Р Е Ш Е Н И Е

гр. Своге, 31.07.2017г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

         

Свогенският районен съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

          Председател : Румен Стойнов

 

при секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов гражданско дело № 585/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

                                                                                     

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от К.И., И.А.,***, и Б.Б. ***, чрез пълномощника адв. Д. П., против Е.М., Л.М., З.М.,***, А.М.-А. от с. В., общ. И., В.Г. ***, и К.М. ***.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Т. И. Л.(А.  И. Л.), бивш жител ***, ЕГН **********, починал на ..........г., като по наследство са придобили правото на собственост върху три урегулирани поземлени имота, находящи се в с. З., общ. С., а именно : 1) УПИ IV-34 в кв. 20 по ПУП на селото с площ от 993 кв.м. ; 2) УПИ V-35 в кв. 20 по ПУП на селото с площ от 927 кв.м. ; 3) УПИ VIII-35 в кв. 20 по ПУП на селото с площ от 966 кв.м. Посочва се, че наследодателят е придобил имотите по давностно владение и те са им възстановени с Решение № 86-А от 03.12.1993г. на Поземлена комисия С.(ПК) за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на с. З., влязло в сила на 21.06.1996г. От друга страна, ответниците Е.М., Л.М., З.М. и А.М.-А. са наследници по закон на М. К. М.,***. С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 175, том I, дело № 228/1998г. на Г. М. – .... при Свогенския районен съд наследодателят на първите четирима ответника е признат за собственик на УПИ IV-34 в кв. 20 по ПУП на с. З. с площ от 1060 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 67 кв.м. От своя страна ответниците В.Г. и К.М. са наследници по закон на В. К. М.,***. С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност № 176, том I, дело № 229/1998г. на Г. М. – ..... при Свогенския районен съд наследодателят на последните двама ответника е признат за собственик на УПИ V-35 в кв. 20 по ПУП на с. З. с площ от 960 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 33 кв.м. и на УПИ VIII-35 в кв. 20 по ПУП на с. З., с площ от 1020 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 54 кв.м.

Съдържанието на претендираните права е следното : да се признае за установено по отношение на първите четирима ответника, че ищците са собственици на УПИ IV-34 в кв. 20 по ПУП на с. З., като се осъдят да им предадат собствеността и владението върху имота и се отмени констативен нотариален акт № 175 от 16.04.1998г. по т. 1, както и да се да се признае за установено по отношение на последните двама ответника, че ищците са собственици на УПИ V-35 и на УПИ VIII-35 в кв. 20 по ПУП на с. З., като се осъдят да им предадат собствеността и владението върху имота и се отмени констативен нотариален акт № 176 от 16.04.1998г. по т. 1 и по т. 4.

От страна на ответниците Е.М., Л.М., З.М. и А.М.-А. е подаден писмен отговор. Изцяло се оспорва предявения иск, като се иска от съда да го отхвърли със законните последици. Оспорват се фактическите твърдения изложени в исковата молба, както и истинността и съдържанието на част от представените писмени доказателства. Посочва се, че Решение № 86-А от 03.12.1993г. на ПК е незаконосъобразно. Ответниците считат, че са собственици на УПИ IV-34 в кв. 20 по ПУП на с. З.

От страна на ответниците В.Г. и К.М. не е подаден писмен отговор. В открито съдебно заседание двамата оспорват предявените срещу тях искове.

В открито съдебно заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на ищците и на ответника Е.М. подробно аргументират тезите си.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

 Свогенският районен съд, първи състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

          Ищите са наследници на Т. И. Л. (А.  И. Л.). Удостоверението за идентичност на лице с различни имена от 02.09.2014г. е официален документ, който съдът приема за верен, тъй като само твърденията на една от страните по делото не са достатъчни за да се приеме, че доказателствената му сила е оборена. Към преписката на Общинска служба „Земеделие”(ОСЗ) е приложено удостоверение със същото съдържание, издадено от друго длъжностно лице на 26.02.1992г., т.е. по-малко от седем години след смъртта на лицето, за което от свидетелските показания се установи, че макар преселил се да живее в друго населено място почти всяка година е посещавал родното си село. През ...г. А. И. Л. и ... му Й. А. И. са осиновили А. И. В. и ... на последния – Р. Н. В. Според чл. 46 от Закона за извънбрачните деца и осиновяването(отм.), осиновеният добива качеството законен наследник, като осиновяването има действие и за низходящите на осиновения. В този смисъл е и удостоверението за наследници от 04.07.2016г. и приложеното към преписката на ОСЗ удостоверение за наследници от 16.01.1992г. По заявление от 27.02.1992г., подадено от Б. А. И. – ... на А. и Р. В., Поземлена комисия С. с Решение № 86-А от 03.12.1993г., влязло в сила на 21.06.1996г., е възстановила процесните имоти на наследниците на Т. И. Л. в съществуващи (възстановими) стари реални граници. От друга страна на 16.04.1998г. наследодателите на ответниците са признати за собственици на същите имоти, като придобити по давност.

          Свидетелските показания изцяло съвпадат, поради което съдът ги кредитира. От тях се установява, че повече от петдесет години и до днес имотите се ползват от ответниците и техните наследодатели. Имотите са били обобществени и са оставени за лично ползване на техния дотогавашен собственик Т. И. Л. След преселването на последния в гр. Н. те се ползват от ответниците и техните наследодатели.

От съдебно-техническата експертиза се установява, че за първи път процесните имоти са включени в строителните граници през 1982г., като са изключени от земеделския фонд, тъй като фактически част от тях вече са били застроени. Също така се установява, че е налице идентичност между имотите по пунктове 21, 22, и 23 от Решение № 86-А от 03.12.1993г. на Поземлена комисия С. и имотите описани в констативен нотариален акт № 176 от 16.04.1998г. по т. 1 и по т. 4 и в констативен нотариален акт № 175 от 16.04.1998г. по т. 1.  

  При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Основателността на предявения иск по чл. 108 от ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки : ищците да са собственици  на вещта, вещта да се владее или държи от ответниците и осъществяваната от тях фактическа власт да е без правно основание. Доказателствената тежест е за ищците за първите две предпоставки, а наличието на права на ответниците върху имотите се доказват от тях, защото се предполага, че такива липсват.

По делото безспорно се установи, че ищците са собственици на процесните имоти – по силата на Решение № 86-А от 03.12.1993г. на ПК С., влязло в сила на 21.06.1996г. С цитираното решение законосъобразно са възстановени само незастроените имоти, като е отказано възстановяване в съществуващи стари реални граници на застроените имоти – посочени и в приетите по делото нотариални актове от 1998г.

Давност не тече срещу онзи, който не може да защити правата си по исков ред – т.е. до момента на приключване на предвидената в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи административна процедура по възстановяване на собствеността с издаването на решението на Решение № 86-А от 03.12.1993г. и неговото влизане в сила, което е станало на 21.06.1996г. Следователно за времето от 21.06.1996г. до 16.04.1998г. наследодателите на ответниците не са могли да придобият правото на собственост върху имотите по давност. Те, техните наследници, са могли да придобият това право на по-късен етап, но такова възражение не е направено от страна на ответниците.

 При уважаване на предявените искове констативните нотариални актове подлежат на отмяна, в тази им част.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да понесат направените от ищците разноски, според представения списък. Съдът е пропуснал да събере дължимата държавна такса по два от предявените три иска. С оглед на изложеното тя следва да се възложи на В.Г. и К.М., а внесените от ищците 50 лева да останат за иска срещу другите ответници.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Признава за установено по отношение на Е.М.М., ЕГН **********, Л.М.М., ЕГН **********, З.М.М., ЕГН **********, всичките от с. З., общ. С., и А.М.М.-А. от с. В., общ. И., ул. „...” № , ЕГН **********, че К.Д.И. ***, ЕГН **********, И.Б.А. ***, ЕГН **********, и Б.А.Б. ***, ЕГН **********, са собственици на следния недвижим имот, а именно : УПИ IV-34 в кв. 20 по ПУП на с. З., общ. С., с площ от 1060 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 67 кв.м., като осъжда Е.М.М., ЕГН **********, Л.М.М., ЕГН **********, З.М.М., ЕГН **********, и А.М.М.-А., ЕГН **********, да предадат на К.Д.И., ЕГН **********, И.Б.А., ЕГН **********, и Б.А.Б., ЕГН **********, владението върху гореописания недвижим имот.

          Отменя на основание чл. 537 от ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност от 16.04.1998г., № 175, том І, дело № 228 от 1998г. на Г.М., ... при Свогенския районен съд, в частта му относно признатото право на собственост върху следния недвижим имот, а именно : УПИ IV-34 в кв. 20 по ПУП на с. З., общ. С., с площ от 1060 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 67 кв.м.

Осъжда Е.М.М., ЕГН **********, Л.М.М., ЕГН **********, З.М.М., ЕГН **********, всичките от с. З., общ. С., и А.М.М.-А. от с. В., общ. И., ул. „......” № , ЕГН **********, да заплатят на К.Д.И. ***, ЕГН **********, И.Б.А. ***, ЕГН **********, и Б.А.Б. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 340 лева.

Признава за установено по отношение на В.В.Г. ***, ЕГН **********, и К.В.М. ***, ЕГН **********, че К.Д.И. ***, ЕГН **********, И.Б.А. ***, ЕГН **********, и Б.А.Б. ***, ЕГН **********, са собственици на следните недвижими имоти, а именно : УПИ V-35 в кв. 20 по ПУП на с. З. с площ от 960 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 33 кв.м. и УПИ VIII-35 в кв. 20 по ПУП на с. З., с площ от 1020 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 54 кв.м., като осъжда В.В.Г., ЕГН **********, и К.В.М., ЕГН **********, да предадат на К.Д.И., ЕГН **********, И.Б.А., ЕГН **********, и Б.А.Б., ЕГН **********, владението върху гореописаните недвижими имоти.

          Отменя на основание чл. 537 от ГПК констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност от 16.04.1998г., № 176, том І, дело № 229 от 1998г. на Г.М., ... при Свогенския районен съд, в частта му относно признатото право на собственост върху следните недвижими имоти, а именно : УПИ V-35 в кв. 20 по ПУП на с. З. с площ от 960 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 33 кв.м. и УПИ VIII-35 в кв. 20 по ПУП на с. З., с площ от 1020 кв.м., с неуредени сметки по регулация за 54 кв.м.

Осъжда В.В.Г. ***, ЕГН **********, и К.В.М. ***, ЕГН **********, да заплатят на К.Д.И. ***, ЕГН **********, И.Б.А. ***, ЕГН **********, и Б.А.Б. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 580 лева.

Осъжда В.В.Г. ***, ЕГН **********, и К.В.М. ***, ЕГН **********, да заплатят дължимата държавна такса по предявените срещу тях искове в размер на 100 лева - в полза на държавата, по сметка на Свогенския районен съд.

 

На страните да бъде връчен незаверен препис от настоящото решение (чл. 7, ал. 2 от ГПК).

 

          На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

 

 

 

 

                           

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :