Определение по гр. дело №33101/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 октомври 2025 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20251110133101
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43070
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско
дело № 20251110133101 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД, както следва:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от
ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1 278,69 лева, представляваща остатък от непогасена главница по
договор за потребителски кредит № 40016687493 от 10.04.2023г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК– 27.02.2025г. до окончателното плащане, сумата от 5,81
лева – договорна лихва за периода от 20.10.2023г. до 05.11.2024г., сумата от 54,10
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.11.2024г. до 26.02.2025г.
Ищецът – „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че на 10.04.2023г. сключил с
М. Т. М. Договор за потребителски кредит № 40016687493, по силата на който на
последната е отпуснат заем на стойност от 1 500 лева при ГЛП - 41,00 % и ГПР - 47,92
%. Сочи, че за кредитополучателя е възникнало задължението да погаси заема в 24-
месечен срок съгласно определен погасителен план. Допълва, че по желание на
ответника са закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като за тяхното
предоставяне било уговорено възнаграждение от 600 лева за първата и съответно 1 050
1
лева за втората услуга. Общият размер на ежемесечната погасителна вноска с
включените допълнителни услуги възлизала в размер на 161,34 лева, изискуема на 20-
то число на съответния месец. Поддържа, че е изпълнил точно и своевременно
задълженията си си по договора, като на 11.04.2023г. превел заемната сума по
посочена от кредитополучателя банкова сметка. Посочва, че ответната страна усвоила
кредита и е извършила плащания на обща стойност от 940,34 лв. Твърди, че с Решение
№ 1021 от 21.01.2025г. по гр. д. № 30714/2024г. на СРС, 45 с-в, била прогласена
нищожността на клаузата по раздел VI от договора, предвиждаща възнаграждение за
допълнителните услуги. Излага, че извършените плащания по допълнителните услуги
са прихванати от задължението за възнаградителна лихва. Поддържа, че поради
неизпълнение на задълженията договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем
на 05.11.2024г., за което обстоятелство ответникът бил уведомен чрез писмо на
посочения в договора адрес. Уточнява, че към момента на депозиране на исковата
молба е настъпил и падежът на последната погасителна вноска – 20.04.2025г.
Претендира разноски.
Ответникът – М. Т. М. е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове. Оспорва действителността на облигационната връзка поради
противоречие с добрите нрави с аргументи, че в договора за кредит не са посочени
условията за прилагане на възнаградителната лихва, не е отбелязан размерът на
месечния лихвен процент, както и че стойността на договорната лихва надхвърля
многократно размера на законната лихва за забава. Като самостоятелно основание за
нищожност поради заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК сочи и неправилното посочване
на ГЛП, в който не са включени допълнителните услуги, които по естеството си
представлявали скрита печалба за кредитора. Навежда подробни доводи, че
уговорката за възнаградителна лихва е неравноправна. Поддържа, че процесният
договор е нищожен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и заобикаляне на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е вписан коректен ГПР, липсва ясна методика кои
компоненти се включват в тази величина. Поради изложените съображения счита, че
дължи единствено чистата стойност на кредита. Претендира разноски.
В тежест на ищеца е да докаже: договорно правоотношение с ответника, по
силата на което му е предоставен заем в сочения размер, че падежът на задължението
е настъпил, настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост, обявяването
на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника, за което
обстоятелство не сочи доказателства, както и че клаузите от договора са индивидуално
определени.
В тежест на ответника е да докаже факта на изпълнение – че е върнал на ищеца
/изцяло или отчасти/ дължимата от него сума, както и въведените с отговора на
исковата молба възражения, че кредитното правоотношение е недействително на
заявените правни основания – противоречие с добрите нрави и закона, заобикаляне на
2
закона.
ОБЯВЯВА за безспорно между страните обстоятелството, че ищецът и
ответникът са сключили договор за потребителски кредит с описаното в исковата
молба съдържание.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 11911/2025 год. по описа на СРС, 75
с-в.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 183 ГПК, в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение, да представи заверен препис на представените
с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.11.2025 год. от 11,40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3