№ 1450
гр. Плевен, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20254430100001 по описа за 2025 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.127 от ЗЗД
вр. с чл.32, ал.2 от СК вр. чл. 36, ал.2 СК и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по искова молба от И. Р. Б., ЕГН
**********, от гр. София, п.к. ***, ж.к. „***“, бл.***, за признаване за
установено спрямо ответника Г. Г. Г., ЕГН **********, от с. ***, област
Плевен, ул. „***“ №*** на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същата дължи
на ищеца сумата от 5001,35 лева, представляваща сбор от дължимата от
ответницата 1/2 идеална част от поети от страните задължения по сключени от
И. Р. Б. по време на брака им договор за кредит за текущо потребление № ***/
01.11.2021 г. с „ПИБ"АД, разходвани за нуждите на семейството, изпълнени от
И. Р. Б. след прекратяването на *** в повече от припадащата му част, чрез
плащане на погасителни вноски на 05.11.2024г. и на 07.11.2024г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 08.11.2024г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направени деловодни разноски по заповедното
1
производство в размер на 100,63 лева за държавна такса.
Твърди се в исковата молба, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Г. Г. Г. с ЕГН **********, е образувано
ч.гр.д. №6478/2024г. по описа на РС-Плевен, по което е издадена заповед за
изпълнение. Ищецът сочи, че след подадено възражение от длъжника и
дадени указания от Съда, предявява настоящия иск за установяване на
вземането си.
Излага доводи, че паричното вземане е сбор от дължима от длъжницата
Г. Г. Г. 1/ 2 идеална част от поети от страните задължения по сключени от
заявителя по време на брака с ищеца договори за кредит за текущо
потребление, разходвани за нуждите на семейството, изпълнени от заявителя
/ищеца след прекратяването на брака с длъжницата с развод в повече от
припадащата му се част, чрез плащане на погасителна вноска на 05.11.2024 г. и
на погасяване на 07.11.2024 г.
Сочи, че вземането произтича от следните обстоятелства:
Платено от заявителя по Договор за кредит № *** - R - *** към "ПИБ"
АД:
на 05.11.2024г. 1 вноска от 840,42 лв,
на 07.11.2024г. погасяване от 13 052,22 лв.
Сочи, че признати с Решение №49/07.02.2024г., постановено по в.гр.д.
№1/2024г. по описа на Окръжен съд – Плевен, влязло в законна сила на
15.03.2024г. и определящо по спорното право, са приети за разходвани за
семейни нужди 72% от средствата от кредита, съответстващо сумарно на
10002,70 лева от вноската и погасяването. В тази връзка твърди, че ½ част на
ответника възлиза на сумата от 5001,35 лева. Сочи, че е проведено
първоинстанционно гр. д. №2679/2023г. IX гр. с-в по описа на РС-Плевен.
Излага доводи, че въззивното решение е влязло в законна сила на 15.03.2024г.
и е определящо по спорното право.
С въззивното решение сочи, че е разрешен спор между същите страни,
на същото правно основание (надплатени вноски по договори за кредит от
солидарен длъжник) но за различен период от време. Общи факти по двете
дела, върху които счита, че следва да се простира преклудиращо действие на
СПН е наличието на:
2
1. валиден договор за потребителски кредит от 01.11.2021г. с „ПИБ“ АД
2. разходван за нуждите на семейството;
3. солидарната задълженост на съпрузите;
4. усвояването на кредита.
Сочи, че въззивното решение обхваща погасителни вноски по двата
визирани в него кредита за периода 05.01.2023г. до 09.05.2023г. За
погасителните вноски по същите кредити след този период, твърди, че
продължава сам и изцяло да ги погасява, като е заявил издаване на заповеди за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата и били образувани частни
граждански дела, както следва:
за периода 20.05.2023г. до 20.03.2024г. - ч. гр. д. №1606/2024г. по описа
на РС-Плевен, III гр. състав
за периода 05.04.2024г. до 22.08.2024. - ч. гр. д. №4864/2024г. по описа на
РС- Плевен, IV гр. състав.
Твърди, че ответницата не възразила по тези заповеди за изпълнение по
чл. 410 от ГПК и така те са в процес на изпълнение. Твърди, че по този начин
ответницата приела, че фактите, обстоятелствата и изводите по влязлото в
сила въззивно решение са валидни и за последващи погасителни вноски по
кредита, а не само за конкретно визираните във въззивното решение.
Ищецът излага доводи, че с ответницата били в граждански брак от ***
г. до 30.03.2023г., като след м. декември 2022г. били във фактическа раздяла.
Сочи, че били в режим на общност по смисъла на Семейния кодекс (СК) в
периода от сключване на гражданския брак до ***г., а след тази дата - в режим
на разделност по смисъла на чл.33 от СК.
Твърди, че по време на брака им и преди фактическата раздяла, 72% от
предоставените парични суми по кредита от „ПИБ“ АД употребили за
задоволяване на семейни нужди, като заплащали битови разходи на
семейството, суми за лични нужди на всеки от съпрузите за облекло,
козметика, лекарства и др., използвали средствата за почивки в България и
чужбина (Турция, Великобритания и др.). Към момента на фактическата им
раздяла в края на м. декември 2022г., твърди, че нямало неусвоени и
неразходвани суми по кредита.
Твърди, че до настоящия момент той продължава да погасява сам и
3
изцяло задълженията по процесния кредит.
Излага доводи, че като съпрузи, съгласно чл. 32, ал.2 и чл.36, ал.2 от СК
отговарят солидарно за задълженията поети от всеки от тях за задоволяване на
нужди от семейството. Позовава се на разпоредбата на чл. 127 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), че с ответницата са равно задължени и са
солидарни длъжници и той, като изпълнил повече от своята част от
задълженията, в правото си по чл. 127 от ЗЗД, с процесната заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, желае изпълнение на парично задължение от
солидарен длъжник.
Направени са доказателствени искания, претендират се разноски.
Извън срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор чрез адв.П. Й. от АК-Плевен, в който взема становище, че
претенцията е изцяло неоснователна и недоказана. Сочи, че Договор за
паричен заем № *** - R - *** към "ПИБ" АД е сключен, усвоен и разходван
изцяло и само и единствено от ищеца в настоящото производство И. Р. Б..
Оспорва претенциите за размера на главницата, като развива аргументи,
че дори да се приеме, че въпреки изложеното по-горе, Договорът за кредит е
действителен спрямо ответницата, ищецът не ангажира никакви
доказателства, удостоверяващи забавата в плащанията на вноските по
кредита, поради което и не би могло да се приеме, че кредитът е относим към
ответницата.
Оспорва процесният договор за паричен заем № *** - R-*** с "ПИБ"
АД, с аргументи, че последният няма отношение към ответницата в
настоящото производство. Счита, че горецитирания договор е сключен само и
единствено от ищеца и съответно усвоен само и единствено от него.
Сочи, че във връзка горецитирания договор ищецът вече е образувал
изпълни дела за същото вземане от горецитирания договор.
Направени са доказателствени искания, претендират се разноски
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява,
представлява се от адв. С. Т. от АК-Плевен, поддържа се исковата молба, по
изложените съображения. Претендират се разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ответникът не се явява,
представлява се от адв. П. Й. от АК-Плевен. Поддържа се отговора на
4
исковата молба, по изложените съображения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
съобрази становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл.422 от ГПК.
По делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена Заповед за изпълнение № 3728/08.11.2024г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№6478/2024 г. по описа на РС-Плевен. След подадено възражение от
длъжника и дадени указания от Съда, в едномесечен срок, по реда на чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК, е предявен настоящия установителен иск, поради което
същият е допустим.
В производството, в съответствие с правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи, че изтегленият кредит
е изразходван изцяло за нуждите на семейството. Ответникът Г. Г. носи
доказателствена тежест да установи положителните факти, които погасяват,
изключват или унищожават спорното право, като с оглед оспорването от
нейна страна, че сумата по кредита е изразходвана за лични нужди на ищеца, в
нейна тежест е да докаже твърденията си. Ответницата носи доказателствена
тежест да установи, че твърдяните разходи не са извършени или, че
удоволетворената нужда не е семейна, с оглед оборване на законовата
презумпция предвидена в чл.127, ал.1 от ЗЗД. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК
от 09.04.2025 г.
Установява се от приложеното на л. 5-8 от делото копие на Решение
№49/07.02.2024 г. по в.гр.д.№ №1/2024 г. по описа на ОС-Плевен, в сила от
15.03.2024 г., че Г. Г. Г. е осъдена да заплати на И. Р. Б., на осн. чл. 32, ал.2 и
чл. 36, ал.2 СК и чл. 127, ал.2 ЗЗД, сумата от 5003,19 лв. представляваща сбор
от дължимата от Г. Г. 1/2 ид.ч. от поети от страните задължения по сключен от
ищеца по време на брака договор за кредит за текущо потребление
№***/01.11.2021 г. в размер на 150 000 лв. с „ПИБ“ АД и договор за кредит за
текущо потребление №***/10.06.2022 г. в размер на 39710,00 лв. с
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, разходвани за нуждите на семейството,
изпълнени от ищеца след фактическата му раздяла с ответницата и след
прекратяване на ***, в повече от припадащата му се част, чрез плащане на
погасителни вноски в периода от 05.01.2023 г. до 09.05.2023 г.
5
Установява се от приложеното на л. 9 от делото копие на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №955/21.03.2024 г. по ч.гр.д.№
1606/2024 г. по описа на РС-Плевен, че е разпоредено длъжникът Г. Г. Г. да
заплати на И. Р. Б. сумата от 5347,15 лв. главница, представляваща 1/2 ид.ч. от
поетите от страните задължения по сключения от заявителя по време на брака
договор за кредит за текущо потребление, разходвани за нуждите на
семейството, изпълнени от заявителя след прекратяване на брака с
длъжницата с развод.
Установява се от приложеното на л. 10 от делото копие на
Изпълнителен лист № *** по ч.гр.д.№1606/2024 г. по описа на РС-Плевен, че е
издаден за сумата от 5347,15 лв. главница и 106, 94 лева разноски за държавна
такса, в полза на кредитора И. Р. Б., въз основа на описаната горе заповед за
изпълнение.
Установява се от приложеното на л. 11 от делото копие на Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №2792/27.08.2024 г. по ч.гр.д.№
4864/2024 г. по описа на РС-Плевен, че е разпоредено длъжникът Г. Г. Г. да
заплати на И. Р. Б. сумата от 5067,60 лв. главница по договор за текущо
потребление №***/01.11.2021 г. в размер на 150 000 лв. с „ПИБ“ АД и договор
за кредит за текущо потребление №***/10.06.2022 г. в размер на 39710,00 лв. с
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, заплатена от заявителя.
Установява се от приложеното на л. 12 от делото копие на
Изпълнителен лист №*** по ч.гр.д.№ 4864/2024 г. по описа на РС-Плевен, че е
издаден за сумата от 5067,60лв. главница и 101,35 лева разноски за държавна
такса, в полза на кредитора И. Р. Б., въз основа на описаната горе заповед за
изпълнение.
Установява се от копие на Договор №***/01.11.2021 г. за банков кредит
„ипотечен кредит право на избор“, на л. 13-15, че е сключен между „ПИБ“
АД и И. Р. Б., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя
150000лева по разплащателна сметка за погасяване на съществуващи
задължения и текущи нужди, с краен срок за погасяване на кредита 05.11.2040
г.
Установява се от копие на Анекс №1/07.10.2024 г. към договор
№***/01.11.2021 г., на л. 16 -18 от делото, че е сключен между същите страни,
като предвид извършено частично предсрочно погасяване, е постигнато
съгласие да се измени погасителния план на договор с нов, при краен срок на
6
погасяване 05.03.2038 г., като предоставените в полза на банката обезпечения
се запазват. Съгласно погасителния план са предвидени месечни вноски
считано от 05.11.2024г. до 05.03.2038г.
Установява се от копие на Анекс №2/07.11.2024 г. към договор
№***/01.11.2021 г., на л. 19 -21 от делото, че е сключен между същите страни,
като предвид извършено частично предсрочно погасяване, е постигнато
съгласие да се измени погасителния план на договор с нов, при краен срок на
погасяване 05.04.2036 г., като предоставените в полза на банката обезпечения
се запазват. Съгласно погасителния план са предвидени месечни вноски
считано от 05.12.2024г. до 05.04.2036г.
Видно от изготвения отчет по сметка в „ПИБ“ АД към 05.11.2024 г., на л.
22 от делото, е че по притежаваната от И. Р. Б. разплащателна сметка са
извършени операции, както следва: 1) на 05.11.2024 г. погасяване на лихва по
кредит №***-R- ***/01.11.2021 г. в размер на 300,02 лв.; 2) погасяване на
главница по кредит №***/01.11.2021 г., в размер на 540,40 лв.; 3) вноска по
застраховка 46,28 лева.
Видно от изготвения отчет по сметка в „ПИБ“ АД към 07.11.2024 г. е, че
по притежаваната от И. Р. Б. разплащателна сметка са извършени операции, от
които една на 07.11.2024 г. с основание - погасяване на главница по кредит
№***/1.11.2021 г., в размер на 13052,22 лв.
От писмо Вх. №20527/26.06.2025г. и приложенията към него се
установява, че пред Софийски районен съд е образувано гр.д.№68092/2024 г.,
което е обявено за решаване към дата 26.06.2025г., като е приложен препис от
исковата молба. Видно от същата е, че И. Р. Б. е предявил срещу „ОББ“ АД
иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №***
от 10.06.2022 г., сключен между И. Б. и „Райфайзенбанк“ЕАД с
правоприемник „ОББ“АД.
От представеното в открито съдебно заседание от адв. С. Т. копие на
Решение №12838/01.07.2025г. постановено по гр.д.№68092/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, без данни за влизане в сила, се установява, че искът на
И. Б. за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит №***
от 10.06.2022 г., сключен между И. Б. и „Райфайзенбанк“ЕАД с
правоприемник „ОББ“АД е уважен. Независимо, че липсват данни за влизане
в сила на решението, резултатът по него в случая е неотносим към настоящото
7
производство, защото касае друг договор между И. Б. и друга банка
„Райфайзенбанк“ЕАД с правоприемник „ОББ“АД.
От представеното в открито съдебно заседание от адв. С. Т. копие на
Решение №4984/30.03.2025г. постановено по гр.д.№3772/2023 г. по описа на
Софийски районен съд се установява, че бракът на страните е прекратен с
развод по взаимно съгласие, утвърдено е постигнатото между страните
споразумение. Решението не подлежи на обжалване.
В открито съдебно заседание от адв. С. Т. е представено и извлечение от
регистъра на имуществени отношения на страните. Същото е обсъдено във
влязлото в сила Решение №49/07.02.2024 г. по в.гр.д.№ №1/2024 г. по описа на
ОС-Плевен, че страните са били в режим на общност през 2021г., когато е
сключен процесния договор за кредит, а през 2022г. имуществените
отношения са преминали в режим на разделност.
Съдът намира, че от писмените доказателства се установява, че Договор
№***/1.11.2021 г. за банков кредит „ипотечен кредит право на избор“, е
сключен между „ПИБ“ АД и ищеца И. Б., по време на гражданския брак
между страните по делото И. Б. и Г. Г.. В конкретния случай е приложима
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съгласно която съпрузите отговарят
солидарно за задълженията, поети от двамата или от един от тях за
задоволяване на нужди на семейството, тъй като към онзи момент режимът
на общност в имуществяените им отношения все още не е променен.
Приложение намира и установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници, която
е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може
да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено
изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те
дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл. 36, ал. 2 СК, когато
единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството.
В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се
предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т. е. в
тежест на този, който твърди, че не отговаря солидарно или отговаря за по-
малка част от задължението, е да докаже тези обстоятелства. Когато едно
парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност на
другия съпруг възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем
8
сума се използва за задоволяване на нужди на семейството. В тежест на
оспорващия съпруг е да докаже, че удовлетворената нужда не е семейна,
включително при предявен иск срещу двамата съпрузи. Ако той не направи
това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди, с оглед на
което и двамата съпрузи имат качеството длъжници. / Решение № 68 от
27.07.2020
г. на ВКС по гр. д. № 2077/2019 г., III г. о., ГК, решение по гр. д. №
3267/2013 г. на ВКС, III г. о. и решение по гр. д. № 6452/2013 г. на ВКС, IV г.
о./.
Съдът намира, че презумпцията не е оборена от страна на ответника Г.
Г., поради което предоставения заем в размер на 150000 лв. по договор №***-
R- ***/1.11.2021 г. е изцяло за задоволяване на нуждите на семейството.
Именно поради това отговорността за погасяване на задължението е на
страните, като по отношение на банката-кредитор, те са солидарно
отговорни, а във вътрешните им отношения - отговорността е до 1/2.
На следващо място, Съдът намира, че е извършено плащане на главница
и лихва, и застраховка по договор №***/1.11.2021 г. от ищеца Б. чрез
разплащателната му сметка в „ПИБ“ АД на дати 05.11.2024 г. и 07.11.2024г.
Този факт следва от представените извлечения от банковата сметка на ищеца,
поради което е установена и следващата положителна предпоставка -
частично погасяване на дълга след прекратяване на брака с лични средства на
ищеца. Това погасяване на дълга е признато от кредитора „ПИБ“ АД, с оглед
сключените Анекс №1 и Анекс №2, по който е прието изменение на
погасителния план. Частично заплатените от ищеца парични задължения,
представляват изпълнение в повече от дължимата от него част, поради което
във вътрешните отношения с ответницата, първият има право на регрес.
Както бе обсъдено по-горе в изложението, гражданският брак между
страните е прекратен с Решение №4984/30.03.2025г. постановено по гр.д.
№3772/2023 г. по описа на Софийски районен съд. В трайно установената
съдебна практика се приема именно, че ако целият кредит или част от него са
погасени само от единия от съпрузите с негови лични средства, след
прекратяване на брака, този съпруг може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, да
претендира от другия заплащане на припадаща се част от платеното /Решение
№ 60080 от 11.06.2021 г. по гр. д. № 3814/2020 г. на I г. о., Решение № 36 от
9
31.03.2015 г. по гр. д. № 3386/2014 г. на II г. о., Решение № 428 от 11.04.2016 г.
по гр. д. № 6453/2013 г. на IV г. о.,т. 4 от ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. д. №
5/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Ищецът се позовава на влязлото в сила Решение №49/07.02.2024 г. по
в.гр.д.№ №1/2024 г. по описа на ОС-Плевен, съгласно което за семейни нужди
са разходвани 72 % от средствата. От представените с исковата молба и
обсъдени по-горе в изложението отчети по сметка за погасяванията на дати
05.11.2024г. и 07.11.2024г. е видно, че са в общ размер от 13038,92 лева, от
които 72 % са 10036,02 лева, от които 1/2 част са претендираните от ищеца
5001,35 лева. Така в конкретния случай отговорността на ответницата
съгласно чл. 127, ал.1 ЗЗД вр. чл. 36, ал.2 СК за поетото задължение е при 1/2
част, поради което Съдът намира, че се установява и размера на исковата
претенция от 5001,35 лева.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно осн. чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр. чл.127 от ЗЗД вр. с чл.32, ал.2 от СК вр. чл. 36, ал.2
СК и чл.86, ал.1 от ЗЗД е изцяло основателен.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 139,63 лева за внесена държавна
такса, и 400 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва
да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца
и разноските от заповедното производство 100,03 лева за внесена държавна
такса. Видно от представената квитанция на л. 3 от ч.гр.д. № 6478/2024г. по
описа на РС-Плевен, е внесена държавна такса от 100,03 лева, които се
претендират със списъка на разноски.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр. чл.127 от ЗЗД вр. с чл.32, ал.2 от СК вр. чл. 36, ал.2 СК и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Г. Г. Г., ЕГН **********, от с. ***, област Плевен, ул.
10
„***“ №74, ДЪЛЖИ на И. Р. Б., ЕГН **********, от гр. София, п.к. ***, ж.к.
„***“, бл.*** сумата от 5001,35 лева, представляваща сбор от дължимата от
ответницата 1/2 идеална част от поети от страните задължения по сключени от
И. Р. Б. по време на брака им договор за кредит за текущо потребление №
***/01.11.2021 г. с „ПИБ"АД, разходвани за нуждите на семейството,
изпълнени от И. Р. Б. след прекратяването на *** в повече от припадащата му
част, чрез плащане на погасителни вноски на 05.11.2024г. и на 07.11.2024г.,
ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 08.11.2024г. до
окончателното изплащане на сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение № 3728/08.11.2024г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№6478/2024 г. по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. Г. Г., ЕГН **********,
от с. ***, област Плевен, ул. „***“ №74, ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Б., ЕГН
**********, от гр. София, п.к. ***, ж.к. „***“, бл.***, направените разноски в
исковото производство в размер на 139,63 лева за внесена държавна такса, и
400 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. Г. Г., ЕГН **********,
от с. ***, област Плевен, ул. „***“ №74, ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Б., ЕГН
**********, от гр. София, п.к. ***, ж.к. „***“, бл.***, направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 6478/2024г. по описа на РС-Плевен,
както следва: 100,03 лева за внесена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11