О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№…………15.08.2022г.
Варненският административен съд- ХХХІІІ състав, в
закрито заседание в състав:
Председател: Мария Ганева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело №2049 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по чл. 248 ГПК във вр. с чл.144 АПК и е образувано по
молба на Н.А.Н. / жалбоподател по настоящото съдебноадминистративно
производство/ с искане за изменение на определение № 2341/08.08.0222г., в
частта на разноските. Твърди се неправилно съдебно произнасяне с позоваване на
чл. 81 от ГПК, която правна норма предвижда
присъждане на разноски само с крайния
съдебен акт . Освен това КЗЛД не е имала право на становище по повод молбата за възстановяване на срок за
обжалване и съответно няма право на
разноски.
Насрещната страна по искането
изразява позиция за неоснователност на молбата , тъй като чл. 248 ГПК не допуска възможност съдът сам
да отмени решението си в частта на разноските.
Съдът прецени постъпилата молба
като процесуално допустима, тъй като изхожда от страна по делото и е подадена
при спазване на срока по чл.248 ГПК .
При
изследване на нейната основателност съдът съобрази ,че със свое определение № 2341/08.08.2022г. остави без
разглеждане молбата на Н.А.Н. за възстановяване на срока за обжалване на
определение № 3187/08.12.2021г. на Варненския адм. съд, с което е отхвърлена жалба на същия срещу решение № ППН-01-26/27.08.2021г.
на КЗЛД; отмени разпореждане №
9773/27.07.2022г. по насрочване на открито съдебно заседание на 12.08.2022г. и
осъди Н.А.Н. да заплати на Комисия за
защита на личните данни гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/ сто / лева. Цитираният съдебен акт е постановен във връзка с оттегляне на молба на Н.Н. за
възстановяване на срок за , като в частта на разноските съдът
е правоприложил разпоредбата на чл. 67 от ГПК .
Възражението
на КЗЛД за неоснователност на молбата на Н. с довод за отсъствие на
компетентност съдът да отмени своята акт е лишено от основание, тъй отправеното
искане от Н. е за изменение, а не за отмяна на произнасяне в частта на
разноските . Освен това правилото на чл. 248 ГПК, приложимо по арг. на чл.144 от АПК, е изключение от общия
принцип, въведен с разпоредбата на чл. 246 от същия кодекс. Законодателят
е разписал правна възможност за
допълване или изменение на решението от
съда, който го е постановил .
Лишено от
нормативна опора е оплакването на Н.Н.
за неправилно произнасяне на съда в насока присъждане на разноски на
КЗЛД , понеже определение №
2341/08.08.202г2. не представлява финализиращ съдебното производство акт, тъй
като изрично в мотивите на това съдебно определение съдът се е позовал на различна правна
регламентация , а именно особеното правило на чл. 67 от ГПК , което изключва
приложимостта на чл. 81 от цитирания кодекс.
Няма
основание откъм законова уредба оплакването на Н. , че КЗЛД няма право на
становище по неговата молба за
възстановяване на срок за обжалване и поради тази причина няма и право на
разноски, тъй като новелата на чл. 66, ал.1
ГПК предписва да се връчи препис от молбата за възстановяване на срок за
обжалване на насрещната страна с цел изразяване
на становище в едноседмичен срок.
В контекста
на изложеното съдът счита молбата на Н.Н. за неоснователна и същата следва да
се остави без уважение.
Мотивиран от изложените съображения
съдът
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Н.А.Н. за
изменение на определение №
2341/08.08.2022г. в частта на разноските .
Определението подлежи на
обжалване пред ВАС в 7- дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен съдия: