РЕШЕНИЕ
№ 1912
гр. Бургас, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120104275 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ****, срещу „Виваком България“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н. Младост,
бул. „Цариградско шосе“ №11и, представлявано от Николай Стефанов
Андреев.
В исковата молба се твърди, че през 2023 г. страните имали сключен
договор за доставка на мобилни услуги, интернет и телевизия. Ищецът знаел,
че срокът на договора му изтичал в средата на 2023. Ищецът не желаел да
сключва нов срочен договор, като смятал да прекрати ползването на интернет
и телевизия, а мобилните услуги да прехвърли на предплатени карти. Ищецът
направил опит да подаде предизвестие за прекратяване на договора, но не
успял в офис на ответното дружество, поради което продължил комуникацията
си чрез акаунта му в електронна система на дружеството.
Твърди, че получил информация, че срокът на договора изтичал на
15.07.2023 г., като на 14.06.2023 г. ищецът подал предизвестие за прекратяване
на договора. Бил получен отговор, че на 15.07.2023 г. услугите за интернет и
телевизия ще бъдат прекратени и че може да прехвърли мобилните си услуги
на предплатени пакети. На 15.07.2023 г. услугите действително били
прекратени. Въпреки това ищецът получил фактура №********** от
15.07.2023 г., в която фигурирали 15, 23 лв. без ДДС за интернет и 17, 78 лв.
без ДДС за телевизия за месечен абонамент 15.07.2023 г. – 14.08.2023 г.
Твърди, че за този период такива услуги не е получавал, нито е искал,
нито му били доставени. На 17.07.2023 г. подал възражение с искане да бъде
1
коригирана фактурата с тези суми, за да заплати остатъчните задължения по
нея. С цел да не му бъдат прекратени мобилните услуги на 03.08.2023 г.
заплатил сумите от фактурата в общ размер на 37, 17 лв. След това на
08.08.2023 г. подал искане платеното за интернет и телевизия да му бъде
възстановено по нарочна сметка, като платено без основание. Изчакал около
шест месеца, но не получил изравнителна фактура.
Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че „Виваком
България“ ЕАД с ЕИК ********* дължи на ищеца сумата от 1 лев по
предявения като частичен иск от сумата в размер на 37, 17, представляваща
платена без основание сума по фактура №********** от 15.07.2023 г. на
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането,
както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №67591/2023 г. по описа на Софийски
районен съд.
Претендират се и разноските, направени в исковото и заповедното
производство. Представят писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
ответника.
Описва фактическата обстановка, като посочва, че на 03.08.2023 г. във
Виваком постъпило пълно плащане по фактура №********* на стойност 37,
17 лв.
Твърди, че след постъпване на исковата молба по текущото
производство, Виваком инициира възстановяване на надвнесената по баланса
на ищеца сума. Банковият превод е нареден на 07.08.2024 г. по посочена от
ищеца банкова сметка. Навежда подробни доводи за това, че дружеството не е
дало повод за завеждане на исковата молба, като своевременно издало
кредитно известие за недължимата, но фактурирана сума за месечни
абонаментни такси за услуги след датата на тяхното закриване, а също издало
и второ кредитно известие, с което било компенсирало допълнително абоната
за причиненото неудобство. Ищецът бил надлежно уведомен за издадените
кредитни известия.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, поради
извършено плащане. Претендират се разноските по делото. Прави
доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представено допълнително споразумение към договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги №1430610115072021-
51921095 от 15.07.2021 г., сключено между „БТК“ ЕАД и К. Д. К. за
предоставяне на посочените и описани в същото електронни съобщителни
услуги - интернет, телевизионна и мобилна услуги.
По делото е представена фактура №********* от 15.07.2023 г., издадена
от ответното дружество за сумата в размер на 37, 17 лв., с падеж 01.08.2023 г.
2
и посочено основание – месечен абонамент за периода 15.07.2023 – 14.08.2023
г.
По делото е представено разпечатка от заплащане на посочената сума и
потвърждение за постъпване на сумата по сметка на ответното дружество.
Представени са и разпечатки от разменена между ищеца и ответното
дружество кореспонденция.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл.1 от ЗЗД. Тази
разпоредба постановява, че всеки, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Въз
основа на същата се разпределя и доказателствената тежест по делото, като
ищецът носи доказателствената тежест да установи по делото факта, че е дал
имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че
полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че
съществува правно призната причина за разместването на благата, което му
дава право да задържи полученото /Така и Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/.
В случая по делото се установява, че между страните по делото е била
налице валидно възникнала облигационна връзка по повод на сключен между
тях договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги. В настоящия
случай, видно от приложените по делото доказателства, а и от самите
изявления на страните по делото, се установява, че ищецът е упражнил
правото си, дадено му с договора, да преустнанови използването на описаните
по – горе електронни съобщителни услуги, като прекрати договора, сключен с
ответното дружество. Посочено е, че прекратяването е считано от 15.07.2023
г., поради което и се налага изводът, че претендираната сума в размер на 37, 17
лв., за която е издадена и фактура №********** от 15.07.2023 г., е без правно
основание. Също така по делото не е спорно, че ищецът е заплатил посочената
сума по сметка на ответното дружество.
В рамките на настоящото производство бяха представени доказателства,
от които се установява, че ответното дружество е възстановило сумата,
заплатена от ищеца, в размер на 37, 17 лв. На основание чл. 235, ал.3 от ГПК,
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право, поради което и направеното плащане на
претендираната от ищеца сума следва да бъде съобразена, като на това
основание предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен, поради
направено плащане.
По разноските:
По приложението на чл. 78 ГПК с оглед поведението на ответника и
съответно извършено в хода на процеса плащане на задължение към ищеца е
налице формирана трайна практика на ВКС /Напр. Определение №
511/29.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1499/2013 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о.,
Определение № 215/10.12.2019 г. по ч. гр. д. № 2636/2019 г. по описа на ВКС,
ГК, ІІ г. о., Определение № 691/29.12.2016 г. по ч. т. д. № 2250/2016 г. по описа
на ВКС, ТК, II т. о., Определение № 688/02.10.2014 г. поч. т. д. № 2337/2014 г.
3
по описа на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 60338/07.10.2021 г. по ч. т. д. №
1226/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 277/14.05.2014 г. по
ч. гр. д. № 2432/2014 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о., и др.), съгласно която ако
ответникът оспорва правата на ищеца и е станал причина за завеждане на
иска, който по-късно по независещи от ищеца причини стане неоснователен,
тогава тежестта за разноските остава за ответника. Когато вземането е било
ликвидно и изискуемо към датата на предявяване на иска, оспорвано преди
това или в хода на процеса и погасено при висящо дело, тогава ответникът
няма право на съдебно-деловодни разноски, а напротив - дължи разноски на
ищеца.
Съдът не приема възраженията на ответната страна, че не е станал
причина за образуване на делото. Следва да се посочи, че липсват представени
доказателства, че ответникът е предоставил на разположение сумата, която се
претендира с исковата молба, като единствено поради пасивността на ищеца,
същата не е получена от него. По делото липсват представени в тази насока
доказателства, а именно ищецът неоправдано да не е приел предложеното му
от длъжника изпълнение или не е дал необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си /арг. от чл.95 от ЗЗД/.
Следва да се посочи, че липсват доказателства ищецът да е получил
издадените кредитни известия. Отделно от изложеното, видно от материалите
по делото, ответното дружество е подало възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, поради което е очевидно, че
същото е оспорило претендираното от ищеца вземане.
Съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение е основателно. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие, заплатеното адвокатско възнаграждение е в
размер от 400 лв., като съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатски възнаграждение при интерес до 1000
лв. минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 400 лв. Съгласно
чл.7, ал.7 от Наредбата, за защита в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми. От това се налага
изводът, че размерът на минималното възнаграждение в този случай е 200 лв.,
доколкото договорът за правна защита касае предоставянето на адвокатски
услуги във връзка с провелото се заповедно производство по ч.гр.д.
№6759/2023 г. по описа на СРС. Действително делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което и адвокатския хонорар, който
следва да заплати насрещната страна, следва да бъде редуциран до сумата от
200 лв.
По тези съображения, съдът намира, че ответното дружество е станало
причина за водене на настоящото исково производство, поради което същото
следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски, които са в
общ размер от 251, 30 лв., от които 200 лв. за заплатено и редуцирано
адвокатско възнаграждение и 51, 30 лв. за заплатени държавни такси.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения на осн. чл.422 от ГПК иск за приемане на
установено, че „Виваком България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н. Младост, бул. „Цариградско шосе“ №11и,
представлявано от Николай Стефанов Андреев, дължи на К. Д. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, ***** сумата в размер на 1 лев по предявения
като частичен иск от сумата в размер на 37, 17, представляваща платена без
основание сума по фактура №********** от 15.07.2023 г. на ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземането,
както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които
вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №67591/2023 г. по описа на Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА „Виваком България“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н. Младост, бул. „Цариградско шосе“ №11и,
представлявано от Николай Стефанов Андреев, ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ***, сумата от 251, 30 лв. /двеста
петдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляващи сторените в
исковото и заповедното съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5