№ 142
гр. Кърджали, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200177 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 783515-F773401/09.08.2024 г. на
Директор на офис /дирекция/ за обслужване-Кърджали в ТД на НАП-Пловдив, с което на
„ФЕЙТ-МГ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ****, за извършено
нарушение по чл.125, ал.1 от ЗДДС, чл.125, ал.5 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „ФЕЙТ-МГ“ ЕООД гр.Момчилград намира издаденото
наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение. При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление
били допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наложеното
му наказание било явно несправедливо и несъобразено с обществената опасност на деянието
и дееца. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата. Излага съображения, че управителят на санкционираното дружество
нямало как да разбере какво му е вменено като носене на отговорност, тъй като не владеел и
не разбирал български език. Той не можел да разбере тази сложна материя, която е предмет
на атакуваното постановление. Актът и постановлението били предявени при съществени
процесуални нарушения. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане
на разноски.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
1
потвърдено като правилно и законосъобразно. Същото било постановено съгласно
изискванията на материалния и процесуалния закон. Нарушението било доказано по
безспорен начин. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 15.05.2024 г. свидетелката С. И. - главен инспектор по приходите в ТД на НАП-
Пловдив Офис-Кърджали, извършила служебна проверка в програмния продукт на НАП за
това дали е подадена в срок справка-декларация по ЗДДС от жалбоподателя „ФЕЙТ-МГ“
ЕООД гр.Момчилград, който бил регистриран по ЗДДС. Свидетелката установила, че
дружеството не е подало в срок до 14.05.2024 г. справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчен период от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г.
По този повод на 13.06.2024 г. свидетелката С. И. съставила срещу „ФЕЙТ-МГ“ ЕООД акт
за установяване на административно нарушение по чл.125, ал.1 от ЗДДС, чл.125, ал.5 от
ЗДДС. Актът бил съставен в присъствие на свидетелката Л. Е. и в отсъствие на нарушителя.
До него била изпратена покана с писмо с обратна разписка, но пратката не била потърсена.
Поканата била изпратена до нарушителя и по електронен път, но електронният документ
също не бил отворен. На 16.07.2024 г. актът за установяване на административно нарушение
бил връчен на управителя на дружеството - Е. Т. М., който го подписал и получил без
възражение. На 09.08.2024 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което
на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя „ФЕЙТ-МГ“ ЕООД
гр.Момчилград „имуществена санкция” в размер на 500 лв. за извършено нарушение по
чл.125, ал.1 от ЗДДС, чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С.
И. и Л. Е.; Съобщение-покана от 15.05.2024 г.; известие за доставяне; Покана от 10.07.2024
г.; известие за доставяне; Справка за намерени справки-декларации по ЗДДС; Справка за
общи задължения на „ФЕЙТ-МГ“ ЕООД към 30.07.2024 г.; Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024
г.; Акт за установяване на административно нарушение от 13.06.2024 г.; Заключение от
психологично изследване от 17.02.2025 г.; Амбулаторен лист от 17.02.2025 г.; Декларация от
17.06.2021 г.; справка за общите задължения (е-услуга) към 10.04.2025 г.; справка с намерени
декларации по ЗДДС; разпечатка от Електронни услуги на НАП; разпечатка от ПП на НАП
за регистрация по ЗДДС; заявление за подаване на документи по електронен път и ползване
на електронните административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП на задължено лице
от 10.04.2021 г.; становище на изпълнителен директор на НАП.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН.
2
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС, чл.125, ал.5 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.125,
ал.1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното по чл.96, 97, 97а, 99, 97а, 99 и чл.100,
ал.1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл.124. Чл.125, ал.5 от ЗДДС изисква декларациите по ал.1 и 2 и отчетните регистри по ал.3
да се подават до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят. От събраните по делото доказателства се установи, че жалбоподателят „ФЕЙТ-МГ“
ЕООД гр.Момчилград действително е осъществил състава на процесното административно
нарушение. Безспорно е, че за данъчния период от 01.04.2024 г. до 30.04.2024 г., дружеството
не е подало справка-декларация до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнася - в случая до 14.05.2024 г. С оглед неподадената в срок справка-декларация
по чл.125, ал.1 от ЗДДС, правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.1
от ЗДДС. Този текст предвижда, че лице, което, като е длъжно, не подаде справка-
декларацията по чл.125, ал.1 или декларацията по чл.125, ал.2, или не ги подаде в
предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с
имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10
000 лв. Наложеното на дружеството наказание „имуществена санкция“ от 500 лв. е в
минималния размер и съдът няма правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5
от ЗАНН. В случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Поради това деянието не
следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е
деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице да
изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва да понесе
имуществена санкция.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното
постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го
подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин
се установява за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата правна
квалификация. Неоснователни са доводите на защитата за липса на вина и незнание на
обстоятелствата от страна на управителя на санкционираното дружество, заради
интелектуалното му ниво. Както вече се посочи, в случая е ангажирана отговорност на
юридическото лице „ФЕЙТ-МГ“ ЕООД, която отговорност е обективна, безвиновна и за
налагане на имуществената санкция е достатъчно да се констатира несъответствие на
действителното положение с изискването на закона, като е неотносимо дали съществува или
не виновно поведение на управителя или на друг представител на търговеца. Горният извод
3
следва и от разясненията на института на „имуществената санкция“, дадени в Тълкувателно
решение № 3 от 3.07.2014 г. на ВАС по т.д.№ 5/2013 г., ОСК, според което предвидените в
чл.13 от ЗАНН административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй
като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде
извършено виновно - чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица - чл.24 и
чл.26 от ЗАНН. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата
на чл.83, ал.1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл.83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския
съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена
санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на
тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН, в
самостоятелна глава четвърта „Административнонаказателни санкции спрямо юридически
лица и еднолични търговци“, която е след глава втора „Административни нарушения и
наказания“. Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената
санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно
регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция
не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за
административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да
носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на
различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани
на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции,
налагани на юридически лица и на еднолични търговци. По отношение на юридическите
лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата
като реализиране на административнонаказателна отговорност, която по дефиниция е лична
и която може да се носи само от физически лица. Разликата между наказанието „глоба“ за
физическите лица и „имуществената санкция“ за юридическите лица и едноличните
търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и
поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или
административнонаказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл.83 от
ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност. Тези различия не допускат
приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената
санкция. Затова настоящият състав намира, че не е налице правно основание да обсъжда
вината и евентуално вменяемостта на Е. Т. М., респ. възможността той лично да носи
административнонаказателна отговорност. Неоснователно е и възражението, че акта и
наказателното постановление били предявени и връчени на управителя на дружеството-
жалбоподател при процесуални нарушения, тъй като жалбоподателя не владеел и не
разбирал български език. Безспорно се установи от показанията на свидетелите С. И. и Л. Е.,
че разговорът между тях и Е. М. се е водел само на български език, при което не са
допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.
4
Предвид изложеното, наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни
заседания с разпити на свидетели, в които е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лева.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Национална агенция за приходите със седалище град София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на производството, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат поисканите разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 783515-F773401/09.08.2024 г. на
Директор на офис /дирекция/ за обслужване-Кърджали в ТД на НАП-Пловдив, с което на
„ФЕЙТ-МГ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ****, за извършено
нарушение по чл.125, ал.1 от ЗДДС, чл.125, ал.5 от ЗДДС е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ФЕЙТ-МГ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
****, да заплати на Национална агенция за приходите със седалище град София, сумата от
100 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5