№ 41
гр. Шумен, 14.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно частно
наказателно дело № 20233600600059 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на адв.С. Н. от ВАК като повереник на А. К. Д. – частен
тъжител по НЧХД №407/2022г. на Новопазарския районен съд срещу постановеното по
делото определение №191/06.12.2022г. по реда на чл.247б ал.3 от НПК, с което е прекратено
частично съдебното производство по делото. Смята, че определението е неправилно и
постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни аргументи, въз
основа на които моли да бъде отменено издаденото от НПРС определение и да бъде върнато
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е недопустима.
Обжалваното определение е постановено по реда на чл.247б ал.3 от НПК и с него е
прекратено частично съдебното производство по делото относно тъжбата на А. К. Д. от ****
против И. С. К. от гр. Варна за престъпление по чл. 144, ал.2 вр. ал.1 НК - закана на
длъжностно лице при изпълнение на неговите функции, като кмет на ****, с извършване на
престъпление против личността на тъжителя или на неговите близки, което е предизвикало
основателен страх за осъществяването му. НЧХД №407/2022г. на Новопазарския районен
съд е било образувано по внесена тъжба от пострадалото лице против К. за извършени от
него престъпления: обида, извършена чрез отправяне на унизителни за честа и
достойнството на тъжителя думи и изрази по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК вр. чл. 146 от
НК; клевета по чл. 147, ал.1 от НК за приписване на извършването на престъпление
„лихварство“ и „педофилия“; и за закана на длъжностно лице при изпълнение на неговите
функции, като кмет на ****, с извършване на престъпление против личността на тъжителя
или на неговите близки, което е предизвикало основателен страх за осъществяването му по
чл. 144, ал.2 НК. Съдията-докладчик преценил, че престъплението по чл. 144, ал.2 НК се
1
преследва по общия ред - от прокуратурата, съгласно особената разпоредба на чл. 161 от НК
и приел, че тъжителят следва да подаде сигнал за извършеното спрямо него престъпление
пред органите на разследването или в прокуратурата, но не може сам да предявява
обвинение за него с тъжба и поради това частично прекратил производството по делото на
основание чл. 247 б, ал. 3 НПК, в частта относно обвинението за престъпление по чл. 144,
ал.2 НК.
Съдебният акт на първоинстанционен съд постановен на основание чл.247 б ал.3 от
НПК не е от кръга на изрично посочените в чл.341 ал.1 от НПК, а съобразно чл.341 ал.2 от
НПК на въззивна проверка подлежат само тези определения и разпореждания, за които това
е изрично предвидено в този кодекс. Обстоятелството, че погрешно РС е посочил, че
определението му подлежи на обжалване в 15-дневен срок също не прави определението
обжалваемо, тъй като законът не е предвидил съдът сам да определи дали акта му е
окончателен или не. В 15-дневен срок подлежат на обжалване само определенията и
разпорежданията, с които се прекратява наказателното преследване, а с атакуваното
определение не е прекратено наказателното производство по делото, а само съдебното по
разглеждането на конкретно престъпление по НЧХД № 407/2022г. на НПРС.
Следва да се отбележи все пак, че: След образуване на производството по тъжба на
пострадалия, на основание чл. 247, ал. 1, т. 2 НПК и разпределянето му на съответния съдия-
докладчик, последният следва да упражни правомощията си, предвидени в разпоредбата на
чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, която препраща към чл. 250-252 от НПК и предпоставя проверка
на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство и по чл.247б, ал.3
от НПК дали делото му е подсъдно или следва да го изпрати на друг съд. В случай, че не са
налице такива обстоятелства, съдията-докладчик насрочва делото за разглеждане в съдебно
заседание, съгласно чл. 252, ал. 4 НПК. Разпоредбата на чл. 249 от НПК предвижда
основанията за прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик, но тя не е
приложима към производствата, образувани по тъжба на пострадалия, тъй като чл. 247б, ал.
2, т. 2 и ал.3 НПК не препращат към чл. 249 НПК.
Нормата на чл. 247б, ал. 3 от НПК урежда прекратяване на съдебното производство от
съдията-докладчик, когато намери, че делото не е подсъдно на съда. В чл.287 ал.7 от НПК
законодателят е предвидил различен ред за прекратяване на производство, образувано по
тъжба на пострадалия и изпращане делото на прокурора за преценка налице ли е
престъпление от общ характер. Тази разпоредба обаче е приложима само в хода на
съдебното следствие при съблюдаване на принципа ne bis in idem. Определението
постановено по реда на чл. 287, ал. 7 от НПК също не подлежи на обжалване по реда на
глави ХХІ или ХХІІ от НПК (по арг. на чл. 341, ал. 1 и 2 от НПК), защото с него не се
прегражда пътя на наказателното производство, а се прекратява само съдебното
производство по делото, като липсва друга, изрична разпоредба в НПК, допускаща
въззивната му проверка.
В настоящия случай, съдията-докладчик при подготвителните действия за разглеждане
на делото в съдебно заседание е прекратил частично съдебното производство по делото,
като е приел, че част от изложените в тъжбата факти представляват престъпление от общ
2
характер по чл. 144, ал. 2 от НК. Преценката обаче за това дали деяние описано в тъжбата,
представлява престъпление от общ, а не от частен характер, следва да бъде извършена най-
рано на етапа на съдебното следствие. Систематичното място на разпоредбата на чл. 287, ал.
7 от НПК предполага обстоятелствата, обосновали преценката на съда, че процесното
престъпление по дело, образувано по тъжба на пострадалия, е от общ характер, да са
установени именно в хода на съдебното следствие, когато би могъл да събере доказателства
и да прецени дали вече няма произнасяне на прокурора по конкретния казус. Едва след това
за съда е предвидено правомощието да прекрати съдебното производство и да изпрати
делото на съответния прокурор. Т.е. ако съдът действително счита, че престъплението не е
от частен, а от общ характер, то в случая приложимата разпоредба е тази на чл. 287, ал. 7 от
НПК, в която хипотеза се прекратява съдебното производство.
Прекратяването на съдебното производство подлежи на обжалване само в изрично
предвидените случаи по смисъла на чл.341 ал.2 от НПК – за определението по чл.247 б ал.3
от НК и за определението по чл.287 ал.7 от НПК не е предвиден инстанционен контрол
отделно от присъдата. Доводите изложени във въззивната частна жалба по отношение на
наличието на елементи от основния състав на престъплението по чл.144 от НК в частната
тъжба, във връзка с приложеното Постановление на РП – Шумен от 12.09.2022г. за отказ да
се образува наказателно производство по общия ред за посоченото в тъжбата деяние на
03.06.2022г. и по отношение на доказателственото искане за изискване на преписката от
ШРП, не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, а следва да получат отговор
от първата, респ. втората инстанция, които разглеждат делото по същество. Предвид всичко
гореизложено след като обжалваното определение не подлежи на въззивна проверка отделно
от присъдата, частната жалба не следва да бъде разглеждана от настоящата инстанция, като
въззивното съдебно производство следва да бъде прекратено.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 341 ал.3 вр. чл.247 б ал.3 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ВЧНД № 59/2023г. на Шуменския Окръжен
съд образувано по жалба на адв.С. Н. от ВАК като повереник на частния тъжител А. К. Д.
срещу определение №191/06.12.2022г. по НЧХД №407/2022г. на Новопазарския районен
съд, като недопустимо.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3