Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260302
гр.Русе, 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на първи март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря Красимира
Стоянова
в присъствието
на прокурора ………................................
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело
№ 2033 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД, чл.342 ал.1 вр. чл. 347 ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди,
че на 23.12.2016
r. между дружеството и ответника било сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* за срок от 24
месеца по план "Нон Стоп 30.99/24.99 Коледа 16", със стандартен
месечен абонамент в размер на 30,99 лв./25,82 лева без ДДС/.Потребителят не
изпълнил договорните си задължения да им заплати уговорената цена за отчетен
период 15.04.-14.07.2018 г. в общ размер на 188,48 лв., включваща дължими
абонаментни такси и използвани услуги.
В тази връзка
и съгласно Раздел ІV т.4 от Допълнителното споразумение, мобилният оператор
начислил на клиента неустойка от 95,95 лв., равняваща се на три месечни
абонаментни такси, начислена във фактура № **********/15.09.2018г.
Твърдят, че на
23.12.2016 г. и по повод горепосоченото споразумение, касаещо предпочетен номер
+359*********, дружеството, като лизингодател, сключили с ответника договор, с
който му предоставили за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG
Galaxy S7 EEdge 32GB Black с обща
лизингова цена от 1 232,57 лв., платима на 23 лизингови вноски всяка в размер
на 53,59 лв.Сочат, че съгласно контракта, ответникът трябвало да им престира още
сума от 421,46 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.04.-
14.09.2018 r., а именно:
- 53,59
лв.-лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.04.-14.05.2018 г.,
начислена във фактура № **********/15.05.2018 г.;
- 53,59
лв.-лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.05.-14.06.2018 г.,
начислена във фактура № **********/15.06.2018 г.;
- 53,59
лв.-лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.06.-14.07.2018 г.,
начислена във фактура № **********/15.07.2018 г.;
- 46,33 лв.-
лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 15.07.-14.08.2018 г.,
начислена във фактура № **********/15.08.2018 г.;
- 214,36
лв.-сбор от 4 лизингови вноски, начислени заедно, поради неплащане на предходните такива,
съгласно чл.12 от Общите условия към Договора за лизинг за отчетен период
15.08.-14.09.2018 г., включени във фактура № **********/15.09.2018 г.
Считат, че по
отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице и обща
изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, съгласно чл.2 от
контракта. Твърдят, че към настоящия момент въпреки неизплатената обща
лизингова цена по договора, лизингополучателят не им е върнал предоставеното
устройство.
Вследствие на
неизпълнението по горепосочения договор с предпочетен номер +359*********,
ответникът им дължи още сума в размер на 46,61 лв., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по горепосочения договор за лизинг.Вземането било начислено във фактура №
**********/15.09.2018 г.
Твърдят, че
горепосочените задължения за предпочетен номер +359********* са
индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура №
**********/15.05.2018 г. за отчетен период 15.04.-14.05.2018 г., със срок за
плащане- 30.05.2018 г., издадена за сумата от 149,57 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска, както
следва:
- 95,98 лв.
абонаментна такса и използвани услуги;
- 53,59 лв.
лизингова вноска в пълен размер.
2. фактура №
**********/15.06.2018 г., за отчетен период 15.05.-14.06.2018 г., с
падеж-30.06.2018 г., издадена за сумата от 121,11 лв., представляваща неплатени
абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска, както следва:
- 67,52 лв.
абонаментна такса и използвани услуги;
- 53,59 лв.
лизингова вноска в пълен размер.
3.фактура №
**********/15.07.2018 г. за отчетен период 15.06.-14.07.2018 г., със срок за
плащане-30.07.2018 г. издадена за сумата от 78,57 лв., представляваща неплатени
абонаментна такса и лизингова вноска, както следва:
- 24,98 лв.
абонаментна такса;
- 53,59 лв.
лизингова вноска в пълен размер.
4.фактура №
**********/15.08.2018r. за отчетен период 15.07.-14.08.2018 г., с
падеж-30.08.2018 г. издадена за сумата от 46,33 лв., представляваща остатък от
лизингова вноска.
5.фактура №
**********/15.09.2018 r. за отчетен период 15.08.-14.09.2018 г., със срок за
плащане-30.09.2018 г. издадена за сумата от 356,92 лв., представляваща
неплатени лизингови вноски, неустойка по раздел ІV т.4 от Допълнителното
споразумение сума за мобилно устройство, а по пера, както следва:
- 95,95 лв.
неустойка;
- 214,36 лв.
лизингови вноски, начислени накуп.
-46,61 лв.
сума за мобилно устройство съгласно уговореното по раздел ІV т.5 от
Допълнителното споразумение.
Твърдят, че на
04.09.2017 г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359********* за срок от 24 месеца, по план „Тотал 24,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“, със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лв. /20,82 лв. без ДДС/. Ответникът не изпълнил
задълженията си по контракта в общ размер 70,31 лв., включващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.04.-24.07.2018 г. В тази
връзка и съгласно т.11 б.“а“ от договора, мобилният оператор начислил на
потребителя неустойка в размер на 19,80 лв., равна на три месечни абонаментни
такси, включена във фактура № **********/25.09.2018 г.Горепосочените задължения
за предпочетен номер +359********* са индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура №
**********/25.05.2018 г. за отчетен период 25.04.-24.05.2018г., със срок за
плащане - 09.06.2018 г., издадена за сумата от 9,65 лв., представляваща
неплатена абонаментна такса.
2.фактура № **********/25.06.2018
г., за отчетен период 25.05.-24.06.2018 г., с падеж-10.07.2018 г., издадена за
сумата от 35,68 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани
услуги.
3. фактура №
**********/25.07.2018 г. за отчетен период 25.06.-24.07.2018 г., със срок за
плащане-09.08.2018 г. издадена за сумата от 24,98 лв., представляваща неплатена
абонаментна такса.
4. Фактура
N27278567547/25.09.2018r. за отчетен период 25.07.-24.08.2018r., с
падеж-10.10.2018 г., издадена за сумата от 19.80 лв., представляваща договорна
неустойка.
Твърдят, че
въз основа на подадено от дружеството заявление, било образувано ч.гр.дело №
7538/2019 г. по описа на РРС, като в тяхна полза срещу ответника била издадена
заповед по чл.410 от ГПК за сумата от 842,61 лв., със законна лихва от
12.12.2019 г. и разноски за производството, връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдената сума
по ч.гр.дело № 7538/2019 г. по описа на РРС, представляваща вземания по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359*********, Договор за лизинг, двата
от 23.12.2016 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********
от 04.09.2017 г., със законна лихва от подаване на заявлението.Търсят се
разноски за двете производства.
Ответникът Д.И.С.
не се явява в съдебно заседание.Назначеният му процесуален представител оспорва
предявените искове.Наведени са доводи, че при сключване на процесните договори
са допуснати нарушения на чл.143 от ЗЗП.Сочи, че ответникът не е бил запознат с
Общите условия, действали към момента на сключване на процесните договори.Претендира
отхвърляне на исковете.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело №
7538/ 2019 г. по описа на РРС в полза на ищеца в настоящото производство е била издадена заповед за
изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу Д.И.С. за 842,61 лв.-главница по допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпоченет номер и Договор за лизинг от
23.12.2016 г. и Договор за мобилни услуги с предпочетен номер от 04.09.2017 г.,
със законната лихва върху нея от 12.12.2019 г. и 385 лв.-разноски за
производството.В искането на кредитора е
посочено, че търсената сума е формирана от неплатени абонаментни такси, цени на
използвани услуги, лизингови вноски, нееустойки и суми за мобилно
устройство.Заповедта била връчен на длъжника в хипотеза на чл.47 ал.5 от ГПК.На
05.05.2020 г. на дружеството било връчено указание да заявят претенците си по
общия исков ред.Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото дело, е постъпила в съда на 03.06.2020 г.
По делото няма спор и са ангажирани
доказателства, че на на 23.12.2016 r.
между дружеството и ответника било сключено Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги от 11.10.14 г. с предпочетен номер +359*********
(л.12-л.158), за срок от 24 месеца до 23.12.2018 г. по план "Нон Стоп
30.99/24.99 Коледа 16", със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99
лв./25,82 лева без ДДС/.Абонатът е удостоверил с подписа си,
че са му били връчени Общите условия на оператора(л.11).
На 04.09.2017
г. между страните бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359********* за срок от 24 месеца до 04.09.2019 г., по план „Тотал 24,99 с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС“, със стандартен месечен
абонамент в размер на 24,99 лв. /20,82 лв. без ДДС/.Абонатът е удостоверил с подписа си, че са му били
връчени Общите условия на оператора(л.18).
Последните са представени по настоящото дело (л.100-л.106).Съгласно
чл.26 от тях, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането към
доставчика се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на
името на потребителя.При сключване на индивидуален договор всеки потребител,
страна по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде
издаван такъв счетоводен документ.Неполучаването на фактура не освобождава
абоната от задължението му за плащане на дължимите суми.
По делото няма спор, че мобилният оператор е бил изправна
страна по облигационните връзки.Ищецът е приложил издадените на клиента
фактури, касаещи процесния период.Ответната страна не оспорва, че не е
заплатила цената на предоставените й мобилни услуги в размери така, както е
заявено по исковата молба.
В процесните договори за ползване на мобилни услуги е
предвидено, че при предсрочно прекратяване на правоотношенията по вина или
инициатива на абоната, последният ще дължи на насрещната страна неустойка в
размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти
за всяка една СИМ карта/номер до края на срока.В чл.5 е казано, че във всички
случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят
дължи и разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно последно
актуална ценова листа на оператора за вещта към момента на прекратяване на
договора, и заплатената от лицето при предоставяне на устройството цена в брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг.
На 23.12.2016 г. между страните бил сключен и Договор за
лизинг, по силата па който ответникът получил устройство марка SAMSUNG Galaxy S7 EEdge 32GB Black с обща лизингова цена от 1232,57 лева, платима
на 23 лизингови вноски всяка в размер на 53,59 лв., съгласно уговорен погасителен план (л.8).На клиента
били предоставени и Общи условия към този контракт.Според чл.3 ал.2 от договора
за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат
от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги.В
представените по делото фактури се съдържат и задължения по договора за лизинг.
В приложения по делото договор за лизинг, както и в
общите условия към него, липсва предвидена клауза, аналогична на чл.5 от
договора от 23.12.2016 г.
Ответната страна не твърди да е погасила процесните вземания за главници в
сроковете и при условията, визирани в договорите и ОУ. Ищецът обаче също не
сочи да се е възползвал по отношение на контракта от 23.12.2016 г. от предвидената
възможност в чл.75 от ОУ да прекрати едностранно договорните отношения с потребителя.За
договора за лизинг са изложени твърдения, че е изтекъл уговореният между
страните срок на действието му.Действително на основание т.12 ал.2 от ОУ,
приложени към лизинговите договори,
дължимите месечните вноски за предоставеното на абоната устройство могат
да бъдат обявени за предсрочно изискуеми
в случай на прекратяване на контракта.В чл.10 обаче е казано, че развалянето може
да бъде извършено с едностранно писмено изявление, отправено до
съконтрахента.По делото няма представени доказателства лизингодателят да се е
възползвал от тази възможност.
Назначеното по делото вещо лице, след запознаване с
представените в производството доказателства, се е произнесло, че задълженията
на ответника по процесните договори са на обща стойност от 842,61 лв. съгласно
издадените от търговеца фактури.В тази от 15.09.2018 г. (л.24) е включено
вземане за неустойки от 142,56 лв.То според твърденията на ищеца е формирано от
95,95 лв.-неустойка по договора за мобилни услуги от 23.12.2016 г. и 46,61
лв.-сума за мобилно устройство.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете са подадени в предвидения в закона
преклузивен срок, предвид което се явяват допустими.
За да бъде уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е
бил изправна страна по тях, доставял е мобилни услуги и е предоставил
за ползване вещта, предмет на
договора за лизинг, съдържанието на
правоотношенията, наличието на предпоставки да търси уговорените с
насрещната страна неустойки в заявените по делото размери,При установяване на тези предпоставки от
дружеството, ответникът следва да докаже, че е погасил
задълженията си.
С оглед събраните в производството доказателства,
съдът намира, че вземанията за главници, съставляващи цени за доставени услуги
и лизингови вноски, следва да се уважат изцяло.По делото няма спор относно възникналите между страните взаимоотношения по договора от
2014 г., изменен с Допълнително споразумение от 23.12.2016
г., и договора от 04.09.2017 г., по силата на които ответникът се задължил, срещу
предоставените му от мобилния оператор далекосъобщителни услуги, да заплаща месечна
цена.Няма разногласие по въпроса, че
за времето 15.04.-14.07.2018 г. абонатът останал задължен към дружеството съответно
със сумите от 188,48 лв. и от 70,31 лв.Вземанията не са погасени нито към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, нито до приключване на устните състезания по
настоящото дело.Неоснователни са
доводите на процесуалния представител на ответника, че потребителят не е бил
запознат с ОУ на оператора/лизингодател.Към всеки от договорите има представени
ОУ и потребителят е удостоверил с подписа си, че препис от същите му е бил
връчен.Ответната страна е направила възражение относно шрифта на договора за
лизинг и ОУ към него.Такова изискване изрично е посочено в ЗПК, но съдът
намира, че нормата не може да се прилага по аналогия и към договор за лизинг.Може
да се приеме за основателен доводът на страната, че видът на текста в
процесните договори създава затруднения за възприемане на смисъла на
съдържанието на документите. Това обаче не изключва отговорността на ответника
да заплати цените на ползваните от него услуги, както и да престира уговорените
лизингови вноски за предоставеното му устройство от оператора.В процесния
случай сроковете на договорите от 23.12.2016 г. са изтекли към датата на
подаване на заявлението.Ответникът не твърди да е върнал предоставената му за
ползване вещ.В този случай съдът намира, че лицето трябва да заплати
уговорените вноски за месеците, в които е станал неизправен съконтрахент.Искът
за сумата от 421,46 лв. следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението.
Ищецът е претендирал и неустойки по процесните договори.Съдът намира, че клаузите са нищожни,
поради противоречие с добрите нрави.Критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка са визирани в Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълг.дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС-такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.В процесния
случай мобилният оператор се
задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят–да я заплати, но само срещу предоставената му
услуга.От друга страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване
на договор за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни
вноски до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката
се определя въз основа на стандартната месечна такса, а не въз основа на
индивидуално договорената между страните преференциална месечна такса. Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън
по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно
обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост.Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. В този
смисъл е константната практика на ВКС-Решение №110/21.07.2016 по
дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС , I т.о.Тъй като противоречието между клаузите за неустойка и
добрите нрави е налице още при сключването на договорите, то следва извода, че
не е налице валидно неустоечно съглашение.В тази си част контрактите не са породили
правно действие.Съдът намира, че тези клаузи имат характеристики и на
неравноправни по смисъла на ЗЗП. В случая
абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13 т.1 от
ДР на ЗЗП.Разпоредбата чл.143 ЗЗП дава легално определение на понятието
”неравноправна клауза” в договор, сключен с потребител, като това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието ѝ, същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност уговорката да води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност.В случая процесният
договор е сключен при предварително определени условия от единия съконтрахент–доставчика
на мобилни услуги.Видно е, че контрактът е бланков, поради което клаузите му не
са били предмет на предварително договаряне между страните, респ. ответницата
не е имала възможност да влияе върху съдържанието им.Не се установява уговорката
за неустойка да е била индивидуално договаряна с абоната.Според чл. 146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в ал.2 от
същата разпоредба е казано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.Съдът намира, че в процесния случай ответникът не е имал възможност да изрази воля по
отношение на клаузите за неустойки.Претенциите в тази част се явяват
неоснователни и трябва да се отхвърлят.
Съдът намира, че по естеството си сумата от 46,61 лв.
също е вид неустойка.Такава я е определил и ищеца в издадената от него фактура
от 15.09.2019 г.На първо място съдът счита, че клаузата от договора за мобилни
услуги не е с достатъчно ясно съдържание кога може да се ангажира тази
отговорност на потребителя.От друга страна, в договора за лизинг има предвидена
неустойка в случай, че клиентът не върне предоставеното му
устройство.Трето-липсват данни кредиторът да е прекратил договорите от
23.12.2016 г. по предвидения между страните ред.Това искане също трябва да се
отхвърли.
В тежест на ответника са разноските за двете
производства, съразмерно с уважената
част от исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.С.,
ЕГН **********,***, че дължи на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София,
район Младост, ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***,
чрез адв.В.Н. ***, сумата от 680,25 лв.,
представляваща задължения за цени за услуги и лизингови вноски по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359********* и Договор за лизинг, двата от 23.12.2016 г., и Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* от 04.09.2017 г., със законната лихва върху нея от 12.12.2019
г., за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК под № 3715 от 13.12.2019 г. по ч.гр.дело № 7538/2019
г. по описа на РРС, и ОТХВЪРЛЯ
исковете за неустойки в останалата част
до 842,61 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА
Д.И.С., ЕГН **********,***, да
заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Младост,
ж.к.”Младост-4”, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.Н.
***, по банкова сметка ***: ***, ВІС: СІТІВGSF при “Ситибанк Европа“ АД, сумата от 770,98 лв.-разноски
по делото и 310,82 лв.-разноски по заповедното производство. .
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :