№ 5065
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Т. С.а Владимирова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Петя Т. С.а Владимирова Гражданско дело №
20231100108896 по описа за 2023 година
Предявени са искове с пр. квалификация чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Софийски Градски съд е сезиран с искова молба, подадена от Б. С., с името
Б.С.С. до 20.04.1993г., с ЕГН **********, до освобождаването му от българско
гражданство на 21.08.1990г., с която се предявява иск срещу „България Еър“ АД, с
ЕИК ********* за осъждане на дружеството да заплати на ищеца сума в размер на
28000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания, подробно описани, и сумата 40870,00лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в стойността
на движими вещи, които е в невъзможност да съхранява в Канада или да получи за
съхранение в Република България, а именно: картина на стойност 11390,00лв., две
картини на стойност 9380,00лв. и 12060,00лв., два костюма на стойност общо
8040,00лв., претърпени за периода от 15.10.2013г. – всички подробно
индивидуализирани в молба уточнение на исковата молба, до датата на предявяване на
иска по отношение имуществените вреди и за периода то 12.03.2012г. до предявяване
на иска за неимуществените вреди, търпени и към момента, в резултат на действия и
бездействия на служители на ответното дружество, които на 12.03.2013г., при
осъществяване на контрол за редовност на документи за самоличност при влизане по
стълбата в самолет, опериран от ответното дружество, осъществяващ полет от летище
„Фредерик Шопен“ Варшава, Полша, до летище София, Република България,
допуснали ищеца да влезе и пътува в самолета с нередовен временен пасторт №
*********, изразяваща се в липса на подпис на правомерен притежател, в нарушение
на чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закон за българските документи за самоличност, като
депортирано лице, на което не е връчена Заповед за депортиране, при което ищецът
бил допуснат на територията на Република България, но не могъл да получи
разрешение за пребиваване без редовен документ за самоличност, не могъл да
получава пратки и съобщения от Канада, поради липса на постоянен и настоящ адрес.
Ищеца твърди, че вредите са претърпени в резултат на действия и бездействия
на служители на ответното дружество, изразяващи се в допускането му на борда на
самолета. Твърди, че няма канадско или българско гражданскво и по време на полета
1
бил придружаван от служители на канадска гранична полиция. В Република България
му било отказано издаване на документ за пребиваване по подробно изложени
съображения, в резултат на което претърпял твърдяните вреди.
Ответникът „България Еър“ АД е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК. Изразява становище за допустимост но неоснователност на исковете.
Възразява, че вземанията са погасени по давност. Оспорва механизма на настъпване на
увредата с възражението, че не е легитимиран да отговаря по иска, т.к. ответното
дружество не е осъществявало полета, за който се твърди виновно поведение на
служители на дружеството - самолет опериран от ответното дружество, осъществяващ
полет от летище „Фредерик Шопен“ Варшава, Полша, до летище София, РБългария. В
евентуалност възразява, че не е налице вина на служители на ответното дружество, т.к.
ищеца е пътувал с редовни документи. Възразяват и, че не е налице причинна връзка
между действия на служители на дружеството и търпяните вреди, а в евентуалност
оспорва възникването им. В евентуалност оспорва претенцията по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба, ищецът заявява, че от 21.08.1990г. с Указ №60 на Президента
на Република България е освободен от българско гражданство, като представя
Удостоверение №148/90 от 17.02.1993г., издадено от Министерство на правосъдието,
установяващо освобождаване на ищеца от българско гражданство. Ищецът декларира
в исковата молба, че няма канадско гражданство, нито гражданство на друга държава и
няма законосъобразно издаден документ за самоличност. Декларира и, че не е
придобил статут на лице без гражданство.
Представена е Имиграционна виза и вписване на заселване от 19.06.2002г.,
издаден от служба Гражданство и имиграция Канада, с посочване, че Б. С. е лице без
гражданство. Няма данни на ищеца да е издаден документ за самоличност в Канада –
представено е единствено удостоверение за издаден осигурителен номер.
Представено е удостоверение за отпътуване от 09.02.2012г., в което е записано,
че се попълва за всяко лице, предназначено да напусне Канада на основание съдебна
заповед за отстраняване от страната. Като засегнато лице е посочен Б. С., известен още
като Б.С.. Като друга информация е записано, че лицето е задържан с цел отстраняване
от страната със Заповед за депортиране и отстраняването се извършва с ескорт.
Посочено е, че държавата крайна дестинация е България, дата на отпътуване
11.03.2012г., превозвач Лот Полша. Удостоверението представлява формуляр, изготвен
от Министъра по гражданство и имиграция, в него е поставен подпис на ищеца, но
мястото за полагане на подпис на служител е празно. Представени са Заявление за
временен паспорт и копие на временен паспорт. Видно е, че заявлението е от
09.01.2012г. и е изготвено по молба на Канадската Гранична Полиция, като са
представени Заповед за принудително извеждане от Канада, изтекъл моряшки паспорт,
оригинал на удостоверение за раждане, пътен лист за завръщане в България от
12.08.1998г., издаден от ГК Торонто, копие на канадско свидетелство за смяна на име.
От копието на временен паспорт е видно, че е издадено от Генерално Консулство на
Република България в Торонто и е с валидност от 09.02.2012г. до 19.03.2012г.
По делото са депозирани показания от А.М.М., който посочва, че се запознал с
ищеца през 2012г. на летището в Канада, след което пътували до Варшава и оттам
пътували до България. Свидетелят бил с просрочена виза и емиграционните власти го
били „взели“, трябвало да напусне държавата и да бъде върнат в България. Заявява, че
ищецът не му е обяснавал защо е там, но свидетеля видял, че и той е българин и се
заговорили. Заявява, че когато пътували за Полша не им били дадени документи или
паспорти. Били придружени от ескортиращи, които били с тях в самия самолет и
2
пътували до България. Спомня си, че Б. С. бил на 4-5 м. от свидетеля, бил ескортиран
от двама или трима човека и когато преминавали границата били пропуснати без
документи, а паспортите им били дадени в последствие. Посочва, че се е запознал с Б.
С. на летището в Канада, като си разменили общи приказки – име, професия, но не са
говорили в самолета. Посочва, че на летището ескортиращите просто им посочили
посоката, минали през проверката за документи бе да им искат такива, просто ги
пропуснали, ескортиращите си показали значките, т.е. удостоверили са, че са от
емиграционни власти и в самолета на свидетеля му бил даден паспорта, който той
притежавал. Във Варшава се прикачили в самолет за София, където не им била
извършена никаква проверка, като нямало конкретна проверка и на влизане в
България. Видял, че Б. С. е с белезници още на летището в Канада, но не може да каже
дали са му били свалени в самолета, доколкото не са говорили по време на полета.
Когато пристигнали на летището във Варшава видял, че пак е с белезници, бил с
белезници и когато слезли на летището в София. На свидетелят не са му поставяни
белезници.
Представени са в превод две разписки – първата с дата 28.11.2001г., с която
Джейсън Уайт, с адрес в Торонто, Канада, потвърждава, че е получил 8500 долара за
картина на Джон Литъл и 6000 долара за 2 костюма на Джорджо Армани, и втората от
Уилям Джонсън,с адрес в Торонто, с която потвърждава, че на 12.03.2002г. е получил
за две картини на Стенли Косгроув сумата от 16000 долара, без разписките да
удостоверяват от кого са заплатени сумите.
Показания са депозирани и от свидетеля И.С..С.- брат на ищеца, който посочва,
че през 2012г. докато бил на рейс с кораб в чужди води, брат му му съобщил, че се
връща в България. Заявява, че имало коренна разлика в държанието на ищеца от
времето, когато бил малд и преди да замине за чужбина – преди бил общителен, а към
месец април 2012 г. не контактувал с хората. Когато го канили да пътува със свидетеля
и съпругата му, ищецът отгказвал защото няма документи и не иска да създава
проблеми. Посочва, че ищецът не можел да възстанови правата си, за да пътува с
кораби и да работи, но не можел заради липсата на документи. Не могъл дори да се
ваксинира по време на епидемията от Ковид. Ограниченията, които търпи поради
липсата на документи му се отразявали и на самочувствието, прекъснал връзките си,
контактувал само с адвокат В.. Посочва, че брат му влиза в депресивно състояние и
има нужда от лекарска помощ, мизерства, но отказва да потърси помощ от брат си.
Посочва, че не е виждал документи на брат си от Канада, но при връщането си в
България бил имал канадска шофьорска книжка. В Канада живеел много добре,
търгувал с картини. Посочва, че с квалификацията, която брат му има, можел да бъде
трети и втори корабен помощник, но можел с курсове за около 9 месеца до 1 година,
да се яви на изпит за старши помощник и след това да бъде капитан на малък кораб и
да кандидатства за пълна правоспособност, но липсата на документи не му
позволявала.
С оглед на изложеното, настоящия състав намира от правна страна следното:
Кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, вр. чл.
45ЗЗД, които следва да бъдат установени от ищеца, при условията на пълно, главно
доказване са: противоправни действия и бездействия на лица, на които е възложено от
ответника изпълнение на дейности във връзка с допускане на ищеца в самолет
опериран от ответното дружество, осъществяващ полет от летище „Фредерик Шопен“
Варшава, Полша, до летище София, РБългария на 12.03.2013г., като вината на лицата
се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД); несъмнена причинна
връзка между това противоправно и виновно поведение и понесения от пострадалото
лице неблагоприятен резултат; вида на вредите и тяхната стойност.
3
Видно от исковата молба и множеството уточнителни молби, ищецът твърди, че
е бил незаконно депортиран от Торонто, Канада през Варшава, летище „Фредерик
Шопен“ до София, България, като противоправното поведение на служителите на
авиокомпания „България Еър“ АД по повод изпълнение на възложените им служебни
задължения от работодателя се изразявали в това, че в случай, че били изпълнявали
стриктно задълженията си, щяли да го върнат в Канада и тъй като това не се случило
претърпял и продължавал да тьрпя имуществени и неимуществени вреди: пребивава
почти 5 години в България, в която страна няма и му се отказва издаването на
документ за самоличност, в следствие на което е препятстван да извършва каквито и
да е действия, включително не може да предприеме действие за възстановяване на
българското си гражданство; не може да започне работа вкл. и по специалността си;
няма никакви доходи; няма социално и пенсионно осигуряване; няма здравно
осигуряване; изложен е на постоянен стрес да бъде арестуван от органите на МВР, тъй
като няма документ за самоличност; не можел да управлява МПС; не може да се
регистрира по постоянен и настоящ адрес; няма свобода на придвижване и не може да
се установи където желае в страната; лишен е от медицински грижи; не може да
контактува с близки и приятели, поставен е в изолация; не може да пътува както в
страната така и в чужбина; не може да сключи граждански брак.
С оглед на посоченото от ищеца, противоправното поведение на служителите на
ответника се изразява в това, че не са извършили достатъчна проверка на документите,
с които е бил превозван, в противен случай биха установили липса на реквизит във
временния му паспорт, а именно липса на положен подпис от Б. С. в паспорта, липса
на поставен подпис на длъжностно лице в документ за депортация и поради тази
неизправност е следвало да му откажат достъп до самолета. Счита, че достъп е
следвало да му се откаже и поради липсата на редовно издаден превозен документ –
билет.
Съдът намира, че е безспорно по делото, че превозването на Б. С. е било
елемент от процедура по депортиране на лицето от Канада. От представените
Заявление за временен паспорт, копие на временен паспорт и Удостоверение за
отпътуване от 09.02.2012г. се установява, че e предприета административна процедура
по снабдяване на лицето с временен документ за самоличност, позволяващ
извеждането му от Канада и превоза му до държавата, чийто гражданин е бил
последно. Съгласно чл.39, ал.1, т.1 от Закон за българските лични документи, временен
паспорт се издава от дипломатическите и консулските представителства на Република
България след съгласуване с Министерството на външните работи и същия служи за
обезпечаване необходимото време за завръщане в Република България по обичаен
маршрут за лица, които нямат документи за самоличност, издадени след 1999г.
Доколкото документа се издава в административна процедура, някои от реквизитите
му могат да бъдат заместени с информация от други документи. В случая единствения
порок на временния паспорт, посочен от ищеца е липса на негов подпис. Доколкото
обаче документа е издаден по искане на Канадските имиграционни власти, а не по
искане на лицето, то липсата на подпис не опорочава валидността на документа. Не е в
дискреция на която и да е авиокомпания превозвач да ревизира валидността на
документи, издадени в административна процедура. Видно от документите за
пътуване, Б. С. е бил придружен от екскортиращи имиграционни служители на чужда
държава, с поставени белезници, като превозването му до България е било втора част
от пътуването и „България Еър“ АД е била обвързана от проверката, направени от
предходния превозвач и граничните власти при началната точка на пътуването. В чл.68
на Закона за гражданското въздухоплаване лица, когато пътуват във връзка с
изпълнение на задачи, пряко свързани с дейността на въздухоплавателната
организация или съгласно международни конвенции, договори и правила, могат да
4
получат служебни билети за безплатно пътуване при наличие на свободни места във
въздухоплавателното средство. Съгласно чл. 47, ал. 3 от Наредба №2320 от 13 януари
2006 г за условията и реда за постигане на сигурността в гражданското въздухоплаване
/отменена/ - „Лицата, подлежащи на експулсиране или депортиране, се довеждат и
качват на борда на ВС под контрола на службите на Министерството на
вътрешнитеработи.“. От оскъдната законодателна уредба е видно, че лицата,
изпълняващи административни функции по служба, каквито са ескортиращите
получават служебни билети, свързани с дейността, като обстоятелството, че превозен
документ е предвиден само за придружаващия, но не и за придружавания сочи, че
проверка от авиокомпанията на последния не се предвижда. Административната
процедура обвързва служителите, извършващи депортация и изпълнението на същата
гарантира законността на превоза на лицето, засегнато от мярката. Доколкото Б. С. е
бил редовно придружен, имал е необходимите Заповед за депортация и документ,
издаден служебно единствено с цел обезпечаване на придвижването до България, то за
„България Еър“ АД не е съществувало задължение за извършване на проверка за
редовност на документите и не е било възможно да бъде отказан достъп до
въздухоплавателното средство на ищеца. Следователно не е на лице противоправно
поведение на служители на ответника. Обстоятелството, че служителите на нито една
от двете превозващи авиолинии не са извършвали проверки на депортираните лица се
установява и от показанията на свидетеля Марков. Същия посочва, че дори на
летищата, където при пътник, сключил договор с превозвач, се извършва основната
проверка за самоличност, за наличие на превозен документ, за съответствие на
превозвания багаж с регулациите, не са били проверявани, а единствено
придружаващите ги ескортиращи са се легитимирали като служители на
имиграционните власти. Доколкото имиграционната служба на Канада е издала
необходимите документи за депортация, в които дори има подпис на Б. С., поискала е
и е получила временен паспорт, то проверката за нуждата от изпълнение на конкретна
административна процедура по отношение на лицето, вече е извършена и
авиокомпанията дължи единствено проверка на ескортиращия, която по сведения на
св.Марков е извършена.
Доколкото превоза на Б. С. е бил част от административна процедура и
законодателството предвижда издаване на служебни билети единствено на
придружаващия ескорт, то за „България Еър“ АД не е съществувало задължение за
издаване на превозен документ на ищеца, поради което и качването му на борда без
наличие на превозен документ отново не представлява противоправно действие.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че не се установява и причинна
връзка между посочените вреди и обстоятелството, че Б. С. е превозен до страната от
авиопревозвач. За да произтичат от конкретно противоправно поведение вредите
следва да са пряка последица от същото, а не да са опосредени и да са отдалечени във
времето от това поведение, като между причината и вредата е на лице верига от други
събития. Видно от посочените от ищеца вреди, те не са причинени от извършеното
транспортиране, а от това, че същия не може да получи документи за самоличност в
страната. Липсата на документи за самолиност се дължи и на самото поведение на
ищеца, който се е отказал от българско гражданство, но не е придобил такова в друга
държава, нито е направил постъпки за придобиване на статут на апартид.
Следва да се отбележи и, че не се установяват търпените имуществени вреди,
доколкото не са депозирани никакви валидни доказателства, сочещи, че ищецът е
притежавал определено имущество в Канада. Представените две разписки не сочат
ищеца като купувач на картините и облеклото.
Поради изложеното, доколкото не се установява нито един от елементите на
5
фактическия състав на правната норма, предяведните искове следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
възниква за ответника. В исковата молба е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК следва да
се присъди такова в размер на 100лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, предявени от Б. С.,
с името Б.С.С. до 20.04.1993г., с ЕГН **********, до освобождаването му от българско
гражданство на 21.08.1990г. за осъждане на „България Еър“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.София, Аерогара София, бул.“Брюксел“ №1 да
заплати на ищеца сума в размер на 28000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, и сумата 40870,00лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи
се в стойността на движими вещи, които е в невъзможност да съхранява в Канада или
да получи за съхранение в Република България, а именно: картина на стойност
11390,00лв., две картини на стойност 9380,00лв. и 12060,00лв., два костюма на
стойност общо 8040,00лв., претърпени за периода от 15.10.2013г. до датата на
предявяване на иска по отношение имуществените вреди и за периода то 12.03.2012г.
до предявяване на иска за неимуществените вреди, търпени и към момента, в резултат
на действия и бездействия на служители на ответното дружество, които на
12.03.2013г., при осъществяване на контрол за редовност на документи за самоличност
при влизане по стълбата в самолет, опериран от ответното дружество, осъществяващ
полет от летище „Фредерик Шопен“ Варшава, Полша, до летище София, Република
България, допуснали ищеца да влезе и пътува в самолета с нередовен временен
пасторт.
ОСЪЖДА Б. С., с името Б.С.С. до 20.04.1993г., с ЕГН **********, да заплати
на „България Еър“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.София, Аерогара София, бул.“Брюксел“ №1, на основание чл.78, ал.3
вр. ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Изпълнителният лист е подписан с квалифициран електронен подпис от съдия:
( Петя Т. С.а Владимирова )
6