РЕШЕНИЕ
Град Асеновград, 26.06.2020г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател СТЕФКА ПАШОВА,
като разгледа в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и
двадесета година, докладваното от председателя на състава нахд № 191.2020г. по
описа на съда, при участието на секретаря Т.Я., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №
РД -04 Х-Б -20 от 31.01.2020г. на Директора на РЗИ – Пловдив, с което на А.Ш.М.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 300 лева – триста
лева, за нарушение по чл.56, ал.1 от „Закона за здравето“.
По
същество:
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. В депозираната от него жалба чрез процесуалният си представител –
адвокат Т., той пледира за отмяна на обжалваното НП като постановено при
съществени процесуални нарушения и като незаконосъобразно. Излага подробни
съображения в депозираната от него жалба.
Въззиваемата страна – Директора на РЗИ - Пловдив,
представляван от ЮК Г., пледира за потвърждаване на обжалваното НП като
постановено при спазване на административно – производствените правила и като
законосъобразно. В съдебно заседание излага подробни съображения.
По
процедурата:
АУАН е съставен на 23.01.2020г. за нарушение, сочено за
извършено същия ден, а НП за него е
издадено на 31.01.2020г., с което съдът отчете, че са спазени сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
АУАН е съставен от държавен здравен инспектор в ДОЗ, за
нарушение по „Закон за здравето“, който съгласно нормата на чл. 231, ал.2 от ЗЗ
е издаден от компетентен орган. На това правно основание се констатира и
компетентност на издателя на обжалваното НП.
АУАН е съставен в присъствието на свидетели по
установявяне на нарушението и на представител на нарушителя. Екземпляр от него
му е надлежно връчено, с разяснени му права на възражения в 3 - дневен срок.
АУАН съдържа изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити, а НП
– тези по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
По отношение на въведеното с жалбата възражение за това,
че е допуснато съществено процесуално нарушение на административно –
производствените правила, относно посочване на правно основание за налагане на
адм.наказание на санкционната норма на чл.218, ал.1 от ЗЗ, в редакцията му от 2004г. на ДВ бр. 70
от 2004г.
Това само по себе
не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ЗАНН изисква
посочване на правната норма, която е нарушена, но не и тази, въз основа на
която се налага адм. Наказание на обжалваното НП. В този смисъл, няма нарушение
на законово изискване на чл. 57, ал.1
т.6 от ЗАНН, а факта, че относно правната норма, регулираща размера на адм.
Наказание, то последващите изменения на същата следва да бъдат отчетени
единствено през призмата на преценка законосъобразността на наложеното адм.наказание
и евентуално – приложение на по - благоприятен закон, ако такъв е налице.
С оглед на това, наведеното в жалбата възражение за допуснато
съществено процесуално нарушение, се явява неоснователно и като такова, се
отхвърля от съда.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения, поради което и разгледа жалбата по същество.
По
фактите:
По повод спазване на изискванията на чл. 56, ал.1 от
„Закон за здравето“, била извършена проверка, съвместно с полицейски служители
при РУ на МВР - Асеновград, от компетентни органи на РЗИ- Пловдив,у в кафе
– аперитив, намиращ се в град Асеновград, ул.“Оборище“ № 16, при която било
установено, че на маси, в залата за консумация на обекта, 3 лица, две от които
от женски пол и едно лице от мъжки пол, пушели тютюневи изделия – цигари,
фабрично произведени – цигари, с търговски марки „Мерелин“, „Мурати синьо“ и
„Олд Холборн“, като пепелират в порцеланови чинийки за чай, предоставени от
персонала на заведението. За проверката е съставен протокол за проверка от 23.01.2020г.,
като по време на проверката е взет и фискален бон, видно от който заведението е
било в работен режим към момента на извършване на проверката и е държано от
„Гарока“оод.
Пушещите лица били разположени на втория етаж, на три от
масите, в различни компании. Помещението, където трите лица са пушили, е
закрито и е нямало прозорци. На трите лица са съставени актове за установяване
на адм.нарушения, въз основа на които е издадено и обжалваното НП.
По
доказателствата:
Така приетите за установени факти, съдът намери за
доказани от показанията на свидетелите В.С.К., Д.Б. и С.К., които кредитира
като логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени и от писмените
доказателства по делото.
Последните, като надлежно приобщени и достоверни,
кредитира, а именно: протокол от извършена проверка от 23.01.2020г.фискален бон
от същата дата.
От
правна страна:
Съгласно чл. 56., ал.1 от ЗЗ, (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2012 г., в сила от
01.06.2012 г.) е забранено тютюнопушенето в закритите обществени места.
Тази правна норма
не е претърпяла изменения и към момента
на извършване на вмененото
адм.нарушение, тя е била в тази редакция. Същата въвежда забрана за
тютюнопушене на закрито обществено място. Такова, съгласно дефиницията на чл. § 1а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2010 г.,
в сила от 02.06.2010 г.) "Обществени места" по смисъла на чл. 56 са
всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено
ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и:
а) обектите по § 1, т. 9, букви
"б", "г", "д", "е", "ж",
"к", "л", "о", "п" и "у";
б) аптеки, дрогерии и оптики;
в) търговските обекти по смисъла на
§ 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената
стойност;
г) (изм. - ДВ, бр. 30 от 2013 г., в
сила от 26.03.2013 г.) места за настаняване, заведения за хранене и
развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла
на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма;
В случая, това обществено място е закрито, поради което и
за него действа забраната на чл.56, ал.1 от ЗЗ. Същата е нарушена, чрез
действие – пушене на закрито обществено място, при законово разписана забрана за това.
С това е осъществен състава на адм.нарушение по чл. 56,
ал.1 от „Закон за здравето“. Нарушителят е установен на място, в момента на
пушене и пепелиране, като самоличността му е установена и със съдействието на
органите на полицията.
Адм. Нарушение е извършено с пряк умисъл, при съзнавани обществено опасен
характер и последици и тяхното целене, който се доказва от наличието на чинийка
за чай, предоставена от персонала на заведението, в която нарушителят е
пепелирал.
Съдът намери, че вмененото адм.нарушение е извършено
както от обективна, така и от субективна страна, поради което и съдът намери,
че за него законосъобразно е била ангажирана административно – наказателната
отговорност на нарушителя.
Преценката за липса на маловажност на случая също е
законосъобразна, предвид на това, че в заведението, където е реализирано
адм.нарушение, е имало и други лица, чието здраве е застрашено от извършеното
адм.нарушение.
По отношение на наложената глоба, то като размер, този
вид адм. Наказание предвид на това, че е наложено на физическо лице, е
законосъобразен. Що се касае до нейния размер, то нейният законово предвиден
размер от 300 до 500 лева, не е претърпял законово изменение, поради което и не
следва да се преценява въпроса за по – благоприятния закон, с оглед на което и като
отчете, на нарушителят е наложен минимален размер на глобата, като са отчетени
смегчаващите отговорността обстоятелства – първо нарушение, съдът намери, че
този размер адм.наказание се явява законосъобразен.
Предвид на това, че обжалваното НП бе потвърдено и са
поискани присъждане на разноски, то на основание чл. 143, ал.4 от АПК вр.чл.
63, ал.3 от ЗАНН и чл. 7, ал.2 вр.чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде определено възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 100 лева, за което жалбоподателят следва да бъде
осъден.
С оглед на изложените мотиви, съдът намери, че
обжалваното НП е постановено при спазване на административно – производствените
правила и е законосъобразно, поради което и като такова следва да бъде
потвърдено, мотивиран от което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
РД -04 Х-Б -20 от 31.01.2020г. на Директора на РЗИ – Пловдив, с което на А.Ш.М.,
ЕГН – ********** с адрес: ***, е наложена глоба в размер на 300 лева – триста
лева, за нарушение по чл.56, ал.1 от „Закона за здравето“.
На основание чл. 143, ал.4 от АПК вр.чл. 63, ал.3 от ЗАНН
и чл. 7, ал.2 вр.чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,ОСЪЖДА жалбоподателката А.Ш.М., ЕГН – ********** с
адрес: ***, да заплати на РЗИ- Пловдив, възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100 – сто лева.
Решението да се съобщи на жалбоподателя, адвокат Т. и на
въззиваемата страна.
Същото
подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив, по реда на глава 12 от
АПК, на касационните основания, визирани в НПК, в 14 – дневен срок от неговото
съобщаване на страните, чрез Административен съд- Пловдив.
Районен съдия: