МОТИВИ:Тъжителката Д.Р.С. *** подсъдимата Ж.Р.Щ. ***
престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 във връзка с чл.146 ал.1 от НК.
В тъжбата се
излага, че на 16.06.2020 година, около 09,00-09,30 часа в с.Градежница, Ловешка
област, в ОУ В.А.на което тъжителката е директор в качеството и на длъжностно
лице, както при и по повод изпълнение на службата и, в нейно присъствие Ж.Щ.
публично и нанесла обида. Твърди, че на посочената дата в телефонен разговор с
нея Ж.Щ. изразила желание да бъде оформен бележника на дъщеря и, и
недоволствала, че към този момент бележникът не бил оформен. Твърди, че е
обяснила, че денят е учебен и че бележниците ще бъдат оформени в срок. Твърди,
че след около 20 минути Ж.Щ. пристигнала в училището и започнала да се
саморазправя с нея. Твърди, че не само я обиждала, но и нанесла и няколко
удара. Твърди, че по повод случващото се и нанесените и удари незабавно се обадила
на тел.112 и за инцидента било образувано досъдебно производство №133/2020
година по описа на РУ на МВР гр.Тетевен. Твърди, че предмет на настоящата тъжба са обидите, които Ж.Щ. и
нанесла. Твърди, че в присъствието на
служители на колектива, който ръководи, Ж.Щ. нееднократно я нарекла „курва“,
„проститутка”, „боклук“, „парцал“, „мърша“ и „некадърница”, че по телефона се
обадила на мъжа си с думите: „елате в училището и я пребийте тая курва“ и че се
изплюла в лицето и. Твърди, че за нея е останало непонятно с какво и
предизвикала агресията и действията на Ж.Щ. и с какво е заслужила подобно
отношение. Твърди, че обидните думи и изрази били отправени спрямо нея докато
изпълнявала служебните си задължения на директор в ОУ „В А ” с.Градежница или били отправени към нея в
качеството и на длъжностно лице, каквото е по смисъла на чл.93 т.1 б. „а“ от НК
и квалифицира деянието по чл.148 ал.1 т.3 от НК. Твърди, че обидните думи и
изрази по неин адрес били чути и от други хора-служители на училището и от баща
и, което квалифицира обидата като нанесена публично по чл.148 ал.1 т.1 от НК.
Твърди, че обидата,
която и нанесла Ж.Р.Щ. е съзнателно и целенасочено унижаване на чувството и за
лично достойнство чрез думи и действия, които по съдържанието си противоречат
на изискванията за благоприличие и на добрите нрави. Категорично счита, че
проявеното на 16.06.2020 година поведение от страна на Ж.Щ. спрямо нея е в
разрез с приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване.
Казаното и извършеното от Ж.Щ. е унизително за честта и достойнството и, още
повече, че е извършено в присъствието на баща и и на служители от колектива,
който ръководи. Твърди, че от казаното и извършеното по неин адрес от Щ. се почувствала
обидена и унизена от поведението на същата.
Моли да бъде призната
подсъдимата Щ. за виновна за посоченото по-горе престъпление по чл.148 ал.1 т.1
и т.3 във връзка с чл.146 ал.1 от НК и да и бъде наложено справедливо наказание,
както и да бъде приет за съвместно разглеждане и предявения граждански иск и да
бъде осъдена да и заплати сумата от 2000 лева за причинените и неимуществени
вреди от деянието.
Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
Подсъдимата Щ. се явява в съдебно
заседание, дава обяснения, като твърди, че една седмица преди да се случи този
проблем е била предупредила тъжителката, че детето и ще учи в гр.Плевен и че на
17.06.2020 година е следвало да занесе бележника в училището. Твърди, че е
имала уговорка и с класния ръководител на детето от предния ден, която е
заявила, че ще попълни бележника. Твърди, че на 16.06.2020 година детето и
позвънило по телефона и я уведомило, че се е срещнало с тъжителката и същата я
уведомила, че г-жа Ч.- класния и ръководител нямала време да се занимава с нея.
Твърди, че тъжителката и е казала в същия този разговор по телефона да дойде
сама и да си вземе бележника. Твърди, че е отишла в училището и е отворила
вратата на счетоводството и тъжителката била зад вратата. Твърди, че тъжителката
и казала да внимава и започнала да и „навира в очите химикалка“, при което тя
взела химикалката от ръцете на тъжителката и я ударила в стената. Твърди, че е
тръгнала да излиза от стаята, но тъжителката я последвала и я хванала за якето
в коридора на училището, като и казала, че и е омръзнало да се занимава с
боклуци като нея. Твърди, че е казала на тъжителката, че не е боклук, а боклука
е самата тъжителка. Твърди, че тъжителката я надрала с нокти, при което
подсъдимата и ударила плесница. Твърди, че всички свидетели по делото лъжат,
защото тъжителката им е работодател. Твърди, че си е тръгнала и не се е
обаждала по телефона на мъжа си, както и че не е нарекла тъжителката „курва“.
Твърди, че тъжителката и казала, „погледни се на какво приличаш, каква бъчва си
станала“, а подсъдимата и отговорила „ако бях слаба щях да стана някоя курва
или проститутка“. Твърди, че през цялото време е наплювала тъжителката, но не
със слюнка. Твърди, че не е наричала тъжителката „курва и проститутка“. Твърди,
че когато са пристигнали органите на полицията тя вече е била извън училището,
както и че се е върнала на работа и в последствие е била задържана и когато е
откарана в болницата и е бил висок пулса и по тази причина са я освободили. Защитникът
на подсъдимата моли да бъде приет института на реторсията, както и да бъде отхвърлен
предявения граждански иск, а подсъдимата твърди в последната си дума, че е
невинна.
От събраните по делото доказателства-обясненията
на подсъдимата, показанията на разпитаните по делото свидетели-Д.В.М., М.О.А., Й.Х.С.,
Р С А , П.П.Ц., А.М.И., А.Н.Ч., Г.Н.П., Т.Р.К., Ц.И.Ц.,
А.А.У., заключенията на съдебно-медицинските експертизи, приетите и приложени по
делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителката Д.Р.С. живее в с.Градешница,
Ловешка област и работи като Директор на ОУ „Васил Априлов“ в същото село и
също е учител в училището. На дата 16.06.2020 година, сутринта тъжителката била
на работа и забелязала, че дъщерята на подсъдимата-Зара-ученичка в училището
стои в коридора и при нея се намирала свид.П Ц.-учител в училището. При
проведен разговор с детето се установило, че същото било изпратено от майка
си-подсъдимата Щ., за да си вземе попълнен ученическия бележник, за да може на
следващия ден да отидат до гр.Плевен, където детето да бъде записано в друго
училище. Детето се обадило по телефона на майка си и тъжителката провела
разговор с подсъдимата Щ., като тъжителката обяснила, че учебната година
приключва на 16.06.2020 година и че бележниците се дават от класния ръководител
на децата, в случая свид.Ч. като директорката само се подписва и поставя печат
на училището, но самия бележник се попълва от класния ръководител. По делото
безспорно се установява, че учебната година за четвърти клас приключва на
16.06.2020 година. Тъжителката влязла в стаята на счетоводителката на
училището-свид.Г.П. като седнала на бюрото срещу нея. Малко след това в стаята
влязла подсъдимата Щ. като започнала да говори на висок тон, при което
тъжителката се обърнала към нея като и казала да спре и да изчака класния
ръководител на детето. Веднага след това подсъдимата Щ. хванала химикала, който тъжителката държала
в ръката си и го ударила в земята, хванала дръжката на вратата на стаята, която
била отворена и с вратата блъснала тъжителката като удара от вратата попаднал в
лявата страна на главата, в лицето и в лявата ръка на тъжителката. Последната
казала на подсъдимата Щ. да престане с действията си, но в следващия момент двете
излезли в коридора на училището, а свид.П. застанала между тях. Тогава
подсъдимата Щ. през свид.П. нанесла удар с ръка в лявата част на главата на
тъжителката, а последната от своя страна издрала с нокти подсъдимата в дясната
част на лицето. През цялото това време обаче подсъдимата обиждала тъжителката,
като я нарекла „курва“, „проститутка”, „боклук“ и я заплюла в лицето. По същото
време в коридора на училището излезли и свидетелите Д М , М А
, Й С , Г.П., А.У., които станали свидетели
на случващото се и на изречените обидни думи и действия по адрес на
тъжителката. Подсъдимата Щ. преустановила физическите си действия спрямо
тъжителката и след като изрекла обидните думи по адрес тъжителката и я заплюла
в лицето напуснала училището. За възникналия инцидент бил подаден сигнал на
тел.112 от тъжителката и на место пристигнали полицейските служители К. и Ц.,
които разговаряли в тъжителката и подсъдимата за случилото се и със свидетелите
на инцидента. В последствие подсъдимата била задържана от органите на полицията
и след преглед в болницата в гр.Тетевен била освободена. За случая било
образувано и досъдебно производство, което с постановление на прокуратурата от
04.02.2021 година била спряно на основание чл.244 ал.1 т.1 във връзка с л.25
ал.1 т.6 от НПК.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза, което съдът изцяло възприема и кредитира се
установява по несъмнен и безспорен начин, че на тъжителката е било причинено
кръвонасядания по главата и лявата ръка, които увреждания са и причинили болки
и страдания, което е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза,
което съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен
начин, че на подсъдимата е било причинено охлузвания по главата и дясната ръка,
които увреждания са и причинили болки и страдания, което е също лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 от НК.
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за
безспорно установена от показанията на разпитаните по делото свидетели-Д М , М А
, Й С , Г.Н.П. и А.А.У., които свидетели
са очевидци на деянието на подсъдимата и са категорични в съдебно заседание, че
именно подсъдимата Щ. е нарекла тъжителката с обидните думи „курва“,
„проститутка”, „боклук“ и я заплюла в лицето. Показанията на тези свидетели се
потвърждават отчасти и от показанията на свид.Ц.. Съдът приема за обективни
показанията на посочените свидетели, тъй като същите са в логическа
последователност, правдоподобни са и взаимно допълващи се.В тази връзка следва да се посочи, че
действително всички тези свидетели работят в училището, в което е директор
тъжителката, но съдът приема, че няма как обаче да не се кредитират показанията
им, които са безпротиворечиви, последователни, подробни и логични и най-вече
изхождат от очевидци на деянието.
Съдът приема за частично обективни обясненията на
подсъдимата Щ. доколкото същите не противоречат на показанията на посочените
по-горе свидетели, но изцяло не приема за обективно заявеното от подсъдимата в
съдебно заседание, че не е обиждала тъжителката, тъй като тези нейни обяснения
изцяло противоречат на показанията на посочените по-горе свидетели, на които
съдът изцяло дава вяра. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не приема,
че в случая е налице реторсия, тъй като от една страна липсват каквито и да е
доказателства по делото тъжителката също да е обидила подсъдимата, така както
твърди самата подсъдима, а напротив налице са безспорни доказателства, че
тъжителката не е обидила по никакъв начин подсъдимата с думи или действия, а от
друга страна предвид квалификацията на деянието по чл.148 ал.1 т.3 от НК за
какъвто случай възможност за реторсия не се предвижда-чл.148 ал.3 от НК. Съгласно разпоредбите на
закона относно процесното престъпление няма и привилегирован състав за
извършването му в състояние на афект, което да се отрази на размера на
наказанието.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът
намира за доказано по безспорен начин, че от обективна и субективна страна
подсъдимата Щ. е извършила престъпление по чл.148 ал.1 т.1 и т.3 във връзка с чл.146
ал.1 от НК.
Обект на престъплението в конкретното
наказателно производство са обществените отношения, гарантиращи спазването
неприкосновеността на личността, запазването и ненакърняването на личното
достойнство и чест на гражданите. Изпълнителното деяние на обидата
се изразява в отправяне на думи или в извършване на нещо унизително за честта и
достойнството на другиго в негово присъствие.
От събрания по делото доказателствен материал по
категоричен и безспорен начин, се установи, че подсъдимата Щ. е казала нещо
унизително за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие, а
именно „курва“, „проститутка”, „боклук“ и я заплюла в лицето. Тези думи освен,
че са били насочени към тъжителката са били отправени от подсъдимата в
присъствие на тъжителката. Цитираните думи безспорно се считат за обществено
неприемливи и обидни, доколкото изразяват крайно отрицателното и неетично
отношение на казващият ги към този, към който са отправени. Безспорно изразите и
действието са с обиден характер и са били лично възприети от тъжителката. Засегнати
са обществените отношения, свързани с неприкосновеността на личното чувство за
достойнство и самооценка на човека, в случая тъжителката. С думите си
подсъдимата е изразила отрицателната си, презрителна оценка за личността на
тъжителката и е засегнала честта и достойнството на същата, собствената и
оценка за нейната личност, имайки предвид негативното съдържание на
използваните обиди. Подсъдимата съзнателно е изрекла
обидните думи в присъствието на тъжителката и е заплюла същата, изрекла ги е на
висок глас, в коридора на училището, в което тъжителката е директор, думите са били
чути от намиращите се на мястото свидетели, като по този начин подсъдимата е
целяла да засегне честта и достойнството на тъжителката. Подсъдимата много
добре е съзнавала, че случилото се става в коридора на училището и в близост до
свидетелите и че отправените обидни думи и заплюването по адрес на тъжителката
ще станат достояние на голям брой лица. От чутите думи, казани по отношение на
тъжителката, последната се е почувствала обидена, унизена и злепоставена пред намиращите
се на место свидетели-учители и служители в училището. Съдът приема, че са
налице и останалите квалифициращи белези на престъплението обида- присъстват и
безспорни писмени доказателства за обстоятелството, че тъжителката е длъжностно
лице по смисъла на чл.93
т.1 от НК- Директор на ОУ „Васил
Априлов“ с.Градешница, Ловешка област и че въпросния ден-16.06.2020 година е
била на работа, изпълнявайки възложените и функции, което обуславя квалификация
на деянието по чл.148
ал.1 т.3 от НК. От друга страна обидата е нанесена публично, тъй като е станала
достояние на повече от едно лице, на публично място, каквото се явява училището
„Васил Априлов“, което обуславя квалификацията на деянието по чл.148
ал.1 т.1 от НК. От субективна страна
деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимата Щ. е съзнавала, че отправяйки
към тъжителката цитираните думи-обидните изрази и заплюването на публично
място, което е и работното място на тъжителката, като директор и учител в
училището, в присъствието на тъжителката и намиращите се на место свидетели, ще
засегне личността на тъжителката и последната ще се почувства засрамена, обидена
и унизена.
При така установената по несъмнен и безспорен начин и
възприета от съда фактическа обстановка е налице престъпление по чл.148 ал.1
т.1 и т.3 във връзка с чл.146 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна
страна от подсъдимата Щ., като от обективна страна на дата 16.06.2020 година, около 9,00-9,30 часа в
с.Градешница, Ловешка област, в ОУ „Васил Априлов“ е казала нещо унизително за
честта и достойнството на Д.Р.С. ***, като обидила същата с думите „курва“,
„проститутка“, „боклук“, в нейно присъствие и е извършила нещо унизително за
честта и достойнството и-заплюла я в лицето, като деянието е извършено на
публично място и по отношение на длъжностно лице при и по повод изпълнение на
служебните и задължения, като директор на ОУ „Васил Априлов“ с.Градешница,
Ловешка област, с което унижила честта и достойнството и, а от субективна
страна е извършила деянието умишлено, като е съзнавала неговия общественоопасен
характер, неговите общественоопасни последици и е искала тяхното настъпване,
като до този извод съдът достига от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и от обясненията на подсъдимата, в които прозира открита неприязън
и негативно отношение към тъжителката.
По този начин подсъдимата Щ. е осъществила от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.1 т.1 и т.3 във
връзка с чл.146 ал.1 от НК, поради което съдът я призна за виновна по този
текст от НК, като и наложи наказание глоба от 3000 лева в полза на държавата,
както и наказание „обществено порицание“,
което да се изпълни чрез залепване на присъдата пред сградата на Кметство
с.Глогово, Ловешка област, като я оправда по повдигнатото и обвинение, затова
да е обидила тъжителката С. с думите „парцал“, „мърша“ и „некадърница“.
Съдът наложи наказанието на подсъдимата Щ. като взе
предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства-от една страна упоритостта
на подсъдимата при осъществяването на деянието и съдебното и минало, а от друга
обстоятелството, че е майка на две деца, за които се грижи и отглежда, поради
което наложи наказанието на подсъдимата Щ. при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства в минимален размер предвиден в закона, а именно
глоба в размер на 3000 лева, което наказание заедно с наказанието обществено
порицание, напълно съответства на извършеното от подсъдимата, за да се въздейства
възпиращо-предупредително и възпитателно, както на осъдената, така и на
останалите членове на обществото.
За съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство
е приет граждански иск за сумата от 2000 лева, представляващи претърпени
неимуществени вреди от престъплението и законна лихва от датата на увреждането.
С оглед на изложените по-горе мотиви относно наличието на престъпление,
неговото авторство и вина, съдът намира искът за доказан по основание, тъй като
по делото безспорно се доказа реализираното от подсъдимата престъпление по чл.148
ал.1 т.1 и т.3 във връзка с чл.146 ал.1 от НК. В хода на съдебното следствие се
събраха безспорни доказателства, че от отправените от подсъдимата към
тъжителката обидни фрази и заплюването на същата, последната се е почувствала
обидена, засегната и злепоставена. Искът за обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на тъжителката от подсъдимата от нанесените обидни думи и действия,
съдът счита, че се явява доказан по основание, тъй като по делото безспорно се
доказа реализираното от подсъдимата престъпление „обида“. Причинените на
тъжителката неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на чувството и за
достойнство и чест са пряка и непосредствена последица от противоправното
поведение на дееца и е налице причинна връзка между деянието и настъпилия
вредоносен резултат. Относно размера на претенцията, съдът счита, че същият
следва да бъде уважен, съгласно и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД частично, а
именно за сумата от 1500 лева, който се явява най-справедлив и съответстващ на
претърпените неимуществени вреди от тъжителката.
С оглед на изложените съображения
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: