№ 11652
*-** 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110120870 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищцата М. Т. Ф. е предявила срещу ***, осъдителен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лева,
съгласно молба от 26.07.2023 г., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на травматични
увреждания причинени при ПТП, станало на 17.10.2022г., около 16,10 часа в *-** по бул.
„****“ в района на кръстовището с ул. „****“ по вина на водача на лек автомобил марка
„****“, модел „****“, с рег. № ****, който се движел по бул. „****“ с посока на движение от
бул. „****“ към бул.„****“ и не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека тип „****“ М.
Т. Ф., която предприела пресичане на пътното платно от ляво надясно по посока на
движение на автомобила, с което причинил ПТП, съставляващо застрахователен риск,
покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
застраховател по който е ответникът, както и за заплащане на лихва за забава върху
главницата, считано от 20.01.2023 г. (датата, на която е отправено искане по чл. 493, ал.
1, т. 5 КЗ) до окончателното плащане на вземането.
Поддържа твърдения, че в срока на застрахователното покритие по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е
ответникът, е настъпило събитие – описаното ПТП, за което вина носи застрахования при
ответника водач и вследствие на което е претърпяла неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие на травматични увреждания – травма на главата. Сочи, че
получените травматични увреждания й причинили болки и страдания, които били със
1
значителен интензитет в първите 3 седмици. Изпитвала болки и не можела да се обслужва
без чужда помощ. Страдала от силно главоболие и замайване и гадене, чувствителност към
светлина, които не се повлиявали от медикаменти. Твърди, че ПТП причинило и стрес на
ищцата в посочения в исковата молба интензитет. На 19.04.2023 г. ищцата поканила
ответника да заплати застрахователно обезщетение за причинените вреди, но до изтичане на
предвидения в закона срок, плащане не е налице. Ето защо прави искане съдът да осъди
ответника да заплати исковата сума ведно с обезщетение за забава върху нея от дата на
поканата до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски за адвокат
по чл. 38 от ЗАдв. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Сочи, че водачът на лекия
автомобил не е извършил виновно противоправно поведение, а вина за ПТП носи и ищеца.
Оспорва механизма на ПТП и пряката причинно-следствена връзка между него и
настъпилата вреда. Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като
пешеходката е пресичала при ограничена видимост, освен това е навлязла внезапно на
пътното платно без да се огледа. Оспорва и размера на претендираното обезщетение.
Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал. 1 от КЗ и
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на
травматични увреждания причинени при ПТП, при ПТП, станало на 17.10.2022г., около
16,10 часа в *-** по бул. „****“ в района на кръстовището с ул. „****“ по вина на водача на
лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, както и искане за заплащане на
лихва за забава върху главницата, считано от 20.01.2023 г. (датата, на която е отправено
искане по чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ) до окончателното плащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 432 от КЗ е да докаже, фактите, включени във
фактическия състав на института на непозволеното увреждане, а именно: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. реално претърпяна вреда със
сочния от ищеца интензитет, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и
деянието, 5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риска
„Гражданска отговорност”, сключен за МПС, с което е причинено процесното ПТП и
застрахователното дружество, както и че е отправил към ответника покана за плащане на
вземането, ведно с представяне на нужните документи, която покана е получена от
застрахователя. Противоправността на деянието не подлежи на доказване, тъй като се касае
до правен извод.
2
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е при условията на пълно
обратно доказване по чл. 154, ал. 2 от ГПК да обори презумпцията за вина. В негова тежест е
и да докаже и твърдените действия на съпричиняване от страна на ищеца.
Съдът намира, че сочените предпоставки се установиха чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Чрез неоспорения констативен протокол с пострадали лица К-544 от 17.10.2022 г.,
съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, се
установяват участниците в станалото ПТП и обстоятелствата, че във връзка с него на
пешеходката са причинени травматични увреждания. Съставеният официален
свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК обвързва съда с материална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице- съставител и относно самото удостоверително изявление-
обстоятелствата, които са установени от него и волеизявленията, които са извършени пред
него.
От констативния протокол на ПТП, както и от констатациите на САТЕ, изготвена от
вещото лице инж. С. С. и показаният на свидетеля Т. И. А., преценени с оглед разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни и кореспондиращи със
събраните по делото доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на
17.10.2022 г., около 16,10 часа в *-** при ясно и сухо време, в дясната пътна лента при две
ленти за движение в едната посока лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № ****,
управляван от водача Д. Х., се движел по бул. „М. Л.“ с посока на движение от бул. „****“
към бул. „****“, в района на кръстовището с ул. „****“ със скорост на движение около 30
км/час. По същото време пешеходката М. Т. Ф. предприела пресичане на пътното платно на
улицата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил, на пешеходна
пътека тип „****“ М8.1, обозначена по надлежния ред, в нейната горна спрямо посоката
на движението на автомобила маркирана част, с начин на придвижване „спокоен ход“. След
изминаване на около 19 метра в посока от ляво на дясно спрямо движението на лекия
автомобил по пътното платно, водачът блъснал пешеходката в мястото на удара в дясната
част на тялото с предната дясна част на автомобила. От съприкосновението пешеходката
паднала на около 4,5 метра след очертанието на пешеходната пътека в посока на движение
на автомобила вдясно на асфалта, а лекият автомобил продължил движението си напред,
преминал с цялата си дължина очертанието на пътеката и се установил на 5 метра след нея.
По лекия автомобил се установяват щети по предна броня отдясно и счупен десен фар
съгласно констатациите в протокола за ПТП, изготвен от компетентните длъжностни лица
(лист 8 от делото).
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че ударът за водача е бил
предотвратим, тъй като пешеходката не е навлязла в пътната лента за движение на водача
внезапно, поради което и при опасна зона за спиране от 15 метра водачът е имал обективна
възможност своевременно да я възприеме и пропусне.
С оглед изложеното съдът намира, че се установи противоправност в поведението на
3
водача на МПС, изразяваща се в това, че водачът се е движел с несъобразена с конкретните
пътни условия скорост, поради което не е могъл да спре при възникнала опасност на пътя,
освен това не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението, какъвто е
пешеходката – нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 119 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Според чл. 119 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В случая, макар
да се установи, че водачът на лекия автомобил го е управлявал съобразно разрешената
скорост за населеното място - 30 км/час при ограничение 50 км/час, т.е. при изпълнение
правилата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране на скоростта си същият е следвало да
съобрази задължението си по чл. 119 от ЗДвП и да избере скорост която му позволява
своевременно да спре и пропусне преминаващия пред него пешеходец. Такова задължение
водачът е имал независимо дали непосредствено преди удара пешеходката е стояла с цялото
си тяло върху графичните очертания на пешеходната пътека или малко след нея, тъй като
както се установява от показанията на разпитания свидетел А., на които съдът дава вяра,
пешеходката е предприела пресичане на обозначено за това място съгласно изискванията на
чл. 113 от ЗДвП, отляво надясно по дължината на цялото платно, с оглед конкретните пътни
условия – на прав участък, осветено пътно платно, слънчево време и добра видимост и
последната е можело да бъде възприета от водача на лекия автомобил, поради което той е
следвало своевременно да реагира и да я пропусне.
С оглед изложеното съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за виновност по чл. 45
от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл.
45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на МПС по
отношение на причинените на ищцата вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
Съдът счита за неоснователно наведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пешеходката, която като участник в движението
допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като пресичала при ограничена
видимост, освен това е навлязла внезапно на пътното платно без да се огледа. За да е
налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
4
правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването
на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
Според чл. 113 от ЗДвП и чл. 114, т. 1 от ЗДвП, при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки и преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се
пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, като тези правила според съда са
били спазени, тъй като безспорно се установява, че пострадалата е предприела пресичане на
обозначено за тази цел място, със спокоен ход, като е преминала отляво надясно по
дължината на всички ленти на пътното платно, поради което е можело да бъде
своевременно възприета от водача на лекия автомобил. Този факт се установява и от
показанията на разпитания свидетел А., който е управлявал МПС в съседната по посока на
движение лява пътна лента, който заявява, че я възприел. За пълнота следва да се отбележи,
че дори да се приеме, че към момента на удара пешеходката се е намирала на около метър
след очертанията на пешеходната пътека в посока на движението на лекия автомобил
„****“, това обстоятелство не е способствало за настъпване на удара, тъй като водачът на
МПС има задължение по чл. 119 от ЗДвП да намали и спре пред пешеходната пътека, а
ударът с пешеходката е настъпил след като водачът е преминал с половината дължина на
автомобила си през очертанието тип „****“. С оглед изложеното не се установи, че
пешеходката е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което
възражението в този смисъл е неоснователно.
От изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача, чиято гражданска
отговорност като автомобилист е застрахована при ответника – застраховател.
С имуществената застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна
закрила на застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в рамките на
застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице вреди, за които
съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност на застрахования
делинквент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие и последното ще е налице само дотолкова, доколкото е
осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционална, тъй като е
обусловена от отговорността на самия застрахован.
Между страните не е спорно, поради което и отделено по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК като ненуждаещо се от доказване е, че лекият автомобил марка „****“ е бил
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със срок на покритие към датата на ПТП, както и че ищецът е предявил
претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с
5
покана, получена на 20.01.2023 г. и плащане не е направено, поради което ответното
дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищцовата страна е да докаже настъпването на неимуществените вреди,
свързани с претърпените болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на
субективни права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.
52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.
Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение
житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но
съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според
съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички
понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки,
неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-
продължителен период от време.
Както се установява от заключението по приетата по делото СМЕ изготвена от
вещото лице д-р Г., на която съдът дава вяра, както и от приетите писмени доказателства –
епикриза, в резултат на удара при ПТП, на ищцата били причинени следните травматични
увреждания: травма на главата с контузия на и разкъсно-контузна рана в ляво челно-
слепоочно и данни за малко контузионно огнище на мозъка в дясно челно.
Непосредствено след инцидента, пострадалата е била откарана в УМБАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ“, където са назначени консултации, приета е за болнично лечение под
активно наблюдение, проведено е медикаментозно лечение и хирургична обработка на
раната. Пострадалата е изписана на 20.10.2022 г. в добро общо състояние, препоръчан е
преглед за сваляне на конци на 24.10.2022 г. и са дадени препоръки без назначено домашно
лечение. По делото липсват данни за други обективни находки от медицинско естество,
установени непосредствено след инцидента.
Според заключението на вещото лице д-р Г., в медицинските документи не са налице
данни за промяна в съзнанието или изява на животозастрашаваща симптоматика, като
6
липсват данни за мозъчен оток или тежко изразена мозъчна симптоматика. Според експерта,
описаните симптоми на церебрастения и изяви на световъртеж и залитане могат да се
дължат както на травмата на главата, така и на установените при ищцата хронични
заболявания на сърдечно-съдовата система – хипертонична болест на сърцето и
стенокардия, поради което и при липса на проследяваща документация не може да се приеме
еднозначно, че тези негативни симптоми са в причинна връзка с травмата от ПТП.
От събраните по гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
безспорно се установява, че ищцата е получила телесни увреждания, които са й причинили
болки и страдания през времето на пълното възстановяване – около 1 месец след инцидента.
Според заключението на вещото лице понастоящем не са налице данни за остатъчна травма
и усложнения, настъпили вследствие на травмите, както оплакванията въз връзка със
световъртеж и загуба на ориентация според експерта се дължат на съпътстващи заболявания
у ищцата, които влошават качеството й на живот.
От показанията на разпитания по делото свидетел М.В.Ф., преценени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелката е дъщеря на ищцата), на които съдът дава
вяра в частта относно емоционалното състояние на пострадалата след ПТП, се установява,
че непосредствено след инцидента тя е била уплашена и изпитвала болки в тялото и ръката,
като понастоящем била стресирана при извършване на всякакви действия на улицата. Освен
това изпитвала болки в главата и в началото се чувствала замаяна.
Ето защо, от доказателствата по делото безспорно се установиха и последиците,
които ПТП е имало за психическото и физическото здраве на ищцата, като се установява, че
болките са били интензивни непосредствено след инцидента и заедно с негативните
емоционални преживявания са отшумели в рамките на месец. Останалите твърдения за
интензивност и продължителност на болките и настъпил удар в главата и наличие на
усложнения, не са установени по делото.
Предвид възрастта на пострадалата – 81 навършени години към датата на ПТП,
механизма на получаване на увреждането, неговия характер и място – травма от сблъсък с
автомобил с удар в главата, от които въпреки, че се възстановила бързо, все пак са
предизвикали състояние на болка и дискомфорт при ежедневното обслужване
непосредствено след травмата, обстоятелството, че в началото на възстановителния период
болките са били интензивни, придружени с отоци и синини, както и стреса от преживявано
ПТП, ведно с престоя в болничното заведение и хирургичната интервенция, настоящият
състав счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди,
определен по правилото на чл. 52 ЗЗД, е 12000 лв. При определяне на размера на
обезщетението съдът взема предвид, че въпреки че са налице няколко описани увреждания,
същите се изразяват в охлузвания и отоци, които макар да са неприятни, не се
характеризират с продължителен възстановителен период, освен това липсват каквито и да
било негативни прогнози за бъдещото здравословно състояние на ищцата, както и
доказателства за наличие на усложнения в хода на възстановяването. Освен това не може да
се направи категорично заключение, че оплакванията от световъртеж и залитане с описания
7
интензитет и продължителност, са причинени от травмата при ПТП, доколкото по делото се
установява, че пострадалата страда и от придружаващи заболявания, които се
характеризират с тази клинична проява. В допълнение, предвид паричната оценката, която
ищцовата страна дава на изпитаните болки и страдания, отнесена към наведените твърдения
и съпоставена с проведеното доказване само на част от сочените вреди, искът над сумата от
12000 лв. до предявените 20000 лева се явява неоснователен.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани почти ежегодно и от
25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие, при едно
пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица, приложими до
01.01.2010 г. След тази дата са определени значително по-високи размери на
застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгл.
§ 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ /отм./. В този смисъл решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д. №
3343/2013 г., ІІ ТО на ВКС, според което, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, при определяне на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се
отчитат в пълна степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите
на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ
следва за бъде уважен за сумата от 12000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 20000 лв. като неоснователен.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде уважена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, считано от 20.01.2023 г. (датата на предявяване на претенцията от
увреденото лице) до окончателното изплащане на вземането (Решение № 46 от 04.04.2024 г.
по т. д. № 2274/2022 г. на I ТО на ВКС, Решение № 50105 от 12.01.2024 г. по т. д. №
1723/2022 г. на II ТО на ВКС, Решение № 50110 от 12.03.2024 г. по т. д. № 1108/2022 г. на II
ТО на ВКС).
По отношение на разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на разноските по делото.
В полза на процесуалния представител на ищцата адв. Д., предвид представения на
лист 85 договор за правна защита и съдействие от 18.11.2024 г., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1320
лв., съразмерно на уважената част от иска, изчислено върху заявената претенция въз основа
на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на
заявяване на претенцията, което с оглед цената на иска е в размер на 2200 лв.
8
Ответникът, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в
размер на 10 лева за съдебни удостоверения, 200 лв. за назначената САТЕ, като е заявил
искане и за присъждане на депозит за призоваване на свидетел в размер на 30 лева и 360
лева за устен превод от китайски език. Последните две суми не следва да се присъждат, тъй
като с определение от 16.10.2024 г. съдът е разпоредил връщане на страната на внесения
депозит за разпит на свидетел, а по отношение на разноските за превод в ОСЗ, не са
представени доказателства, че сумата от 360 лева е заплатена на назначения преводач.
Ответникът освен тава е заявил и претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото и
броят на проведените заседания, съдът, определя възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 200 лв., съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в общ размер на 164 лева
Ответникът следва да заплати в полза на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
сумата от 480 лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска и
680 лева за експертизи и депозит за свидетел.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *-** ул. ***, да
заплати на М. Т. Ф., ЕГН **********, с адрес в *-** ж.к. ***, основание чл. 432, ал. 1 вр. чл.
477, ал. 1 от КЗ и чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 12000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изпитани вследствие на
травматични увреждания причинени при ПТП, станало на 17.10.2022г., около 16,10 часа в *-
** по бул. „****“ в района на кръстовището с ул. „****“ по вина на водача на лек автомобил
марка „****“, модел „****“, с рег. № ****, който не пропуснал пресичащата на пешеходна
пътека тип „****“ пешеходка, с което причинил ПТП, съставляващо застрахователен риск,
покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
застраховател по който е ответникът, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2023 г. до окончателното плащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 12000 лева до пълния
9
предявен размер от 20000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *-** ул. ***, да
заплати на адвокат Я. Д. Д., Софийска адвокатска колегия, с ЕГН **********, с адрес на
кантората в град: ***, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 1320 лева -
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА М. Т. Ф., ЕГН **********, с адрес в *-** ж.к. ***, да заплати на ***,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *-** ул. ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 164 лева – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в *-** ул. ***, да
заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 480
лева, представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска и 680 лева за
експертизи и депозит за свидетел.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10