РЕШЕНИЕ
№ 578
гр. Бургас, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело №
20252100501099 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 1064/13.05.2025г., постановено от
Районен съд –Бургас по гр. д. № 6904/2024г. С тези решения, съдът: 1) признава за
незаконно уволнението и отменя заповед № 157/26.08.2024г., издадена от управителя на
“Дими-Транс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ж.к.“Меден Рудник“, бл.52, вх.3, ет.7, представлявано от П.Н. Д., с която на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение с П. М. К., ЕГН ********** от
****; 2) възстановява П. М. К., ЕГН ********** от **** на заеманата преди уволнението
длъжност ”шофьор на тежкотоварен автомобил” в “Дими-Транс“ ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, бл.52, вх.3, ет.7,
представлявано от П.Н. Д.; 3) осъжда “Дими-Транс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, бл.52, вх.3, ет.7, представлявано от
П.Н. Д. да заплати на П. М. К., ЕГН ********** от **** сумата от 5 598 лева,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа за периода от
05.09.2024г. до 05.03.2025г. в резултат на уволнението; 4) осъжда “Дими-Транс“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, бл.52, вх.3,
ет.7, представлявано от П.Н. Д. да заплати на П. М. К., ЕГН ********** от **** съдебни
разноски в размер на 800 лева; 5) осъжда “Дими-Транс“ ООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, бл.52, вх.3, ет.7, представлявано от
П.Н. Д. да заплати по сметка на БРС държавна такса за уважените искове в размер на 323,92
лева и 605 лева - разноски за експертизи.
Подадена е въззивна жалба от „Дими транс“ ООД против решение №
1064/13.05.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 6904/2024г.
Жалбоподателят излага фактите по делото и въвежда оплакване за неправилно
1
решение. Според жалбоподателя, свидетелката К.а е поела чужда работа без пълномощие
като е подала молба за прекратяване на трудовото правоотношение на сина си. От
поведението на ищеца следва, че той е приел тези действия. Ако не е бил съгласен с тях, е
следвало да уведоми работодателя своевременно. Поради това, дружеството – жалбоподател
иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да отхвърли
предявените искове.
Въззиваемото дружество се представлява в съдебно заседание от управителя П. Д. и
от адвокат Синигерова, която пледира за отмяна на решението и за отхвърляне на исковете.
Адвокат Синигирова претендира разноски.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
П. М. К. се представлява в съдебно заседание от адвокат Коцев, който пледира за
отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
На 05.01.2024г. е сключен трудов договор № 157/05.01.2024г., по силата на който
„Дими – транс“ ООД в качеството му на работодател възлага, а П. М. К. приема да
изпълнява длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил срещу месечно възнаграждение в
размер на 940 лева, платимо до 25-то число на следващия месец. Договорът е сключен за
определено време в полза на работодателя – до 07.04.2024г. включително. Със заповед №
157/09.04.2024г., управителят на дружеството – работодател прекратява срочния трудов
договор.
На 08.04.2024г. е сключен последващ трудов договор № 157/08.04.2024г., с който
страните се съгласяват П. М. К. да изпълнява длъжността шофьор на тежкотоварен
автомобил за неопределено време срещу възнаграждение в размер на 990 лева, платимо до
25-то число на следващия календарен месец.
На 27.08.2024г. П. К. подава молба до „Дими – транс“ ООД за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие. В молбата К. обективира волеизявление същата да се
счита за предизвестие със срок от един месец, ако искането му за прекратяване на договора
по взаимно съгласие не бъде уважено. К. прави искане за оформяне на трудовата книжка и
за изплащане на дължимото му възнаграждение.
Със заповед № 157/26.08.2024г., дружеството – работодател прекратява трудовото
правоотношение с П. М. К. на основание чл.325, т.1 от КТ, считано от 27.08.2024г. и
разпорежда да му бъде изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 559,44 лева.
На 09.10.2024г. П. М. К. подава искова молба против „Дими – транс“ ООД с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Ищецът твърди, че на 3 или 4 септември 2024г.
получава заповед № 157/26.08.2024г. и остава изненадан, че трудовото му правоотношение е
прекратено. К. заявява, че не е давал повод за прекратяване на трудовия договор и уточнява,
че на 26.08.2024г. е бил пребит от Д.Р.Д., който е син на съдружника в „Дими - транс“ ООД–
Р.Д.. В резултат на побоя, К. претърпява операция на долната челюст – поставени са му 3
остеосинтезни пластини и 12 винта. Ищецът отрича да е подавал молба за прекратяване на
договора по взаимно съгласие. Той иска от съда да признае уволнението му за незаконно и да
го отмени; да го възстанови на предишната му работа и да осъди работодателя да му заплати
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от 933 лева за времето, през
което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на исковете. Дружеството – ответник твърди, че многократно е отправяло
предупреждение на ищеца да не вози в кабината на товарния автомобил външни лица.
Независимо от това, на 26.08.2024г. К. се завърнал с управлявания от него автомобил,
возейки приятелката си в кабината. Това е предизвикало остра реакция от ръководството на
дружеството – работодател, което му отправило сериозно предупреждение. В резултат на
2
това, К. заявил, че напуска работа и иска договорът му да бъде прекратен по взаимно
съгласие. В същия ден, ответното дружество издава заповед № 157/26.08.2024г., а два дни
по-късно получава молбата за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие чрез куриер. Ответникът твърди, че му е извършена проверка от Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Бургас, която не констатира нарушения при прекратяването на
трудовото правоотношение. Поради това, „Дими – транс“ ООД иска от съда да отхвърли
предявените искове.
В хода на първоинстанционното производство са приети представените по делото
писмени доказателства: трудов договор № 157/05.01.2024г., заповед № 157/09.04.2024г.,
трудов договор № 157/08.04.2024г., молба за прекратяване на трудовия договор от
27.08.2024г., заповед № 157/26.08.2024г. за прекратяване на трудовото правоотношение,
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ и медицински документи, от които се установява, че П. М.
К. е претърпял счупване на долната челюст.
В нарочна писмена молба, процесуалният представител на ищеца заявява, че молбата
за прекратяване на трудовото правоотношение не е подписана от него, а от неговата майка,
която няма мандат за това. За установяване на този факт, по делото е прието заключение на
съдебно-графологична експертиза, според което подписът, положен под молбата, е на П. М.
К.. Това заключение е оспорено от процесуалния представител на К., в резултат на което
съдът допуска извършването на повторна съдебно - почеркова експертиза. Според
заключението на повторната експертиза, подписът, положен срещу текста „С уважение“ в
ръкописно изписаната молба от името на П. М. К. не е положен от ищеца К.. Саморъчно
изписаните текстове в молбата също не са изписани от ищеца П. М. К..
По делото е извършена и приета тройна съдебно-графическа експертиза, която дава
заключение, че подписът, положен след текста „С уважение“ в молбата на П. М. К. не е
изпълнен от него.
По делото са събрани показанията на свидетеля В.И.Ч., който работи в ответното
дружество от около година. Според Ч., последният работен ден на П. е бил в деня, в който е
видян с приятелката си в автомобила. В този ден, П. взел багажа си и документите от
товарния автомобил и повече не се появил на работа.
По делото са събрани и показанията на свидетеля С.М.К. – майка на ищеца, на която
е предявен оригиналът на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение. К.а
твърди, че лично е написала и подписала молбата и пояснява причините за това. Според
показанията й, след инцидента на 26.08.2024г., синът й постъпил в болница и тя отишла да
го види през нощта. На следващата сутрин, посетила Инспекцията по труда в Бургас, където
разказала за случилото се. Служителите на инспекцията я посъветвали да пусне молба за
прекратяване на трудовия договор, така, че срокът на предизвестието да изтече, докато
синът й е в отпуск по болест. Поради това, на 27.08.2024г., около 17:00 часа, К.а подписва
молбата и я изпраща до дружеството – работодател по куриер. Свидетелката изрично
заявява, че не е имала съгласието на сина си и не е била упълномощена от него за това. Тя
му казва за молбата едва на 28.08.2024г., когато той пътува за операция в гр. Сливен.
По делото е представено и прието електронно изявление от „Еконт Експрес“ АД, от
което е видно, че пратката от 27.08.2024г. е изпратена от П. К..
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, районният съд формира
извод за основателност на предявените искове и ги уважава. За да постанови този резултат,
съдът кредитира заключенията на повторната единична и на тройната съдебно -
графологична експертиза, според които подписът, положен върху молбата за прекратяване
на трудовото правоотношение, не е положен от ищеца и цени показанията на свидетелката
К.а, според които тя лично е написала и подписала молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение и приема, че в случая не е изпълнено изискването на чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
Съдът подчертава, че формата за действителност на трудовия договор е писмена и
волеизявлението за прекратяването му също трябва да е писмено. Поради това, без значение
за правния спор е обстоятелството, че ищецът устно и с конклудентни действия е изразил
3
намерение за прекратяване на трудовия договор. След като молбата не изхожда от ищеца,
прекратяването на трудовото правоотношението се явява незаконосъобразно. Съдът
подчертава, че по делото не се съдържат данни, от които да се направи заключение, че
ищецът е потвърдил действията на своята майка до издаването на заповедта за прекратяване
на трудовия договор.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това,
жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 1064/13.05.2025г. е правилно. Този извод се налага по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, трудовият договор се
прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на
страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.
Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. В конкретния случай е
безспорно установено по делото, че трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие на
страните въз основа на изрична молба за това. Спорният по делото въпрос е изразил ли е
действително работника воля за прекратяване на договора по този ред. Отговорът на този
въпрос е отрицателен и се извежда от заключенията на единичната и тройната съдебно-
графологични експертизи, според които подписът, положен върху молбата за прекратяване
на трудовото правоотношение, не е изпълнен от ищеца и от показанията на свидетеля К.а –
майка на ищеца, според които тя лично е написала, подписала и подала молбата за
прекратяване на трудовия договор. За да е налице фактическото основанието, посочено в
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е необходимо страните да
постигнат взаимно съгласие, изразено в писмена форма. В конкретния случай, такова
съгласие не е постигнато. Възражението на въззивното дружество, че волята на работника е
изразена от неговата майка, която е водила чужда работа без пълномощие, е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТ трудовите права и задължения се осъществяват
добросъвестно съобразно изискванията на законите. Според ал.4 трудовите права и
задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права
или задължения са недействителни. Делегирането на права чрез доброволно
представителство в трудовите правоотношения е обсъдено в ТР № 6/11.01.2013г. на ВКС по
тълк. дело № 6/2012г. но ОСГК. Според мотивите на тълкувателното решение, Кодексът на
труда не съдържа забрана за упълномощаване и не изисква непременно лично действие на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Според настоящия съдебен
състав, това разбиране се отнася и за работника, за когото не съществува ограничение да
осъществи правото си по чл.325, ал.1, т.1 от КТ чрез другиго. В конкретния случай, обаче по
4
делото не се твърди и не се установява К. да е упълномощил майка си за това нито се
установява да е потвърдил писмено извършеното от нея действие в срока по чл.325, ал.1, т.1
от ГПК. При това положение, изводът на районния съд, че прекратяването на трудовото
правоотношение е извършено незаконосъобразно, е правилен и обоснован.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се
остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното
решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в
процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора
пред настоящата инстанция, съдът намира, че следва да присъди в полза на въззиваемата
страна извършените от нея разходи за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер
на 800 лева, представляващи възнаграждение по договор за правна помощ.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 1064/13.05.2025г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 202421204106904.
ОСЪЖДА “Дими-Транс“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ж.к.“Меден Рудник“, бл.52, вх.3, ет.7, представлявано от П.Н. Д. да заплати на П.
М. К., ЕГН ********** от **** съдебни разноски за производството пред Окръжен съд –
Бургас в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5