Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 633 Година
2016,09.ХІ. гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пещерският
районен съд ІІІ
граждански състав
На
десети октомври Година
2016
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Камен Гатев
Секретар:С.П.
като
разгледа докладваното от районен съдия Гатев гр. дело № 575
по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
В.В.В.,
ЕГН **********,*** е депозирала искова молба по чл.49ал.І СК срещу Г.К.В., ЕГН **********,***,
в която твърди следното:
С ответника сключихме граждански брак на 18.09.1988
година в село Козарско, община Брацигово, който е първи и за двама ни и за
което е съставен Акт за граждански брак № 7/18.09.1988г. на Кметство село
Козарско, Община Брацигово. От брака си имаме едно навършило пълнолетие дете-К.
Г. В., роден на ***г.
Скоро след брака ни между нас, като съпрузи се появиха
разногласия относно възгледите ни за живота. В началото приемах нещата за
нормални, смятах, че като се опознаем добре, всичко ще си дойде на мястото.
Въпреки усилията, които полагах и полагам да живеем нормално, спокойно и в
разбирателство и в интерес на детето ни, това не се случи. Никога не можех и не
мога да угодя и винаги и за всичко бях и съм виновна, непрестанно трябваше и
трябва да се извинявам и да обещавам и да се кълна за всевъзможни неща.
От около десет години отношенията ни със съпруга ми
постепенно се влошиха до такава степен, че между нас като съпрузи са налице
трайни и непреодолими разногласия. По никакъв начин не можем да постигнем
съгласие по отношение материалното обезпечение на семейството ни и издръжката
му, която е изцяло моя грижа, тъй като ответника няма постоянна работа и не
желае да има такава. Счита себе си за нетрудоспособен, тъй като през годините
претърпя няколко операции на дискова и коремна херния, които обаче според
медицинската му документация не му пречат да полага труд. Съпругът ми няма
никакви социални контакти, поради тази причина същото следва да се отнася и за
мен и като цяло за семейството ми.
От друга страна е разбирането му за положението на
жената в семейството.
С поведението си ответникът изцяло е ограничил не само
личната ми свобода, без да съм дала и най- малък повод за това, но и личното ми
пространство въобще. Непрестанно съм проверявана, контролирана и напътствана,
ежедневно съм принудена да давам обяснения за всевъзможни неща. Не мога да имам
никакво лично време и занимания, камо ли социални контакти. Направя ли го, е
повод за скандали, обиди и заплахи. Не мога да контактувам нормално и спокойно
дори със сина си, който живее под един покрив с нас. Поводите за безпричинна
ревност са навсякъде и във всичко.
С годините съпругът ми, започна да употребява системно
алкохол, което още повече се отразява на отношението му към мен, тъй като става
изключително агресивен и неконтролируем. Свидетел на тези сцени става и детето
ни, което вече е възрастен човек и въпреки толерантността, която проявява към
нашите отношения, се е случвало да се намесва за да ме защити физически. Това
положение ме кара да се чувствам не само унизена и да изпитвам страх за
здравето и собствения си живот, а и за този на синът ми и въобще за това какво
би могло да се случи при поредната разправия. Непрестанно изпитвам неудобство и
срам при срещите си със съседите ни, които чуват скандалите и разправиите в
дома ми. Всекидневно се чувствам унизена и неравноправна в брака ни. Това
положение се отразява не само на психиката и здравето ми, а също така и на
положението ми в обществото. Ответникът по никакъв начин не се съобразява и с
длъжността, която заемам и многократно с поведението е уронвал и уронва
авторитета ми пред колегите, приятели, познати, съседи и въобще пред всички.
Усилията ми за възстановяване на брачната ни връзка не
дават положителен резултат, а тъкмо обратното. Опитите ми да изразя мнението си
и да се разберем още повече влошават нещата. Поради тази причина многократно
съм напускала семейното ни жилище за кратки периоди от време и отново съм се
завръщала,поради наличието на жилищна нужда, както и след заплахи за
самоубийство и обещания, че нещата ще се подредят и ще заживеем като нормално
семейство.
Всекидневно съм подложена на огромно напрежение и
стрес и правя непрестанно компромиси, за да изпълнявам „правилата,, на
ответника, който не намира нищо нередно в поведението си, а опитите да го убедя
да уредим отношенията си доброволно, като зрели хора са безуспешни.
Предвид на изложените по-горе обстоятелства, брачната
ни връзка е опразнена от съдържанието си и не би могла да бъде по никакъв начин
заздравена. Съществуването на брака ни е формално и запазването му не е
оправдано.
Моля, да ни призовете с ответника на съд и след като
докажа твърдените от мен обстоятелства, да постановите решение, с което да
прекратите брака ни, като дълбоко и непоправимо разтроен, с произтичащите от
това последици.
Моля, да ми бъде предоставено за ползване семейното
жилище, представляващо апартамент от 70.00 кв.м.,състоящо се от хол, спалня и
кухня, находящо се в град Пещера на улица ********
Същото е придобито по време на брака ни, но не
може да се ползва поотделно от двама ни. За разлика от ответника не притежавам
друго жилище и при мен е налице жилищна нужда, за което обстоятелство
представям и моля да приемете нотариално заверена декларация и декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние.
Желая
след прекратяването на брака да продължа да нося брачното си фамилно име В., тъй като с него съм известна в
обществото.
Нямам
претенции към ответника за издръжка.
В съдебно заседание ищцата уточнява искането си бракът
да бъде прекратен по вина на ответника, както и и претендира разноските по
делото.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил отговор от Г.К.В., който не се явява в съдебно заседание.
След като се запозна със събраните по делото доказателства,
за да се произнесе , от фактическа страна Районният съд взе предвид следното:
Страните
по делото са съпрузи, сключили граждански брак на 18.09.1988г. в с.Козарско,
общ.Брацигово, което се установява от приетото по делото Удостоверение серия
„Г“,№028806/18.09.1988г. за сключен граждански брак на кметство с.Козарско. Преди
сключване на брака ищцата е била с
фамилия Сидова. За сключване на брака е бил съставен
Акт за граждански брак №7/18.09.1988г.
Видно от заверено копие на Удостоверение за раждане на
К. Г. В., ЕГН **********, негови родители са В.В.В. , ЕГН
********** и Г.К.В., ЕГН **********.
По делото се прие Декларация с нотариална заверка на
подписа на ищцата В.В.В. , ЕГН ********** на нотариус С.Тумбева. Ищцата е декларирала, че на територията на Р България
не притежава право на собственост и на ползване, освен семейното жилище,
придобито в режим на СИО, находящо се в гр.******,
представляващо апартамент от 70кв.м., състоящо се от хол, спалня и кухня.
Прие се още и Декларация на ищцата В.В.В. за семейно и
материално положение, в която е декларирала, че притежава в режим на СИО
гореописания апартамент и лек автомобил „Ауди“, а съпругът и Г.К.В. притежава
къща двор в с.Козарско, общ.Брацигово.
Разпитаният по делото свидетел Е.А. даде показания, че с ищцата са
колежки и приятелки, познават се от около десет години , като още от тогава
отношенията между страните били влошени.Посочи, че още на първото обучение, на
което била с ищцата извън града и с преспиване, вечерта, в рамките на един час
ответникът изпратил над 10 съобщения ,
за което ищцата и споделила.В други случаи, при провеждане на празници в града, на които
присъствала ищцата и колегите и, ищецът демонстрирал ревност, като в един
случай св.А. видяла ответникът да обикаля ресторанта, в който било
мероприятието и да наднича през прозорците или
да стои на вратата, както и да и звъни по телефона – „прибирай се“.
Впоследствие ищцата зачестила споделянията
за скандали и тормоз. Стигнало се дори
се дотам, че ищцата няколко пъти напускала семейното жилище и идвала да
спи в къщата на св.А.. През последните две години това се е случвало три пъти,
един път за 1 денонощие, после за 2 денонощия, дори веднъж ищцата и със сина й цяла седмица останали в дома на
св.А..Освен това ответникът не можел да се задържи по-дълго на постоянна работа,
тъй като макар и да имал някакви здравословни проблеми, прекалено често излизал
в болнични. Заяви още св. А., че ответникът бил склонен към употреба на алкохол,
до какъвто извод достигнала както от лични наблюдения, така и от най-големите оплаквания
на ищцата, които са били след употреба на алкохол от страна на
ответника.
Св.А. заяви още, че в един случай е употребявано
насилие от ответника спрямо ищцата, тъй като последната имала синини по ръцете и по врата. В такива моменти ответникът заплашвал и със
самоубийство . Според св.А. ищцата няма
друго жилище освен семейното, докато ответникът има друго жилище - това на родителите му в с. Козарско.
Св. С.Д. даде
показания, че познава ищцата от 22 години, още от от
1994 г., и оттогава тя се е доказала като отговорен, позитивен, инициативен
човек, който през всичките тези години е споделял с нея своите терзания и болка. Според св.Д. ищцата е
направила всичко възможно да живеят като едно семейство за разлика от съпруга
й, който през тези години като един изключителен егоист винаги гледал за себе
си, за своя комфорт, бил човек, без социални контакти и приятели - за него
познатите и приятелите били познатите и приятелите на съпругата му.
Заяви св.Д. , че много пъти е виждала ответникът преследва ищцата по разни поводи, след което
тя е преспивала не в дома си. Виждала е
и следи от насилие над ищцата, която многократно е споделяла болката си,
че не може да го промени. Ответникът нямал постоянна работа ,изисквал само за себе
си вниманието на ищцата, съобразявал се
само и единствено със своите желания. Още когато ищцата се подготвяла за изпити по време на
образованието си, започнали оплакванията и че ответникът я е обиждал
и удрял. Тормозът се засилил когато ищцата станала директор на училище, преди около 10 години, и той оттогава започнал системно да употребява алкохол всяка
вечер и ставал агресивен.Заяви още св.Д.,
че е чела смс-ите, които ответникът и е изпращал, като обещавал, че ще се промени,
ще си намери постоянна работа, но всичко се променяло в момента, когато ищцата
се прибере.
Св.Д. описа един случай през месец декември миналата година , когато
ищцата за по-дълъг период е напуснала дома си заедно със сина си, тогава ответникът
й е обещал, че ще посещават и семеен психолог, но това не стана. Ответникът не
работел, намирал си причини, за да не работи, не се грижил за изхранването и
добруването на семейството. Инициативата в семейството през всичките тези години принадлежала на
ищцата, благодарение на която сега семейството има собствено жилище, като до
този момент били все по квартири.
Според св.Д. единственото желание на ответника е жена му да
е при него веднага след приключване на работното време, като проявите на ревност били непрекъснати и всекидневни.Тези прояви се
изразявали в това, че ответникът следял
ищцата , криел се зад дувари, като св.Д. лично го е виждала как се крие зад сгради в
момента, когато те разговарят в заведение. Отношенията между страните в последно време станали нетърпими. Последно ищцата била в дома на св.Д. за няколко нощувки. В моментите, в които ищцата
напускала общия им дом, ответникът казвал, че ако го напусне, ще се самоубие, или
преминавал в друга фаза, като казвал, че ще се промени. Прехраната и издръжката
била изцяло в тежест на ищцата, докато
ответникът не осигурявал доходи за семейството.Ищцата не притежавала друго жилище освен това, в
което живеят заедно с ответника. Последният притежавал къща в Козарско, която е
неговата бащина къща. Ищцата правила много опити да извади ответника от положението, в което се намира, но безуспешно.
Показания по делото даде и св. Костадин В., син на
страните.Заяви св. В., че според него нещата са влошени от доста години насам.
В началото не било толкова зле, но напоследък баща му често употребявал алкохол и в един момент разногласията и
скандалите станали ежедневие. Посочи св.В., че живее с родителите си и
всеки ден вижда едно и също нещо. Според него нещата са комплексни - неоснователна ревност от страна на баща му,
наличието на заболяване - дискова
херния, но пък като цяло ответникът бил
в добро здравословно състояние. Ответникът не работел, за разлика от св.В. и
майка му. Ответникът не правел нищо по
цял ден, и вечер с цялата енергия, която
е събрал през деня, започва л психически атаки, а веднъж имало и саморазправа от негова страна.
Заяви св. В.
,че майка му по всякакъв начин е
полагала усилия да заздрави връзката, но без резултат. Нейната работа била
свързана с контакти с много хора, ,
докато социалният живот на баща му живот
бил по-затворен. Винаги, когато майка му отсъствала вечерта, дори и по служебни
причини, след това е имало саморазправа от страна на ответника. Това нещо видимо пречило
на всякакъв вид дейност на ищцата,
свързана с работата й, с контактите и с
хора, защото баща му опитвал да я
ограничава от тези контакти и да я откъсне от средата й.
Посочи св.В., че родителите му притежават МПС, майка
му няма свидетелство за правоуправление, единствено баща му го ползва, както
и майка му няма друго жилище, освен
семейния апартамент, докато баща му има къща на негово име в с. Козарско. Имало
е ситуации, когато майка му е преспивала в други жилища поради това, което
става в къщи, както и св.В. също е нощувал с нея в други къщи.
При така установените по делото фактически
обстоятелства от правна страна Районният съд приема следното:
Безспорно
се установи, че бракът между ищцата и
ответникът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина ответника.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите , вземайки предвид разпоредбата на чл.172 ГПК и обстоятелствата, че свидетелите А. и Д. са приятелки и колежки на ищцата,
а св.В. е син на страните. Свидетелите А. и Д. обаче несъмнено са приятелки и
на цялото семейство , вкл. и на ответника.
Показанията
и на тримата свидетели А. ,Д. и В. са
непротиворечиви и еднопосочни, като няма причина за съмнение в тяхната
безпристрастност.
Установи се по делото от фактическа страна, че от
около десет години отношенията между ищцата и ответника са значително влошени.
През този период семейната издръжка е поета основно от ищцата, като в нея се
включвал и св.В., докато ответникът нямал
постоянна работа , а и не желаел да има такава, хиперболизирайки здравословните
си проблеми. Ответникът освен това се самоизолирал,
не поддържал социални контакти,като в същото време проявявал неоснователна
ревност спрямо съпругата си, стремял се да ограничава нейната лична и свобода и социални контакти, включително дебнел
съпругата си , когато участвала в служебни празненства или осъществявал
телефонен тормоз в случаите, когато са намира извън населеното място, в което
живеят – гр.Пещера. Интензитета на инициираните от ответника скандали нараствал непрекъснато, съчетани с
психически тормоз и системна употреба на алкохол от негова страна. Стигнало се
дори до един случай на физическо насилие от ответника спрямо ищцата, която на
няколко пъти била принудена буквално да се изнася от семейното жилище ,
понякога и със сина си, и да преспива при
приятелки за различни периоди от време.Въпреки всичко това ищцата е полагала
усилия да заздрави брачната връзка и да помогне на ответника, но без резултат.
Предвид на така установените житейски факти от
ежедневието на съпрузите и укоримо поведение на
ответника налага се извода, че между страните е налице дълбоко и непоправимо разстройство
на брака по вина на ответника.
След
прекратяването на брака съпругата следва
да носи брачното си фамилно име – В..Такова е нейното желание, с това име
несъмнено е известна в обществото, а и ответникът не е изразил несъгласие в
тази насока.
Съдът намира, че ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент от 70.00 кв.м.,състоящо се от хол, спалня и кухня, находящо се в град Пещера на улица „Михаил Такев" №
35, вх.А,ет.3 ап.9, следва да бъде предоставено на ищцата.
В този аспект се установи на първо място, че за ищцата е налице жилища нужда, тъй като не притежава друго жилище на територията на Р България , докато ответникът притежава къща в с.Козарско.На второ място, процесният апартамент, находящ се в гр.Пещера, ул.“М.Такев“ №35, вх.А, ет.3,ап.9 е с площ 70км. и се състои от се от хол, спалня и кухня.При тези данни е очевидно, че е невъзможно без значителни преустройства и промяна на предназначението да се обособят две отделни жилищни и сервизи помещения по начин, че да се ползват напълно отделно от страните.
Съдът определя окончателна ДТ в размер на 25лв.,внесена
при образуване на делото.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78ал.І ГПК
във вр. с чл.329ал.І изр. първо ГПК , в тежест на
ответника следва да се възложат сторените от ищеца 625лв. разноски, от които
25лв. ДТ и 600лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Пещерският районен съд
Р Е Ш И :
Прекратява
с развод брака между В.В.В., ЕГН **********,*** и Г.К.В.,
ЕГН **********,***, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №7/18.09.1988г.
на кметство с.Козарско, общ.Брацигово, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
Обявява, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има Г.К.В.,
ЕГН **********,***.
Предоставя
ползването на семейното жилище, находящо се на адрес гр.-*******на
В.В.В.,
ЕГН **********.
Постановява
след прекратяване на брака съпругата В.В.В.,
ЕГН ********** да носи фамилно име – В..
Осъжда
Г.К.В., ЕГН **********
да заплати на В.В.В.,
ЕГН ********** сумата от 625лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: