Р Е Ш Е Н И Е №260259/1.6.2021 г.
гр. Ямбол, 01.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболски
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в публично заседание на двадесет и шести май през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМЧО ДИМОВ
при секретаря С. М., като
разгледа докладваното от съдията докладчик гр.д.№
2942 по описа на ЯРС за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД София, с която срещу С.Д.Д. ***
са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.415 ГПК вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба се
сочи, че въз основа на сключен Договор за предоставени мобилни услуги с индивидуален клиентски № ***
между ответника и „БТК“ ЕАД са издадени
фактури №№ ***г. и фактура № ***г. за периода от 08.02.2017 г. до 07.04.2017 г.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги на обща стойност 36.04 лв., като
неизплащането в срок на издадените от абоната
фактури за ползвани мобилни услуги е обусловил правото на „БТК“ да
прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
Сочи се, че в
издадената крайна фактура е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договори в размер на 184.44 лв.
Сочи се, че ищцовото
дружество предявява исковата си
претенция срещу ответника въз основа на договор за цесия от 01.10.2019 г.
Претендира се от
съда да постанови решение, с което да признае за установен по отношение на
ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 131.75
лв., от които: 29.81 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги и 101.94
лв. – неустойка, както и мораторна лихва
за забава в размер на 29.81 лв.
Претендират се
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал такъв, не се явява в съдебно заседание и не е
направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
С нарочна молба-становище, депозирана в съда
преди съдебно заседание ищецът иска постановяване на неприсъствено решение по
смисъла на чл.238 и чл.239 ГПК.
Съдът
като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа
страна следното:
На 14.08.2020 год. пред Районен съд Я. е било
депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на„ЮБЦ“ ЕООД, с което е поискано издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника С.Д.Д., за сумата от 131,75 лева, включваща
незаплатени далекосъобщителни услуги в размер на 29,81 лева и обезщетение за
неиздпълнение на договорни задължения в размер на 101,94 лева.
По така
депозираното заявление пред Районен съд Я. е
образувано ч. гр.дело № ***/2020 год по описа на същия съд. Заповедният съд е уважил
искането на заявителя за претендираната сума и е издал заповед № ***от 17.08.2020
год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника длъжник по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
По делото са ангажирани
писмени доказателства, а именно: зав. копие на извлечение от Приложение № 1 към
договор за цесия от 01.10.2019 г., зав.
копие от уведомление за цесия, зав.
копие на договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от 01.10.2019 г., зав. копие
на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г., зав. копие на месечна сметка № ***г., зав. копие на Декларация от 05.10.2016
г., зав. копие на месечна сметка № ***г.,
зав. копие на месечна сметка № *** г. и зав. копие на Общи условия на Договора.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира че е
сезиран с установителен положителен иск с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.93, във вр.
с чл.99 и чл.86 от ЗЗД.
Предявения иск е
процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна
при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.
Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно
съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. От своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено
решение против ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК. На
страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание.
Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен
основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени
доказателства досежно факта на дължимостта на търсената сума.
Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което
постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от
18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото,
ищецът има право на разноски в пълен размер.
С оглед
доказателствата за сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производство и представения списък на разноските по чл.80 ГПК, следва ответника
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 410,00 лева.
По изложените мотиви и на основание
чл.238 ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по отношение на С.Д.Д. с ЕГН ********** ***, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 81, вх.В, ет.8,
представлявано от Ю.Б.Ц., в размер на 131,75лева, от които: 29,81 лева
незаплатени далекосъобщителни услуги, дължими по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 05.10.2016 год., сключен
между С.Д.Д. и „българска телекомуникационна компания“ ЕАД с ЕИК ***; 101,94
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата
05.10.2016 год., сключен между С.Д.Д. и „българска телекомуникационна компания“
ЕАД с ЕИК ***, както и сумата от 8,93 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата от 29,81 лева, за периода от 28.04.2017 год. до
01.04.2020 год., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с №*** год. по ч.гр. дело № ***/2020 год. по описа на ***РС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.Д.Д. с ЕГН ********** ***5 ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 81,
вх.В, ет.8, представлявано от Ю.Б.Ц. сумата от 410,00 лева, представляваща сбор
от сторените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от
същото да се връчи на страните.
ОТВЕТНИКЪТ
разполага със защита срещу решението,
съобразно чл. 240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: