РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 10.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, II-A въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 06.10.2022 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Г.
Димитър
Ковачев
ПРИ СЕКРЕТАР Емилия Вукадинова,
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Димитър Ковачев въззивно гражданско дело № 3326 по описа за 2021г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по обща въззивна жалба от К. А., В.А.и Л.А.чрез адвокати
Х., М. и Г. срещу Решение № 69835/16.03.2020г., постановено по гр. д. №
53949/2018г. по описа на Софийски районен съд, 29 с-в.
Всеки от жалбоподателите обжалва решението в частта с
която е уважен срещу него, предявеният от „Т.С.“ЕАД исков по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за дължимост
на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.03.2015-30.04.2017г.,
мораторни лихви за периода 15.09.2017г. до
17.04.2018. и такса за услугата „дялово разпределение“ за периода 01.05.2014г.
– 30.04.2017г.. С жалбата моли решението да се отмени като неправилно поради
процесуални нарушения (приемане на доказателства след преклудиране
на възможността да се представят), довело до неправилни изводи на СРС за наличие
на облигационно отношение между страните. Правят оплаквания срещу изводите на
СРС за дължимост на цена за услугата „дялово
разпределение“ по съображения, че това вземане е на третото лице помагач, а не
на ищеца съгласно чл. 139 от ЗЕ. Правят оплаквания и срещу дължимост
на лихви, тъй като нямало изравнителни сметки, издадени в периода за който е
уважен иска за лихви.
Л.А.прави оплакване за необоснованост на решението в
обжалваната от нея част, поради липсата на доказателства за изводите на СРС, че
е придобила имота в режим на СИО и че нейна собственост са 4/6 идеални части.
Оспорва доказателствената стойност на декларация по
чл. 14 от ЗМДТ.
СГС след проверка по чл. 269 ГПК, намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен от оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира жалбата на ответниците по иска за неоснователна по следните
съображения:
За да се приеме настъпила преклузия
за събиране на доказателства, по повод на искания на страните направени в
първото съдебно заседание е необходимо както да е бил определен от съда срок за
представяне на съответните доказателства (респективно за плащане на държавни
такси представляващи предпоставки за издаване на СУ) и страната да е била
предупредена изрично за последиците от неизвършване на съответното действие в
срок.
В конкретния случай в първото по делото заседание е
определян срок, за събиране на доказателствата във връзка с които са поискани
СУ до следващото съдебно заседание насрочено за 25.09.2019г. - не е обаче
определян срок за внасяне на таксата, както изрично изисква чл. 160, ал. 1 ГПК.
На 20.09.2019г. е постъпила молба с приложено платежно
нареждане за плащане на таксите за издаване на поисканите СУ на 13.08.2019г. и
е поискан подходящ срок. В съдебното заседание няма произнасяне по тази молба,
съставляваща искане за продължаване на срок, а без да се е произнесъл по
искането за продължаване на срока СРС не може да прилага неблагоприятните за
страната последици. Издадени са били
исканите СУ на 27.09.2019г. Доколкото не е бил определян срок по чл. 160, ал. 1
от ГПК и отделно съдът има възможност да извърши справка в счетоводството си за
плащането на таксата (извършено много преди молбата от 20.09.2019) и съответно
да издаде исканите СУ, то и СГС намира, че искането за продължаването на срока
е било основателно и правилно уважено от СРС в съдебното заседание на
06.11.2019г. На 25.11.2019 г. въз основа на издаденото СУ по делото е изпратено
писмо от СО с удостоверение за наследници на Б.А.от което се установява, че ответниците са негови наследници, а ответницата Л.А.е била
негова съпруга.
На 29.11.2019г. е постъпил от СО препис на договор за
продажба на недвижим имот по който Б.А.е купувач на процесния
имот от 1966г.
Следователно по делото е доказано, че наследодателя на
ответниците е бил собственик на имота до 2007г,
когато собствеността по силата на наследственото правоприемство
е преминала у ответниците.
Неоснователно е оплакването в жалбата досежно квотата на Л.А.в собствеността-правилно СРС е счел
за преклудирано това възражение, като направено едва
в хода на устните състезания по делото. В ход на устни състезания могат да се
изтъкват само правни доводи, но не и нови защитни възражения. Последните следва
да са направени до приключване на съдебното дирене.
Неоснователно е оплакването по иска за лихва. Лихва е
присъдена върху главницата по изравнителна сметка на л. 77 поделото - има
издадена и приета като писмено доказателство по делото изравнителна сметка.
Предвид горното жалбата е неоснователна и решението
следва да се потвърди.
При този изход на делото само въззиваемото
дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което СГС
определя на 100,00 лева дължими разделно от ответниците
съобразно квотите им в собствеността
Водим от гореизложеното СГС, II-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69835/16.03.2020г., постановено
по гр. д. № 53949/2018г. по описа на Софийски районен съд, 29 с-в в обжалваната
му част.
ОСЪЖДА К.Б.А.с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД
с ЕИК сумата от 16,67 лева лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното дело
ОСЪЖДА В.Б.А.с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД
с ЕИК сумата от 16,67 лева лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното дело
ОСЪЖДА Л.В.А.с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД
с ЕИК сумата от 66,66
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело
Решението е постановено при участие на „Бруната“ООД с ЕИК *******като трето лице помагач на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
С-я