Решение по дело №861/2012 на Районен съд - Варна

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№                           21.01.2013 г.       гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                         гражданско отделение

На дванадесети ноември                                                     две хиляди и дванадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар С.С.

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 861 по описа за 2012 г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава „ХХVІ” от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от С.С.Д. ЕГН **********,*** с който е предявена претенция за прекратяване с развод на брака сключен на * в Армения между ищеца и Х.Е.М., ЕГН **********, постоянен адрес *** поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ответницата М..

В исковата молба ищеца излага, че в началото на семейния им живот са живели добре, в разбирателство един с друг, като това продължило до месец март 2003г. След това ответницата получила карта на постоянно пребиваваща в Р България чужденец и напуснала ищеца и семейството си. Ищецът твърди, че оттогава съпрузите са разделени и спорадично са се чували по телефона, като той е бил ангажиран изцяло с  отглеждането и възпитанието на детето.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата, чрез назначения й особен представител е депозиран писмен отговор, в който се твърди, че подадения иск за прекратяване на брака е допустим и основателен, като се моли брака да бъде прекратен по вина на двамата съпрузи.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищцата чрез адв. Колева поддържа депозираната искова молба, ответника чрез особения си процесуален представител подадения отговор.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от  фактическа страна следното:

От писмените доказателства - копие от свидетелство за сключен граждански брак в  оригинал и заверен превод от руски език, копие от лична карта на Х.М., копие от лична карта на С.Д. се установява, че:  на * в Армения С.С.Д. ЕГН ********** и Х.Е.М., ЕГН ********** са сключили граждански брак.

От гласните доказателства – показанията на водения от ищец свидетел * – дъщеря на страните, се установява, че родителите й са разделени от 2003г., като оттогава майка й не се е връщала връщала при семейството си и не е изпращала пари за издръжката му, а за нея се е грижел баща й. Не знае причината за раздялата на родителите й, но твърди, че майка й не е била принуждавана да напуска семейното жилище.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за развод на основание чл. 49 ал. 1 от СК вр. чл. 322 ал. 1 ГПК,

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49 АЛ. 1ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, за което липсва спор по делото. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен. По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. В настоящото производство, от събраните свидетелски показания се установи, че ищцата с поведението си е изпразнила брачната връзка от съдържание и е допринесла за разстройството на брачните отношения, тъй като е изоставила безпричинно съпруга си и роденото по време на брака непълнолетно дете, като е заминала в неизвестна посока. Свидетеля е дете на страните, към настоящия момент пълнолетно, показанията на който са логични и последователни, като касаят лични и непосредствени впечатления от брачния живот на страните и липсата на причина майка й да ги напусне. С оглед изложеното съдът приема, че ищеца доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака по вина на ищцата, поради който той следва да бъде прекратен на основание чл. 49 ал. 3 вр. ал. 1 СК.

Предвид липсата на искане за произнасяне относно присъждането на издръжка между съпрузите, съдът счита, че не дължи произнасяне по този въпрос, както и относно предоставяне ползването на семейното жилище, доколкото липсва и искане по смисъла на чл. 56 ал.1 СК.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 329 ал.1 изр.1 от ГПК разноските следва да се понесат от виновния съпруг. В настоящия случай това е ответницата, която следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса от 25лв. За други разноскти доказателства не са представени. Съобразно същата норма и на основание чл. 6 т. 2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 75,00 лв., от която ответницата следва да бъде осъдена да довнесе в полза на държавата остатъка от 50лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл. 49 ал. 3 вр. ал. 1 от СК брака между С.С.Д. ЕГН **********,***  и Х.Е.М., ЕГН **********, постоянен адрес ***, сключен на * в Армения  с акт за брак № *, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по изключителна вина на съпругата М..

ОБЯВЯВА, че след прекратяването на брака с влизане в сила на настоящото решение, страните няма да дължат издръжка помежду си.

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал. 1 изр. 1 от ГПК Х.Е.М., ЕГН **********, постоянен адрес *** да заплати на  С.С.Д. ЕГН **********,*** сумата от 25 лева разноски в производството. 

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 изр. 1 от ГПК вр. чл. 1 и чл. 6 т.2 от ТДТСГПК и чл. 78 ал. 6 ГПК Х.Е.М., ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати в полза на Държавата по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 50 лева по иска за развод. 

            Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: