Р Е Ш
Е Н И Е
№656
гр. Хасково, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на тридесети
ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря
Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от
съдия А.Митрушева
адм.д. № 981 по описа на Административен
съд - Хасково за
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „ВМ“ ООД,
с ЕИК по Булстат: *********, адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес за кореспонденция: ***, представлявано от М. Г. М. и В. С. И., заедно и поотделно, подадена
чрез пълномощник, срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-290-0010086/26.07.2021 г., издадена от Ж. Н. М. - Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че с
посочената заповед на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, на дружеството била
наложена ПАМ - запечатване на търговски обект – маса /106/ сектор „Б“, находящ
се в ***, стопанисван от „ВМ“ ООД и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Дружеството обжалвало заповедта по
административен ред пред горестоящия орган - Директор на Дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С Решение № ГДФК-189/18.08.2021
г. същият отхвърлил жалбата като неоснователна.
Жалбоподателят счита обжалваната
заповед за незаконосъобразна и немотивирана, като изтъква следните съображения
в подкрепа на тези си доводи:
Същата била издадена, видно от
изрично посоченото в нея, въз основа на Протокол от извършена на обекта
проверка сер. АА № 0010086/18.07.2021г., при която проверка било констатирано,
че дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н -
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно за извършена
контролна покупка на 18.07.2021 г. на един брой рокля на стойност 25.00 лв.,
платена в брой на М. Г.М. - управител, преди легитимацията на проверяващите, не бил
издаден ФКБ от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, описано по модел
номер на ФП и номер на ФУ в заповедта, или от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Прието било,
че дружеството, като задължено по смисъла на чл. 3 от наредбата лице, не е
спазило реда и начина за издаване на съответния документ за продажба, което
представлява нарушение на състава по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Прието било, че извършеното
нарушение се доказва и от установеното наличие на положителна касова разлика в
размер на 105.00 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно
приложения опис и разчетена касова наличност – 0.00 лв. по данни от ФУ.
С оглед констатираното с протокола
за проверка, административният орган приел, че са налице предпоставките на чл.
186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за налагане на ПАМ
„запечатване на обект за определен срок, който съгласно закона е до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции“, както и забрана за
достъпа до обекта за този срок, на лице, което не спази реда и начина за
издаване на съответния документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка, като в случая определил този срок за конкретно извършеното от
дружеството нарушение да бъде 14 дни.
Жалбоподателят счита, че заповедта
е необоснована, а в частта за продължителността на срока, за който се налага
ПАМ - немотивирана. Наличието на правно основание за налагането на ПАМ не
освобождавало органа, издал заповедта, от задължението да обоснове
преследваните от закона цели с налагането на тази мярка и по-конкретно тези,
визирани в чл. 22 от ЗАНН и как същите ще бъдат постигнати именно с налагането
на ПАМ. Освен че били изброени по принцип целите на ПАМ, административният
орган не посочил как в случая ще бъдат реализирани тези цели спрямо дружеството
и във връзка с конкретното нарушение. На следващо място, административният
орган, дори в случаите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, при които
действал при условията на обвързана компетентност, без да има правна възможност
да осъществи преценка дали да бъде наложена такава мярка или не, бил длъжен да
извърши обективна преценка за конкретната тежест на нарушението при определяне
на продължителността на срока на наложената ПАМ. В случая такава преценка не
била извършена и така определеният срок за запечатване на обекта не отговарял
на тежестта на конкретно констатираното нарушение. Посочените в заповедта
обстоятелства не представлявали конкретни обективни факти, свидетелстващи за
конкретната тежест на нарушението и за степента на засягане на държавния и
обществен интерес от конкретно констатираното нарушение по време на проверката.
Макар деянието само по себе си да представлявало нарушение на наредбата,
предвиждаща задължение за лицата, извършващи продажби на стоки и услуги в
търговските обекти, да регистрират чрез издаване на касова бележка от монтирано
в обекта и регистрирано в НАП фискално устройство, всяка извършена продажба, за
която плащането е в брой, и да водело до ангажиране на административно-наказателната
отговорност на нарушителя, то налагането на ПАМ „запечатване на обекта“ за
определен срок задължавала административният орган да издаде заповед, в която
да определи продължителността на срока, като в тази част същият следвало да
мотивира това свое решение с конкретни обективни данни, а не с теоретични
положения, както било в конкретния случай.
По отношение на приетата за
установена към момента на проверката касова разлика било прието, че същата
доказва констатираното по време на проверката административно нарушение и „по
данни на проверяваното лице“ – декларация на същото, се дължи на неотчетени
чрез издаване на ФКБ продажби, тоест че се касае за едно трайно установено
поведение на търговеца да не се маркират на наличното в обекта ФУ извършените
продажби от обекта. Неправилно било прието, че от страна на проверяваното
дружество е налице едно трайно антифискално поведение. В заповедта не били
посочени и какви са конкретните последици от това нарушение, които били взети
предвид при определяне на продължителността на наложената ПАМ. В този 14-дневен
период дружеството щяло да бъде лишено от възможност да развива дейност в обекта,
чрез която да реализира приходи и да покрива текущите си разходи.
Налагането на ПАМ преди издаване
на наказателното постановление обосновавало извод за нарушение на целта на този
вид административна принуда. До момента на подаване на жалбата, макар срещу
дружеството да имало съставен АУАН, все още липсвало произнасяне на
административния орган с издаване на НП. По този начин лицето се лишавало от
признатото му от закона право да иска прекратяване на мярката при наличие на
предпоставките по чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, при условие, че заплати санкцията,
наложена му за извършеното нарушение и представи молба с приложени
доказателства за заплащане на санкцията. Така че в случая издадената преди
издаване на НП заповед за ПАМ предотвратявала преди всичко извършването на
търговска дейност и реализирането на приходи, а не гарантирала своевременното
заплащане на задълженията от страна на задължените лица.
С оглед на гореизложеното, се моли
съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната ЗППАМ № ФК-290-0010086/26.07.2021
г. като неправилна и незаконосъобразна.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа подадената жалба по така изложените в същата доводи.
Моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по
делото разноски, съобразно представен списък.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Счита, че заповедта е правилна и законосъобразна. Моли за присъждане
на разноски съгласно представен списък.
Административен съд – Хасково,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-290-0010086/26.07.2021
г., издадена от Ж. Н. М. - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на
НАП, с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, на „ВМ“ ООД * е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – маса /106/ сектор „Б“,
находящ се в ***, стопанисван от „ВМ“ ООД и забрана за достъп до обекта за
срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, като е
определено запечатването да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в
сила на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена на 18.07.2021 г. от служители на Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, Дирекция „Оперативни дейности“ Пловдив, проверка на
търговски обект – маса /106/, сектор „Б“, находящ се в ***, стопанисван от „ВМ“ ООД. При
проверката от органите по приходите била извършена контролна покупка на един брой
рокля на стойност 25.00 лв., която била заплатена в брой от Д. Т. Д. – проверяващ орган, на лицето,
работещо в обекта – М. Г. М. - управител, при което не бил издаден фискален касов бон
от наличното въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство eXpert 01, с рег. № на ФУ 4272957, с ИН на
ФУ № DY528249 и ИН на ФП № 36686722 или от кочан с ръчни касови
бележки. По време на покупката ФУ в обекта било в работен режим. При проверката
на касовата наличност било установено, че разчетената касова наличност от
намиращото се в обекта фискално устройство е в размер на 0.00 лева, а фактическата
наличност е в размер на 105.00 лева. В резултат на това била установена разлика
между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в размер на 105.00
лева.
Посочените обстоятелства са
отразени в Протокол за извършена проверка серия АА № 0010086/18.07.2021 г.,
подписан от контролните органи и от присъствалата при проверката М. Г. М.. Така констатираното е преценено
като нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, поради което на дружеството бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F620130/18.07.2021 г. По делото
липсват данни дали въз основа на този АУАН е издадено НП. По повод нарушението
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ с оспорваната по
настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е
наложил по отношение на дружеството и принудителна административна мярка -
запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от
четиринадесет дни. Заповедта е връчена на представляващ дружеството – управителя
М. Г. М. на 03.08.2021 г., видно от разписката към нея. Срещу
заповедта е подадена жалба пред Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С Решение № ГДФК–189/18.08.2021г.
Директорът на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, връчено на управителя на дружеството М. Г. М. на 19.09.2021 г., е отхвърлил като неоснователна
подадената жалба срещу издадената заповед, довело до подаване на настоящата жалба
пред съда чрез административния орган.
При така установените факти, от
правна страна съдът стигна до следните изводи:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол,
от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Жалбата,
подадена на 24.09.2021 г. и заведена в деловодството на ГД „Фискален контрол“,
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към НАП с вх.№ ОД-2-114/24.09.2021 г., се
явява подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 186 ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1, тоест „запечатване на обект“, се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Обжалваната заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, който е посочен като орган по приходите в чл. 7,
ал. 1, т. 3 от Закона за НАП, както и е надлежно оправомощен, съгласно т. 1 от
приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на
Изпълнителния директор на НАП (л. 36), да издава заповеди за налагане на
принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС.
Заповедта е издадена в изискуемата
писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени реквизити -
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалването й. Съобразно нормата на чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана
заповед, тоест регламентирано е изискването издаденият административен акт да
съответства като съдържание на установеното с чл. 59 от АПК. В случая
изискванията на чл. 59 от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за
налагане на ПАМ съдържа всички реквизити, включително и фактическите и правните
основания за издаването й.
В обжалваната заповед се съдържат
и мотивите на административния орган досежно конкретно определения срок на
наложената принудителна мярка. Доколкото се касае за принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект, с максимална продължителност 30 дни, то
в случая, излагайки мотивите си относно тежестта на конкретното нарушение,
административният орган е аргументирал продължителността на прилагане на ПАМ -
запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок под
средния, предвиден в закона, а именно – 14 дни. Продължителността на срока на
наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При
упражняване на правомощието си за определяне на срока на налагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на
закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая
определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения
такъв, като изложените в самия акт мотиви на административния орган относно
прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и
обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен
субект. Прилагайки ПАМ за срок от 14 дни, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6,
ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването на
търговската дейност в обекта на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ,
ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Доколкото законът регламентира задължение за правните субекти надлежно да
отчитат всяка една от извършваните от тях продажби, с оглед определяне на
оборота за целите на данъчното облагане, неизпълнението на това задължение има
за последица ангажиране отговорността им посредством налагане на съответното
административно наказание и прилагането на ПАМ от вида на процесната.
Оспорваната ПАМ е наложена с цел преустановяване на противоправното поведение
на търговеца - неотчитане на касови приходи и предотвратяване на последващо
нарушение от същия вид. Административният орган се е съобразил с вида на
търговския обект – с площ около 10 кв. м., представляващ - маса, характера на
търговска дeйност – продажба на разнообразни дамски дрехи, а именно: рокли с
цени от 5.00 лв. до 25.00 лв., тениски с цени от 2.00 лв. до 13.00 лв., къси
панталони с цени от 10.00 лв. и др., което е предпоставка за реализиране на
големи обороти и с множество потенциални клиенти, имайки предвид комуникативното
местоположение на обекта, който се намира на ***, чийто район е много оживен и
натоварен през целия ден, характеризиращ се с голям човекопоток. Взета е
предвид и констатираната положителна касова разлика, и обосновано е счетено, че
за постигане целта на закона в конкретния случай е необходимо и достатъчно да
бъде приложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до
същия за 14 дни.
При извършената служебна проверка,
съдът не констатира допуснати в хода на административното производство
съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност на
заповедта на това основание. Проверката е извършена в присъствието на
представляващ дружеството, а резултатите от същата са подробно описани в
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0010086/18.07.2021 г., подписан без
възражения от М. Г. М. – управител, като по този начин адресатът на заповедта
своевременно е уведомен за започване на административното производство и му е
осигурена възможност да даде обяснения, да направи възражения и да представи
доказателства, оборващи направените в протокола констатации, което не е
сторено.
По отношение съответствието на обжалвания
акт с материалния закон следва да се отчете, че разпоредбата на чл. 118, ал. 1
от ЗДДС предвижда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 и т. 4 от ЗДДС, условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както
и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки
от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, се определят с наредба,
издавана от Министъра на финансите. Такава е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на
финансите, обн. ДВ бр. 106 от 27.12.2006 г.
Според чл. 3, ал. 1 от същата Наредба, в
приложимата редакция (изм. и доп. - ДВ, бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020
г.), всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От събраните по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че за извършената на 18.07.2021
г. покупка на стойност 25.00 лв. не е била издадена касова бележка от наличното
в търговския обект на дружеството жалбоподател ФУ. Представляващият дружеството
не оспорва този факт, който несъмнено представлява неспазване на реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба по смисъла на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, респективно осъществяването му е
предпоставка за прилагане на принудителната административна мярка от вида на
процесната.
Трайно в съдебната практика, въз
основа на използваната в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС формулировка „се прилага“, е
застъпено становището, че при издаване на акт за запечатване на обект органът
действа в условия на обвързана компетентност, тоест при констатирано нарушение
е длъжен да наложи принудителната административна мярка.
При установеното по съответния ред
неспазване на задължението за отчитане на продажба чрез издаване на ФКБ или
касова бележка от кочан, административният орган законосъобразно е наложил на „ВМ“
ООД ПАМ „запечатване на обект и забрана за достъп до него“ спрямо обекта,
където е извършено и установено нарушението.
Неоснователни са доводите за липса
на конкретни мотиви в заповедта. Настоящият съдебен състав намира, че такива са
налице. Наложената ПАМ и нейната продължителност са съобразени с тежестта на
нарушението, последиците от него, вида на търговския обект, характера на
същата, местоположението на обекта, работното време. Фактът на липсата на
предходни нарушения по никакъв начин не се отразява върху законосъобразността
на издадения административен акт. Необсъждането на определени обстоятелства не
обосновава извод за липса на мотиви. Обсъждането на сочените обстоятелства е
ирелевантно за мотивирането на установения вид административно нарушение,
съответно за отговорността на адресата на наложената принудителна
административна мярка.
Съгласно регламентацията на чл. 22
от ЗАНН, принудителни административни мерки могат да се прилагат за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В случая целта на
предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС принудителна мярка е да
предотврати и преустанови нарушения, свързани със задълженията на лицата по
отчитане на извършените в търговския обект продажби чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство. Това задължение е общо, тоест предвидено
за всички субекти, реализирали състава на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, без оглед
на това налице ли са извършени други нарушения.
Взето е предвид обстоятелството,
че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, която
трябва да осигури пълна отчетност на извършваните продажби и тяхната
регистрация, както и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти.
Според съда срокът на наложената принудителна административна мярка е съобразен
с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в
обекта. В оспорената заповед са изложени достатъчно подробни и ясни мотиви
относно определения срок от 14 дни за налагане на принудителната
административна мярка, който срок се определя по целесъобразност от органа, а в
настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.
Противно на развитите в жалбата
съображения, съдът намира, че не се констатират обстоятелства, от които да се
направи заключение, че принудителната административна мярка е наложена за цел,
различна от предвидената в закона. В тази връзка неоснователни са изложените
съображения за неспазване на принципа за съразмерност. Целта, за която е
издадена оспорената заповед, е съобразена с целта на закона – да се преустанови
извършването на други нарушения на фискалната дисциплина, водещи до неотчитане
на приходи в бюджета, и в този смисъл засягането на интересите на дружеството,
като е препятствана възможността да се извършва търговска дейност в конкретния
търговски обект за срок от 14 дни, е съответно и необходимо, за да се
организира работата в обекта по начин, отговарящ на изискванията на закона. От
друга страна, 14-дневният срок е определен в среден размер спрямо специалния
максимум от 30 дни, предвиден в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Този срок се явява и
значително по-кратък за конкретния търговски обект, представляващ маса на
Неделен пазар, с работно време петък - неделя от 8.00 до 13.30 ч.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че налагането на ПАМ преди издаване на наказателното
постановление обосновава извод за нарушение на целта на този вид
административна принуда. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС изрично
предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, тоест след като е констатиран осъществен фактически състав на
административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Административният орган
налага принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС, като действа в
условията на обвързана компетентност, без да има право на преценка дали да
приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на
административнонаказателното производство. Неправилно жалбоподателят се
позовава на разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, според която принудителната
административна мярка се прекратява от органа, който я е приложил, по молба на
административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата
или имуществена санкция е заплатена изцяло. От тълкуването на цитираната
разпоредба следва, че заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението на ПАМ, тоест след като такава вече е била наложена, но няма
отношение към законосъобразността на заповедта за налагането й.
Констатира се, че принудителната
административна мярка е наложена при наличие на законовите предпоставки.
Оспорваната заповед е в съответствие с материалния закон и неговата цел, при
издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, предвид което подадената срещу нея
жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената
претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от
жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на
100 лева.
Водим от изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВМ“ ООД, с ЕИК по Булстат: *********, адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес
за кореспонденция: ***, представлявано от М. Г. М. и В. С. И., заедно и поотделно, срещу
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-290-0010086/26.07.2021
г., издадена от Ж. Н. М. - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА „ВМ“ ООД, с ЕИК по Булстат: *********, адрес по чл. 8 от ДОПК и адрес
за кореспонденция: ***, представлявано от М. Г. М. и В. С. И., заедно и поотделно, да заплати
на Национална агенция за приходите сумата в размер на 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :