№ 17040
гр. София, 20.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110151565 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Т..” ЕАД е предявило срещу Й. И. Ш. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата 719.93 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2022г., ведно с дължимата законна лихва от 07.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, 120.04 лв. - мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до
16.05.2023г., както и сума за извършена услуга дялово разпределение в размер на 40.03 лв. -
главница, за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от
07.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и 7.93 лв. - мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от
15.06.2020 г. до 16.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по частно гр.д. № 31467/2023 г. на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
Общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не
е престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4001/2023г. по описа на СРС, 71-ви
състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В откритото съдебно заседание, проведено на 18.09.2024 г. процесуалният
представител на ищеца е поискал да бъде постановено неприсъствено решение.
1
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на
30.11.2023 г. (л. 48 от производството), не е подал отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, за което е бил редовно уведомен, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. С разпореждането от 19.10.2023 г., препис от което му
е връчен, са му указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба в срок и от
неявяването му в първото заседание по делото. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените и приети доказателства съдът намира, че е налице и
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни,
поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение и предявените искове да
бъдат уважени. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не
се мотивира по същество.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски, които ищецът претендира с
представения списък по чл. 80 ГПК, а именно 25 лв. държавна такса за заповедното
производство, и 175 лв. за исковото производство, от които 75 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че Й.
И. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „..“, бл. .. вх. Г, ет. 8, ап. .. дължи на „Т..“
ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.. № .., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 719.93 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от 07.06.2023 г. до окончателното изплащане
на задължението, 120.04 лв. - мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 16.05.2023г., както и сума за
извършена услуга дялово разпределение в размер на 40.03 лв. - главница, за периода от
01.04.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва от 07.06.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението и 7.93 лв. - мораторна лихва, начислена върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до
16.05.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр.д.
№ 31467/2023 г. на СРС, 151 състав
ОСЪЖДА Й. И. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „..“, бл. .. вх. Г, ет. 8, ап. ..
да заплати на „Т..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.. № ..,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на общо 25
лв. и разноски за исковото производство в размер на общо 175 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2