката е станала през време и
във връзка с извършваната работа- проверка класа на точност с еталон на
средство за измерване/ балансов електромер/. Установява се също така, че при
отваряне вратата на таблото, вследствие на възразил се пламък, работното
облекло на пострадалия се подпалва и лицето е получило изгаряне на площ 8% І,
ІІ АВ ІІІ степен от общата телесна повърхност в областта на двата долни
крайника и лява длан. Не се спори между страните, че процесното
разпореждане е влязло в законна сила. От протокол № 18 от 23.07.2014 г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката станала на 13.06.2014 г.
с Х.М.К., ЕГН **********, изготвен от комисия на ТП на НОИ-гр.София- област в
поименно посочен състав се установява, че Х.М.К., професия техник ЕМА/мерене НН
е пострадал по време на злополука, станала в гр.Божурище, ТП“Изгрев“, на
13.06.2014 г. в 14,00 часа, като последица от злополуката е настъпила смърт.
Установява се също така, че Х.М.К. е назначен в „ЧЕЗ Разпределение България“ АД
с трудов договор № ЛС 2226/06.11.1995 г., на основание чл.68, т.1 от КТ, на
длъжност- ел.монтьор по монтаж и демонтаж на е-ри ч.прек.
и превключв., както и че с допълнително споразумение
№ 640/27.04.2007 г. е преназначен на длъжност „техник, ел.машини и апарати /
Мерене НН. В деня на злополуката- 13.06.2014 г., пострадалият е бил на работа в
Оперативен център „ Сливница“, като група в състав Х.М.К. и Р.Т.П. били
изпратени от Й.С.Б.- ръководител ОЦ“Сливница“ да свалят електромер за
експертиза на абонат от гр.Сливница и да измерят с еталон балансов електомер на ТП“Изгрев“- гр.Божурище, с диспечерски № SО-1668/ видно от обясненията на Й.С.Б.,
Р.Т.П. и на пострадалия, и от протокол № 9 на осигурителя/. След приключване на
работата в гр.Сливница, около 12,00 часа Х.К.и Р.П., тръгнали за гр.Божурище и
към 14,00 часа били пред ТП“Изгрев“- гр.Божурище. Установява се също така, че
задачата на Х.М.К. и на Р.Т.П. е била да извършат проверка на класа на точност,
с еталон на средство за измерване/ балансов електромер/. За тази цел двамата
влизат в трафопоста, разполагат еталона за проверка на електромера пред табло
НН, като при отваряне на вратата на таблото се чува гръм и излиза пламък от
главния прекъсвач. Вследствие на пламъка се запалва работното облекло на Х.К..
При извършеното разследване на злополуката било установено, че извършвана е
работа по балансов електромер, присъединен чрез измервателни трансформатори без
наряд и без изключване на напрежението. Установява се също така, че при
запалване на работното облекло на пострадалия е получил обгаряния в областта на
краката под коляното и показалеца на лявата ръка. Пострадалият отказал да
ползва медицинска помощ, но по-късно на 14.06.2014 г. е постъпил в УМБАЛСМ “Пирогов“,
където на 23.06.2014 г. починал. Съгласно съобщение за смърт № 626/24.06.2014
г., като причина за смъртта е посочена „Белодробна тромбоемболия“.
С оглед извършената проверка и предоставената информация, комисията е направила
обоснован извод, че вероятната причина провокирала злополуката е извършване
проверка на балансов електромер с еталон, като към него са присъединили
измервателните сонди без изключване на напрежението. Прието е, че Р.Т.П. и Х.М.К.
са нарушили разпоредбите на чл.266, ал.1 и ал.2 от Правилник за безопасност и
здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни
централи и по електрически мрежи, на чл.126, т.6 от КТ и на т.3.2 от Инструкция
за измерване с еталон от служители на Дирекция“ мерене и управление на
данните“. Посочени са необходими мерки за недопускане на подобни злополуки :
работи по електромери, присъединени чрез измервателни трансформатори да се
извършва с наряд и с изключване на напрежението, както и проверката на
измервателни средства с еталон да става, като се изключва напрежението при
присъединяване и отсъединяване на измервателните
сонди.
От заключение на съдебномедицинска аутопсия
на труп № 40/2014 г., изготвено на 24.06.2014 г. от д-р Т.Б., съдебен лекар в
отделение по съдебна медицина при УМБАЛСМ „Пирогов“, гр.София, извършила оглед
и аутопсия на трупа на Х.М.К. е установена при огледа и аутопсията на трупа на Х.М.К.термична
травма- изгаряне на площ 8 % от общата телесна повърхност от първа, втора и трета
степен на лявата ръка и двата долни крайника, състояние след хирургична
обработка на раните; масивна стволова белодробна тромбоемболия
и тромбоемболия на главните клонове на белодробната
артерия; картина на бързо настъпила смърт- тъмна, течна кръв, венозен застой на
вътрешните органи и др. Установява се, че причина за смъртта на Х.М.К. е
острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, развили се на базата на
масивната белодробна тромбоемболия. Същата се явявала
пряко усложнение на термичната травма и била с произход- венозна система на
долни крайници и малък таз. Установените изгаряния на лявата ръка и двата долни
крайника се дължали на действието на висока температура и можело да се получат
по начина описан в медицинската документация- от термичното действие на
електрически ток. Установява се също така, че между установената термична
травма и смърт е налице пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка.
От основното и допълнително заключение на
вещото лице доц.д-р Н.С.по допуснатата съдебно медицинска експертиза, което
съдът кредитира изцяло, като компетентно и обективно изготвено се установява,
че между причината за смъртта на Х.М.К./ белодробна тромбоемболия/
и причинените при трудовата злополука увреждания/ изгаряния на долните крайници
и лявата длан/ има пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Установява
се също така, че изгарянето на кожата на лявата подбедрица
е довело до нараняване на стената и образуване на тромб
в лявата подбедрена вена, който впоследствие се е
откъснал и тази кръвна запушалка се е придвижила по венозната система/ наричана
вече ембол/ до сърцето и белия дроб и същевременно
нараствайки по обем е запушила големия главен ствол на белодробната артерия-
настъпила е масивна тромбоемболия на белия дроб, от
която е настъпила смъртта- бърза, неспасяема смърт.
От удостоверение за наследници с изх.№ АО-315/
от 26.06.2014 г., издадено от длъжностно лице в гр.Драгоман, община Драгоман,
област Софийска се установява, че Х.М.К. е починал на 23.06.2014 г., като женен
и след смъртта си е оставил следните наследници по закон: З.В.К.- съпруга и В.Х.Л.-
дъщеря.
С оглед на така
установената фактическа обстановка правилни са изводите на
първоинстанционния съд за наличие на
предвидените в закона материалноправни предпоставки на чл.200 от КТ за възникване
на отговорността на ответника, в качеството му на работодател
на пострадалия Х.М.К., за обезщетяване на
ищците на лично претърпените
от тях неимуществени
вреди от смъртта на пострадалия
наследодател, починал на 23.06.2014 г., в резултат на трудова злополука,
настъпила на 13.06.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл.200,
ал.1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална
болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена или
имуществена, включително пропусната полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване /ал.3/. За да възникне имуществена отговорност на
работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука
работник или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК следните
материални предпоставки: 1./ наличие на трудово правоотношение между пострадалия
работник и ответника; 2./ трудова злополука, претърпяна от работника или
служителя в периода на трудовото правоотношение; 3./ вреда, водеща до
неблагоприятни последици - намаляване на имуществения актив, увеличаване на
имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на неимуществените
вреди - претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които имат право
да получат обезщетение и 4./ причинно - следствена връзка между злополуката и
причинените имуществени и неимуществени вреди, т. е. те да са закономерна,
естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка
или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в
интерес на предприятието.
Съгласно установената
съдебна практика, имуществената отговорност на работодател по чл.200 от КТ
за обезщетяване на работника за вреди
от трудова злополука има обективен характер. Работодателят носи
риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка
между условията на труда и злополуката - съгласно чл.200, ал. 2 КТ,
работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника.
Работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено
увреждането - чл.201, ал.1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл
за увреждането, допускайки груба небрежност /чл.201, ал.2 КТ/,
размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от
работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа. Това е така, тъй
като отговорността на работодателя по чл.200 КТ е
гаранционно - обезпечителна и има обективен характер, т. е. тя е отговорност за
обезщетение, за обезвреда, и не представлява санкция
за неправомерно поведение на работодателя /в посочения смисъл - решение №
129/19.11.2020 г. по гр.дело № 516/2020 г. на ВКС, III г.о.; решение №
290/18.11.2015 г. по гр.дело № 15/2015 г. на ВКС, IV г.о. и др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК/.
Не се спори между страните, че процесната злополука има характер на трудова по смисъла
на чл.55, ал.1 КСО, според
която норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. Характерът на злополуката като трудова и
наличието на причинно - следствена връзка между злополуката и уврежданията се
установява от разпореждане № 16991 от 02.09.2014 г., издадено от длъжностно
лице в Териториално поделение-София град на Национален осигурителен
институт/НОИ/, за което не е спорно, че е влязло в законна сила. Надлежният ред
за установяване на трудова злополука като елемент от фактическия състав на
обективната и безвиновна отговорност на работодателя
на основание чл.200, ал.1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл.57 и сл. КСО и Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
След извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице
по чл.60, ал.1 КСО издава разпореждане за приемане или за
неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.
От една страна, то представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен
документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова
злополука като юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя. Влязлото в сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора
по чл.200 КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът
доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение
/решение № 1247/09.12.2008 г. по гр.дело № 4465/2007 г. на ВКС, III г.о.,
решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр.дело № 204/2009 г. на ВКС, III г.о., решение
№ 374/23.07.2014 г. по гр.дело № 3766/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др./.
В процесния
случай, с оглед установения по делото механизъм на настъпване на трудовата злополука,
въззивният съд приема, че районният съд правилно е
приложил материалния закон, приемайки, че е налице „груба небрежност“ по
смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството
на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не
се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа,
но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най -
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. При трудова
злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване
обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при груба небрежност - липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила
за безопасност. Съпричиняването при допусната груба
небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение
на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. Поведението на
работника следва да бъде окачествено като груба небрежност, обосноваваща
намаляване на дължимото обезщетение на основание чл. 201, ал. 2 КТ,
когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени негови действия
могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но въпреки това са
били предприети от работника в нарушение с установените технологични правила и
правилата за безопасност, както и с проведените от работодателя инструктажи за
работа, като работникът е знаел, че с тези действия би допринесъл за
вредоносния резултат, но се е надявал, че ще ги предотврати - модел на
поведение в гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа. Само
наличието на такова субективно отношение на работника, установяващо се от
обективните му прояви - неполагане на грижа, каквато и най - небрежният би
положил в подобна обстановка, би довело до прилагане на разпоредбата на чл.201,
ал.2 КТ при установено нарушение на някое от правилата за безопасност на труда /решение №
125/04.05.2016 г. по гр.дело № 4417/2015 г. на ВКС, ІV
г.о., решение №
60/05.03.2014 г. по гр.дело № 5074/2013 г. на ВКС, IV г.о.,
решение № 45/08.04.2021 г. по гр.дело № 1580/2020 г. на ВКС, III г.о., решение
№ 268/25.03.2021 г. по гр.дело № 1030/2020 г. на ВКС, IV г.о. и др./.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК
работодателят, въвел възражение за съпричиняване от
страна на работника, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и
поради проявена от работника „груба небрежност“ при изпълнение на работата - че
работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но и че е
извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване
на основни технологични правила и мерки за безопасност, че не е положил грижа,
каквато и най - небрежният би проявил при такива обстоятелства. Настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай пострадалият Х.М.К. е допринесъл за настъпването на уврежданията,
допускайки „груба небрежност“, тъй като по време на злополуката е извършвал
работа по балансов електромер, присъединен чрез измервателни трансформатори без
наряд и без изключване на напрежението. Извършвана е проверка от страна на
пострадалия на балансов електромер с еталон, като към него са присъединили
измервателните сонди без изключване на напрежението. С оглед събраните по
делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че
по време на злополуката, пострадалият Х.М.К. е нарушил разпоредбите на чл.266,
ал.1 и ал.2 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически
уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи, на
чл.126, т.6 от КТ и на т.3.2 от Инструкция за измерване с еталон от служители
на Дирекция“ мерене и управление на данните“. Съдът приема с оглед данните по делото, че
работа по електромери, присъединени чрез измервателни трансформатори е следвало
да се извършва с наряд и с изключване на напрежението, както и че проверката на
измервателни средства с еталон следва да става единствено, като се изключва
напрежението при присъединяване и отсъединяване на
измервателните сонди. Т.е.
пострадалият Х.М.К. не е спазил изискванията за здравословни и безопасни
условия на труд.
Съдът приема, че отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за обезщетение
на пострадал от
трудова злополука, макар и да произтича
от договор е по естеството си
деликтна, поради което правилата за деликтите са
приложими към тази отговорност.
Обезщетението за неимуществени
вреди от смъртта на пострадал
от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална
опора и подкрепа, понесени от близките
на починалия. Изхождайки от предпоставката,
че неимуществените вреди са неизмерими
в пари, а увредените лица са в различни
отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния
съд на Р.България
е приел ограничителни критерии за определяне
на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно
т.2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленум на Върховния
съд на Р. България, при смърт
на пострадалия, поради непозволено
увреждане кръгът на лицата, които
имат право на неимуществени вреди, се определя
от съда по
справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга.
С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния
съд на Р.България,
т.2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл:
имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от
тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен
брак. От друга страна с Постановление № 2 от 30.XІ.1984
г. по гр.дело № 2/84 г., Пленумът
на ВС е възприел като разграничителен критерий прякото и непосредствено родство по права линия
и съпружеската връзка. Приел е, че кръгът
на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди, е посочен изчерпателно в постановления №
4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума
на Върховния съд и няма основания
за разширението му.
В настоящия случай, безспорно е
обстоятелството, че ищцата З.В.К.
е съпруга на пострадалия Х.М.К., починал на 23.06.2014 год. в резултат на
трудова злополука, настъпила на 13.06.2014 г. по време
на работа при
ответника. Безспорно е обстоятелството, че ищцата В.Х.Л. е дъщеря на
пострадалия Х.М.К.,
починал на 23.06.2014 год. в
резултат на трудова злополука, настъпила на 13.06.2014 г. по време
на работа при
ответника.
На следващо място задължителната съдебна практика,
съдържаща се в ППВС
№ 4/ 1968 г., решение № 177 от 27.10.2009 год. по гр.дело № 14/ 2009 год. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 334 от 10.10.2012 год. по
гр.дело № 1609/ 2011 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по реда на
чл.290 от ГПК установява, че справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали
за своя притежател.
Затова справедливостта по смисъла на
чл.52
от ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се
извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото
лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди,
причинени на ищците, като се имат предвид множество
обстоятелства и взаимовръзки.
По делото е установено, че ищците са били в най-близки отношения
със своя наследодател Х.М.К..
Ищците
са преживели изключително тежко неговата смърт, тъй като последния е бил тяхна
морална и материална опора. В процесния случай,
вземайки предвид сериозните морални страдания на съпругата и дъщерята от
внезапната загуба на най-близкия им човек на 58 годишна възраст, който бил
тяхна морална и материална опора, и нелепата му смърт, съдът намира, че
обезщетение в размер на 180000 лв./ сто и осемдесет хиляди лева/ за ищцата З.В.К./
преживяла съпруга/ и че обезщетение в размер на сумата от 140000 лв./ сто и
четиридесет хиляди лева/ за ищцата В.Х.Л./ дъщеря/ е в съответствие с
обществения критерий за справедливост, предвиден в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Правилен е изводът на първоинстанционният съд, че
в случая пострадалия е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал
груба небрежност, т.е. налице е съпричиняване
по смисъла на чл.201,
ал.2 от КТ. Основателно е възражението за съпричиняване, заявено от ответника,
чрез неговия пълномощник в
първоинстанционното производство,
както
и с настоящата въззивна жалба. Съгласно разпоредбата
на чл.201, ал.2 от КТ, отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. За да се
прецени дали е налице груба небрежност,
следва да се прецени налице
ли е и както е естеството на допуснатото
нарушение на трудовите задължения от страна на
пострадалия работник. Несъмнено
установено е по делото, с оглед събраните
доказателства, че пострадалият
Х.М.К. е допринесъл за настъпването на уврежданията, в резултат на които е
починал, допускайки „груба небрежност“, тъй като по време на злополуката е извършвал
работа по балансов електромер, присъединен чрез измервателни трансформатори без
наряд и без изключване на напрежението. По този начин пострадалият е нарушил правилата за безопасност на
труда, задължение за което му е вменено с разпоредбата на чл.126 т.6 КТ,
неполагайки с това грижа, каквато и най-небрежният в такъв случай би положил. При тези
съображения е безспорно
обстоятелството, че извършването на работа по балансов
електромер, присъединен чрез измервателни трансформатори без наряд и без
изключване на напрежението от
страна на пострадалия Х.М.К., вследствие на нарушаване на задълженията по чл.126, т.6 от КТ следва да бъде
преценявано в контекста на чл.201, ал.2 от КТ.
С оглед на изложеното въззивният съд
приема, че пострадалият
наследодател на ищците е допринесъл за настъпването
на вредоносния резултат със своята
груба небрежност. По тези
съображения въззивният съд приема, че
починалият наследодател на ищците е допуснал груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ. Неправилно в процесния случай, с оглед събраните по делото доказателства
първоинстанционния съд не е определил процент на съпричиняване от страна на пострадалия, а е определил
единствено и само размер на дължимото обезщетение на ищците за претърпени от
тях неимуществени вреди.
Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът
намира, че съпричиняването на пострадалия Х.М.К. е в
размер на 50 % , с който размер следва да се редуцират размерите на
обезщетенията на ищците. С оглед на което на ищцата З.В.К. от
180000 лв./ сто и осемдесет хиляди лева/ следва да бъде присъдено обезщетение
за неимуществени вреди в размер на сумата от 90000 лв/
деветдесет хиляди лева/. На ищцата В.Х.Л. от 140000 лв./ сто и четиридесет
хиляди лева/ следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата от 70000 лв./ седемдесет хиляди лева/. Неоснователно е възражението на ответника, че степента
на съпричиняване от страна на
пострадалия Х.М.К. е в значително по-висока степен -
75
%. Като неоснователни и недоказани следва
да се преценят с оглед данните по делото доводите на ответника в тази насока.
С оглед на
изложеното и поради съвпадане
на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба на ответника следва да се остави без уважение
като неоснователна, а решението на СРС,
в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено
на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По жалбата/ с характер на частна
жалба/, подадена от ищците З.В.К. и В.Х.Л.,
чрез пълномощника им адв.Г.Т., срещу определение № 124206 от 17.06.2020 г.,
постановено в закрито заседание по гр.дело № 10522/2015 г. по описа на на СРС, ІІ Г.К., 68 състав,
с което е отхвърлена молбата
вх.№ 5049574/02.04.2020 г., уточнена с молба, вх.№ 5062736/01.06.2020 г. на
ищците З.В.К.
и В.Х.Л., за изменение на решение № 57342/04.03.2020 г. по гр.дело № 10522/2015
г. на СРС, 68 състав, в частта за разноските, съдът приема следното:
Частната
жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното определение е неправилно, поради следното:
Разпоредбите на чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК регламентират правото на разноски на страните: когато искът е
уважен само за една част, а за останалата отхвърлен, заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част на иска.
Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част на иска. И в двата случая се присъждат всички
направени разноски съразмерно уважената или отхвърлената част от иска.
Посочените правни норми намират приложение и във въззивното
производство, в което страните могат да направят различни разноски, с оглед
различния размер на обжалваемия интерес, например за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и други разноски с оглед
необходимостта от извършване на допълнителни съдопроизводствени
действия. Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното
решение и същото е потвърдено изцяло от въззивната
инстанция, направените от тях разноски за собствените им въззивни
жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка. Ако някоя
от страните е направила разноски, относими към
защитата срещу подадената от другата страна въззивна
жалба, то тези разноски следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 ГПК.
Съдът приема, че на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ищцата З.В.К. има право на разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част на предявения иск. Същата е доказала
извършването на разноски в първоинстанционното
производство, в размер на сумата от 8930 лв., представляваща уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 28.07.2014 г. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищцата В.Х.Л. има
право на разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част на предявения иск. Същата е доказала
извършването на разноски в първоинстанционното
производство, в размер на сумата от 3000 лв., представляваща уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 28.07.2014 г. Необоснован
е с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства изводът на СРС,
68 с-в относно обстоятелството, че в процесния случай
по делото нямало надлежни доказателства за заплатени от страна на ищците
адвокатски хонорари. Противно на приетото от СРС, 68 с-в в мотивите на
обжалваното решение, с оглед представените два броя договори за правна защита и
съдействие, сключени на 28.07.2014 г., съдът приема за безспорно установено
заплащане в брой от страна на ищците на уговореното в тези договори адвокатско
възнаграждение. В тази връзка ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата З.В.К. на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателно направени разноски в производството по делото пред първата
съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част на предявения иск в размер на сумата от 1858,26 лв. От друга страна, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата В.Х.Л. на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателно направени разноски в производството по делото пред първата
съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част на предявения иск в размер на сумата от 2100 лв.
С оглед на изложеното обжалваното
определение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо това на основание
чл.248 от ГПК решението на първоинстанционния съд
следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отменено в частта му, с която е отхвърлено искането по
чл.78, ал.1 ГПК на ищцата З.В.К. за
присъждане на разноски в размер
на 8930 лв. /осем хиляди деветстотин и тридесет лева/, представляващи платено
адвокатско възнаграждение, както и е отхвърлено искането по чл.78, ал.1 ГПК
на ищцата В.Х.Л. за
присъждане на разноски в размер
на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
като вместо това ответникът бъде
осъден да заплати на З.В.К., на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 1858,26 лв. , представляваща разноски за първата съдебна
инстанция, както и ответникът да бъде осъден да заплати на В.Х.Л. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2100
лв., представляваща разноски за първата съдебна инстанция.
По отношение на
разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора
на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата въззивна инстанция. От друга страна, с
оглед изрично направеното искане, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата/ ЗА/ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Т.,
пълномощник на въззиваемите страни- ищци по делото З.В.К.
и В.Х.Л., адвокатско възнаграждение в
размер на сумата от 5860 лв., предвид обстоятелството, че същия е оказал
безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на въззиваемите страни- ищци, видно от приложен по делото
договор за правна помощ и съдействие от 14.05.2020 г. Размерът на дължимото
адвокатско възнаграждение, съдът съобразява с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4, вр.
чл.2, ал.5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакцията й към момента на сключване на договора
за правна защита и съдействие от 14.05.2020 г., в който е договорена
безплатната помощ/ в този смисъл е определение № 50618 от 22.11.2022 г. по
т.дело № 396/2022 г. на ВКС, І т.о./. Съгласно чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата /ЗАдв./, в случаите на предоставена
безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1 от ЗАдв.,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда,
но не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Получилата безплатна адвокатска помощ
страна не е длъжна да доказва пред съда наличието на обстоятелствата по чл.38,
ал.1, т.1-3 от ЗАдв. - че има право на издръжка, че е
материално затруднена, че е в роднински или друг вид близки отношения с
адвоката или че е юрист. Преценката дали са налице условия за възникване на
мандатното правоотношение е изцяло на страните по него – право на адвоката е да
прецени дали да поеме безплатно процесуално представителство по отношение на
свой близък или друг юрист или на материално затруднено лице, за което на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. се дължи
възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на
представлявания. За уважаване на претенцията за присъждането на адвокатското
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. е
достатъчно в договора за правна защита и съдействие да е ясно изразена волята
на страните по него, че адвокатската помощ е оказана безплатно. Страната по
делото винаги дължи съдебните разноски съобразно изхода на делото по правилата
на чл.78 от ГПК и няма интерес да възразява дали следва да заплати разноските
на насрещната страна или на процесуалния ѝ представител. В смисъла на
гореизложеното е налице и установена практика на ВКС - определение №
1388/05.12.2014 г. по гр.дело № 4139/2014 г. на ВКС, ІV г.о., определение №
1199/25.10.2013 г. по гр.дело № 4224/2013 г. на ВКС, ІV г.о., определение №
224/02.03.2017 г. по гр.дело № 3873/2016 г. на ВКС, ІV г.о., решение №
353/06.11.2015 г. по гр.дело № 892/2015 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 310/08.01.2019
г. по гр.дело № 915/2018 г. на ВКС, ІV г.о. С оглед на което, съдът намира, че
в хипотезите на чл.38, ал.1 от ЗАдв., не дължи проверка дали е налице съответната
хипотеза за безплатно оказаната адвокатска помощ.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 57342 от 04.03.2020 год., постановено по гр.дело № 10522/2015 г. на
СРС, ІІ Г.К., 68 състав, в
частта, с която е осъдено „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********,
гр.София, район“Младост“, бул.“******, „Бенч Марк
Бизнес Център“, да заплати на З.В.К.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.П.Т.,
на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 90000 лв. /деветдесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в
претърпените от ищцата болки и страдания поради
смъртта на съпруга й Х.М.К., настъпила в резултат от осъществената
на 13.06.2014 г. трудова злополука в ТП”Изгрев”- гр.Божурище, заедно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 24.06.2014 г. до
окончателното й изплащане, както и в
частта, с която е осъдено „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********,
гр.София, район“Младост“, бул.“******, „Бенч Марк
Бизнес Център“, да заплати на В.Х.Л.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.П.Т.,
на основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 70000 лв. /седемдесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в
претърпените от ищцата болки и страдания поради
смъртта на баща й Х.М.К.,
настъпила в резултат от осъществената на 13.06.2014г. трудова злополука в
ТП”Изгрев”- гр.Божурище, заедно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 24.06.2014 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр.София, район“Младост“,
бул.“******, „Бенч Марк Бизнес Център“, да заплати на адвокат Г.П.Т.-САК, личен
№ на адвокат: ******, с адрес: гр.София, ул.“ ******, на основание чл.38, ал.2
от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 5860
лв. / пет хиляди осемстотин и шестдесет лева/ за въззивната
инстанция.
ОТМЕНЯ определение № 124206 от 17.06.2020 г., постановено в закрито
заседание по гр.дело № 10522/2015 г. по описа на на СРС, ІІ Г.К., 68 състав, с което е отхвърлена молбата вх.№ 5049574/02.04.2020 г.,
уточнена с молба , вх.№ 5062736/01.06.2020 г. на ищците З.В.К.
и В.Х.Л., за изменение на решение №
57342/04.03.2020 г. по гр.дело № 10522/2015 г. на СРС, 68 състав, в частта за разноските, като се присъди
на първата ищца 3230 лв., а на втората ищца 2630 лв., по причините подробно
изложени в мотивите на решението, т.е. тъй като не са представени доказателства
за плащане от ищците на претендираните от тях
адвокатски хонорари и вместо това
постановява:
ИЗМЕНЯ
на основание чл.248, ал.1 от ГПК, решение № 57342 от 04.03.2020 год.,
постановено по гр.дело № 10522/2015
г. на
СРС, ІІ Г.К., 68 състав, като
отменя решението в частта му, с която е отхвърлено искането по чл.78, ал.1 ГПК на ищцата З.В.К. за присъждане
на разноски в размер на 8930 лв. /осем
хиляди деветстотин и тридесет лева/, представляващи платено адвокатско
възнаграждение, както и е отхвърлено искането по чл.78, ал.1 ГПК на
ищцата В.Х.Л. за
присъждане на разноски в размер
на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляващи
платено адвокатско възнаграждение, като
вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК: *********, гр.София, район“Младост“, бул.“******, „Бенч
Марк Бизнес Център“, да заплати на З.В.К.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.П.Т.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 1858,26 лв./ хиляда осемстотин
петдесет и осем лева, и 26 стотинки/, представляваща разноски за първата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: *********, гр.София, район“Младост“,
бул.“******, „Бенч Марк Бизнес Център“, да заплати на В.Х.Л., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв.Г.П.Т., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2100 лв./ две хиляди и сто лева/, представляваща
разноски за първата съдебна инстанция.
РешениеТО
може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието в процеса на ЗАД“А.“, ЕИК ******, гр.София, като трето лице - помагач на страната на ответника „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.