Решение по адм. дело №336/2023 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от ЗП М. Т. Б. от гр. В.Т., чрез ... Я. Т. от ВТАК, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020г. с изх. № 02-040-6500/4202 от 15.11.2022г. на заместник -изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ – гр. София, в частта, в която от оторизираната сума е прихваната сумата от 9 585,66 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради липса на мотиви, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби на закона и с неговата цел. Алтернативно се поддържа нищожност на основание чл. 149, ал. 5 от АПК поради допуснати тежки пороци в уведомителното писмо, в т.ч поради отсъствие на годно правно основание за обективирания частичен отказ за субсидиране. Развиват се съображения, че от подаване на заявлението за подпомагане до произнасянето на административния орган с обжалваното уведомителното писмо са минали повече от две години, който срок надхвърля идеята на законодателя за „разумен срок“. Посочва се също, че очевидно този срок не е бил достатъчен на административния орган да обективира мотиви, тъй като в уведомителното писмо липсва посочване на каквито и да е било фактически обстоятелства за мотивиране на упражненото административно правомощие, съответно не се съдържат фактически констатации, обуславящи издаването на оспорения акт, а от друга страна не е конкретизирано и материално-правното основание, въз основа на което се отказва почти изцяло финансово подпомагане. Счита, че съдържанието на оспореното уведомително писмо на практика е неразбираемо и поражда догадки относно основанията за почти пълен отказ за финансиране. Изтъква, че от съдържащата се в писмото Таблица – Извършени плащания (в лева) се установява единствено заявеното, намаленото (прихванатото) и окончателно оторизираното финансово подпомагане, но не и основанието за това. Посочва, че мотивите на органа за извършеното намаление/прихващане не могат да се извлекат и от поясненията за значението на колоните в тази таблица, тъй като в същите са посочени няколко различни основания за прихващане, но не е посочено валидно, влязло в сила, годно правно основание, административен акт или каквото и да било, което да оправдае прихващането в посочения в уведомителното писмо размер. По тези, подробно изложени в жалбата съображения, се иска обявяване на нищожността на уведомителното писмо, респективно неговата отмяна, в частта относно извършеното прихващане, и връщане на преписката на административния орган в тази част за ново произнасяне в указан от съда срок. Претендира се и присъждане на разноски, списък, за които се представя към депозираното по делото писмено становище вх. №3420/05.07.2023г.

Ответната страна – Заместник - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, чрез процесуалния си представител ...Ц., отрича основателността на жалбата. Посочва, че обжалваният акт е правилен и законосъобразен, издаден в предписаната форма и с изложени факти и обстоятелства. Изтъква, че с влизането в сила на решението по адм.д. №5474/2024г. на ВАС, съдът е приел, че отказаната оторизация от 11 231,51 лв. по Мярка 11 за Кампания 2019г., обективирана в Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/8663#7/14.06.2023г., е правилна и законосъобразна. В този смисъл намира, че след като този акт е признат от Върховния съд за законосъобразен, то и наложените с него прихващания от бъдещи кампании също са правилни и законосъобразни. С оглед на това счита, че извършеното прихващане на суми в размер на 9 585,66 лв. в резултат от наложената санкция от кампания 2019г., обективирана в оспореното уведомително писмо, е правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък. В срока, определен от съда депозира подробна писмена защита.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателката М. Т. Б. е земеделски производител, регистриран с УРН 590158, като за кампания 2020г. е подала общо заявление за подпомагане с УИН 04/080620/87632. Със същото е заявила участие по следните схеми и мерки - схема за единно плащане на площ 10,31 хектара, схема за преразпределително плащане – 10,31 ха, схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ - 10.31ха, Млади земеделски стопани /МЗС/, схема за преходна национална площ /ПНДП/-10,31 ха и биологично земеделие – 10,31 ха. Съгласно Приложение за кандидатстване по мярка 11 "Биологично земеделие" 2020 г. е заявено направление биологично растениевъдство и е отбелязано заявление за плащане. Към заявлението са представени Договор за контрол и сертификация на биологични продукти между М. Т. Б. и „Маком Сертифициране“ ООД – орган за контрол и сертификация и Удостоверение за професионално обучение.

На горепосоченото заявление са извършени всички административни проверки на основание чл. 37 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), резултатите от които са предоставени на жалбоподателката, при което същата не е попаднала в извадката на риск на анализа за проверка на място, поради което такава не е извършена от дирекция „Технически инспекторат „ към ДФЗ – РА. От ответник жалба чрез Интегрираната Система за администриране и контрол /ИСАК/ е извършена проверка на заявлението, като не са били констатирани площи, заявени от повече от един стопанин. Извършени са проверки на допустимостта на площите за наличие на недопустима/наддекларирана площ въз основа на специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ за кампания 2020. Последният е бил одобрен съгласно последните изменения на чл. 33 от ЗПЗП от МЗХГ със Заповед №РД 09-1023/15.12.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите, като окончателните данни за допустимост за подпомагане са одобрени със Заповед №РД 09-155/23.02.2021 г. В резултат на извършени административни проверки, извършени с цел да установят дали заявените за кампания 2020г. площи за подпомагане попадат в тези, одобрени с горепосочената заповед, е констатирано, че от общо заявената за подпомагане площ от 10.31ха, 0.02 ха попадат извън допустимия слой, одобрен с горната заповед на Министъра на земеделието, храните и горите. Тези данни са взети предвид при калкулиране на финансовото подпомагане по мярка 11 „Биологично растениевъдство „ с код БР12, като от ответната администрация е прието, че доколкото разликата между декларираната (в размер на 10.31 ха) и установената площ (в размер на 10.29 ха) е по-малка от 0.1ха, то следва установената площ да се счита за равна на декларираната такава. В резултат на това, от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ е издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020г. за кампания 2020г. с изх. № 02-040-6500/4202 от 15.11.2022г., с което жалбоподателката е информирана, че е оторизирана заявената от нея сума в размер на 11 231,51 лева, от която сума е извършено прихващане в размер на 9 585,66 лева и накрая са изплатени общо 1 645,85 лева.

Уведомителното писмо е изпратено на профила на кандидата и е изтеглено от него на 20.04.2023г., съгласно приложеното по делото известие за доставяне/връчване на уведомително писмо. Недоволна от него, Б. го е оспорила чрез ответната администрация пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез куриерска служба на 04.05.2023г., която е постъпила в ответната администрация на 05.05.2023 г. Въз основа на тази жалба е образувано настоящото производство.

Като писмени доказателства по делото са приети писмените доказателства, изпратени с писмо изх. № 01-040-1100/30/22.05.2023 година по описа на ДФ „Земеделие“ гр. София, съставляващи административната преписка по обжалвания акт, намиращи се от страница 2 до 90 вкл.; писмено становище с вх. № 3114/19.06.2023 година от ... Т., процесуалния представител на жалбоподателя, ведно с писмени бележки и списък за разноски, намиращи се от страница 99 до 110 включително; представените в проведеното на 22.06.2023г. съдебно заседание от ответник-жалба писмени доказателства, а именно Хронологичен опис на сметка 48911 Задължения към други кредитори – ЕЗФРСР в дебита с име на кандидата М. Т. Б., уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие„ от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2019 г. изх. № 02-040-6500/8663/14.06.2023 година, таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление „Биологична растениевъдство“ – 3 страници, Таблица 1 „Площи с констатирани несъответствия за кампания 2019, след извършени проверки за допустимост на площите -3 страници, както и представеното от процесуалния представител на ответната страна с вх. № 3229/26.06.2023г. заверено копие на известие за доставяне на повторно издадено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019г. с изх. № 02-040-6500/8663#7/14.06.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Приети като доказателства са и документите, съдържащи се в адм. дело № 62/2022г. по описа на Адм. съд – Велико Търново, ведно с адм. дело № 5909/2022г. по описа на Върховен административен съд, както и в адм. дело № 476/2023г. по описа на Адм. съд – Велико Търново, ведно с адм. дело № 6574/2024г. по описа на Върховен административен съд.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневният срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Обжалваното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020г. с изх. № 02-040-6500/4202 от 15.11.2022г. е издадено от компетентен административен орган при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и представената Заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на Изпълнителен директор на ДФЗ.

Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма, но е немотивиран по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно посочената норма, когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта, т.е. в закона е въведено императивно изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Установената съдебна практика по обжалване на актове от вида на оспорвания приема, че мотивите на уведомително писмо се съдържат в таблиците и поясненията към тях, но посоченото в тези таблици следва да може да бъде проверено и потвърдено от представените по делото доказателства и административната преписка. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд на РБ, изразена в Решение № 1107 от 01.02.2023 г. по адм. дело № 6497/2022 г., Решение № 5042 от 11.05.2023 г. по адм. дело № 9325/2022 г., Решение № 3376 от 30.03.2023 г. по адм. дело № 6549/2022 г. и др. Решение № 935 от 6.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2024 Решение № 595 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6902/2024 гешение № 13901 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2024 г.,Решение № 13053 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7289/2024 г. Решение № 12927 от 28.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9602/2024 г

Изискването за форма е въведено с цел адресатът на акта да разбере волята на административния орган и да може да организира защитата си пред съда. Излагането на мотиви е от значение за осъществяване на съдебния контрол. Затова при липсата им е налице основание за отмяна на издадения административен акт. Неоснователно обаче ответник жалба твърди, че фактическите и правни основания за извършените намаления и прихванати суми са ясни и същите са установени по присъединеното към настоящото адм. д, за което съдът е намерил, че същото има за предмет преюдициален спор за настоящото дело. Както се посочи по- горе, писмените доказателства съдържащи се в присъединеното дело, не са били включени в административната преписка по оспорвания акт, за да могат да се черпят аргументи / мотиви от тях. Не са посочени конкретни обстоятелства, освен принципни обяснения относно начина на оформяне и съдържанието на таблиците. Приложеното становище на л. 23 на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" с твърдение за недопустими за подпомагане площи, е изготвено след подаване на жалбата до съда, поради което не представлява мотиви към уведомителното писмо и е хипотеза извън ТР № 16/1975г. на ВС на РБ. В оспорения административен акт са посочени само намаленията и прихваната сума като парични суми, но не са изложени никакви конкретни съображения за основанията за намаления и прихващане, нито за кои заявени площи се отнасят. Тези основания за намаления и прихващане са обяснени в съдебната фаза от ответник жалба, което не може да санира допуснатото съществено нарушение на чл. 59, ал.2 ,т. 4 от АПК от административния орган.

 

В случая, оспореното УП не съдържа конкретни фактически и правни основания за извършеното прихващане на сумата в размер на 9 585,66 лв. Видно от Таблица „Извършени плащания (в лева)“ е, че административният орган е посочил единствено размерът на оторизираната, прихванатата и изплатената сума. От колона „Прихваната сума“ на Таблица „Извършени плащания (в лева)“ се установява, че с оторизираната сума е извършено прихващане на сума в размер на 9 585,66 лева. В обясненията под таблицата е вписано, че от оторизираната субсидия са приспаднати суми в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. В таблицата липсва яснота относно предприетото прихващане, като обясненията под нея не внасят никаква конкретност и обоснованост на прихващането, тъй като очертават три независими хипотетични възможности за прихващането. Очевидно е единствено извършеното приспадане, за което липсва посочване на правно основание, както и изложение на някакви фактически обстоятелства в тази насока. По административната преписка липсват каквито и да е данни, от които да се установи наличието на някоя от изброените в легендата хипотези, поради което както за жалбоподателката, така и за съда остава неясно защо органът е приел, че следва да бъде прихваната сумата от 9 585,66 лева.

Следва да се отбележи също, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на акта, съобразно посочените в него фактически и правни основания, но не може да допълва мотивите в издадения административен акт. Т. допълване е недопустимо да се прави и от самия орган едва в хода на съдебното производството чрез излагането им и прилагането им към съпроводителни писма до съда. В случая мотиви относно извършеното прихващане са изложени едва в становище изх. №02-040-6500/4202#3/17.05.2023г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, изпратено като приложение към съпроводително писмо на органа, с което е приложена преписката по издаване на акта, според което прихваната сума в размер на 9 585,66 лв. е във връзка с наложени на жалбоподателката с повторно издадено уведомително писмо, след отмяна на първоначално издаденото такова с изх. №02-040-6500/8663/09.12.2021г., санкция за бъдещ период по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 за кампания 2019г., уточнявайки впоследствие в проведеното по делото на 22.06.2023г. съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, че се касае за уведомително писмо изх. №02-040-6500/8663#7/14.06.2023г. Посоченото УП обаче не е отразено в оспорения административен акт и не се съдържа в административната преписка, а е представено едва на 22.06.2023 г. в хода на съдебното производство. Ето защо приложение в случая не може да намери ТР №16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Събраните от съда доказателства не могат да заместят липсата на фактически основания в оспорения акт, тъй като не е налице хипотезата, когато изложените в друг документ мотиви са част от административната преписка. Съществува опасност при липса на конкретика въпросните суми по уведомителното писмо да бъдат повторно прихванати с други уведомителни писма. В този смисъл следва да се отбележи, че на съда е служебно известно, че с Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/318#7/08.08.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, което е предмет на обжалване по адм.д. №539/2023г. по описа на АСВТ, с постановено Решение № 653/25.2.2025г. част от наложените с твърдяното като основание за извършеното с обжалваното в настоящото производство прихващане уведомително писмо изх. №02-040-6500/8663#7/14.06.2023г. санкции са прихванати от неизплатена помощ за 2020г., оторизирана с влязлото в сила Уведомително писмо изх. №02/040-6500/313/11.03.2022г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Нещо повече, при сумиране на прихванатите суми по цитираното Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/318#7/08.08.2023г. и по обжалваното в настоящото производство такова – Уведомително писмо изх. № 02-040-6500/4202 от 15.11.2022г., се установява, че приспаднатата с двете писма сума не съответства по размер на санкцията, описана в уведомително писмо изх. № №02-040-6500/8663#7/14.06.2023г. В този смисъл не става ясно как са формирани прихванатите суми, откъде произлизат и защо размерът им в процесния акт е така посочен.

Органът е бил длъжен да посочи акта (който счита, че е фактически и правен източник на сумата, претендирана като неизплатено задължение на бенефициера) в акта, с който извършва прихващането. Непосочването на УП, с което са наложени санкции за бъдещ период, за което се твърди, че е фактическото основание за прихващането, нарушава както правото на защита на адресата на акта, така и извършването на съдебната проверка. Основанието за удържането следва да е посочено в самия акт, като по този начин се внася сигурност във взаимоотношенията между ДФ „Земеделие“ и бенефициерите, тъй като последните ще са наясно каква част от евентуално дължимите от тях на ДФ „Земеделие“ суми са прихванати и на какво фактическо основание. Непосочването на фактически и правни основания е порок не само на формалната, но и на материалната законосъобразност на крайния акт и води до противоречие с целта на закона.

Предвид изложеното, оспореното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020г. с изх. № 02-040-6500/4202 от 15.11.2022г. на заместник -изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ – гр. София, в частта, в която от оторизираната сума е прихваната сумата от 9 585,66 лв., следва да бъде отменено и тъй като са налице условията на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на ответника за ново произнасяне в тази част, при съобразяване с изложените в настоящото решение мотиви.

 

Или в обобщение Уведомителното писмо е незаконосъобразно поради неспазване на основно изискване съгласно чл.1, ал.3, т.3 от Наредба № 4/24.2.2015г. във връзка с изискванията на Регламент ЕО 834/2007г. и Регламент ЕО 889/2008г. и е налице отменително основание по чл. 146, т.2 от АПК липса на мотиви, тъй като от таблиците и поясненията към тях в УП не стават ясни фактическите основания за постановяване на акта, нито кои са конкретните правни основания - кои изисквания на приложимите материално правни норми не са спазени от земеделския производител, както и наличието на всички предпоставки за прихващане по чл. 103, ал.1 от ЗЗД "когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си"като ВКС посочва , че това е допустимо само за парични вземания или еднородни вещи напр. Решение № 1330 от 29.10.1999 г.Следователно ,за да бъде извършено законосъобразно прихващане следва да са налице тези четири кумулативни изисквания:

1. Идентичност на субектите - т.е. двете лица да си дължат взаимно пари или вещи.

2. Идентичност на насрещните престации - парични вземания или еднородни и заместими вещи.

3. Вземането да е ликвидно. Под ликвидност се разбира определянето на вземането в пари, както и размерът му

4. Вземането да е изискуемо - изтекъл е срокът, до който е трябвало да се издължи. Определеното вземане по размер и основания по ясен и категоричен начин да доказва, че падежът му е настъпил.

АО не е изложил мотиви досежно всеки един от тези обстоятелства, за да се формира извод за допустимост и законосъобразност на прихващането.

 

 

Само за пълнота на изложението и в отговор на твърденията на жалбоподателката за незаконосъобразност на обжалвания акт поради неоснователно протакане на производството от страна на административния орган, следва да се отбележи, че приложимите в производството по подпомагане нормативни актове, в т.ч. Регламент (ЕС) №1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове и Устройствения правилник на ДФЗ, не предвиждат изрично законоустановен срок, в който съответният национален орган следва да се произнесе по подадено заявление за подпомагане с административен акт.

Съгласно чл. 75, §1 от Регламента плащанията по схемите за подпомагане и посочените в член 67, §2 мерки се осъществяват в периода от 1 декември до 30 юни на следващата календарна година. Плащанията не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост, които държавите членки трябва да осъществяват – чл. 75, §2. Налага се извод, че сроковете не са императивни, а инструктивни. В случая няма данни за датата, на която са приключили проверките за допустимост, но доколкото заявлението за подпомагане е подадено на 13.04.2020г., а уведомителното писмо е издадено едва на 15.11.2022г., и то при положение, че на заявлението са извършени единствено административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП, но не и такива на място, остава неясно какво е наложило произнасяне след около две години. Според решението по съединени преюдициални дела С-160/21 и С-217/21 на СЕС, според което, ако разплащателната агенция на държава членка не изплати преди изтичането на определения в чл. 75, §1 от Регламента срок помощ, поискана от земеделски производител, това не трябва да се приема за мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане, и то независимо дали съответният земеделски производител е бил уведомен за извършването на евентуални допълнителни проверки, които биха обосновали пропускането на срока. В случая не става дума за мълчалив отказ, но дори тази съдебна практика на СЕС не обосновава късното издаване на уведомителното писмо, от което кандидатът следва да разбере защо получените суми не кореспондират със заявените. Подобно поведение на бездействие не следва да бъде толерирано и според настоящия състав недопустимо е администрацията да злоупотребява с липсата на императивни срокове.

ДФЗ следва да спазва принципите на добра администрация и да полага дължимата грижа. В настоящия случай не са извършвани проверки на място. Предприети са единствено административни проверки по чл. 37 от ЗПЗП, за които няма данни да отнемат повече от обичайните и разумни срокове за административните производства. Следователно необосновано от гледище на закона е провеждането на продължително във времето административно производство и приключването му в неразумни срокове, каквато не е и не може да бъде целта на закона. Доколкото обаче сроковете са инструктивни, забавата не може да обоснове незаконосъобразност на произнасянето.

С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение. Основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноски, възлизащи общо на 1 210 лева, в т.ч 10 лева за държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение – 1 200 лева, съгласно договор за правно съдействие и защита от 21.04.2023г./л.109 от делото/.

Водим от горното, и на основание чл. 172, ал.2 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на ЗП М. Т. Б. от гр. В.Т., Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020г. с изх. № 02-040-6500/4202 от 15.11.2022г. на заместник -изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/ – гр. София, в частта, в която от оторизираната сума е прихваната сумата от 9 585,66 лв.

ВРЪЩА преписката на зам. - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от ЗП М. Т. Б. в тази част заявление за подпомагане за кампания 2020 година с УИН 04/080620/87632 при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 от АПК 30-дневен срок за издаване на административния акт.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, да заплати на М. Т. Б. от [населено място], ул. М.М., сумата от 1 210 (хиляда двеста и десет) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.