РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20225300503215 по описа за 2022 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК, във вр. чл.124 от ГПК във вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, КЧТ чрез юрк. М. М.,
против решение № 3485 от 27.10.2022 г., постановено по гр.дело № 15178 от
2021 г. на РС Пловдив, ХІІ гр. състав, с което е признато за установено по
отношение на „БНП Париба Пърсънъл Файненс „ С.А. клон България по иска
на М. М. Г., че е недействителен договора за потребителски кредит
***/10.11.2017 г. на основание чл. 22 във връзка с чл. 10 ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, осъдено е „БНП Париба Пърсънъл файненс „С.А.
клон България, да заплати на М. М. Г. сумата от 397.25 лева разноски по
делото и на адвокатското дружество „Г.“ - сумата от 554.38 лева хонорар по
делото, на основание чл. 38 от ЗА.
Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи, че шрифтът
на договора за потребителски кредит не препятства прочитането му и
възможността на потребителя да прецени обхвата на задължението си.
Текстът е създаден с шрифт 12, но при принтирането се е получило
минимално разминаване на буквите. Не е налице пропорционалност на
санкциите с извършеното нарушение. Поддържат и доводите в отговора на
исковата молба. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за
1
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като
се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се
потвърди. Прилага се и практика. Иска се присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 668.12 лв.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК във вр. чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК.
В искова молба ищецът твърди, че между страните бил сключен
на 10.11.2017 г. договор за потребителски кредит ***, по силата на който
ищцовото дружество предоставило на ответника 3195 лв. в заем. Така
получената от Г. сума следвало да бъде върната за срок от 12 месеца съгласно
погасителен план, при ежемесечни вноски от по 306.77 лв., първата от които
дължима на 05.01.2018 г., последната - на 05.12.2018 г., при годишен процент
на разходите от 33.95% и годишен лихвен процент от 23.78%. Изложени са
твърдения, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит, тъй като не е спазена нормата на чл.10, ал.1 от същия
закон и оригиналите му са изпълнени със шрифт, по – нисък от 12 пункта.
Иска се тази недействителност да бъде прогласена между страните с решение
2
и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски.
Ответното дружество оспорва иска, отрича каквито и да било
пороци на договора и моли исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената техническа експертиза дава
заключение, че договора е изпълнен със безсерифен шрифт от семейство
„Гарамонд„ и размер от 11.7 пункта навсякъде в текста.
Съдът е приел, че по сключването на договора страните не спорят,
а и от същия е представено по делото копие. Установява се от заключението
на вещото лице, че договора е изпълнен с шрифт с размер от 11.7 пункта
навсякъде в текста, тоест по – малък от 12 пункта. Съдът е кредитирал
заключението, като е приел, че никакви доказателства по делото не го
опровергават.
Приел е, че нормата на чл.10, ал.1, предл. последно от Закона за
потребителския кредит е повелителна, следва да бъде тълкувана стриктно и да
се санкционира всяко отклонение от предвидената там хипотеза, независимо
колко незначително е то. Санкцията за неспазането й е недействителност на
целия договор. Въз основа на това е прието, че договорът е недействителен и
е призната за установена в отношенията на страните тази недействителност.
Изводите на районния съд като краен резултат са правилни, макар
съображенията на настоящата инстанция да са различни.
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КТЧ е
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, доколкото в предмета на
дейност са включени банкови операции и операции по финансиране на
продажби на кредит, респективно - може да отпуска заеми. Ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките
на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 ЗПК. Съдът, съгласно
чл.7, ал.3 от ГПК, служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител. Той е длъжен да провери дали са спазени
всички изисквания относно съдържанието на договора. Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и
ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от императивните изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид
с оглед на последиците, визирани в чл.23 ЗПК, а именно, че когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, не и на лихвата и други разходи.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК /действаща към момента на
сключване на договора/, регламентира задължение за изготвяне на текстовата
част на съглашението с шрифт, не по – малък от 12. От заключението на
приетата СТЕ, която съдът изцяло е кредитирал, се установява, че размерът на
3
шрифта е 11.7 pt. Неоснователни са доводите в жалбата, че файлът е създаден
с шрифт 12 pt. Клиентите нямат достъп до електронния вариант на процесния
договор, а само до хартиения. Именно за него са въведени и изискванията.
Касае се за императивна норма, която е нарушена. Без значение са причините,
поради които това се е случило.
Настоящият състав е застъпвал становището, че дори и само това
нарушение е достатъчно, за да се приеме, че договорът е недействителен. Без
значение е дали потребителят е разбрал съдържанието на договора, дали го е
изпълнявал и колко дълго, тъй като се касае за императивна норма на закона,
като неизпълнението води до недействителност на договора. Не се посочват
изключения или възможност за санирането му.
В съдебната практика обаче все повече се налага виждането, че
сам по себе си размерът на шрифта не е основание за прогласяване
недействителност на договора, а е необходимо да се изследва дали същият е
довел до затруднение на потребителя да разбере същественото съдържание на
договора, т.е. дали текстът е представен по ясен и разбираем начин. Това
означава клаузите да са изписани на ясен и разбираем език, без да се
използват сложни термини и изречения, а и потребителят да има възможност
да прочете текста на договора без особени затруднения.
В настоящия случай договорът за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *** от 10.11.2017 г. е изписан по ясен и разбираем начин, най
– важната информация – за размер на кредита, други продукти и такси,
заплащани от потребителя, брой погасителни вноски, размер на същите, обща
стойност на плащанията, ГПР и лихвен процент, са изнесени отделно и могат
да бъдат възприети изцяло.
Според чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи по договори, сключени с потребител. Макар и да не са
наведени други доводи, съдът следва да се произнесе по действителността на
договора.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит задължително следва да съдържа информация относно
лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. Лихвеният
процент по сключения между страните договор за паричен заем е фиксиран –
23.78%, но това не дава основание да се счита, че в случая изискването за
посочване на условията за прилагането му не важи. И при фиксиран лихвен
процент следва да е налице яснота относно начина на изчисление на
възнаградителната лихва - на база на целия размер на кредита към датата на
неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при нейното
последователно плащане или друг. Никъде в договора не е отбелязан какъв е
общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението с главницата по кредита, за да може да се направи проверка
при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали отговаря на
4
посочения от кредитодателя фиксиран размер. Същевременно в чл.19 от
договора е предвидена възможност на кредитора ежемесечно да
преразглежда размера на лихвата и таксите, без обаче да се посочва основание
за това, което води до неравноправност на тази клауза. Ето защо настоящият
състав счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от
ЗПК, която е императивна.
Макар и формално да са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер
на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на
посочения текст. Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според
§1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора
по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно посочването на по - нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна
означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати
потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от
5
Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.
В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е
посочена методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти са включени в него и как се формира в посочения размер от
33.95%/. По същия начин не е ясно фиксираната лихва от 23.78% какво
включва и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване
на ползвания от него финансов продукт.
С въззивната жалба се прави препращане към отговора на
исковата молба. С него е направено оспорване на допустимостта на иска,
доколкото имало заведено и друго дело, производството по което е спряно.
Твърди се, че предмет на друго производство е отново действителността на
договора за кредит, но посочените основания са други. Не са приложени
доказателства за налично такова производство, като настоящето е допустимо.
Вече се изложиха и мотиви относно основателността на иска.
По изложените съображения доводите във въззивната жалба, че
договорът не противоречи на императивните правила на ЗПК не се
възприемат от настоящия състав. Жалбата е неоснователна и се оставя без
уважение.
Разноски са поискани от страните. С оглед изхода на делото обаче
не следва да се присъдят на жалбоподателя, а само на въззиваемата страна.
Доколкото е направено искане за присъждане на възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв., следва да се присъди такова в размер на 668.12
лв. (както е поискано) в съответствие с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
Адвокатско дружество „Г.“, което е страна по договора, а не на адв. Б..
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V
граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №3485 от 27.10.2022 г.,
постановено по гражданско дело №15178 от 2021 г. на Районен съд -
Пловдив, ХІІ граждански състав.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, КЧТ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати
на Адвокатско дружество „Г.“, БУЛСТАТ ***, с адрес ***, на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство на М. М. Г. във въззивното
производство в размер на 668.12 (шестстотин шестдесет и осем лв. и
6
дванадесет ст.) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7