№ 7817
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря И. Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20251100500136 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Е. Л. Л., срещу решение №
20131179/23.10.2024г. по гр. дело № 20300/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
92 състав. Съдебното решение е постановено в производство по чл. 127, ал. 2 от СК и
се обжалва изцяло. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да се уважат
исковете на Е. Л. Л., заявени пред първата инстанция.
В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение,
поради допуснато противоречие с материалния закон и необоснованост. Въззивникът
поддържа, че едностранното решение на бащата да злоупотребява с правата на
родител накърняват психически, финансово и морално отглеждащия родител. Сочи, че
упражняването на родителските права и правата на майката на свободен избор са
пълно контролирани от бащата и налагани според личните му и егоистични интереси.
Твърди, че бащата отказва да пусне детето обратно в обичайното местоживеене в
Англия, без конкретен и очевиден довод. Режимът на виждане на детето с бащата е
изцяло съобразено с неговото преместване в България като се пренебрегват основните
два факта, че детето е отвлечено в България изцяло от интереса на бащата да се
установи в България, а майката работи и живее във Великобритания и трябва да
пътува непрекъснато за да упражнява правата си и да поддържа ,;нормален социален,
спокоен и достоен“ живот за дъщеря си.
1
Жалбоподателят поддържа, че от м. октомври 2021 г. майката е принудена да
пътува на две седмици до Великобритания за да работи, но и живее в България за да
упражнява родителските си права колкото е възможно поради самоволното действие на
бащата. Счита, че това е травма както за детето, така и за отглеждащия родител, а
съдът не излиза със становище да потвърди защо не се използва адреса на майката във
Великобритания, където майката да упражнява родителските си права.
Излага, че бащата категорично отказа да обсъди варианта за упражняването на
неговия режим на виждане с детето извън страната, а дори отказа и варианта 50/50 и
детето да се върне в страната, в която е живяло. Оспорва родителския капацитет на
бащата въпреки предоставените доказателства по делото за пълната финансова
издръжка на детето от отвличането на детето от бащата от Великобритания в
България. Поддържа, че в решението на съда умишленият избор на бащата да спестява
и прехвърляне разходите за детето да се поемат от другия родител, не е взето за
релевантен за неговия родителски капацитет. Поддържа, че психологическият тормоз
от бащата е да налага неговите интереси да живее в България без да се съобразява с
тези на майката, да използва майката само за финансови интереси, без да се
разрешава да се върне обратно в страната, където са живели с детето, страха от атака,
вербалното унижение от негова страна.
Поддържа още, че в решението на съда не е отразено как родителският
капацитет на бащата се отразява на детето след като се наблюдават тенденции бащата
да сменя плановете на детето за живеене в различни държави, честота на сменяне,
видове училища, които се представят в съда, а впоследствие се отменят, както и в
решението на съда не е упоменато как бащата има по-добър родителски капацитет от
майката предвид едноличните и без съгласуване с майката решения за общото им дете,
като избор на държава, избор на училище, избор на занимания на детето. Поддържа, че
избора на частно училище Света София е в абсолютен разрез с отговорността и
капацитета на един родител да прилага и решава еднозначно учебното заведение на
детето за години напред без дори да е разговаряно с родителя, който упражнява
родителските права, а впоследствие да се откаже и от него и да смени плана. Сочи, че
поведението на бащата показва изключителен контрол върху детето под претекста за
нейното най-добро развитие, както и липсата на всякакво уважение към майката и
пълно пренебрегване на нейните права, виждания към образованието на детето,
загрижеността дали това е правилно решение.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като уважи исковете на Е.
Л. Л., заявени пред първата инстанция, като предостави упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Л.К., родена на ****г., да бъде
определено местоживеенето на детето при нея, а на бащата да бъде определен режим
на лични отношения с детето, както и бащата да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка за детето в размер от 500 лв.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият С. А. К., чрез упълномощения
представителя адв. Ж. Г. Ж. от САК, е подал отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва като неоснователна. Поддържа, че въззивната жалба не сочи конкретни
нарушения на материалния или процесуалния закон, като до голяма степен
изложението е основано на разбирането на майката, че детето следва да бъде изведено
извън страната и съдържа неограничен брой лични нападки срещу бащата, без
обсъждане на мотивите на първоинстанционния съд, без да се посочват твърдения
относно релевантните за спора факти. Поддържа, че ищцата не прави анализ на
доказателствата, събрани в хода на делото, а приписва на бащата онова безотговорно
родителско поведение, което тя самата има и на което свидетел стана и съдът,
доколкото голяма част от описаните в първоинстанционното дело факти са се случили
2
в хода на самото производство пред първата инстанция. Сочи, че с исковата си молба
ищцата не е претендирала местоживеенето на детето на бъде извън територията на
Република България, а предвид липсата на преклузии в процеса, свързан с решаване на
въпросите за родителската отговорност, в хода на делото майката е променила
мнението си и е решила, че най-важното обстоятелство, свързано с детето, е това то да
не бъде в Република България. Излага, че бащата изплаща издръжка на детето чрез
майка му като отглеждащ родител до промяната на привременните мерки от страна на
първоинстанционния съд, докато към момента майката не е заплатила нито една
стотинка за детето - от датата на постановяване на определението за изменение на
привременните мерки, с което се определя майката да заплаща издръжка за детето - до
настоящия момент. Твърди, че в хода на процеса майката твърди, че иска детето да
учи във Великобритания, а впоследствие е предприела едностранно извеждане на
детето в САЩ. След като детето било върнато по реда на Хагската конвенция, майката
променила за пореден път искането си и с въззивната жалба заявява искане
местоживеенето на детето да бъде определено в САЩ. Моли съда да потвърди изцяло
първоинстанционното съдебно решение.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и
чрез пълномощниците си поддържат въззивната жалба и отговора на жалбата. В хода
на устните състезания пледират за уважаване на жалбата, респ. за отхвърлянето . В
срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните представя писмени защити в които
развиват съображенията си по същество на спора пред въззивния съд.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 20300/2021 г. на СРС, 92 състав, е образувано по
искова молба на Е. Л. Л., в която се твърди, че със С. А. К. са живели във фактическо
съпружеско съжителство, като от връзката им се е родило детето Л.К.. Поддържа, че
по време на съжителството си с бащата и след раждането на детето същият не е
пожелал да поеме отговорност по отглеждането и да отделя време за нея. Твърди, че
бащата поставял спестяването на пари над интересите на детето, което според нея е
неприемливо и неродителско. Сочи, че системно е осъществявал актове на домашно
насилие спрямо нея, като тя и детето напуснали жилището, което обитавали в Лондон.
Изложени са твърдения, че и двамата родители живеят в гр.София, като разделят
времето с дъщеря им. Твърди, че не е получавала финансова подкрепа от бащата и не е
отделял средства за издръжката на детето. Отправила е молба до съда да бъде
предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето на
страните - Л.К. на нея, местоживеенето на детето в Англия на посочения адрес, на
бащата да бъде определен режимът на лични отношения, а издръжката на детето да е в
размер на 500.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба.
Ответникът С. А. К. е оспорил предявения иск по съображения в отговора на
исковата молба. Предявил е насрещна молба с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от
СК за възлагане родителските права съвместно, а при евентуалност - на него, за
определяне местоживеенето на детето, както и определяне на подходящ режим на
лични отношения между майката и детето. Претендира издръжка за малолетната им
дъщеря в законоустановения минимум.
В първоинстанционното производство са събрани множество доказателства,
изслушани са експертни заключения и са разпитани свидетели, приети са доклади от
ДСП-Лозенец и ДСП-Възраждане.
Не е спорно, а и от приетото заверено копие от първоинстанционния съд на
удостоверение за раждане № ********** от 18.05.2017 г., издадено от Столична
община, район „Триадица“ се установява, че страните са родители на Л.К., родена на
3
**** г. в Лондон, Великобритания.
В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебна
психологична експертиза, изготвено от вещото лице А.П. А., от което е установено, че
детето Л.К. има формирана привързаност и към двамата си родители в степен, която е
характерна за възрастта и пола му. И с двамата родители е изградена доверителна и
емоционална връзка. Емоционалното състояние на детето не се отклонява от нормата.
Малолетната преживява конфликт на лоялност в лека степен, произтичащ от
естествената лоялност към родителите когато е формирана привързаност. От
заключението на този експерт се установява, че детето вярва на майка си, но
същевременно неговите лични взаимоотношения и преживявания с бащата са изцяло
положителни, а това поражда известен конфликт у детето. По отношение на двамата
родители, не се установяват ограничения в родителския им капацитет, а детето не е
отчуждавано от никого от родителите си, не са налице данни то да проявява признаци
на настройване спрямо майката от бащата, семейството му или други лица, както и
обратното. Според заключението на вещото лице детето се чувства достатъчно
комфортно, прието и уютно в дома на всеки от родителите си. Няма основание да се
приема, че подходът на майката или бащата са рискови за детето относно неговите
потребности.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК, първостепенният съд е изслушал всяка от
страните, които считат себе си за по-пригоден родител, като всеки от тях претендира
упражняването на родителските права.
С обжалваното решение № 20131179 от 23.10.2024 г., постановено по гр.д. №
20300/2021г. на СРС, 92 състав, съдът, на основание чл. 127, ал. 2 от СК е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на детето Л.К. на бащата С. А. К.,
определил е местоживеенето на детето при бащата и е определил режим на лични
отношения на майката Е. Л. Л., с детето Л.К., както следва:
Всеки първи и трети петък от месеца за времето след приключване на училище,
а ако е неучебен ден от 18:00 часа, до 18:00 часа в неделя, с преспиване, като майката
взима детето от училище, а ако е неучебен ден от дома на бащата и го връща в дома на
бащата;
Всяка нечетна година за Коледните празници, включително тези, обявени от
правителството за почивни, съгласно чл. 154, ал. 2 КТ, за времето от 10:00 часа на
първия ден до 18:00 часа на последния ден на празника, с преспиване.
Всяка четна година за Новогодишните празници за времето от 10:00 часа на
30.12, (ако денят е учебен, майката ще взима детето след приключване на училището)
до 18:00 часа на 02.01 (на следващата година), с преспиване.
Всяка четна година за Великденските празници за времето от 18:00 часа на
Велики четвъртък до 18:00 часа на Велики понеделник, с преспиване.
30 дни през лятото (месеците юни, юли или август), разделени на три периода
от по 10 последователни календарни дни всеки или два периода от по 15 дни по
уговорка между родителите, по време, което да не съвпада с платения годишен отпуск
на бащата, като взима детето от дома на бащата в 10:00 часа на първия ден от
съответния период и връща детето до дома на бащата в 18:00 часа на последния ден на
същия период. В случай на непостигане на съгласие между родителите, майката ще
взима детето през първите 10 дни на месеците юни, юли и август за времето от 10:00
часа на първия ден до 18:00 часа на десетия ден;
Рождения ден на детето (19.03.) следва да се празнува заедно с двамата
родители, при непостигане на съгласие между родителите, детето ще прекара
рождения си ден, както следва: всяка нечетна година детето ще е при майката, а всяка
4
четна година детето ще е при бащата за времето от 09:00 часа до 19:00 часа на същия
ден, в случай, че денят е неучебен. Ако детето посещава училище майката ще го взима
след приключване на училището и ще го връща в дома на бащата в 20:00 часа.
Общият режим (петък - неделя) не се прилага за Коледните и Новогодишните
празници, Великденските празници, през лятото за месеците юни, юли и август, но за
не повече от 3 по 10 дни на всеки месец, когато бащата може да ползва платения си
годишен отпуск, както и за рождения ден на детето.
С решението си съдът е осъдил, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 143,
ал. 2 от СК, майката Е. Л. Л., да заплаща на детето Л.К., чрез нейния баща и законен
представител С. А. К., месечна издръжка в размер на 233.25 (двеста тридесет и три
лева и двадесет и пет стотинки) лева, считано от 25.05.2021 г. до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване. На основание чл. 242, ал. 1,
предложение първо от ГПК е допуснал предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената издръжка в полза на Л.К..
За да постанови решението си първоинстанционният съд е обсъдил събраните
писмени и гласни доказателства, заключението по съдебна психологичната експертиза,
както и приложените по делото социални доклади на ДСП-Лозенец и ДСП-
Възраждане. Първоинстанционният съд е преценил, че упражняването на
родителските права по отношение на детето следва да бъде предоставено на бащата,
при когото то да живее и който да полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието му, каквито грижи същият е полагал за него от раждането му. Намерил е,
че бащата е по-подходящ да упражнява родителските права по отношение на детето,
доколкото по делото е установено, че в хода на процеса, майката си е позволила без
съгласието на бащата да изведе детето в друга държава, като по този начин е нарушила
както негови човешки права, така и тези на бащата. Приел е също, че е установена
силна емоционална привързаност между детето и неговата майка, а майката разполага
с подходящи битови условия за пребиваването при нея на територията на Р. България,
както и че е в интерес на детето то да общува със своята майка. Съдът е присъдил и
месечна издръжка в минимално определения от закона размер от 233.25 лева, считано
от датата на подаване на насрещната молба (25.05.2021 г.). Издръжката се дължи до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Във въззивното производство по реда на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушана майката
Е. Л. Л., която пред съда заявява, че от две години живее в САЩ, в Ню Джърси, ****,
където сама ползва апартамент по договор за наем, а детето е живяло на този адрес
седем месеца. Работи в САЩ в презастрахователно дружество като Заместник
директор „Финансов отдел - презастраховане“, като два дни работи от вкъщи и три дни
в офиса. Дните могат да се изместват в зависимост от заболявания на детето, от
ваканции и др. Работното време в офиса е между 9.00ч. и 16.00ч. Заявява, че има
сестра, която живее в същия град и понякога тя е взимала детето от училище.
Желае да упражнява родителските права, тъй като бащата на детето до такава
степен осъществява контрол, че тя не може да си упражнява правата. Сочи, че всичко
се контролира и доминира от бащата до такава степен, че те не могат да се разберат по
нито една точка от отглеждането на детето, от избор на училище, от избор на държава
и всичко друго. Всичко трябва да решава бащата, да се избира от него.
Въззивникът Е. Л. Л. заявява пред съда, че с бащата на детето живеят повече от
20 години в чужбина, а единствената причина да заведат делото в Софийския съд е, че
по време на пандемията са били временно в София, за 6 седмици, но останали една
година, която година продължила след като бащата оттеглил декларацията съгласие
през втората година и така детето си е сменило обичайното местоживеене. Сочи, че не
са живели в България. Бащата продължава да работи за английския си работодател
5
вече десета година и е решил да си смени местоживеенето без да я е уведомил или да
иска нейното съгласие.
При изслушването си от съда заявява, че не държи да живее в САЩ и може да
се прибере в Англия, където детето е родено и където са живели. Сочи, че пак трябва
да си търси работа, да се съобразява, за да може детето да има и майка и баща.
Склонна е да направя тази крачка, но бащата категорично отказва. Склонна е и да се
прибере и в България, но счита това за поредното издевателство от страна на бащата -
да се мести на седем години, но заради детето си заявява, че ще го направи, защото се
грижи за детето откакто се е родило.
Поддържа, че ако тя упражнява родителските права, то детето Л. винаги ще има
възможност да се вижда с бащата, тъй като и той трябва да се грижи за нея и да
участва в нейния живот. Заявява, че ако е необходимо ще се върне и в Англия, където
бащата работи и където тя може пак да работи. Когато бащата работи в Англия
срещите ще се осъществяват по начина по-който са се осъществявали в България.
Заявява пред съда нетен средномесечен доход от 15 000 лв.
По реда на чл. 59, ал. 6 от СК е изслушан и бащата С. А. К.. Същият заявява, че
живее в гр. **** и работи за Европейската банка за възстановяване и развитие като
„Главен банкер“. Ръководи инвестиционни екипи, с които оперира в цяла централна и
източна Европа. Работното му време е съобразен с графика на дъщеря му. Работи от
дома си и работното му време е съобразено с нейното водене на училище, вземане от
училище, водене на различни занимания, вкл. и на занимания по спортна гимнастика.
Заявява, че се случва да отсъства за 2 или 3 вечери, когато ходи в командировка в
Лондон, но могат да му помагат неговите сестра и баща, които също живеят в София.
Счита, че е по-пригодният родител да упражнява родителските права, защото още
когато започнали делото предложил споразумение за споделено родителство на
дъщеря им. Заявява, че майката не действа в най-добрия интерес на детето поради
отписването на детето от училище и извеждането му извън България. Счита, че ако
упражнява родителските права за детето, то трябва да общува с майка си с разширен
достъп.
По делото е представен социален доклад, изх. № ПР/Д-С-ВЗ/94-001/01.05.2025 г.
на ДСП – Възраждане, изготвен след среща с бащата С. А. К.. Социалните работници
излагат заявеното от бащата пред съда, като са отразили, че според него въпреки
постановения от съда режим на контакт, майката не го спазва, тъй като през по-голяма
част от годината не се намира на територията на България. Заявил е, че е осигурил
всяка възможност майката да общува с дъщеря им и не е ограничавал контактите на
майката Л. с детето Л.. Пред социалните служители е разказал, че на 06.12.2024г. в
дена за осъществяване режима на контакт, г-жа Л. е посетила училището на Л. - 20 ОУ
„Тодор Минков“ няколко часа по-рано, като същата е „нахлула вътре“ да търси детето,
без да спазва пропускателния режим в учебното заведение и без да уведоми
училищния персонал. След изпратено запитване от страна на ОЗД-Възраждане
заявеното е потвърдено от директора на училището, че майката системно се държи
„агресивно“, като на 03.12.2024г. са потърсили съдействието на полицейски
служители, след като тя си е „позволила да дърпа дрехата на класен ръководител“ в
двора на училището. Констатирали са, че бащата С. К. полага основни грижи за детето
Л., предоставена с помощ от разширеното семейство и съществуваща силна връзка
между него и детето. Бащата е в състояние да осигури всичко необходимо на Л. като
подходящи битови условия, образование, материална издръжка, съответстващи на
възрастта и нуждите .
През въззивния съд е представен и социален доклад, изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/46-
001/05.05.2025 г. на ДСП – Лозенец в който е отразено, че по данни на Е. Л. от края на
6
м. юли 2023 г. тя живее и работи в САЩ, а основните грижи за детето се полагат от
бащата. Посетили са нейното жилище в България, което е на адрес: гр. **** и са
установили, че то представлява апартамент състоящ се от хол, стая, кухня с трапезария
и сервизни помещения, като за детето има осигурено лично пространство. Отразено е,
че детето Л. е ученичка в 20 ОУ „Тодор Минков“ и поддържа контакт само с
разширеното семейство по бащина линия.
Във въззивното производство е депозиран и втори социален доклад с изх. №
ПР/Д-С-ЛЦ/483-004/28.11.2025 г. на ДСП – Лозенец, където след извършеното
социално проучване е отразено, че по данни на майката Л. на 15.08.2025 г. бащата е
довел детето, тъй като то е било разстроено, и в телефонен разговор с нея е плакало и
искало да бъде с нея. На 16.08.2025 г. в 09.40 ч. бащата К. е дошъл, за да я вземе,
въпреки, че Л. му е казала по телефона, че не желае да отиде при него. Същият е
звънял постоянно на звънеца на входната врата, непрекъснато силно е ритал по
вратата, както и е звънял по телефона на майката. Майката е споделила, че заедно с
детето са отишли в спалнята и се е обадила на т. 112, а когато е пристигнала полиция и
са питали детето при кого иска да остане, то е отговорило пред баща си, че иска да
остане с майка си. По данни на майката, детето е било стресирано, спяло е на светната
лампа една седмица, било го е страх дали е заключена вратата. Разказала е, че след
случилото се бащата и детето са се видели при изготвяне на съдебно психологическа
експертиза и за малко на 15.09.2025 г. в училището.
По данни от бащата Св. К., на 15.08.2025 г. детето е искало да отиде при майка
си и са се разбрали да преспи при нея, а на следващия ден да я вземе, за да пътуват до
морето, защото майката е трябвало да се върне в САЩ. Твърди, че на 16.08.2025 г.
сутринта е звънял на г-жа Л., а тя му е отговорила, че Л. няма да пътува с тях на море
и той е отишъл до дома . Същият се обадил в полицията за съдействие, звънял е на
звънеца на вратата , както и на още три апартамента от етажа за да има свидетел, но
само един съсед е отворил и му е отказал да бъде свидетел, имало е и видео
наблюдение. Споделя, че отново е звънял по телефона и на звънеца, но майката не е
отворила, чукал е на вратата и отново се обадил в полицията. След пристигане на
полиция майката е отворила вратата, заявила е, че ще заведе дело по 3ЗДН и го е
обиждала. Полицаите са питали дъщеря му „дали иска да тръгне с баща си“ и тя е
отговорила, че „не иска“. Информира, че от 15.08.2025 г. до 24.09.2025 г. майката е
възпрепятствала контактите му с детето, като единствено го е видял на първия учебен
ден. В този социален доклад е отразено, че по сведение на бащата К. от м. 05.2025 г.
съжителства с приятелката си и нейния син.
Социалните работници са констатирали, че детето контактува с роднините си по
майчина и бащина линия и се наблюдава силна емоционална връзка на детето с всеки
от двамата родители. В заключение са изложили, че в интерес на детето е да има
пълноценна комуникация и с двамата си родители.
Във въззивното производство е представен и социален доклад, постъпил на
26.11.2025г. чрез Международна социална служба – България, изготвен от клиничен
социален работник, по възлагане от Meждyнapoднатa социална служба - САЩ. В
представения в превод на български език документ са изложение данните от
извършеното социално проучване по местоживеенето на Е. Л.. Отразено е, че
апартаментът на майката разполага с хол, където има разтегателно легло, кухня и една
баня, една голяма спалня, която е на дъщерята и е обзаведена като такава. Сградата е
добре поддържана и модернизирана. Няма опасения за безопасността, а апартаментът
е чист и добре поддържан. Няма домашни любимци и лицето няма планове да се
мести. Домът се намира в сграда за апартаменти в „центъра“ на малък, заможен град.
Кварталът е чист, магазините са луксозни и оживени. В доклада е отразено, че зад
7
жилищната страда се намира училище „Свети Вартоломей“, където детето е
посещавало занятия, преди да замине за България. Училището е частно католическо
училище, а в непосредствена близост има библиотека и парк. Докато детето е живеело
с лицето, което полага грижа (майката Е. Л.), то не е имало нужда от педиатрични
грижи. Детето има пълна здравна застраховка чрез работодателя на лицето, което
полага грижа. Майката е заявила, че основната роля на родителя, освен любовта и
защитата, е да мотивира чрез насърчение, като не използва повишен тон. Съобщила е,
че никога не е използвала телесно наказание върху детето. Никога не е било прилагано
такова спрямо детето, само обясненията са осигурили структура като дете.
Обяснението на бъдещите последици от разрушителното поведение ще бъде методът
за дисциплиниране. Отразено, че сестрата на майката ще се грижи за детето, ако тя
има спешен случай, както има и други лица, които могат да помагат.
В доклада е отбелязано, че условията на живот, предоставени на детето са
отлични и остават същите. Средата е безопасна, чиста и приятна, включително
апартаментът, жилищната сграда и кварталът. Въпреки че майката работи на пълен
работен ден, групата за подкрепа в случай на спешност е значително надеждна,
особено в лицето на сестра , лелята на детето. Социалният работник е посочил в
заключение, че не е вижда рискови фактори детето да бъде върнато на майка си, която
полага грижа. Дадено е становище детето да бъде върнато на майка си.
Като писмени доказателства са приети и съдебни решения за водени спорове
между страните по ЗЗДН, както и график на извънучебните занимания на детето Л.К. в
спортен клуб „Левски Спартак“ гр. София.
В последното заседание пред въззивния съд е прието неоспорени писмено
доказателства от което се установява, че въззиваемият С. К. е подал сигнал на
07.11.2025г. до РУО – София-град, Държавна агенция за закрила на детето и ДСП –
Лозенец, че за периода от 15.09.2025г. до 06.11.2025г. Е. Л. не е пуснала нито веднъж
детето Л.К. да посещава учебни занятия и детето е пропуснало 29 учебни дни, в които
е било с майка си. Искането е да се вземат административни мерки, за да бъде върнато
детето обратно в училище.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на чл. 195, ал. 1 от ГПК и
задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала
съдебна психологична експертиза (СПЕ). Прието е заключение на СПЕ, изготвено от
вещото лице д-р И. Д. А.. От заключението се установява, че детето Л.К. е изградило
несигурна привързаност към двамата си родители поради поредица от личностови
характеристики на родителите и екологични фактори въздействали негативно на
връзката дете-обгрижващ възрастен. Към майката детето чувства емоционална
сигурност, отзивчивост от страна на родителя и емоционална достъпност и получава
повече разбиране. Докато бащата е преживяван като по-дистанциран, по-малко
достъпен емоционално и даващ по-малко емоционална сигурност. Тяхната връзка
изглежда добра, но детето изпитва системна липса на реално разбиране и близост.
Установява се, че при детето Л. се наблюдава психоемоционално развитие в нормите
за възрастта, липсват емоционални или поведенчески проблеми в поведението .
Научила се е да удържа под повърхността и да капсулира силния си копнеж за близост,
топла и ласкава връзка с майка си и успешно компенсира с изграждане на силни
връзки с женски фигури извън семейството. Според заключението на експерта при Л.
са налице белезите на слаба степен на конфликт на лоялност при деца на разведени
родители, който се характеризира с леко, контролируемо напрежение между
привързаността към двамата родители, без да предизвиква сериозен емоционален
стрес или нарушения в ежедневното функциониране. Детето осъзнава раздялата на
8
родителите си и може да изпитва краткотрайно чувство за вина или тревога, когато
разказва на единия родител за времето, прекарано с другия, но тези чувства са
умерени и бързо преминават. Поведенчески то поддържа добри отношения с двамата
родители, прави компромиси без конфликти и не проявява съзнателно манипулативно
поведение. Психичното и социалното функциониране на детето остава стабилно, а
личностното развитие не е значително засегнато. От заключението на вещото лице се
установява, че след инцидента на 16.09.2025г. и декларирания от детето Л. избор да
живее при майка си, напрежението у детето е нараснало, но все още е рано да се каже
дали конфликтът на лоялност ще се усили. Позицията и поведението на бащата ще има
решаващо значение за това как ще се развие конфликтът на лоялност – дали ще
нарасне или ще отпадне.
Вещото лице приема в заключението си, че всеки от двамата родители
притежават физическо и психично здраве да се грижат за дъщеря си в бъдеще
самостоятелно без чужда помощ. Майката с готовност приема да отглежда детето си
без чужда помощ и търси активно тази възможност. Подходът на бащата е такъв, че
той винаги търси посредник в грижата за дъщеря си, на когото да се опре и не крие, че
това е и основната му мотивация в избора му на партньорка за съвместен живот. В
предишните фази от живота си и все още, разчита майка му, сестра му и други
странични лица да поемат емоционалните и оперативни грижи за дъщерята Л.. Бащата
не притежава способност да разкодира меките знаци за нуждите на детето си, но
когато има кой да му посочи и назове проблема той е наясно каква реакция се изисква
според социалните норми за добро родителстване и в това се проявяват най-силните
му качества като родител.
При детето няма родителско отчуждение и никой от родителите не притежава
психопатология, която да създаде условия за неговото възникване.
В изпълнение на задачата вещото лице да предложи на съда подходящ режим
на лични отношения на детето Л.К. с неотглеждащия родител, експертът дава
заключение, че детето иска да прекарва време и с двамата си родители, като желае
първите две седмици и последната от ваканциите да е с майка си, но иска да прекарва
и много време от ваканцията с баща си. Иска да прекарва по два уикенда с баща си, но
да са поредни, а през седмиците, когато няма да го вижда в уикендите да го вижда в
един от делничните дни.
Според заключението в случай, че детето напусне пределите на България
режимът на лични отношения трябва да е свързан на първо място с ангажиментите на
детето с образователната система в държавата, в която ще се установи. Вещото лице
счита, че прекарването на една седмица месечно с бащата в месеците на учебната
година и широк режим за контакти през лятото отговаря на потребностите на детето Л.
и на възможностите на бащата К..
В открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. (лист 586-588 от том II на делото),
при изслушването му по реда на чл. 200, ал. 2 от ГПК, вещото лице е уточнило, че
детето не желае да променя държавата и иска да остане в България. Според вещото
лице няма пречка детето да бъде отглеждано в България, но няма пречка да бъде
отглеждано и в други държави, извън желанието на бащата. Детето иска да живее в
България, където да са достъпни и двамата родители. Желанието е единият уикенд
да е при баща си и да остане цяла седмица и другия уикенд, а после да се прибере при
майка си. Конкретизира, че детето Л. винаги е живяла в ситуация, в която единия
родител предимно е отсъствал от дома и спорадично се е появявал. Според вещото
лице при детето има нестихващ копнеж по майката и той няма да бъде компенсиран от
присъствието на трето лице. Вещото лице заключава, че за детето е най-добре в
бъдеще да живее с майка си, защото травматизмът по отношение на копнежа по
9
майката се е случило във възраст, която отбелязва детето за цял живот. Второстепенен
е въпросът за това, какви ще са контактите с бащата. Експертът счита, че не е
възможно сегашната партньорка на бащата да замести майката на детето Л..
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен
интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното
производство държавна такса е внесена по сметка на въззвиния съд. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено
в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната
във въззивната жалба, но служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК
на ВКС. Следва, че въззивният съд е ограничен до въведените с въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, а е задължен
единствено да провери правилното прилагане на релевантните към казуса
императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните. Т.е. обект на въззивната
дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на
материалноправния спор (в случая спорна съдебна администрация за определяне
упражняване на родителските права, режим на лични отношения на малолетното дете
с родителя и месечната издръжка), при което преценката относно правилността на акта
на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност (в този смисъл е приетото
в мотивите към т. 2 от ТР № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).
1. По упражняването на родителските права и местоживеенето на детето Л.К.
съдът приема следното:
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
10
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този
смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017
г., IV г. о.), а и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v.
SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете–родител, която е призната като право от двете конвенции цели
да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като
личност и да го предпази от развитие на родителско отчуждение в случай, че се
приоритизира контакта само с единия родител. Поради изложеното и бидейки
задължен да следи служебно за интереса на детето, съдът следва да установи на кого
от родителите следва да бъдат предоставени за упражняване родителските права и
какъв режим да бъде определен на родителя, на когото не са възложени родителските
права, така че да му даде възможност за пълноценно общуване с него.
Съдът следи служебно за интереса на детето.
В постоянната практиката на ВКС, споделяна и от настоящия въззивен състав,
последователно се поддържа становището, че най-добрият интерес на детето се
определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила
на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за определянето на най-
добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ
коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите
на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане
на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо
положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование.
Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява
родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични
отношения между детето и родителите му.
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 от СК, съблюдавайки най-
добрия интерес на детето Л.К., включващ в най-широк смисъл добруването и
благоденствието му и след съвкупната преценка на събраните доказателства по
делото, въззивната инстанция намира, че местоживеенето на детето следва да бъде при
неговата майка Е. Л. Л., която да упражнява родителските права.
Установи се, че и двамата родители изразяват желание и имат възможност да
упражняват родителските права по отношение на малолетната си дъщеря и притежават
съпоставим родителски капацитет, но съдът отчита, че от приетото във въззивното
производство заключение на вещото лице А. се установи, че при детето има
нестихващ копнеж по майката и този копнеж няма да бъде компенсиран от
присъствието на друго трето лице. Съдът съобрази заявеното от вещото лице при
изслушването на заключението му по чл. 200, ал. 2 от ГПК, че за детето е най-добре в
бъдеще да живее с майка си, защото травматизмът по отношение на копнежа по
майката се е случило във възраст, която отбелязва детето за цял живот.
За настоящия спор, мнението на детето има значение, доколкото от
изслушването във въззивното производство на вещото лице А. се установи, че след
инцидента от м. август 2025г. детето е стресирано от поведението на баща си, тъй като
тя не го е очаквала (лист 587-588). Според установеното от заключението на експерта
това е повратната точка в отношенията между родителите (страните по спора) и
детето Л. ще чувства сериозната липса на майката, което би могло да се очаква, че ще
се отрази негативно на детето, което има склонност да соматизира, т.е. възможно е
детето да стигне до анорексия, тъй като според експерта анорексията е много свързана
с отношенията с майката.
Въззивният състав не приема за правилен извода на първата инстанция, че след
11
като в хода на процеса, майката си е позволила без съгласието на бащата да изведе
детето в друга държава и по този начин е нарушила човешките права на детето и
бащата, то последният трябва да упражнява родителските права. Този съдебен състав
приема, че приоритет за съда е интереса на детето, а не допуснатите нарушения от
страна на родителите. Последното не е основание да се толерират едноличните
действия на родителя по определяне местоживеенето на детето Л., но това важи както
за майката, така и за бащата. Установи се, че детето на страните е родено в гр. Лондон,
Великобритания и страните не са имали планове да напускат тази държава, но по
еднолично решение на бащата, детето е останало в страната по произход, където живее
без съгласието на майката. В случай, че това е било общо решение на двамата
родители, безспорно то ще е в интерес на детето, но от събраните доказателства се
установи, че липсва свободната воля на майката Е. Л. Л., което обяснява и действията
по отношение не неправомерното извеждане на детето и отвеждането му в САЩ.
Същевременно от социалното проучване на служителя от компетентната служба в
САЩ се установи, че при престоя на детето в САЩ, майката е полагала всички
необходими грижи за детето Л., което е посещавало учебно заведение и то е успяло да
формира свои приятелски кръг в чуждата държава. Последното е основание за
въззивния състав да приеме, че с поведението си майката не е увредила интереса на
детето, макар неправомерно да го е извела от страната и с това е нарушила правото на
другия родител. Приетите от въззивния съд писмени доказателства, че за периода от
15.09.2025г. до 06.11.2025г. детето Л.К. не е посещавало учебни занятия и е
пропуснало 29 учебни дни, не е основание да бъде формиран извод, че майката Е. Л.
Л. не притежава необходимия родителски капацитет да упражнява родителските права
в интерес на детето, тъй като за съда оставя неизяснено по какви причини детето не е
посещавало учебните занятия. Не се установи, че в същия период майката е
упражнявала правото на лични отношения с детето, както и дали не е имало
здравословни причини да не ходи на училище. Отделно от изложените съображения
Законът за предучилищното и училищното образование (Обн., ДВ, бр. 79 от
13.10.2015г., доп., бр. 64 от 5.08.2025 г., в сила от 15.09.2025г.) допуска възможност за
индивидуална или самостоятелна форма на обучение на учениците, когато има
осъществена някоя от предпоставките посочени в чл. 111 и чл. 112 от същия закон.
Съдът дължи да съобрази заключението на вещото лице А., че евентуалното
разделяне на детето Л. К.а от майката Е. Л. Л. ще има непредвидими и негативни за
детето последици.
Този извод на въззивния състав е съобразен и с критериите по т. II на
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. дело № 3/1974 г., Пленум на ВС, което е
актуално и задължително за съда и при нормите на действащия СК. Върховният съд
приема с тълкувателната си практика, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда
и възпитава децата от женски пол.
Съдът разглежда въпроса за предоставянето на родителските права в контекста
на местоживеенето на малолетната Л. при нейната майка. Целесъобразно е детето да
живее при този от родителите, на когото е възложено упражняването на тези права,
доколкото липсват важни обстоятелства, които да правят допустимо отделното
живеене на детето.
По изложените съображения въззивният съдебен състав приема, че
родителските права по отношение на детето Л. следва да се възложат за упражняване
на въззивника Е. Л. Л., при която детето да живее. Съдът съобрази, че майката
разполага с подходящи социални и битови условия за пребиваването на детето при
нея, както на територията на Р. България, така и по настоящото си местоживеене в
САЩ.
12
Поради несъвпадане на правните изводи на първата и въззивната инстанция,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която родителските права по
отношение на детето Л. са предоставени за упражняване на бащата и е определено то
да живее при него, а вместо него родителските права се предоставят за упражняване на
въззивника Е. Л. Л., при която детето да живее.
2. По режима на лични отношения на родителя, който не упражнява
родителските права:
Правото на всяко дете да общува с неговите родители е основно негово право,
закрепено както във вътрешното ни законодателство - чл. 124, ал. 2 от СК, така и в
международните актове, по които Република България е страна – чл. 9, §. 1 от
Конвенцията за правата на детето (КПД) и чл. 8 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), където правото на детето за
общуване с двамата му родители е проявление на правото на семеен живот. В този
смисъл е последователната съдебна практика на ВКС (Решение № 480/06.07.2010 г. по
гр. дело № 4313/2008 г., III г.о. и Решение № 51 от 13.03.2018 г. по гр. д. № 4092/2017
г., IV г. о.), а и на Европейския съд по правата на човека (Margareta a Roger Andersson v.
SWE; Nuutinen v. Finland; Schneider v. Germany; Kosmopoulou v. Greece и Sylvester v.
Austria). Връзката дете–родител, която е призната като право от двете конвенции цели
да способства за правилното физико-психологично и социално развитие на детето като
личност и да го предпази от развитие на синдром на родителско отчуждение, в
случай че се приоритизира контакта само с единия родител. Поради което съдът
следва да установи такъв режим на детето с родителя, на когото не са възложени
родителските права, че да му даде възможност за пълноценно общуване.
В конкретния случай, безспорно интересът на детето Л.К. изисква то да има
пълноценна връзка със своя баща. От събраните по делото доказателства, вкл. от
приетите заключения в първоинстанционното и въззивното производства на СПЕ се
установи, че бащата С. А. К. притежава достатъчен родителски капацитет да полага
грижи за малолетното дете Л.. В приетото пред първата инстанция заключение на
вещото лице А. А. е установен достатъчно добър родителски капацитет на бащата, а от
изслушаното във въззивното производство заключение на вещото лице д-р И. А. се
констатира, че бащата има способностите да избира правилната реакция, която се
изисква според социалните норми за добро родителстване. От съвкупната преценка на
доказателствата по делото се установи, че бащата има достатъчно доходи да посрещне
и материалните нужди на детето, когато то е при него.
При определяне на режима на лични отношения на бащата с детето съдът
отчете най-добрия интерес за детето, което според заключението на експерта следва да
е съобразен с ангажиментите на детето с образователната система в държавата, в която
ще се установи. Съдът кредитира заключението на вещото лице, че в интерес на детето
е да прекарва една седмица месечно с бащата в месеците на учебната година и широк
режим за контакти през лятото, което ще отговаря на потребностите на детето и на
възможностите на бащата К..
С оглед интереса на малолетното дете от пълноценен контакт и с въззиваемия,
който е с положителен родителски капацитет, разполага с възможности и условия за
отглеждане на детето, въззивният съд намира, че режимът на лични контакти между
бащата и детето Л. следва да бъде както следва: всеки месец за времето от 10.00 часа
на третата събота от месеца до 18 часа на четвъртата неделя от същия месец с
преспиване, както и по четиридесет дни в периода от 01.07. до 01.09. на всяка година с
преспиване.
Регламентиране на по-подробен режим на лични отношения съдът намира за
ненужно и ограничаващо родителите, тъй като всеки от тях има възможност да избира
13
както населеното място, така и държавата в които да работи и живее, а родителят
упражняващ родителските права при когото детето ще живее е длъжен да съобрази и
неговите образователни потребности, според установените правила на съответната
държава. В този смисъл съдът не следва да разписва подробна регламентация на
режима на лични отношения, за да не увреди интереса на детето.
Решението за режима на личните отношения по настоящото дело не формира
сила на пресъдено нещо и при нови обстоятелства, всяка от страните би могла да
инициира промяна в определения режим на отношенията между родителя и детето,
както и да го променят при взаимно съгласие и без санкция от съда.
Обжалваното първоинстанционно решение в частта за режима на лични
отношения следва да се отмени, като се постанови изложения от въззивния съд режим.
3. По размера на дължимата месечна издръжка за детето Л.К., съдът приема
следното:
С исковата молба въззивникът е претендирал присъждане на месечна издръжка
за детето в размер от 500 лева, считано от завеждане на исковата молба, но съдът
съобразява задължителните указания по приложението на закона дадени в
Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на ВС, ОСГК.
Размерът на издръжката за детето Л.К. следва да се определи съобразно
нуждите на детето и възможностите на дължащия издръжката родител (арг. от чл. 142,
ал. 1 от СК). Съдът съобрази критериите, установени в постоянната практика на ВКС и
в частност тези посочени в т. 4 и т. 7 от Постановление № 5/1970 г. на ВС, ОСГК.
Потребностите на детето са обичайни за дете на съответната възраст – осигуряване на
нормални условия на живот, включващи закупуване на храна, дрехи, обувки, учебни
пособия, спортни принадлежности (детето посещава занимания по гимнастика).
Минималният размер на издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 от СК е в размер
равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата (МРЗ), която МРЗ
към момента на приключване събирането на доказателствата пред въззивния съд е
1077 лв., съгласно ПМС № 359/23.10.2024г. Към датата на приключване на съдебното
дирене във въззивната инстанция не е приет Законът за бюджета за 2026 г., поради
което и съдът не следва да съобрази предстоящите промени в размера на минималната
работна заплата. В случай, че настъпят изменения в обстоятелствата, нормата на чл.
150 от СК урежда възможността присъдената издръжка да бъде изменена (увеличена)
или прекратена.
Въззивната инстанция счита, че за месечната издръжка на детето Л.К. са
необходими общо не по-малко от около 900 лв. – с оглед на изискването с издръжката
да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите живееха
заедно. Получаването на издръжка е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито
и да е допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило
пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин
- например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия,
социални помощи, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (съгласно т. 2 от
ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС).
Вземайки предвид доходите на страните и нуждите на детето съобразно
възрастта и неговите специфични потребности, както и искането на въззивника, съдът
счита, че месечната издръжка от бащата за детето Л. следва да бъде в пълния
претендиран размер от 500 лв. Месечната издръжка се дължи от влизане в сила на
решението в частта, с която е определено местоживеенето на детето. За началната дата
на издръжката съдът съобрази задължителната съдебна практика, приета с т. 17 на
Постановление № 5 от 16.11.1970г. на Пленума на ВС, доколкото спорът между
14
страните за предоставяне упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето не е разрешен окончателно.
Присъдената месечна издръжка на детето се дължи ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от
СК).
По изложените съображения въззивният съд отменя първоинстанционното
решение и в частта, с която майката Е. Л. Л. е осъдена да заплаща месечна издръжка за
детето Л.К., чрез нейния баща и законен представител С. А. К. в размер от 233.25 лева,
считано от 25.05.2021 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, като вместо него съдът осъжда С. А. К. да заплаща на детето Л.К.,
действащо чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка в размер от
500 лева, считано от датата на влизане в сила на въззивното решение в частта за
упражняване на родителските права и местоживеенето на детето при майката, до
настъпване на законна причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното изплащане.
4. По разноските в производството съдът приема следното:
Съобразявайки изхода на спора, както и задължителните указания дадени в
Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа
на ВКС, ОСГК разноските следва да останат в тежест на страните така, както са
направени от тях. Съдът определи режим на лични отношения по своя преценка и с
оглед събраните във въззивното производство доказателства, в защита най-добрия
интерес на детето на страните.
Въззиваемата страна С. А. К. следва да бъде осъден да заплати държавна такса
по сметка на СГС върху присъдената издръжка за детето Л.К. в размер от 720 лева, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 69, ал.1, т. 7 от ГПК и чл. 1, предл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20131179 от 23.10.2024г., постановено по
гр. дело № 20300/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 92 състав и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 от СК упражняването на
родителските права по отношение на детето Л.К., ЕГН **********, на майката
Е. Л. Л., ЕГН **********, при която да е и местоживеенето на детето;
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. А. К., ЕГН
********** с детето Л.К., ЕГН **********, както следва: всеки месец за
времето от 10.00 часа на третата събота от месеца до 18.00 часа на четвъртата
неделя от същия месец с преспиване, както и по четиридесет дни в периода от
15
01.07. до 01.09. на всяка година, с преспиване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 127, ал. 2 от СК, във връзка с чл. 143, ал. 1
от СК, С. А. К., ЕГН **********, да заплаща на малолетната си дъщеря Л.К.,
ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Е. Л. Л., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер от 500 (петстотин) лева, считано от
датата на влизане в сила на въззивното решение в частта за упражняване на
родителските права и местоживеенето на детето, до настъпване на законна
причина, изменяща размера или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена сума до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С. А. К., ЕГН ********** да заплати, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, държавна такса в размер от 720 (седемстотин и двадесет) лева
- за издръжката на детето Л.К..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16